Бойко Борисов, премиер, в чийто първи мандат беше сглобен първият реактор и 70% от втория, 21 юни

Коментар+

Не е изключено да бъдат прахосани нови милиарди

От текст на Юлиян Попов в "Дневник"

Националната електрическа компания беше осъдена да плати между 550 и 620 млн. евро на "Росатом". "Капитал" оценява разходите за непостроената централа "Белене" на над 2 милиарда лева. Ако към тях добавим лихви, пропуснати ползи, референдум и други трудно изчислими вложени ресурси и пропуснати ползи, сумата ще се окаже значително по-голяма.

Това са средства, поне четири пъти повече от необходимите за построяването на прословутия газов интерконектор с Гърция, биха стигнали, за да се качи образователният стандарт в училищата до един приличен среден европейски стандарт, или които просто можеха да се върнат в джоба на данъкоплатеца с всички хубави последствия за стандарта на живот и за икономиката.

Едно е сигурно – не бива да забравяме какво се случи с "Белене". Не става дума само за разследване на злоупотреби, а за това данъкоплатецът да разбере какво точно се случи. Онова, което трябва сега да направи България, е сериозно обществено разследване*, което да информира процеса на взимане на решения за големи инфраструктурни проекти както в енергетиката, така и в други сфери.

България губи повече средства от лошо управление на инфраструктурни строежи, отколкото получава през различните европейски фондове. Какво ще покаже разследването? Една доста сложна картина. Проектът започва през 1981 г., през 1990 е замразен, през 2002 е рестартиран. Тогава се превръща в типичен голям инфраструктурен проект, който "превзема държавата" (т.нар. state capture) през комбинация от нездрави финансови интереси и недопустима политическа намеса.

Българските правителства и цяла кохорта заинтересовани компании и индивиди пренебрегваха онова, което се случваше в света на енергетиката. Държавата подкрепяше гигантски енергийни проекти без цялостна енергийна стратегия, без оценка на икономическия ефект и без каквото и да било съобразяване с разумните прогнози за енергийните нужди на България и региона, в който некомпетентни лакомници се канеха да изнасят електричество, което няма да има кой да купува.

Едно обществено разследване може да освети тъмната история на АЕЦ "Белене" и да доведе до промени, които да поставят управлението на българската енергетика на разумна и далновидна основа, да засилят българската енергийна сигурност и да спестят нови милиарди, които никак не е изключено да бъдат прахосани в бъдеще.

*Обществено разследване (Public Enquiry) е процедура, която не съществува официално в България, но е обичайна в англосаксонските страни. Резултатите от него водят до промени в законодателството и управленските практики.

От първа ръка

Не допусках, че в днешно време някой ще разходи 12 000 учителки, за да му ръкопляскат. Подхвърлят им по бутилка вода и сандвич.

Фотограф: Цветелина Белутова

Рафинирана антиутопия

От текст на Дияна Боева* в портала "Култура"

Два дни в училище вървят шеги и закачки за прословутия учителски събор. Какво ли не чух. Защо им трябваше на МОН този безумен пленум? Само вицове оставят след себе си, не знам за реформи, още по-малко за 10-процентни увеличения.

Предварително директорите получиха строги инструкции. По списък всяко училище в страната трябваше да осигури нужния брой учители (по възможност по-опитни и верни). Също така да им даде командировъчни.

В зала "Армеец" колегите пристигат два часа преди регистрацията. Тъпчат се – търпят проверките от охраната на президент и високопоставени. Трийсет минути, за да стигнат до тоалетната. Не могат да си тръгнат от залата преди края на събитието. Подхвърлят им по бутилка вода и сандвич. Местата са точно посочени.

Чиновникът статистик Асенов от с. Югла е наоколо – трябва да преброи дивите зайци-учителки. Отпред излизат верните, добрите, младите и мъжете. Обещано им е нещо. Повечето учителки, а също и Трифонов – младият помощник на Асенов, виждат абсурдността на начинанието, но са принудени да мълчат и да търпят поради заплахата от наказание. Говорене от трибуната – висок патос, стигащ до неадекватност. На някои от присъстващите им втръсва. Водещите Рачков и Игнатова подсилват абсурдността на ситуацията.

Надъхани начални учителки пляскат силно. Накрая по сценарий на сцената излиза Иванка Иванова от Симитли. За първи път някой споменава изпитите за национално външно оценяване. Рекордно ниски оценки по математика - всеки трети седмокласник има двойка. Усещане за нагласена самокритика. Акцентът е върху датите и начина на провеждане на изпитите.

Вълчев седи кротко на "седенката". Предвидливо не се изказва. На видеоекран текат записи на доволни учителки с високопарни изказвания. Скоро преброяването приключва.

Това с видеоекрана, изказванията и аплаузите съм го чела в книгите на Оруел. Виждала съм подобни ситуации на клипчета за пленумите на БКП. Чела съм и архива на писателите отпреди 1989 г. - там има едно такова симулативно говорене и вина наужким. Не допусках обаче, че в днешно време някой ще поиска да разходи 12 000 простосмъртни учителки (предимно) от цялата страна, за да му ръкопляскат. Рафинирана перверзия.

Такива масови сцени липсват и в ключовата антиутопия "Еквилибриум", където човешката емоция е в основата на всички разриви, заради което емоционално стимулиращите предмети, както и изкуствата, биват забранени.

"Червенгур" на Платонов е препоръчителна книга и за работещите в МОН. Става дума за онзи рибар, който се хвърлил от лодката в езерото, връзвайки предварително краката си с въже да не би да изплува ненадейно. Тайно в себе си той изобщо не вярвал в смъртта, но искал да погледне какво има там, може би е много по-интересно за живеене, отколкото на село или на брега на езерото.

Очевидно на някого не му е интересно на сушата. Аз я предпочитам, дори когато зам.-министърът споменава сумата 25 млн. лева по проекти за квалификацията (ми). Мерси.

*Дияна Боева е родена в Добрич. Работила е като журналист, редактор и учител по български език и литература. През 2016 г. излиза първият й роман "Писма за оригами".

Brexit или не

На Острова има много Робъртовци и много Розмарита. Ще продължим да бъдем заедно и да си помагаме.

Каквото и да стане в четвъртък

Статус на Мария Спирова, Оксфорд, във фейсбук

Нашият възрастен съсед Робърт е квинтесенциален англичанин с традиционен дъждобран, панталони от туид, гумени ботуши, квакерска бяла брада и лула. Пее в църковния хор и има обсесивна страст по влакове и градинарство. Направо е ходещо клише. Също така обаче е космополит и упорит.

Ще гласува за оставането на кралството в ЕС. И е решен да убеди всички, които шофират през ключовото кръстовище Уолвъркот в Северен Оксфорд, да постъпят по същия начин.

Та вчера Робърт нахлу в Къщата на Обединените нации, екипиран, както го виждате на снимката, и с тесла в ръка и се провикна драматично посред комуналната кухня: "Помощ! Имам нужда от помощ!"

От всички посоки влетяха тревожни съквратиранти и почнаха да го оглеждат дали кърви или ще припадне. "Стар съм и не мога да скова и издигна сам агитационната табела за референдума", рече кротко Робърт, изцеждайки дъжд от брадата си и сърбайки чай, който си беше донесъл през улицата от къщи в любимата си чаша.

"Наденете си някакви стари дрехи и обувки и елате да помогнете... Не можем да оставим побърканите ксенофобски хлебарки да ни извадят от най-хубавото нещо, случило се на Европа след войната... Ако, разбира се, нямате друг ангажимент."

И тъй. След пет минути старият Робърт поведе глобален, джапащ, кален взвод от българка, италианец, унгарка, португалка и индиец през проливния дъжд до градината си, където един час по-късно блесна грамадна табела Vote Remain на триметрови скелета. Изпокършихме му ябълковите дръвчета, докато я извлечем до тротоара, където със сетни сили и ръждиви пирони я заковахме на оградата на хазайката Розмари, така че да се вижда от шосето.

Гледайки нагоре към мокрото небе и полюшващата се на вятъра табела, Робърт грееше от удоволствие, а подгизналите европейци край него подсмърчахме и се подсмихвахме, обзети от странното чувство, че сме станали участници в магически ритуал (за вразумяване на британците?).

Каквото и да стане в четвъртък, на Острова има много Робъртовци и много Розмарита. Има и Марии. Съседи сме. Приятели сме. И ще продължим да бъдем заедно и да си помагаме.

Македонски особености

Скопският Прометей е част от стотиците статуи в проекта "Скопие 2014", който протестиращите смятат за мегаломански, корупционен и дори фашистки.

Фотограф: Ognen Teofilovski

Да събориш Прометей

От текст на Константин Павлов-Комитата в terminal3.bg

Протестиращите от Шарената революция в Македония се опитаха да съборят статуята на Прометей в Скопие като символ на диктатурата на Никола Груевски.

Историята познава много паднали статуи. Ако свалените владетели са имали късмет като в древния Рим, статуите им са били само обезглавявани, а на мястото на главата на стария се е поставяла главата на новия император. В по–ново време Европа е наблюдавала сгромолясването на статуите на монарси след Първата световна война, на фашистки, нацистки и военни диктатори след Втората световна война, на комунистически сатрапи след 1989 г. и на Ленин, т.нар. ленинопад в Украйна след 2014 г.

Но Прометей? Никой никога не е посягал на символа на Просвещението, като изключим фанатиците на ДАЕШ, които имат навика да чупят с чукове антични фигури. Защо тогава в Македония гневните протестиращи, изповядващи привързаност към демокрацията и европейските ценности, посегнаха на Прометей и се опитаха да го съборят?

Скопският Прометей е част от стотиците статуи, покрили центъра на македонската столица като част от мегаломанския и вероятно корупционен проект "Скопие 2014", който промени облика на града в стила на кичозен неокласицизъм и необарок. Проектът трябваше да послужи за утвърждаването на македонската национална идентичност като директен наследник на империята на Александър Македонски.

Стотиците статуи на исторически и митологични фигури – хиперреалистични, но същевременно грозни и диспропорционални, накацали по площади, мостове, дори по покривите на сгради – придадоха на центъра на града усещането за гробище, за свърталище на бродещи духове, вкаменили се от погледа на някой минувач.

От малко повече от година протестите на една нестройна коалиция от граждански движения, малки партии, повечето от които леви, неправителствени организации и др. са изключително масови. Гневът беше запален от изтеклите записи на разговори в управляващата клика, които доказваха, че страната се управлява безотговорно, волунтаристки и без никакво зачитане на правата на политическите опоненти и на гражданите.

Тази година протестите срещу Груевски и ВМРО–ДПМНЕ биват наричани Шарената революция и защото едно от главните "оръжия" на протестиращите са бомбите с течна боя, които "обличат" във всички цветове на дъгата белокаменните градежи на "Скопие 2014".

Статуята на Прометей имаше по–специална съдба от самото начало. Поставен в парка "Жена–борец" (активен борец от комунистическата съпротива през Втората световна война) пред македонския парламент, той скандализира посетителки, защото беше без гащи! Размерът на мъжкото му достойнство и дали то трябва да бъде по някакъв начин прикривано бяха повод за оживен обществен спор и в крайна сметка възмутените надделяха – една сутрин митологичният герой се събуди с гащи, наподобяващи древен златен памперс.

Отделно самият скулптурно–монументален комплекс, включващ Прометей, паметникът на падналите герои за Македония зад него - четири бронзови коня върху мраморна арка, плюс статуята на ангел върху висока колона, носещ венец, са почти буквално копие на нацистката статуя "Партията" (гол мъж, носещ факла), Бранденбургската врата и Колоната на победата в Берлин.

Тъй като участниците в Шарената революция смятат целия проект "Скопие 2014" за мегаломански, корупционен и дори фашистки, те си изкарват яда както на сградите, така и на статуите.

Македонското правителство е в тежка ситуация – нито може да си позволи директни репресии, нито да позволи съсипването най-ценния си и скъп пропагандистки проект. Това означава, че в скоро време все някаква развръзка ще последва, а македонците ще трябва да се преборят и за нови, по-честни избори.