С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 26 юни 2016, 18:53, 10967 прочитания

Мнения Daily - Саможертва ли се кралството, за да спаси ЕС

И още: Посмалете апокалипсиса; Съюз на компромиси и сделки; Британските медии - акушерите на Brexit; Здравеопазване и образование за повече пари

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
След Brexit

Трябва да реконструираме ЕС


От коментар на Джордж Сорос в "Проджект синдикейт"

Катастрофичният сценарий, от който мнозина се опасяваха, се сбъдна, като направи разпадането на ЕС практически необратимо. Икономиката на Великобритания и нейният народ ще пострадат значително в близка и средна перспектива. Хаосът на финансовите пазари по целия свят вероятно ще продължи, докато вървят преговорите в рамките на сложния процес по политическа и икономическа раздяла с ЕС. Последиците за реалната икономика ще бъдат сравними с финансовата криза от 2007-2008 г.

ЕС от своя страна е нефункциониращ и е престанал да удовлетворява нуждите и стремежите на гражданите си. След Brexit всички ние, които вярваме в ценностите и принципите му и че ЕС е създаден, за да помага, трябва да се обединим, за да го спасим, като го реконструираме изцяло. Убеден съм, че когато се проявят последиците от британския референдум в следващите седмици и месеци, все повече и повече хора ще се присъединяват към нас.

Скачане от "Титаник"
Барингтън Шилер, специалист по външна политика от Лондонския университет, пред БНР
Тази ситуация в Европейския съюз много прилича на потъването на "Титаник". Ако айсбергът се вижда, Великобритания трябва ли да чака корабът да се удари в него или да скочи в първата спасителна лодка? Ние не можем да плаваме в собствени води. Можем да правим собствени сделки, но това не ни се позволява. Ние се отказахме от собствената си външна политика, защото Европейският съюз е външнополитическият актьор.

Британска саможертва за европейския проект

От статия на Кас Муде в "Хъфингтън пост"
Краткосрочно британският референдум може да тласне политическите елити към опортюнистична прегръдка на авторитарни и предимно словесни националистически политики, но те скоро ще се върнат към старото мото, което реалните решени на проблемите изискват - повече, а не по-малко европейска интеграция.



Особено все още еврофилските елити в Западна Европа и най-вече в Германия ще погледнат на Brexit като на възможност най-после интеграцията да се задълбочи и ускори, ако е необходимо дори сред по-малка група стран от "европейското ядро". Няколкото държави, които опонират на такава стъпка - като Дания и Унгария, вече няма да имат силния глас на Великобритания, на който разчитаха досега.

И докато ЕС ще събира парчетата си и ще продължи напред с най-вероятно 27, Обединеното кралство ще трябва да се пребори с вътрешните си демони, без да може да се облегне на удобните външни виновници. Напрежението в Северна Ирландия и между Ирландия и Великобритания ще нарасне, когато британско-ирландската граница стане външна за ЕС. Но по-важна е ситуацията в Шотландия, в която влиятелната Шотландска национална партия винаги е призовавала за независима Шотландия в ЕС. При изглеждащия неизбежен референдум и там проевропейски настроените шотландци на практика ще имат само един избор: независимост.

Много е вероятно след няколко години Brexit да бъде разглеждан като решение, с което Обединеното кралство се е саможертвало, за да спаси европейския проект. Каква ирония.
Коментари+


Фотограф: Красимир Юскеселиев
Посмалете апокалипсиса

Проф. Стив Ханке пред Bloomberg TV Bulgaria

ЕС се превръща в клуб, в който никой не би трябвало да иска да членува - държавите са по-скоро заложници, отколкото членове. Хората трябва да се успокоят за икономическата ситуация при напускане на Великобритания. Неверни са почти 95% от публикациите в големите финансови издания, дори и тези на "Файненшъл таймс", с прогнозите за страшните икономически последици от напускането на ЕС.

Износът на Великобритания за общността формира едва 12.5% от брутния вътрешен продукт на страната. Ако те напуснат, в най-лошия случай ще плащат вносните мита. По мои изчисления стойността на загубата за Обединеното кралство от търговията с ЕС ще е 0.1% от БВП.

Съюз на компромиси и сделки

От коментар на Виктория Майер в webcafe.bg

Това, което направиха британците, е срамно. Пожелаха да се измъкнат по терлици от един лашкащ се в нищоправене, хаотичен и безволеви Европейски съюз, вместо да останат и да се опитват да го променят. Но, в края на краищата спасението поединично винаги е опция, когато днешните лидери на ЕС изобщо нямат чувството, че наоколо им дими и тлее.

Беше въпрос на време да тръгне разпадът на съюз, който стартира деня си с разточителни работни закуски, осмисля го с преместването на една запетая от този доклад в онази резолюция и го завършва със "спешна" среща на върха, която се свиква след две седмици.

Липсата на политическа рефлексия към същинските проблеми, липсата на визия за бъдещето, изоставянето на разширението, провалената политика за обща сигурност и защита на външните граници, заниманието с маловажности, буксуването на икономическия съюз, двойните стандарти по отношение на Русия, Турция и арабските държави, пълзящият популизъм, страхът да не сбъркаме - всичко това доведе до спиралата на компромиси, от която излизането ще е все по-трудно.

Сега ЕС ще започне "да си вади изводи", ще слага извънредни точки в дневния ред на Европейския парламент, Юнкер и Доналд Туск ще дават пресконференции, от които ще струи загриженост. Инерцията и пълното препариране на ЕС са толкова големи, че отново на амортизираните му лидери няма да им хрумне нищо по-добро от поредната договорка тип "вие правите това, ние правим изключение".

Оттук нататък ЕС ще бъде все по-малко привлекателен съюз на ценности и идеи и все повече обединение на компромиси и сделки. Референдумът в Гърция преди време го направи възможно, сега референдумът във Великобритания ще го превърне в норма. И понеже лидерите са неспособни да решават, ще решават референдумите, обладани от низки националистични страсти, омраза, недоверие и бавно убийство на огромния смисъл от това да имаш общ европейски дом.
Ролята на медиите

Акушерите на Brexit

От статия на Мартин Флечър, "Ню Йорк таймс"

Европейският съюз има недостатъци, но на британския читател така и не бе разказано как той гарантира мира на континента, как прие бившите комунистически държави, разби картели и принуди държавите членки да почистят реките и плажовете си.

"Файненшъл таймс" и "Гардиън" подкрепиха кампанията за оставане в ЕС, но те са по-слабо четени, а и читателите им нямаше нужда да бъдат убеждавани допълнително. "Таймс" беше обективен, но едва на 18 юни обяви, че е за членство в ЕС. Но най-големите в сферите си – "Телеграф", "Дейли мейл" и "Сън", безсрамно се хвърлиха в услуга на Brexit.

Те раздухаха митовете, че Великобритания плаща 350 млн. паунда седмично на ЕС, че Турция ще стане член и милиони турци ще нахлуят в страната, че имигрантите унищожават социалната система, както и че след Brexit Лондон ще има достъп до общия пазар, но няма да приема европейски. работници.

Над 80 от вестникарските статии са били в полза на излизането от ЕС, ако се вземат предвид тиражът и тежестта на препоръката на самата медия, показват данните на Loughborough University. Вестниците са важен играч в това, което се случи във Великобритания.

Умни на стълбите

От публикация във "Вашингтон пост"

Събуждайки се в шок - борсовият пазар се срина, а паундът падна до стойности, които Великобритания не е виждала от 30 години насам, британците сега са изправени и пред серия икономически шокове. Последиците от решението на референдума ще се почувстват в целя свят, дори тук, в САЩ, а някои избиратели казват, че сега съжаляват за това, че са гласували в полза на Brexit.

"Независимо че гласувах за излизане от ЕС, тази сутрин се събудих и просто реалността направо ме порази. Ако имах възможност да гласувам отново, щеше да е за оставане в ЕС", сподели една жена пред телевизия ITV News.

Объркването по въпроса какво може да означава Brexit за икономиката на страната очевидно е повсеместно в цялото Обединено кралство след вота. Google съобщи, че рязко са се повишили търсенията не само за вота, но и по базисни въпроси, свързани с последствията от него. Осем часа след приключване на гласуването Google отчита, че търсенията за това "какво се случва, ако напуснем Европейския съюз", са се утроили.

Изданието припомня, че кампанията преди референдума е била силно разделителна, с фокус върху страховете от имиграцията, а не за глобалната икономика. Но независимо от всичките опити на двата лагера да ухажват избирателите, британците не само са били заблудени какво ще се случи, ако напуснат ЕС – много от тях дори не знаят какво е Европейският съюз.
"Какво е Европейският съюз" е вторият по честота задаван въпрос в търсачката, след като резултатите от референдума бяха официално обявени. Първото питане е "Какво означава напускането на ЕС".
Третият въпрос е: "Кои страни са в ЕС?". Следващият е: "Какво означава, след като напуснахме ЕС?", следван от въпроса: "Колко страни са в ЕС?"

Какво е ЕС? Честно казано, този въпрос сега ще придобие много по-голямо значение, отколкото вероятно потребителите на Google са смятали, когато са го набирали на браузърите си.
Здравеопазване

Влошено качество за повече пари

От коментар на Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика

На фона на продължаващите добри новини за натрупания консолидиран бюджетен излишък през 2015 г. и първата половина на 2016 г. някои реалности остават в сянка. Например финансовото състояние на Националната здравноосигурителна каса, която е част от консолидираната фискална рамка. Отчетните данни за изпълнението на бюджета на НЗОК са до 2015 г., но и те са достатъчни, за да илюстрират проблемите и да покажат, че са необходими реформи за намаляване на тежестта върху публичните финанси.

Независимо от подобряващото се изпълнение на бюджетните цели НЗОК приключва почти всяка година с нарастващи неразплатени задължения, които в периода 2010 - 2015 г. са скочили тройно - от 111 млн. лв. през 2010 г. до 344 млн. лв. през 2015 г. Увеличение се наблюдава дори в години на излишъци като 2011, 2012 и 2015 г. Единствения спад бележи 2014 г., когато бюджетът на касата беше актуализиран два пъти с общо 325 млн. лв. Към сметката може да се прибавят и 5 млн. лв. допълнително за доставени ваксини за задължителна имунизация и реимунизация.

От общата картина на недостигащи средства в системата – годишните дефицити/излишъци на касата и неразплатените средства в края на годината, се вижда, че финансовото състояние на НЗОК, а оттам и на цялата здравноосигурителна система се влошава сериозно. Това показва, че всички обещания за реформи в системата за периода, който обхваща три редовни и два служебни кабинета, честите смени на министри на здравеопазването и постоянните козметични промени не са дали резултат. Нещо повече – качеството на здравеопазването също не се подобрява, ако се съди по Европейския индекс за здравните услуги (Euro Health Consumer Index), който лошава оценката на страната през 2015 г.

Това, че нито качеството на здравните услуги, нито финансовото състояние на сектора се подобряват, е сериозен проблем и за икономиката. Некачественото здравеопазване ограничава пълноценното участие на пазара на труда, а оттам и възможностите за повишаване на благосъстоянието на населението. Финансовите проблеми на сектора са квазифискални проблеми, които, ако достигнат твърде високи нива, много бързо могат да доведат до протести и да се превърнат в реални бюджетни проблеми.

А бюджетите проблеми отново се плащат от същото население, което получава некачествени здравни услуги.
Обещанията пред учителите

Класически похват за среда на неизбежност

От коментар на Петър Ганев, ИПИ

Националният учителски събор предизвика множество коментари, но малко внимание се отдели на единствения реален резултат от срещата - подписването на новия колективен договор (КТД) за системата. По отношение на заплатите текстът в него гласи: "Министерството съвместно със социалните партньори предприема действия за осигуряване на увеличение на минималната основна работна заплата на педагогическите специалисти с не по-малко от 10%... считано от 01.01.2017 г."

На практика министерството прави заявка, че ще натиска за увеличение с поне 10%, въпреки че ресурс за това не е гарантиран. Преди приемането на бюджета всяко ведомство натиска за повече пари, но проблемът тук е, че това е залегнало в официалния КТД, което вече създава обосновани очаквания от учителското съсловие. В предходния договор например няма подобен пожелателен текст, а само конкретни параметри.

Това "бунтовническо" раздаване на обещания е класически похват на фискалните илюзии и увеличението на публичните разходи чрез създаване на среда на неизбежност. И докато дебатите за заплатите тепърва ще се водят, ангажиментът за увеличаване на броя на изплащаните брутни заплати при пенсиониране на учителите - от 8 на 10.5 от началото на 2017 г., е неизбежен, тоест вече не подлежи на дискусия.

Тази политика не просто има фискална цена, тя е обратно на опитите в други сектори - например в силовите ведомства, за ограничаване на подобни привилегии, които нямат отношение към резултатите и товарят бюджетите с поемането на нефинансирани ангажименти.

В случая чрез подписването на новото КТД се открива възможност за фискален популизъм, който е извън рамките на дебатите за бюджета и носи дългосрочни задължения (под формата на обосновани очаквания) за публичния сектор.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily – Пушек и смрад от трупове: така мирише България Мнения Daily – Пушек и смрад от трупове: така мирише България

И още: "Новата" линия на бедност – естество и последствия

19 авг 2019, 1028 прочитания

Заблудихме ЕК, че сме транспонирали директива 2 Заблудихме ЕК, че сме транспонирали директива

Презумпцията за невиновност и прокуратурата

16 авг 2019, 2749 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Отровна чаша за победителите

И още: В Брюксел - самодоволни страхливци; Станишев: Ние сме алтернативата; Посоката с Първанов - напред към Централна Азия; Традиционните партии - успани от PR клишета

Арх. Борислав Игнатов: Всеки лев от данъците трябва да добавя качество на живота

Кандидатът за кмет на София на "Демократична България" пред "Капитал"

Новият безплатен брокер

Търговията с акции без комисиона става по-достъпна благодарение на млади подривни компании

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

Кино: "Имало едно време в... Холивуд"

Тарантино с филмово густо за носталгията и нихилизма