Мнения Daily - Отровна чаша за победителите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Отровна чаша за победителите

Може би има причина най-видните поддръжници на "Брекзит" Борис Джонсън и Майкъл Гоув (министър на правосъдието), да изглеждат на пресконференцията на победата в петък сякаш са на погребение.

Мнения Daily - Отровна чаша за победителите

И още: В Брюксел - самодоволни страхливци; Станишев: Ние сме алтернативата; Посоката с Първанов - напред към Централна Азия; Традиционните партии - успани от PR клишета

14696 прочитания

Може би има причина най-видните поддръжници на "Брекзит" Борис Джонсън и Майкъл Гоув (министър на правосъдието), да изглеждат на пресконференцията на победата в петък сякаш са на погребение.

© POOL


На другия ден

Отровна чаша за победителите

От статия на Джоузеф Стърнбърг в "Уолстрийт джърнъл"

Броени часове след като британските гласоподаватели решиха да напуснат Европейския съюз, се появиха информации, че някои от гласувалите за Brexit вече страдат от угризенията на купувача. По-интересният въпрос е дали водачите на кампанията за излизане ще започнат да страдат от по-редкия вид - разкаянието на победителя.

Резултатът от референдума е отровна чаша за политиците, които агитираха за него. В неспокойния период рано или късно трябва да обяснят на избирателите си, че икономическите беди на Великобритания не произтичат от членството й в ЕС, а обвиненията към него бяха преувеличени. Начело с Дейвид Камерън управлението на консерваторите постигна годишен растеж между 2% и 3% през последните шест години, нивото на безработицата от 5.4% е впечатляващо ниско, а процентът на заетите е необичайно висок.

Този икономически ръст обаче не е равномерно разпределен. Лондон и някои градове процъфтяват от силата на финансовите услуги, информационните технологии, както и на изкуствата и дизайна. Тези сектори са най-облагодетелствани от членството в ЕС, а Великобритания се позиционира като хъб на услуги за Европа. Другаде картината е много различна. Като красноречиво съвпадение двете най-големи бизнес теми във Великобритания преди референдума бяха колапсът на утвърдена верига магазини (заради ръста на интернет търговията) и заплахата за затваряне на металургичен комбинат в Уелс (заради глобалната конкуренция).

Както и в други развити страни никой не измисли как тези работни места да бъдат заменени с работа от същото качество и стабилност. А ЕС предоставя удобно фолио за различните политици. От една страна, предпази Великобритания от налагането на наказателни тарифи за китайска стомана, за да запази британски работни места, а от друга, наложи обременяващи и скъпи регулации на борещия се за оцеляване малък бизнес. Голямата част от индустриалната средна Англия гласува за излизане, както и индустриалният Уелс.

Това обаче е измамен аргумент, защото много повече от вината за проблемите е вътрешна. Великобритания, а не ЕС, наложи увеличение на данъците върху потреблението от 17.5% на 20%, за да плати за неустойчиви публични разходи чрез извличане на повече пари от борещата се средна класа. Великобритания сама предприе монетарни политики, които надуха цените на жилищата извън възможностите на все повече хора.

Лидерите на Brexit сега трябва да обяснят това, както и необходимостта от реформи на избиратели, които бяха накарани да повярват, че едно скъсване с ЕС ще бъде достатъчно. Още по-лошо за тях: медиите сега ще ги третират като нормални политици, изправени пред трудни политически въпроси. Техният статут на победители не им позволява да се скрият.

Може би защитниците на напускането ще са в състояние да управляват дълбоко разединените си избиратели и може би ще ги убедят да приемат тежките реформи. Но може би има и причина най-видните - Борис Джонсън и Майкъл Гоув (министър на правосъдието), да изглеждат на пресконференцията на победата в петък сякаш са на погребение. Може би едно от най-опасните неща в политиката е да получиш точно това, което искаш.

Брюксел след референдума

Веднага след гласуването в кралството високопоставените шефове в Брюксел призоваха британците да излизат веднага и обявиха, че ЕС не е в криза.
Фотограф: Francois Lenoir

Самодоволни страхливци

От текст на Евгений Дайнов в "Дневник"

Брекзитът показа, че всички подозрения за сегашния модел на ЕС са легитимни. Прекалено много от хората, които плащат заплатите на евролидерите, се чувстват отблъснати, непредставени, уязвени и обидени. След катастрофалното гласуване на англичаните правилният въпрос из върховете на ЕС трябваше да е: Къде сгрешихме? И ако не си поправим грешките, няма ли да изгоним и други?

Почти веднага след гласуването в кралството обаче се събраха четирима – шефовете на Еврокомисията, на Европарламента, на Европейския съвет и премиерът на председателстващата съюза страна (имената догодина няма да се помнят), и отсякоха: да излизат веднага, няма да ги чакаме, защото сме много заети, ние проблеми нямаме, те имат - да се махат.

Часове по-късно шефът на Европарламента цъфна по Би Би Си, за да обясни на англичаните, че криза имат те – ЕС не е в криза. Така ли? Ама наистина? При положение че французи, холандци, италианци и словаци вече заплашват с референдуми за излизане, а деловите финландци направо събират подписи? При положение че дълговата криза в еврозоната продължава и няма гаранция, че южните страни някога ще си платят дълговете?

Това само по себе си смайващо нахалство и самодоволство бе последвано от още една международна среща – на външните министри на шестте страни - основателки на ЕС, а именно Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Холандия. Посланието е същото: разкарайте се, ама моментално. И никакви разговори с вас няма да водим относно бъдещите си отношения, преди да сте се разкарали. А после ще видим.

Всички държави, чиито представители днес високомерно отпъждат англичаните, дължат своето съществуване на същите тези англичани - след Втората световна война.. Които никога не са им поискали и един пробит франк за услугата.

Колко дребен и недостоен трябва да си, за да забравиш това? Отговор има. Страх ги е. Те знаят, че вотът на англичаните е земетръс както за самите англичани, така и за ЕС. И че това е, защото ЕС има дълбоки дефицити – идейни, структурни, политически, демократически, легитимностни. Тези дефицити току-що се събраха в кризисен тайфун. Решението е: бърза, системна, дълбока, обсъдена с хората реформа на ЕС, за да си върне подкрепата на европейските граждани.

Но как сегашните лилипути да приемат това, след като именно те изградиха днешния ЕС? До вчера разните там шулцовци и юнкерци да обясняват колко са богоподобни, а днес – да подават оставки като презрения Камерън? Не, няма. Затова правят онова, което правят страхливците, попаднали в кризисна ситуация: отричат наличието на криза. Продължаваме напред – същите хора, по същия начин. Най-бързият начин кризата да прерасне в катастрофа.

Топката е пак там, където винаги е била – в държавните глави и ръководствата на съответните страни. Инак в Европа ще се нароят още десетки фашистчета и кресльовци, които ще върнат нещата към 1939 г., т.е. към времената отпреди англичаните да спасят положението и да поставят основите на онази днешна Европа, от чието име си позволяват да джавкат с пискливите си гласчета някакви чиновници еднодневки.

Виж кой говори

Фотограф: Георги Кожухаров

Ние сме алтернативата

От отворено писмо на Сергей Станишев, председател на ПЕС*, за Брекзит

В такъв момент на политически трусове в Европейския съюз Партията на европейските социалисти трябва бързо да предложи промяната, от която Европа има нужда. Сега е времето за действие.

Ние трябва да покажем, че нашите алтернативни политики са по-подходящи от когато и да било и че ние сме ангажирани да водим Европа към промяна. Ние сме единствената алтернатива. Ние сме единствените, които имаме потенциал да водим Европа.

Нашата визия за растеж, създаване на работни места, социална справедливост и равенство може да осигури стабилност, сигурност и прогрес в ЕС.

*Станишев е и бивш премиер, чийто мандат завърши със спиране на еврофондовете за България, и бивш лидер на БСП, съставил заедно с ДПС кабинета "Орешарски", който просъществува само година след масовите протести, предизвикани от опита да бъде дадена Държавната агенция за национална сигурност на Делян Пеевски.

Традиционните партии

Успани от PR клишета

Боряна Димитрова, агенция "Алфа рисърч", пред "Дневник"

След "Брекзит" въпросът, свързан с опасните популистки идеи в България, е много по-очевиден, но и много по-драматичен. От референдума за АЕЦ "Белене" насам у нас върви една ескалираща "референдумания". Замисълът й е не толкова да решава конкретни проблеми с ясни параметри и последици (каквито би следвало да са референдумите), колкото да ги използва като ракета носител на иначе трудно легитимируеми политически проекти. В известен смисъл Brexit също стана заложник на вътрешнопартийните битки на Камерън и желанието на Фараж да експлоатира евроскептицизма, без да поеме отговорност за всичко, до което "leave" може да доведе.

Всеки популизъм вирее върху страха от бъдещето. А след Brexit вече по-ясно си даваме сметка, че страхът от неизвестност може да бъде произведен, включително със средствата на пряката демокрация.

Не само в България, в цяла Европа – Италия, Холандия, Испания, Франция, дори Великобритания с нейния консерватизъм, т.нар. традиционни партии се пропукват и отстъпват под натиска на радикални, националистически, популистки и прочее движения. Не на последно място заради това, че собствените им елити се оказаха неадекватни на промените. Успиваха се от новите клишетата на ПР специалистите - повече демокрация, да чуем гражданите, да разберем тревогите им и т.н., докато духът излизаше от бутилката.

В днешния свят традиционните партии, като под това разбирам партиите, зачитащи демократичните принципи, свободата на словото и на изборите, човешките права и солидарността, имат бъдеще само ако успеят да интегрират в себе си разделения, различия и представителства, които доскоро са смятали за невъзможни. В тази връзка късогледо е да гледаме отвисоко на лидери и партии, които може и да не се държат "праволинейно" според класическата политология, но позволяват удържането на базисните демократични ценности.

У нас има висока степен на недоверие към всички институции, а това е потенциален риск. Когато гражданите не вярват на своите депутати, министри, съдии, прокурори, се превръщат в лесна плячка на идеята, че ако хората във властта бъдат сведени до 120, 50, 10 души или най-добре само до 1 човек, ще се живее много по-добре.

Това е важна психологическа предпоставка за авторитаризма, но не и достатъчно условие за упражняване на авторитарен режим в същинския смисъл на думата. В България разделението на властите и взаимният контрол между тях не са като в развитите демокрации, но и нямат обща база с управлението на Путин или Ердоган, ако вземем най-близките ни емблематични авторитарни режими.

Докато България е в ЕС, не е възможен авторитарен режим. Ако излезем, не мога да гадая, но е добре да се огледаме колко страни на изток от нас и колко бивши съветски републики нямат такива режими.

Посоката с Първанов

Носталгично: Имаше време, когато кипяха енергийни инициативи...
Фотограф: Цветелина Белутова

Напред към Централна Азия

От изказване на Георги Първанов, лидер на АБВ, пред конгреса на партията на Путин "Единна Русия" в Москва

В момент, когато се използват всякакви лостове за оказване на натиск срещу Русия, България не трябва да допуска да бъде превърната в заложник на западните регионални "ястреби", да я използват за враждебни действия срещу Русия. Аз и моите съратници, както и повечето българи отхвърляме санкциите срещу Русия.

Имаше време, когато регионът кипеше от дипломатически инициативи, провеждаха се ежегодни многостранни форуми, установяваха се двустранни контакти. Това се отнася и до енергетиката. Не толкова отдавна ни се удаде заедно с руската страна да подпишем пакет договорености за развитието на крупни енергийни проекти в интерес на региона и на Европа като цяло.

В тази връзка бих отбелязал следното. "Южен поток" имаше всички шансове да се превърне не само в регионален, но и в европейски проект. За съжаление не стигнаха воля, въображение и гъвкавост, за да се реализира той. Нещо подобно се случи и в областта на ядрената енергетика. Заети с идеологически спорове по проекта "Белене", ние изпуснахме възможността да дадем тласък на българската икономика.

Анализът показва, че подходът на ЕС по отношение на съседите се оказа неработещ. Необходимо е колкото може по-бързо да се премине към по-кооперативни форми на отношение, да изпълним с ново прагматично съдържание програмите за "Източно партньорство" и Черноморския район, да се активизират връзките с държавите в Каспийския басейн и Централна Азия, отчитайки регионалните особености и потребности. България е силно заинтересована от провеждането на такава дискусия.

Коментар+

Ако сега имахме "Белене", щеше да е голям проблем

Трайчо Трайков, бивш министър на енергетиката, уволнен от премиера Борисов, пред "Медиапул"

Дали може да се постави отново на дневен ред АЕЦ "Белене"? Това е хубавото на изминалото време, че може да се види колко несъстоятелни са били прогнозите, с които е оправдавано навремето възраждането на проекта - грубо два пъти са надценили днешното потребление и износ. Ако сега имахме централата, щяхме да имаме много по-голям проблем от този с двете въглищни централи в Маришкия басейн.

Горе-долу така излиза, че от АЕЦ "Белене" спечелиха само консултантите и изпълнителят "Атомстройекспорт" плюс без съмнение и някои хора, призвани иначе да защитават държавния интерес. Но все пак добре, че проектът беше спрян, защото цената му щеше постоянно да расте, а пусковият срок да се отлага във времето.

Ядрените централи са шампион по негъвкавост - и оперативно, и като инвестиционно предложение. Преди една АЕЦ да е произвела първия киловатчас, инвеститорът вече е предплатил 80% от производството й за следващите 60 години. Трудно ми е да се сетя за друга стока с такова предплащане, затова и АЕЦ се финансират изключително трудно без някакъв вид гаранция. Към това се добавят неизвестните все още разходи за окончателно обезопасяване на отработеното гориво, разходите за демонтаж и непредвидените разходи в случай на авария.

На другия ден

Отровна чаша за победителите


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    fio41315648 avatar :-|
    fio41315648

    Айде, Гоце съвсем го удари критическата, започна да говори от името на повечето българи, при положение, че електоралната му подкрепа е на ниво 4% праг.

  • 2
    Clint_Eastwood avatar :-|
    Clint_Eastwood

    Оф, Евгени Дайнов, очаквано като "автентично десен" трябваше да изкара британците като някакви свети мъченици, а ЕС - като лошата, недемократична, бюрократична машина. Ами не е така - Брекзит беше много тъп ход, рационално абсолютно необоснован, а ЕС трябваше моментално да покаже сила и да попари всякакви илюзии за типично британски интриги, които за пореден път да доведат до това 27 държави да угаждат на прищевките им. Напълно подкрепям силната позиция на Юнкер, Туск, Оланд, Меркел и ко.
    А и не съм забелязал да не признават, че Съюзът има широко поле за развитие и че не е перфектен (че кой е?). Но не може да се развива повече, като е дърпан в няколко посоки, както правеше Англия винаги.

  • 3
    lusilu avatar :-?
    lusilu

    "......времената отпреди англичаните да спасят положението и да поставят основите на онази днешна Европа, от чието име си позволяват да джавкат с пискливите си гласчета някакви чиновници еднодневки. "
    Англия и спасила положението !? Вие сериозни ли сте бе ? Французите и Бенелюкс ще се въртят като пумпали !

  • 4
    kdo52372883 avatar :-P
    kdo52372883

    Олелеее... Милорд Дай-нофф! По-голяма простотия скоро не бях чел, честна дума! "Всички държави... дължат своето съществуване... на англичаните"; те "спасили положението", създали "днешна Европа" и пр. Тоя надрусал ли се е, или що?! И кога стана компетентен да коментира кой има и кой няма принос за Европа? ЕС е създаден от Германия и Франция, англичаните се дотътрят доста по-късно - и то първоначално даже не ги искат. Милорд, проверете си фактите, преди да дрънкате глупости в ефир - и то по такава важна тема! Кога стана и тоя островитянин, кога нахлузи бомбето с панделката?! Майтап, та сеир чак!

  • 5
    ctt1467097112500392 avatar :-|
    Martin Kovachev
  • anona

    Дайнов ми падна в очите с това прекалено емоционално изказване, пълно с радикални прилагателни и хиперболи, неуместно за истински анализ.

  • 7
    simon40 avatar :-|
    simon40

    Аргументите на Дайнов ми звучат като тези на Руската пропаганда. За великата победа над фашизма и че трябва да сме не просто благодарни а и друго...
    Никой не отрича и на двете страни жертвите и приноса, и те не могат да отрекат че са нямали избор. До тук с емоциите.
    Относно изказването на висшите ЕУ чиновници. То е малко като казвам ти булка сещай се снахо. За другите дето залитат по разните референдуми. А и е знак за тези които не залитат. Щото ако страна която не е челен на ЕС има права и привилегии като член на съюза защо аджеба е съюза?
    Докато Великобрирания е член няма какво да се преговаря с тях. А ще е член докато не се намери политически самоубиец да задейства член 50 - ти от Лисабонския договор. За сега кандидати няма.
    Сори...

  • 8
    nicks avatar :-|
    nicks

    Аз честно казано не разбирам какво е това бучене против ЕС от всякакви знайни и незнайни "коментатори". За мен ЕС е най-хубавото нещо което се е случило за България и честно казано ако може да минем директно под управлението на европарламента и еврокомисията на драго сърце бих го направил. Там поне някакви Джамбазчета и Барековчета са доста размита история.

  • 9
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    Не знам какво бъдеще има ЕС след като по голямата част от гражданите на страните членки не знаят имената на президента, председателя на ЕП и на Комисията. Да не говорим, че нямат ни най-малка идея какви са правомощията им. В БГ тава са 95% от хората.
    Кой точно е изпълнителна власт - Юнкер или Маркел? А Туск какво точно прави?

  • 10
    nogica avatar :-|
    nogica

    До коментар [#9] от " sqr47309640 ": Ти като си знаеш имената на нашите педери си много доволен от тях ли? Ние ги знаем какви мутри и крадци са,но глупавата и подкупна електорална паплач гласува за тях


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK