С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 30 юни 2016, 15:33, 3812 прочитания

Британското земеделие след Brexit

60% от износа на храни и селскостопанска продукция от Обединеното кралство е за ЕС. Ако искат да запазят този пазар, фермерите ще трябва да продължат да се съобразяват с ограниченията, срещу които се обявиха на референдума

Николай Вълканов | управител на "ИнтелиАгро"
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Английските фермери, 2/3 от които подкрепиха излизането на Обединеното кралство от ЕС, като че ли взеха по-скоро импулсивно, отколкото рационално решение. Големият им проблем с Брюксел винаги е бил, че евробюрократите налагат твърде много ограничения и допълнителни изисквания, с които Лондон не е съгласен и върху които не може да повлияе в достатъчна степен. Примери в това отношение са забраната на ГМО и на различни препарати за растителна защита (глифозат, препаратите от групата на неоникотиноидите, за които няма доказателства, че влияят върху намаляване популацията на пчелите), повишените изисквания за хуманно отношение към животните и много други. Обединеното кралство винаги се е противопоставяло на директната подкрепа (субсидиите) за земеделието и е настоявало за ограничаване влиянието на Първи стълб от ОСП (по който вървят директните плащания). В този смисъл селскостопанският отрасъл на Острова е много по-близък като разбирания до САЩ, отколкото до Европа.

Същевременно обаче излизането на страната от ЕС далеч не означава, че нещата които дразнят английските фермери ще изчезнат като с магическа пръчка. По-голямата част (60%) от износа на храни и селскостопанска продукция на страната е за ЕС и ако стопаните искат да запазят този пазар, те ще трябва да продължат да се съобразяват с редица изисквания. Същевременно обаче транзакционните разходи при търговията с ЕС ще нараснат неминуемо. А и излизането от Общността няма да спре неправителствения сектор, зелени организации, потребителските асоциации и всякакви лобисти за права на животните и пр. да оказват натиск за по-стриктни правила върху производството на храни.


Страната не би могла да спечели кой знае какво и от либерализиране на режима за ГМО. Тя не е специализирана в отглеждането на царевица, соя и памук – културите, при които биотехнологиите са на най-високо равнище, а фуражна пшеница, към която няма особен интерес за ГМО разработки. Така че дори да реши да развива био технологиите, Лондон ще трябва да инвестира значителни средства в научно-изследователска работа, за да разработи нови сортове за съответните култури, които да отговарят на специфичните климатични условия на острова.

Така стигаме и до въпроса с финансирането. Към момента близо 1/5 от средствата за научни изследвания, отпускани от ЕК се печелят от проекти на базирани в Обединеното кралство учени. Когато достъпът до това финансиране секне, той ще трябва да бъде заместен от заинтересования бизнес и/или от държавата.

Що се отнася до финансирането на селскостопанския сектор слабо вероятно е директните плащания към фермерите да се запазят. Официалното становище на Министерство на финансите и на Министерство на земеделието е, че директните плащания трябва да отпаднат, а публичната подкрепа да се концентрира във Втори стълб (подпомагането на инвестициите на фермерите). Отделно от това за спестените от вноски към бюджета на ЕС малко над 6 млрд. паунда (като се приспадне рабата) ще има много апетити по всички бюджетни пера – здравеопазване, образование и пр.



Едно е сигурно – британските фермери ги очакват интересни времена. Но пред Обединеното кралство се отваря едно примамливо според мен предизвикателство. То може да последва примера на Нова Зеландия от 80-те и да докаже на практика, че дори в Европа може да се прави конкурентно земеделие без субсидии, което успешно намира своите ниши и създава търсени експортни продукти.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Глобални облаци над икономиката Глобални облаци над икономиката

Спадът в БВП на Германия е знак за начало на неблагоприятни развития с потенциални ограничения пред международната търговия и структурни промени в китайската икономика

23 авг 2019, 1798 прочитания

Крим между политиката и правото Крим между политиката и правото

Какво се случва с политическите затворници Олег Сенцов и Александър Колченко

23 авг 2019, 1110 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Когато имената нямат значение

И още: Нямате UBER, но имате копърки; Грешка ще е желанието на ЕС да накаже Великобритания като "беглец от затвора"

Чума отвъд прасетата

Африканската чума по свинете вече засяга и бизнеса в горите

Летен лихвопад

Условията на банките стават все по-изгодни, а отпуснатите ипотеки и потребителски заеми продължават да растат.

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

През Пулия с колела

Нагоре-надолу из Южна Италия - маршрути, места, полезни съвети

Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица