С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 30 юни 2016, 15:33, 3945 прочитания

Британското земеделие след Brexit

60% от износа на храни и селскостопанска продукция от Обединеното кралство е за ЕС. Ако искат да запазят този пазар, фермерите ще трябва да продължат да се съобразяват с ограниченията, срещу които се обявиха на референдума

Николай Вълканов | управител на "ИнтелиАгро"
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Английските фермери, 2/3 от които подкрепиха излизането на Обединеното кралство от ЕС, като че ли взеха по-скоро импулсивно, отколкото рационално решение. Големият им проблем с Брюксел винаги е бил, че евробюрократите налагат твърде много ограничения и допълнителни изисквания, с които Лондон не е съгласен и върху които не може да повлияе в достатъчна степен. Примери в това отношение са забраната на ГМО и на различни препарати за растителна защита (глифозат, препаратите от групата на неоникотиноидите, за които няма доказателства, че влияят върху намаляване популацията на пчелите), повишените изисквания за хуманно отношение към животните и много други. Обединеното кралство винаги се е противопоставяло на директната подкрепа (субсидиите) за земеделието и е настоявало за ограничаване влиянието на Първи стълб от ОСП (по който вървят директните плащания). В този смисъл селскостопанският отрасъл на Острова е много по-близък като разбирания до САЩ, отколкото до Европа.

Същевременно обаче излизането на страната от ЕС далеч не означава, че нещата които дразнят английските фермери ще изчезнат като с магическа пръчка. По-голямата част (60%) от износа на храни и селскостопанска продукция на страната е за ЕС и ако стопаните искат да запазят този пазар, те ще трябва да продължат да се съобразяват с редица изисквания. Същевременно обаче транзакционните разходи при търговията с ЕС ще нараснат неминуемо. А и излизането от Общността няма да спре неправителствения сектор, зелени организации, потребителските асоциации и всякакви лобисти за права на животните и пр. да оказват натиск за по-стриктни правила върху производството на храни.


Страната не би могла да спечели кой знае какво и от либерализиране на режима за ГМО. Тя не е специализирана в отглеждането на царевица, соя и памук – културите, при които биотехнологиите са на най-високо равнище, а фуражна пшеница, към която няма особен интерес за ГМО разработки. Така че дори да реши да развива био технологиите, Лондон ще трябва да инвестира значителни средства в научно-изследователска работа, за да разработи нови сортове за съответните култури, които да отговарят на специфичните климатични условия на острова.

Така стигаме и до въпроса с финансирането. Към момента близо 1/5 от средствата за научни изследвания, отпускани от ЕК се печелят от проекти на базирани в Обединеното кралство учени. Когато достъпът до това финансиране секне, той ще трябва да бъде заместен от заинтересования бизнес и/или от държавата.

Що се отнася до финансирането на селскостопанския сектор слабо вероятно е директните плащания към фермерите да се запазят. Официалното становище на Министерство на финансите и на Министерство на земеделието е, че директните плащания трябва да отпаднат, а публичната подкрепа да се концентрира във Втори стълб (подпомагането на инвестициите на фермерите). Отделно от това за спестените от вноски към бюджета на ЕС малко над 6 млрд. паунда (като се приспадне рабата) ще има много апетити по всички бюджетни пера – здравеопазване, образование и пр.



Едно е сигурно – британските фермери ги очакват интересни времена. Но пред Обединеното кралство се отваря едно примамливо според мен предизвикателство. То може да последва примера на Нова Зеландия от 80-те и да докаже на практика, че дори в Европа може да се прави конкурентно земеделие без субсидии, което успешно намира своите ниши и създава търсени експортни продукти.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 3624 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2881 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Когато имената нямат значение

И още: Нямате UBER, но имате копърки; Грешка ще е желанието на ЕС да накаже Великобритания като "беглец от затвора"

Още от Капитал
Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

Кино: "Малки жени"

Дързост и покорство във време на пробуждане

Нова книга: "Математика на живот и смърт" от Кит Йейтс

Истории за ключовата роля на математиката от съдебната зала до медицината и изборите ни в живота

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10