Британското земеделие след Brexit
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Британското земеделие след Brexit

Британското земеделие след Brexit

60% от износа на храни и селскостопанска продукция от Обединеното кралство е за ЕС. Ако искат да запазят този пазар, фермерите ще трябва да продължат да се съобразяват с ограниченията, срещу които се обявиха на референдума

4070 прочитания

© Reuters


Английските фермери, 2/3 от които подкрепиха излизането на Обединеното кралство от ЕС, като че ли взеха по-скоро импулсивно, отколкото рационално решение. Големият им проблем с Брюксел винаги е бил, че евробюрократите налагат твърде много ограничения и допълнителни изисквания, с които Лондон не е съгласен и върху които не може да повлияе в достатъчна степен. Примери в това отношение са забраната на ГМО и на различни препарати за растителна защита (глифозат, препаратите от групата на неоникотиноидите, за които няма доказателства, че влияят върху намаляване популацията на пчелите), повишените изисквания за хуманно отношение към животните и много други. Обединеното кралство винаги се е противопоставяло на директната подкрепа (субсидиите) за земеделието и е настоявало за ограничаване влиянието на Първи стълб от ОСП (по който вървят директните плащания). В този смисъл селскостопанският отрасъл на Острова е много по-близък като разбирания до САЩ, отколкото до Европа.

Същевременно обаче излизането на страната от ЕС далеч не означава, че нещата които дразнят английските фермери ще изчезнат като с магическа пръчка. По-голямата част (60%) от износа на храни и селскостопанска продукция на страната е за ЕС и ако стопаните искат да запазят този пазар, те ще трябва да продължат да се съобразяват с редица изисквания. Същевременно обаче транзакционните разходи при търговията с ЕС ще нараснат неминуемо. А и излизането от Общността няма да спре неправителствения сектор, зелени организации, потребителските асоциации и всякакви лобисти за права на животните и пр. да оказват натиск за по-стриктни правила върху производството на храни.

Страната не би могла да спечели кой знае какво и от либерализиране на режима за ГМО. Тя не е специализирана в отглеждането на царевица, соя и памук – културите, при които биотехнологиите са на най-високо равнище, а фуражна пшеница, към която няма особен интерес за ГМО разработки. Така че дори да реши да развива био технологиите, Лондон ще трябва да инвестира значителни средства в научно-изследователска работа, за да разработи нови сортове за съответните култури, които да отговарят на специфичните климатични условия на острова.

Така стигаме и до въпроса с финансирането. Към момента близо 1/5 от средствата за научни изследвания, отпускани от ЕК се печелят от проекти на базирани в Обединеното кралство учени. Когато достъпът до това финансиране секне, той ще трябва да бъде заместен от заинтересования бизнес и/или от държавата.

Що се отнася до финансирането на селскостопанския сектор слабо вероятно е директните плащания към фермерите да се запазят. Официалното становище на Министерство на финансите и на Министерство на земеделието е, че директните плащания трябва да отпаднат, а публичната подкрепа да се концентрира във Втори стълб (подпомагането на инвестициите на фермерите). Отделно от това за спестените от вноски към бюджета на ЕС малко над 6 млрд. паунда (като се приспадне рабата) ще има много апетити по всички бюджетни пера – здравеопазване, образование и пр.

Едно е сигурно – британските фермери ги очакват интересни времена. Но пред Обединеното кралство се отваря едно примамливо според мен предизвикателство. То може да последва примера на Нова Зеландия от 80-те и да докаже на практика, че дори в Европа може да се прави конкурентно земеделие без субсидии, което успешно намира своите ниши и създава търсени експортни продукти.

Английските фермери, 2/3 от които подкрепиха излизането на Обединеното кралство от ЕС, като че ли взеха по-скоро импулсивно, отколкото рационално решение. Големият им проблем с Брюксел винаги е бил, че евробюрократите налагат твърде много ограничения и допълнителни изисквания, с които Лондон не е съгласен и върху които не може да повлияе в достатъчна степен. Примери в това отношение са забраната на ГМО и на различни препарати за растителна защита (глифозат, препаратите от групата на неоникотиноидите, за които няма доказателства, че влияят върху намаляване популацията на пчелите), повишените изисквания за хуманно отношение към животните и много други. Обединеното кралство винаги се е противопоставяло на директната подкрепа (субсидиите) за земеделието и е настоявало за ограничаване влиянието на Първи стълб от ОСП (по който вървят директните плащания). В този смисъл селскостопанският отрасъл на Острова е много по-близък като разбирания до САЩ, отколкото до Европа.

Същевременно обаче излизането на страната от ЕС далеч не означава, че нещата които дразнят английските фермери ще изчезнат като с магическа пръчка. По-голямата част (60%) от износа на храни и селскостопанска продукция на страната е за ЕС и ако стопаните искат да запазят този пазар, те ще трябва да продължат да се съобразяват с редица изисквания. Същевременно обаче транзакционните разходи при търговията с ЕС ще нараснат неминуемо. А и излизането от Общността няма да спре неправителствения сектор, зелени организации, потребителските асоциации и всякакви лобисти за права на животните и пр. да оказват натиск за по-стриктни правила върху производството на храни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    desolater avatar :-|
    Desolater

    Силно се съмнявам в британското земеделие. Собствениците "земеделци" и там разчитат повече на парите от субсидии, отколкото на продажби, а всички работници не са англичани включително и мениджърите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK