Мнения Daily - Работещ пазар на влияние

И още: Конникът без глава; Журналисти с рекламна цел за 1.6 млн. лв; ЕС - повече честност, а не повече интеграция

Не е изненада, че Георги Колев поведе съпротивата срещу демократизацията на съдилищата - оглавяваният от него ВАС е сред най-чувствителните на тема "властова корупция" институции.
Не е изненада, че Георги Колев поведе съпротивата срещу демократизацията на съдилищата - оглавяваният от него ВАС е сред най-чувствителните на тема "властова корупция" институции.    ©  ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ
Не е изненада, че Георги Колев поведе съпротивата срещу демократизацията на съдилищата - оглавяваният от него ВАС е сред най-чувствителните на тема "властова корупция" институции.
Не е изненада, че Георги Колев поведе съпротивата срещу демократизацията на съдилищата - оглавяваният от него ВАС е сред най-чувствителните на тема "властова корупция" институции.    ©  ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Съдебната система

Работещ пазар на влияние

От анализ на Христо Иванов, бивш правосъден министър, подал оставка, в "Дневник"

Голямата политическа цел на съдебната реформа е разбиването на корупционния модел на обсебване на държавната власт зад декорите на фасадната демокрация и еврочленството

Ако в първите години на мониторинга на ЕК беше осигуряване на минималната степен на изискуемото в ЕС върховенство на правото и сигурност за бизнеса и парите на европейския данъкоплатец, днес това все повече е проблем и на националната, и на колективната сигурност. При нивата на разяждане на българската държавност от корупция всеки може да си "купи" всякакво влияние и дори накрая сметката да бъде платена от българския или европейския данъкоплатец.

Стратегията за съдебна реформа предвиди нормативни и организационни мерки, но заедно с тях трябваше да се установи една нова норма на реакция при всяко съмнение за непочтеност. Просто защото тези мерки могат да бъдат само създаване на условия за другото – конкретната институционална реакция на казусите, свързани със съмнения за корупция или непочтеност.

Несъмнено е позитивно, че днес Висшият съдебен съвет функционира на две камари. Проблемите на тази част от реформата са, че се запази твърде силно политическо влияние върху съда и не бяха въведени никакви ефективни механизми за поставяне на фигурата на главния прокурор под отчетност спрямо публичния интерес.

Когато след една година главният прокурор превърне огромното си влияние в парламента в още по-голямо надмощие в съдийската колегия и в следващия ВСС, ще стане ясно защо беше наистина важно да спазим международния стандарт за "голямо мнозинство на съдии, избрани от съдии". Борбата за изпълване със съдържание на съдийската независимост тепърва предстои и ще бъде дълга.

Корупционният модел в съдилищата както по отношение на възможността да се осигурява съответният резултат по конкретни дела, така и по отношение на установяване на работещ пазар на влияние, разчита на контрола върху административната йерархия. Съдийската корупция не е индивидуален спорт - резултатът от едно дело зависи от прекалено много съдии и други трудни за контролиране фактори.

В момента председателите на съдилища разполагат с достатъчен обем формални и фактически възможности, гарнирани с непрозрачност, да могат ефективно да поставят под натиск отделни съдии и да насочват делата към състави, от които може да се очаква "съдействие". В комбинация със съответните лобита, контролиращи кариерните, дисциплинарните и бюджетните правомощия на ВСС, тези позиции се превръщат в реалната инфраструктура на оказване и търгуване на влияние в съда.

Тези длъжности винаги ще създават изкушение. Ето защо прехвърлянето на определен кръг управленски решения от председателите към общите събрания на съдиите ще направи администрирането на делата много по-прозрачно и трудно за повлияване. Ще намали и възможния произвол от страна на ВСС.

Тази демократизация на съдилищата би трябвало силно да ограничи освен това и влиянието на т.нар. съдебна номенклатура – една каста от несменяеми шефове и членове на съответните органи, същите и вечни приятели на премиери, политически и икономически бонзи, локални величия и подземни персонажи, онези с есемесите, спа хотелите, софрите, скъпите дрънкулки, имотите и фирмите на името на роднини, ложите и прочие реквизити на овластената парвенющина.

Няма изненада, че Георги Колев поведе съпротивата срещу тези изменения. Оглавяваният от него Върховен административен съд е сред най-чувствителните на тема "властова корупция" институции. Не личи ръководството на съда да е загрижено, по-скоро обратното – постоянно се грижи да няма промяна.

Фигурата на кандидат-президента

Конникът без глава

От коментар на Емилия Милчева, ureport.bg

Най-голямата – и управляваща - партия в България ще ни съобщи наесен името на кандидат-президента си. В името на политическото благочестие. А най-работливият политик в ГЕРБ – председателят на парламентарната група Цветан Цветанов, обикаля из страната, потяга тук-там структурите и пуска по някой жокер за обвитата в мистификация фигура. Сваля воал по воал.

Кандидатът за президент на ГЕРБ е силно свързан с партията и е неин член, изрече Цветанов в неделя във Варна. Критерият "партийна книжка" ограничи гадаенето до партийната банка кадри. А там "силно свързаните" и "разпознаваемите" може да напълнят сепаре. Всеки от тях се е явявал на избори поне няколко пъти и тезата на Цветанов/Борисов, че ще обявят кандидата си чак през септември, за да не бъде сготвен на барбекю от политическите канибали, просто не издържа.

Обидно е за избирателите. ГЕРБ и останалите партии, които също бавят претендентите си, всъщност ни казват – от вас се иска само да гласувате.

Така че към момента фигурата на кандидат-президента е конникът без глава – има си кон (партия), торс и два чифта крайници. Може би през август ще научим и пола му.

Журналисти с рекламна цел

Възможен е и обратен ефект

От позиция на Асоциацията на европейските журналисти - България

АЕЖ - България, има сериозни резерви относно ефективността на огласената инициатива на Министерството на туризма за привличане на чуждестранни туристи. Според информация в медиите министерството обявява обществени поръчки за общо 1.6 млн. лв. за турове в България за 420 чуждестранни журналисти и блогъри - за да се запознаят с условията за туризъм в страната и да ги представят чрез публикациите си.

Необходимо е да се посочи, че етичните правила на най-големите световни медии не позволяват техни представители да пътуват за чужда сметка, тъй като това се приема за форма, близка до корупцията, влияеща върху качеството на журналистическия труд. Това автоматично изключва значителна част от най-влиятелните средства за масово осведомяване. Остава въпросът доколко влиятелни ще бъдат включените в програмата.

Изчисленията показват, че ще бъдат похарчени средно по 4000 лева бюджетни средства за човек. Това е сериозна сума и е важно да се знае по какъв начин ще бъдат измерени ефектът и възвращаемостта и кой ще понесе персонална отговорност, ако вложените средства не се върнат под формата на постъпления от туризъм.

В България далеч няма консенсус относно начина на развитие на туризма. Съществуват сериозни критики развитието му да е за сметка на унищожаване на природно и културно наследство. За обективен поглед е необходимо чуждестранните журналисти по време на престоя си в България да се срещнат с представители от организации за защита на природата и културното наследство, които от години са активни по темата с презастрояването на морските и част от планинските курорти и със съсипването на исторически артефакти посредством бутафорни демонстрации. Ако подобни срещи не бъдат включени в програмата на чуждите журналисти, то това ще означава, че правителството използва бюджетни средства за кризисен пиар.

За нас би било недопустимо обществени средства да бъдат изхарчени, за да се рекламират неустойчиви практики в интерес на определени кръгове, но не и на обществото. Възможен е и обратен ефект - България да получи негативно представяне.

ЕС след Brexit

Повече честност, а не повече интеграция

Ян-Вернер Мюлер, преподавател в университета в Принстън, цитиран от "Дойче веле"

"Всяка криза е шанс!" и "Още бащите на европейското единение смятаха, че кризите тласкат напред развитието на Европа". С подобни лозунги се утешават сега европейските елити.

Съществува и неясната надежда, че с комбинация от британски прагматизъм и брюкселски трикове ще може да бъде предотвратено излизането на британците от Общността. В крайна сметка и французите, и холандците, и ирландците гласуваха на референдуми против Лисабонския договор, но и до днес са членове на ЕС.

Това обаче се илюзии. ЕС трябва да си спомни своите цели и да внесе повече прозрачност по отношение на реалните си намерения. На базата на множество малки, но несъгласувана стъпки, ЕС се оказа с обща валута и общи външни граници. Поради това, че постоянно отказваше да подплати тези решения с необходимите финансови и практически действия, както еврозоната, така и Шенгенското пространство днес не функционират правилно.

Дебатът за "повече", или "по-малко" Европа не бива да се води абстрактно. Европейците трябва да направят равносметка на онова, което са постигнали.Трябва открито да обсъдят дали са готови да "ремонтират" лошо замисления валутен съюз и общата гранична система.

Брекситът разчупи табуто, че Европа трябва да полага все нови и нови усилия за задълбочаването на интеграцията. Няма нищо нередно в това, че според някои страни-членки, интеграцията е отишла твърде надалеч. Проблематични са само онези решения, които са били взети въз основа на грешни предпоставки и на неверни обещания.

Жалкият дебат в навечерието на референдума за Брексит показа какво се случва, когато политическата класа капитулира пред един печат, който систематично изкривява теми от екзистенциално значение. Или когато на популисти като Найджъл Фараж е позволено да водят целия дебат. Така Фараж успя да превърне въпроса за членството в ЕС във въпрос за националната идентичност.

Затова европейските политици не бива да се страхуват от обсъждането на съществените въпроси. Ако обаче продължат да задълбочават интеграцията без да приобщят към това и гражданите, само ще потвърдят широко разпространеното становище, че "елитите така и така не се вслушват в гласа на хората".

Още от Капитал