Който е проследил горещия етап на дебатите, се е сдобил с усет за това, че референдумът за членството на Великобритания в Европейския съюз не можа да приключи добре. Какво ли не се казваше и пишеше за Европа... а от мнозина и се вярваше. Въпреки това и аз съм все още в дълбок шок. Вотът на британците за напускане на Европейския съюз предизвика навсякъде в Европа съжаление, несигурност и разочарование. Това е дълбок, направо исторически прелом.
Независимо от това: сега не бива нито да се парализираме от шока, нито да преминем към трескави действия. Напротив, сега всички заедно трябва да си направим правилните изводи за Европейския съюз.
Най-напред да обобщим искрено: пред много граждани на Европа в тези времена Европейският съюз не се котира особено високо. Много хора са разочаровани, а някои се и отвръщат от него, защото смятат, че Европейският съюз не е изпълнил или в краен случай само частично е изпълнил централните си обещания за благоденствие, демокрация и мир.
Икономическата и финансова криза отвори дълбоки рани, които далеч не са изцелени. Напливът на стотици хиляди бежанци и мигранти в Европа разкри, че е налице нещо, което не може да се окачестви само като различия. Мнозина имат впечатлението, че европейските решения са далече от собствените им желания, представи и житейски среди. Дори мирът и сигурността в Европа са станали по-крехки – стига да си припомним конфликта в Източна Украйна и ужасните терористични нападения в Париж и Брюксел.
При всичко това в Европа има и много неща, които се развиват добре. Колкото и да сме самокритични, не бива да забравим този факт. Надмогнахме най-страшния и най-опасен етап от икономическата и финансова криза – еврозоната остана единна и дори нарасна. Европа може да направи света по-сигурен и по-мирен, например чрез постигнатото от европейската външна политика споразумение за иранската ядрена програма.
Европа изнася стабилност и сигурност - например в Западните Балкани, където е непречупена вярата в Европа и желанието за сближаване. В международен план показахме какво eвросъюзът е в състояние да постигне, когато говори с единен глас на световната сцена. А дори по отношение на миграционната криза постигнахме важен напредък – макар че това отне прекалено дълго време.
Въпреки това в момента Европейският съюз в очите на мнозина е загубил част от своята привлекателна сила. Пред този факт не бива да останем равнодушни. Зад нас се намира небивал период от 70 години мир и стабилност. Преди повече от 25 години преодоляхме разделението на нашия континент. Процесът на европейската интеграция е безпрецедентен успех в историята.
Същността му - приемането на една политическа рамка, която води страните членки до уреждането на взаимоотношенията и конфликтите си в сградата на Съвета в Брюксел, а не до борба на полесражението - не изгуби нищо от своята полезност и значимост. Това не бива да поставим на карта. Имаме задължение пред идващите след нас поколения да им предадем европейския мирен проект невредим.
Мнозина критикуват Европа, карани от чувство на безсилие и от чувството, че са изгубили контрола. Независимо че това е разбираемо в един свят, който като че ли излиза от контрол, и в условия на глобализация на много житейски сфери – страхът не е добър съветник. А и оттеглянето в националната къщичка на охлюва не гарантира трайна защита от рисковете и опасностите на един свят, който се възприема като заплашващ.
Какво да правим? Трябва да покажем на хората, че Европейският съюз не е причината за това чувство, напротив - че той е най-добрият инструмент, с който разполагаме, за да оформим активно и в наш европейски интерес обкръжаващия ни свят и глобализацията. Ако ние в Европа играем в екип, ако се съгласуваме тясно и действаме динамично, тогава можем да преодоляваме конфликти и да превъзмогнем много пречки. От друга страна, нито една страна членка, включително Германия и Франция, а впрочем и Обединеното кралство, не може да отстоява интересите си в международен план толкова успешно, колкото можем да правим това заедно като силна и солидарна общност.
Днес важи правилото: който иска да отмени Европа, той не решава проблемите си, а дори ги изостря. Политическите и икономическите турбуленции, които в момента преживява Великобритания, доказват това. Те показват също, че именно тези, които отново и отново викат "Навън!" или "Долу ЕС!", нямат отговор на въпроса как според тях нещата трябва да продължат след излизането или дори след отменянето на евросъюза. Това е не само неразумно и безотговорно, но е и игра с огъня.
В края на живота си, толкова богат с политически опит и с преживявания от войните и страданията, Франсоа Митеран ни припомни: Le nationalisme, c’est la guerre! ("Национализмът означава война!"). Трябва да разобличим тези, които се държат деструктивно и подхранват копнежа за мнима сигурност в национални рамки, и да ги опровергаем с истински решения.
Застъпваме се за това Европа да стане по-добра и да се вслуша повече в желанията на своите граждани. Това е ориентирът на предложенията, които миналата седмица представихме Жан-Марк Еро, френският външен министър и аз. Имаме няколко конкретни идеи, и то най-съзнателно там, където хората с основание очакват от нас повече: за по-добра вътрешна и външна сигурност, за една ангажирана миграционна политика и за една политика за растеж и заетост. И с удоволствие очакваме още много добри и конструктивни приноси.
Вслушването в гражданите обаче означава също така, че в Европа трябва да преминем към един нов начин на работа. Един по-добър и гъвкав Европейски съюз уважава различни представи за по-нататъшния път на Европа и допуска различни скорости на развитие, без да изключи или да изостави някого. Вместо да спорим каква трябва да е крайната цел на европейската интеграция, би следвало да работим за постигането на осезаеми резултати, и то днес!
Всеки е призван да участва! Нека всички заедно защитим Европа, като я направим по-добра.
Статията е предоставена на "Икономедиа", заглавието е на редакцията
Който е проследил горещия етап на дебатите, се е сдобил с усет за това, че референдумът за членството на Великобритания в Европейския съюз не можа да приключи добре. Какво ли не се казваше и пишеше за Европа... а от мнозина и се вярваше. Въпреки това и аз съм все още в дълбок шок. Вотът на британците за напускане на Европейския съюз предизвика навсякъде в Европа съжаление, несигурност и разочарование. Това е дълбок, направо исторически прелом.
Независимо от това: сега не бива нито да се парализираме от шока, нито да преминем към трескави действия. Напротив, сега всички заедно трябва да си направим правилните изводи за Европейския съюз.
9 коментара
"Европа изнася стабилност и сигурност"
Сещам се за Либия.. за Украйна...
Че и Ирак.. след като почти цяла Европа се включи в коалицията на желатещите да бомбят Ирак.. как звучи само сега. Особено като виждаме резултата.
Ами в Либия? Толкова е хубаво там, че постоянно мигранти рискуват живота си и преминават Средиземно море на салове и лодки.
Че и Сирия.. Египет.. са на това дередже и с помощта на Европа.
Много спорно е дали Европейски съюз има някаква вина в Сирия. Това, че Турция, сунити и шиити се бият за влияние там как точно може да се спре? Единствено с военна намеса и след това? Всяка от войните и в Либия и в Ирак си има различни обяснители. Но трудно да се забрави, че в Ирак (там сега отново се бият сега сунити и шиити) не участва половината ЕС и основния воюващ бе САЩ, а в Либия основните действащи бяха Франция и Великобритания. Доколко с тези войни или без тях тази вълна от мигранти щеше да се случи е друга тема. Има доста прогнози за демографския потоп още в края на 80-те в резултат на многото данни. "Арабските пролети" от Тунис до Сирия са резултат не на Европа, а на демографията и религията. Основния проблем на кризата в ЕС сега е, че тя не следва "богатите крепости" (САЩ, Канада, Австралия...) и пропуска хора от съчуствие.
Ето какво става, когато не познаваш историята - а всичко, което е "реалност", всъщност е история.
"Богатите" крепости - САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия всъщност са европейски деца и са на три и половина века - много млади в сравнение с родителката.
Сирия, Египет, Тунис и Либия и други страни в този регион всъщност са резултат от "разпаденето" на Османската иперия в периода 1798-1919 години, но чак до 1948-ма година. Специално за Либия нека да напомним, че Балканската война от 1912 г. започна след началото на италиано-османска война за Либия.
Европейският съюз няма алтернатива - обратното е неизбежна война.
Да оставим външаната политика на ЕС . Ще борим рецесията с пожелателна брошурка от 26 стр. Е това са изработили 28 те , нема и страница на човек , даже със заглавната и хубавите картинки.
http://ec.europa.eu/priorities/sites/beta-politica
До коментар [#1] от "mickmick":
В незаконната войната в Ирак не участваха Германия и Франция. Те дори остро се противопоставиха на това. Единствената европейска държава, която нападна Ирак е Великобритания.
За тези си действия началниците на двете държави(САЩ и Великобритания) Джордж Уолкър Буш и Тони Блеър трябва да бъдат съдени за военни престъпления. Първият вече не може(не иска) да ходи в Швейцария, защото там го очаква арест и най-вероятно дело за военни престъпления.
А за бомбенето "фрий фор ол" то е само в Сирия. В Ирак бомбардират само САЩ и Турция, и разбира се ВВС-а на Ирак.
До коментар [#5] от "Яж Лаина":
Те колко бомбят е едно на ръка, важното е колко са в коалицията на желаещите: http://www.aliceswonderland.eu/images/usa_coalitio
Никой не може да надрасне собсвената си същност когато говори. Не може германец да говори против Германия. И това е същността на това интервю. Да запазим ЕО защото на нас, германците, ни е изгодно. И двете световни войни бяха подпалени от Германия. И ако цената на ЕО е абсолютна хегемония на нацията на този който приказва, за сметка на всички останали, много казват не. Англичаните дори и с референдум.
Между другото, това за защитата на интересите на всички е много лесно -- възстановява се правото на вето на всяка страна. Само дето нещо ни вопъл ни стон от германска или френска страна по въпроса -- нормално след като по променените правила само те имат право на вето.
"Европа изнася стабилност и сигурност - например в Западните Балкани, където е непречупена вярата в Европа и желанието за сближаване." - Хахахаха, нещо май се е объркал. Макдония е в пълен хаос, Сърбия нещо не е много заинтеросавана да се присъедини към ЕС. Босна е в стелмейт, благодарение на Дейтън и докато този договор не се ревизизира там напредък няма да има. Косово си остава черна дупка, а Албания и Черна гора са постигнали някакъв напредък, поне на хартия. Вярата в Европа е повече от пречупена. Останалата част от европейските нямат намерение да приемат правила изготвени в Париж и Берлин, където Германия играе основната роля. Опити за европейска армия и тем подобни федералистки глупости трябва да се забравят в момента. Всички са настръхнали и никой не желае по-нататъшна политическа интеграция. Трябва да се натисне спирачката и да се разберем какво искаме да правим с ЕС от тук нататък. Чак след това можем да говорим за повече Европа и дрън дрън мантри от брюкселските бюрократи. мартин Шулц даже предложи да се върви към федерализация, където ЕП да действа като общоевропейски парламент... без коментар.