Франк-Валтер Щайнмайер: Трябва да си направим правилните изводи за ЕС

Който е проследил горещия етап на дебатите, се е сдобил с усет за това, че референдумът за членството на Великобритания в Европейския съюз не можа да приключи добре. Какво ли не се казваше и пишеше за Европа... а от мнозина и се вярваше. Въпреки това и аз съм все още в дълбок шок. Вотът на британците за напускане на Европейския съюз предизвика навсякъде в Европа съжаление, несигурност и разочарование. Това е дълбок, направо исторически прелом.

Независимо от това: сега не бива нито да се парализираме от шока, нито да преминем към трескави действия. Напротив, сега всички заедно трябва да си направим правилните изводи за Европейския съюз.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Най-напред да обобщим искрено: пред много граждани на Европа в тези времена Европейският съюз не се котира особено високо. Много хора са разочаровани, а някои се и отвръщат от него, защото смятат, че Европейският съюз не е изпълнил или в краен случай само частично е изпълнил централните си обещания за благоденствие, демокрация и мир.

Икономическата и финансова криза отвори дълбоки рани, които далеч не са изцелени. Напливът на стотици хиляди бежанци и мигранти в Европа разкри, че е налице нещо, което не може да се окачестви само като различия. Мнозина имат впечатлението, че европейските решения са далече от собствените им желания, представи и житейски среди. Дори мирът и сигурността в Европа са станали по-крехки – стига да си припомним конфликта в Източна Украйна и ужасните терористични нападения в Париж и Брюксел.

При всичко това в Европа има и много неща, които се развиват добре. Колкото и да сме самокритични, не бива да забравим този факт. Надмогнахме най-страшния и най-опасен етап от икономическата и финансова криза – еврозоната остана единна и дори нарасна. Европа може да направи света по-сигурен и по-мирен, например чрез постигнатото от европейската външна политика споразумение за иранската ядрена програма.



Европа изнася стабилност и сигурност - например в Западните Балкани, където е непречупена вярата в Европа и желанието за сближаване. В международен план показахме какво eвросъюзът е в състояние да постигне, когато говори с единен глас на световната сцена. А дори по отношение на миграционната криза постигнахме важен напредък – макар че това отне прекалено дълго време.

Въпреки това в момента Европейският съюз в очите на мнозина е загубил част от своята привлекателна сила. Пред този факт не бива да останем равнодушни. Зад нас се намира небивал период от 70 години мир и стабилност. Преди повече от 25 години преодоляхме разделението на нашия континент. Процесът на европейската интеграция е безпрецедентен успех в историята.

Същността му - приемането на една политическа рамка, която води страните членки до уреждането на взаимоотношенията и конфликтите си в сградата на Съвета в Брюксел, а не до борба на полесражението - не изгуби нищо от своята полезност и значимост. Това не бива да поставим на карта. Имаме задължение пред идващите след нас поколения да им предадем европейския мирен проект невредим.

Мнозина критикуват Европа, карани от чувство на безсилие и от чувството, че са изгубили контрола. Независимо че това е разбираемо в един свят, който като че ли излиза от контрол, и в условия на глобализация на много житейски сфери – страхът не е добър съветник. А и оттеглянето в националната къщичка на охлюва не гарантира трайна защита от рисковете и опасностите на един свят, който се възприема като заплашващ.

Какво да правим? Трябва да покажем на хората, че Европейският съюз не е причината за това чувство, напротив - че той е най-добрият инструмент, с който разполагаме, за да оформим активно и в наш европейски интерес обкръжаващия ни свят и глобализацията. Ако ние в Европа играем в екип, ако се съгласуваме тясно и действаме динамично, тогава можем да преодоляваме конфликти и да превъзмогнем много пречки. От друга страна, нито една страна членка, включително Германия и Франция, а впрочем и Обединеното кралство, не може да отстоява интересите си в международен план толкова успешно, колкото можем да правим това заедно като силна и солидарна общност.

Днес важи правилото: който иска да отмени Европа, той не решава проблемите си, а дори ги изостря. Политическите и икономическите турбуленции, които в момента преживява Великобритания, доказват това. Те показват също, че именно тези, които отново и отново викат "Навън!" или "Долу ЕС!", нямат отговор на въпроса как според тях нещата трябва да продължат след излизането или дори след отменянето на евросъюза. Това е не само неразумно и безотговорно, но е и игра с огъня.

В края на живота си, толкова богат с политически опит и с преживявания от войните и страданията, Франсоа Митеран ни припомни: Le nationalisme, c’est la guerre! ("Национализмът означава война!"). Трябва да разобличим тези, които се държат деструктивно и подхранват копнежа за мнима сигурност в национални рамки, и да ги опровергаем с истински решения.

Застъпваме се за това Европа да стане по-добра и да се вслуша повече в желанията на своите граждани. Това е ориентирът на предложенията, които миналата седмица представихме Жан-Марк Еро, френският външен министър и аз. Имаме няколко конкретни идеи, и то най-съзнателно там, където хората с основание очакват от нас повече: за по-добра вътрешна и външна сигурност, за една ангажирана миграционна политика и за една политика за растеж и заетост. И с удоволствие очакваме още много добри и конструктивни приноси.

Вслушването в гражданите обаче означава също така, че в Европа трябва да преминем към един нов начин на работа. Един по-добър и гъвкав Европейски съюз уважава различни представи за по-нататъшния път на Европа и допуска различни скорости на развитие, без да изключи или да изостави някого. Вместо да спорим каква трябва да е крайната цел на европейската интеграция, би следвало да работим за постигането на осезаеми резултати, и то днес!

Всеки е призван да участва! Нека всички заедно защитим Европа, като я направим по-добра.

Статията е предоставена на "Икономедиа", заглавието е на редакцията