Франк-Валтер Щайнмайер: Трябва да си направим правилните изводи за ЕС
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Франк-Валтер Щайнмайер: Трябва да си направим правилните изводи за ЕС

Един по-добър и гъвкав Европейски съюз уважава различни представи за по-нататъшния път на Европа и допуска различни скорости на развитие, без да изключи или да изостави някого.

Франк-Валтер Щайнмайер: Трябва да си направим правилните изводи за ЕС

Има разочарование от съюз, икономическата, финансовата и миграционната криза отвориха дълбоки рани, смята министърът на външните работи на Германия

9131 прочитания

Един по-добър и гъвкав Европейски съюз уважава различни представи за по-нататъшния път на Европа и допуска различни скорости на развитие, без да изключи или да изостави някого.

© DAVID MDZINARISHVILI


Който е проследил горещия етап на дебатите, се е сдобил с усет за това, че референдумът за членството на Великобритания в Европейския съюз не можа да приключи добре. Какво ли не се казваше и пишеше за Европа... а от мнозина и се вярваше. Въпреки това и аз съм все още в дълбок шок. Вотът на британците за напускане на Европейския съюз предизвика навсякъде в Европа съжаление, несигурност и разочарование. Това е дълбок, направо исторически прелом.

Независимо от това: сега не бива нито да се парализираме от шока, нито да преминем към трескави действия. Напротив, сега всички заедно трябва да си направим правилните изводи за Европейския съюз.

Най-напред да обобщим искрено: пред много граждани на Европа в тези времена Европейският съюз не се котира особено високо. Много хора са разочаровани, а някои се и отвръщат от него, защото смятат, че Европейският съюз не е изпълнил или в краен случай само частично е изпълнил централните си обещания за благоденствие, демокрация и мир.

Икономическата и финансова криза отвори дълбоки рани, които далеч не са изцелени. Напливът на стотици хиляди бежанци и мигранти в Европа разкри, че е налице нещо, което не може да се окачестви само като различия. Мнозина имат впечатлението, че европейските решения са далече от собствените им желания, представи и житейски среди. Дори мирът и сигурността в Европа са станали по-крехки – стига да си припомним конфликта в Източна Украйна и ужасните терористични нападения в Париж и Брюксел.

При всичко това в Европа има и много неща, които се развиват добре. Колкото и да сме самокритични, не бива да забравим този факт. Надмогнахме най-страшния и най-опасен етап от икономическата и финансова криза – еврозоната остана единна и дори нарасна. Европа може да направи света по-сигурен и по-мирен, например чрез постигнатото от европейската външна политика споразумение за иранската ядрена програма.

Европа изнася стабилност и сигурност - например в Западните Балкани, където е непречупена вярата в Европа и желанието за сближаване. В международен план показахме какво eвросъюзът е в състояние да постигне, когато говори с единен глас на световната сцена. А дори по отношение на миграционната криза постигнахме важен напредък – макар че това отне прекалено дълго време.

Въпреки това в момента Европейският съюз в очите на мнозина е загубил част от своята привлекателна сила. Пред този факт не бива да останем равнодушни. Зад нас се намира небивал период от 70 години мир и стабилност. Преди повече от 25 години преодоляхме разделението на нашия континент. Процесът на европейската интеграция е безпрецедентен успех в историята.

Същността му - приемането на една политическа рамка, която води страните членки до уреждането на взаимоотношенията и конфликтите си в сградата на Съвета в Брюксел, а не до борба на полесражението - не изгуби нищо от своята полезност и значимост. Това не бива да поставим на карта. Имаме задължение пред идващите след нас поколения да им предадем европейския мирен проект невредим.

Мнозина критикуват Европа, карани от чувство на безсилие и от чувството, че са изгубили контрола. Независимо че това е разбираемо в един свят, който като че ли излиза от контрол, и в условия на глобализация на много житейски сфери – страхът не е добър съветник. А и оттеглянето в националната къщичка на охлюва не гарантира трайна защита от рисковете и опасностите на един свят, който се възприема като заплашващ.

Какво да правим? Трябва да покажем на хората, че Европейският съюз не е причината за това чувство, напротив - че той е най-добрият инструмент, с който разполагаме, за да оформим активно и в наш европейски интерес обкръжаващия ни свят и глобализацията. Ако ние в Европа играем в екип, ако се съгласуваме тясно и действаме динамично, тогава можем да преодоляваме конфликти и да превъзмогнем много пречки. От друга страна, нито една страна членка, включително Германия и Франция, а впрочем и Обединеното кралство, не може да отстоява интересите си в международен план толкова успешно, колкото можем да правим това заедно като силна и солидарна общност.

Днес важи правилото: който иска да отмени Европа, той не решава проблемите си, а дори ги изостря. Политическите и икономическите турбуленции, които в момента преживява Великобритания, доказват това. Те показват също, че именно тези, които отново и отново викат "Навън!" или "Долу ЕС!", нямат отговор на въпроса как според тях нещата трябва да продължат след излизането или дори след отменянето на евросъюза. Това е не само неразумно и безотговорно, но е и игра с огъня.

В края на живота си, толкова богат с политически опит и с преживявания от войните и страданията, Франсоа Митеран ни припомни: Le nationalisme, c’est la guerre! ("Национализмът означава война!"). Трябва да разобличим тези, които се държат деструктивно и подхранват копнежа за мнима сигурност в национални рамки, и да ги опровергаем с истински решения.

Застъпваме се за това Европа да стане по-добра и да се вслуша повече в желанията на своите граждани. Това е ориентирът на предложенията, които миналата седмица представихме Жан-Марк Еро, френският външен министър и аз. Имаме няколко конкретни идеи, и то най-съзнателно там, където хората с основание очакват от нас повече: за по-добра вътрешна и външна сигурност, за една ангажирана миграционна политика и за една политика за растеж и заетост. И с удоволствие очакваме още много добри и конструктивни приноси.

Вслушването в гражданите обаче означава също така, че в Европа трябва да преминем към един нов начин на работа. Един по-добър и гъвкав Европейски съюз уважава различни представи за по-нататъшния път на Европа и допуска различни скорости на развитие, без да изключи или да изостави някого. Вместо да спорим каква трябва да е крайната цел на европейската интеграция, би следвало да работим за постигането на осезаеми резултати, и то днес!

Всеки е призван да участва! Нека всички заедно защитим Европа, като я направим по-добра.

Статията е предоставена на "Икономедиа", заглавието е на редакцията

Който е проследил горещия етап на дебатите, се е сдобил с усет за това, че референдумът за членството на Великобритания в Европейския съюз не можа да приключи добре. Какво ли не се казваше и пишеше за Европа... а от мнозина и се вярваше. Въпреки това и аз съм все още в дълбок шок. Вотът на британците за напускане на Европейския съюз предизвика навсякъде в Европа съжаление, несигурност и разочарование. Това е дълбок, направо исторически прелом.

Независимо от това: сега не бива нито да се парализираме от шока, нито да преминем към трескави действия. Напротив, сега всички заедно трябва да си направим правилните изводи за Европейския съюз.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    "Европа изнася стабилност и сигурност"

    Сещам се за Либия.. за Украйна...

    Че и Ирак.. след като почти цяла Европа се включи в коалицията на желатещите да бомбят Ирак.. как звучи само сега. Особено като виждаме резултата.

    Ами в Либия? Толкова е хубаво там, че постоянно мигранти рискуват живота си и преминават Средиземно море на салове и лодки.

    Че и Сирия.. Египет.. са на това дередже и с помощта на Европа.

  • 2
    tihob avatar :-|
    Otchuzden

    Много спорно е дали Европейски съюз има някаква вина в Сирия. Това, че Турция, сунити и шиити се бият за влияние там как точно може да се спре? Единствено с военна намеса и след това? Всяка от войните и в Либия и в Ирак си има различни обяснители. Но трудно да се забрави, че в Ирак (там сега отново се бият сега сунити и шиити) не участва половината ЕС и основния воюващ бе САЩ, а в Либия основните действащи бяха Франция и Великобритания. Доколко с тези войни или без тях тази вълна от мигранти щеше да се случи е друга тема. Има доста прогнози за демографския потоп още в края на 80-те в резултат на многото данни. "Арабските пролети" от Тунис до Сирия са резултат не на Европа, а на демографията и религията. Основния проблем на кризата в ЕС сега е, че тя не следва "богатите крепости" (САЩ, Канада, Австралия...) и пропуска хора от съчуствие.

  • 3
    plamen_hristov avatar :-|
    plamen_hristov

    Ето какво става, когато не познаваш историята - а всичко, което е "реалност", всъщност е история.
    "Богатите" крепости - САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия всъщност са европейски деца и са на три и половина века - много млади в сравнение с родителката.
    Сирия, Египет, Тунис и Либия и други страни в този регион всъщност са резултат от "разпаденето" на Османската иперия в периода 1798-1919 години, но чак до 1948-ма година. Специално за Либия нека да напомним, че Балканската война от 1912 г. започна след началото на италиано-османска война за Либия.
    Европейският съюз няма алтернатива - обратното е неизбежна война.

  • 4
    xyha avatar :-P
    xyha

    Да оставим външаната политика на ЕС . Ще борим рецесията с пожелателна брошурка от 26 стр. Е това са изработили 28 те , нема и страница на човек , даже със заглавната и хубавите картинки.

    http://ec.europa.eu/priorities/sites/beta-political/files/5-presidents-report_bg.pdf

  • 5
    fyb1439887506471923 avatar :-|

    До коментар [#1] от "mickmick":

    В незаконната войната в Ирак не участваха Германия и Франция. Те дори остро се противопоставиха на това. Единствената европейска държава, която нападна Ирак е Великобритания.
    За тези си действия началниците на двете държави(САЩ и Великобритания) Джордж Уолкър Буш и Тони Блеър трябва да бъдат съдени за военни престъпления. Първият вече не може(не иска) да ходи в Швейцария, защото там го очаква арест и най-вероятно дело за военни престъпления.
    А за бомбенето "фрий фор ол" то е само в Сирия. В Ирак бомбардират само САЩ и Турция, и разбира се ВВС-а на Ирак.

  • 6
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    До коментар [#5] от "Яж Лаина":

    Те колко бомбят е едно на ръка, важното е колко са в коалицията на желаещите: http://www.aliceswonderland.eu/images/usa_coalition.png

  • 7
    knb avatar :-|
    knb

    Никой не може да надрасне собсвената си същност когато говори. Не може германец да говори против Германия. И това е същността на това интервю. Да запазим ЕО защото на нас, германците, ни е изгодно. И двете световни войни бяха подпалени от Германия. И ако цената на ЕО е абсолютна хегемония на нацията на този който приказва, за сметка на всички останали, много казват не. Англичаните дори и с референдум.

  • 8
    knb avatar :-|
    knb

    Между другото, това за защитата на интересите на всички е много лесно -- възстановява се правото на вето на всяка страна. Само дето нещо ни вопъл ни стон от германска или френска страна по въпроса -- нормално след като по променените правила само те имат право на вето.

  • 9
    doxen avatar :-|
    doxen

    "Европа изнася стабилност и сигурност - например в Западните Балкани, където е непречупена вярата в Европа и желанието за сближаване." - Хахахаха, нещо май се е объркал. Макдония е в пълен хаос, Сърбия нещо не е много заинтеросавана да се присъедини към ЕС. Босна е в стелмейт, благодарение на Дейтън и докато този договор не се ревизизира там напредък няма да има. Косово си остава черна дупка, а Албания и Черна гора са постигнали някакъв напредък, поне на хартия. Вярата в Европа е повече от пречупена. Останалата част от европейските нямат намерение да приемат правила изготвени в Париж и Берлин, където Германия играе основната роля. Опити за европейска армия и тем подобни федералистки глупости трябва да се забравят в момента. Всички са настръхнали и никой не желае по-нататъшна политическа интеграция. Трябва да се натисне спирачката и да се разберем какво искаме да правим с ЕС от тук нататък. Чак след това можем да говорим за повече Европа и дрън дрън мантри от брюкселските бюрократи. мартин Шулц даже предложи да се върви към федерализация, където ЕП да действа като общоевропейски парламент... без коментар.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK