С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 8 юли 2016, 18:16, 9079 прочитания

Европа: все по-наша и все по-чужда

Как стана така, че Европейският съюз стана едновременно по-ефективен и по-малко прозрачен

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

Мнения Daily : Превратите не са това, което бяха

И още: Главната жертва на пуча ще бъде демокрацията в Турция; След Brexit: Дуел между две европейски носталгии; Зомби проектът АЕЦ "Белене" - интересът е към разходната част

17 юли 2016

Председатели по никое време

Заради излизането на Великобритания от ЕС България най-вероятно ще ръководи съюза шест месеца по-рано от предвиденото

10 юли 2016

След Brexit и потоп

Великобритания няма да излезе от ЕС скоро, ако изобщо го направи. Но икономическите шокове вече връхлитат, подсилени от политическия хаос

9 юли 2016

Еврото: далечно, но нужно

Ситуацията след референдума във Великобритания може да е от полза за България при опитите й да влезе в еврозоната

8 юли 2016
Линка Тонева е доктор по политология от СУ "Св. Климент Охридски". Работи по проблемите на българското участие в евроинтеграционния процес, включително функционирането на Механизма за сътрудничество и проверка, гражданското участие в провеждането на европейски политики и други.
Годината е 2019 и Обединеното кралство тъкмо е приключило преговорите за излизане от ЕС. Но за британските, датските и българските физици и за още няколко хиляди европейски изследователи, които отиват към лабораториите в Европейския източник на неутронно разсейване в град Лунд, това е просто още един работен ден в красивата южна провинция на Швеция. Най-мощният инструмент за тестване на най-малките съставни части на материята наскоро е започнал своята работа след инициатива на Европейската комисия, партньорство между поне дузина европейски държави и инвестиции от близо 2 милиарда евро.

Скромна сума на фона на средствата, които ЕС отделя само за наука и иновации. Онази Европа, която по инерция започнахме да определяме като свръхбюрократизирана и регулативна, само в рамките на текущия програмен период ще осигури над 80 милиарда евро жизненоважно финансиране за университетските центрове и малките и средни предприятия в Европа. При това с все по-опростени процедури, както всеки наскоро кандидатствал по програма Хоризонт 2020 знае добре.

Докато иновационният съюз на ЕС е сред водещите в света, политическият съюз на ЕС отново е в криза. Защо и как се стигна дотук?

Жан Моне предвижда, че "Европа ще се изгради чрез кризи и крайният резултат ще бъде сума от резултатите от всяка от тези кризи". Историята потвърждава тази прогноза. От предизвикателствата на икономическото възстановяване след Втората световна война, през кризата на "празния стол на Франция" през 60-те, постоянните спорове по финансовия принос на страните членки, кризата около войната в Ирак, френското и холандско "не" на европейската конституция, гръцката финансова криза, та чак до Брекзит.

Поредна криза, която е част от логиката на развитие на интеграцията ли е това, или повратна точка, отвъд която ЕС няма как да продължи постарому? Очевидно е, ако се съди по популизма навсякъде, че от един момент насетне европейското управление се оказва нито достатъчно ефективно, нито достатъчно легитимно. Но ако днес всички говорят за "демократичния дефицит" на ЕС, удивително е, че през по-голямата част от историята на европейската интеграция този въпрос не е предизвиквал никакво внимание. В продължение на десетилетия политици и европейска общественост приемат европейските институции и политически процеси за легитимни, при все че те се отличават от моделите на демократично управление на национално ниво.



Кога европейската интеграция се превърна в проблем?

ЕС живее от своята неопределеност. Във всеки момент от съществуването на съюза вземането на решения винаги е включвало процедури, които изобщо не подлежат на регламентация, даже на открито признаване. Поддържането на известна "задкулисност" е било условие изобщо да се стигне до политическо решение по даден въпрос. Не случайно в Съвета на ЕС рядко се прибягва до гласуване, но пък взаимните отстъпки и пакетните сделки са ежедневие.

В началото европейската интеграция е елитарен процес, който не се ползва от масова обществена подкрепа. Но той и не зависи от нея, защото засяга само отделни секторни политики. Колкото повече успява секторната интеграция, толкова по-настойчиво се разширява обсегът на колективното действие. Постепенно ЕС навлиза все по-дълбоко в традиционните прерогативи на държавния суверенитет – трудово законодателство, правосъдие, европейско гражданство. Но повече политики означават и по-голям бюджет. Политиките на ЕС засягат все по-голяма част от гражданите на държавите членки като обект на въздействие. А като данъчно бреме – всички тях. От французи, датчани, чехи и българи се очаква да бъдат все по-ангажирани с интеграцията не само като данъкоплатци, но и като обект на европейска регулация на все повече сфери от социалния живот, потребители на услуги и потенциални адресати на европейската заповед за арест например.

Европа, обречена на регулация

Европейската интеграция се движи ясно в посока от дипломация и политика към секторни политики. В основата на икономическото обединение през 50-те и 60-те години са преди всичко политически съображения – как да се укрепи френско-германското помирение и да се постави под международен контрол производството на суровините, играли определяща роля през двете световни войни. Дори общата селскостопанска политика, една от най-старите, е в основата си продукт на компромис между Франция и Германия за либерализиране достъпа на немската индустрия до френските пазари в замяна на финансова подкрепа за френския селскостопански сектор. Далеч от икономическата и пазарната логика, тя е израз на политически съображения.

Постепенно обаче на преден план излиза въпросът за регулацията, за правенето на публични политики като механизми за справяне със специфични проблеми. Това е така, защото ЕС възниква на типично европейската почва на отговорната политика. Отговорната политика изисква управлението да гарантира поддържане на икономически ръст. Без него не могат да се провеждат социално ориентираните политики, с които западноевропейските общества от втората половина на XX век са свикнали. А тъкмо тези социални политики са на свой ред условие за преизбиране на европейските политици за следващ мандат. Този логически кръг – икономическо развитие – социални придобивки, може да се поддържа само в условията на пазар от трансконтинентален, общоевропейски мащаб.

В началото на 90-те години тези проблеми станаха още по-актуални, когато страните - членки на съюза, се оказват изправени пред предизвикателства, с които не са в състояние да се справят сами, например в сферата на външната политика, отбраната и сигурността. В други сфери пък идват вторичните ефекти от успехите на интеграцията – например единната валута се плаща с цената на ограничения пред провеждане на самостоятелна парична политика. Това значително намалява възможностите на страните автономно да решават проблемите си.

Така въпросът пред ЕС от 90-те години насам не е по-различен от този пред постиндустриалните общества въобще. Как да се прави политика, след като политиката все повече се превръща в умение да се правят ефективни секторни публични политики – търговска, селскостопанска, транспортна, екологична и прочие?

Но какво означава икономическа ефективност при 28 национални икономики? При 28 отделни случая ЕС просто не би могъл да прави (почти) нищо друго, освен да регулира.
Преразпределителната политика не е нито възможна, нито желателна. Тя винаги означава печеливши и губещи. За да бъде ефективен за всички, ЕС се оказва "осъден" да остане регулативен. Неговите политики трябва да са в посока не към решаване на частни проблеми на едни или други социални групи, а към ефективност за (почти) всички на принципа "най-малко общо кратно". Това означава регулация.

Тази логика се "втвърдява" още повече, докато евроинтеграцията се оказва "все по-вплетена в тъканта на европейските общества". Защото интеграцията се превръща сама в жертва на своите успехи. Превръща се в проблем, който изисква специфични политически инструменти. А те се оказват секторните публични политики във все по-голяма степен. Но постигането на компромис между много на брой и различни интереси в сфери от рибарство до правосъдие предполага свобода на договаряне и взаимни отстъпки, възможни само при изолиране на преговорния процес от пряк демократичен контрол.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Жалко за морето 41 Жалко за морето

Летни записки от Гърция

13 юли 2018, 10857 прочитания

Интернационал на популистите 2 Интернационал на популистите

Игра с огъня

13 юли 2018, 1506 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Дефицит по време на излишък

И още: Срещата на НАТО - България остана в изолация; Където натискът върху медии е политическо самоубийство; Първо фалира доверието; Карикатура на демокрация

Хапка вкусно и полезно

Константин и Сана Драгови произвеждат сурови десети, като предлагат здравословна алтернатива на познати вкусове

Въведение в софийското улично изкуство

По следите на "артисти, райтъри и вандали"

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Въведение в софийското улично изкуство

По следите на "артисти, райтъри и вандали"

Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 28

Капитал

Брой 28 // 14.07.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица

Емисия

DAILY @7PM // 15.07.2018 Прочетете