Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
4 8 юли 2016, 18:16, 8866 прочитания

Европа: все по-наша и все по-чужда

Как стана така, че Европейският съюз стана едновременно по-ефективен и по-малко прозрачен

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

Мнения Daily : Превратите не са това, което бяха

И още: Главната жертва на пуча ще бъде демокрацията в Турция; След Brexit: Дуел между две европейски носталгии; Зомби проектът АЕЦ "Белене" - интересът е към разходната част

17 юли 2016

Председатели по никое време

Заради излизането на Великобритания от ЕС България най-вероятно ще ръководи съюза шест месеца по-рано от предвиденото

10 юли 2016

След Brexit и потоп

Великобритания няма да излезе от ЕС скоро, ако изобщо го направи. Но икономическите шокове вече връхлитат, подсилени от политическия хаос

9 юли 2016

Еврото: далечно, но нужно

Ситуацията след референдума във Великобритания може да е от полза за България при опитите й да влезе в еврозоната

8 юли 2016
ЕС – ефективен или демократичен

Така дилемата ефективност или прозрачност е всъщност другото лице на дилемата как да се примирят логиките на политическата ефективност и демократичната легитимност. Днес процесът, започнал в тесни икономически сфери, вече е засегнал самите основи на разбирането ни за управление и за демокрация. Европа има структура на власт, без да има обща визия какъв тип общество да стои зад нея. Става дума за това какво да прави Европа – дясна или лява, но и за това как да го прави. Европейците не просто имат различия помежду си. Те имат и различни начини за справяне с различията. А е добре известно, че демокрацията има най-големи шансове за успех в социално по-хомогенни общества. Нещо повече, обикновено легитимността на едно управление в националните държави се основава на избори и преразпределителна политика. Така за ЕС регулативният му характер се оказва изначален източник на евроскептицизъм.

Това решение е било подходящо за ранния етап на интеграция, когато политическите задачи са се разполагали по оста "за повече или по-малко Европа" и политиките са били преобладаващо регулативни. Днес обаче политиките на ЕС засягат практически всички сфери на социално-икономическия живот и все повече се разполагат по оста дясно-ляво. Такъв тип политика трудно може да бъде консенсусна, защото разделя държавите членки и различни социални групи в тях на печеливши и губещи. За да бъде възможна такава политика, трябва да е налице ясна политическа отговорност и реална конкуренция за политическата власт. Щом няма изрично отговорни за политиката на ЕС (каквито са управляващите в националните държави), които да бъдат държани отговорни за политическите решения, гражданите на ЕС виждат корена на проблемите си в Брюксел, в самия съюз и в "свръхрегулирането".

Брюксел, разбира се, би могъл да говори по-открито и по-разбираемо на европейските граждани, за да знаят какво и как правят европейските институции. "Раздутата" евробюрокрация от няколко десетки хиляди души е по-малка по численост от администрацията на много отделни министерства в държавите членки. И едва ли има национален парламент, който така стриктно да контролира изпълнението на бюджета, както Европейският парламент контролира комисията. Европейските регулации са сложни, но пък българските данъчно-осигурителни разпоредби за последните шест години са били променяни 209 пъти! А полските водопроводчици в Германия са израз на мобилността и пазарната конкуренция – ценностите, които са създали онова, което днес наричаме модерна държава.

Но Европейският съюз не е Брюксел. Европейският съюз не е и информационна табела пред новооткрит европроект. Европейският съюз е ценността на съвместния ни живот, на правилата и отговорностите, които правят възможен успеха на европейския проект не независимо от, а тъкмо поради многообразието и различието ни. Този проект е едновременно изключително успешен, все по-необходим, но ще става все по-малко възможен, ако не преодолее усещането на европейците, че ги разделя на печеливши и губещи.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

30 януари 2018г.
София Хотел Балкан

capital.bg/ governmentevent

Дванадесета годишна среща на бизнеса с правителството



Акценти в програмата:
Загубата на човешки капитал през последните години - колко голям е проблемът, какви са ефектите за икономиката и какви държавни политики могат да го решат
Какво може да направи правителството за задържане и развитие на човешкия капитал
Докога ще расте европейската икономика и кои политики могат да повлияят на българския пазар на труда
Ще постигне ли България устойчив ръст, докато губи човешки капитал
Как българската икономика да стане атрактивна за работещите в чужбина


Прочетете и това

Защо Меркел отива в София 1 Защо Меркел отива в София

Затънала до гуша в проблеми, посещението ѝ едва ли е просто акт на любезност

19 яну 2018, 1160 прочитания

Накъде върви София: По песимистичния сценарий 1 Накъде върви София: По песимистичния сценарий

Засилват се пасивността и незаинтересоваността на жителите към града

19 яну 2018, 1521 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Дефицит по време на излишък

И още: Срещата на НАТО - България остана в изолация; Където натискът върху медии е политическо самоубийство; Първо фалира доверието; Карикатура на демокрация

Facebook приключи с качествената журналистика. Примирете се

Собствениците на медии трябва да спрат да хленчат и да продължат напред

Операторите на ПИБ

Миналата година банката е дала заеми за над 100 млн. лв. на новите собственици на "Нет 1" и активите на "Макс телеком", а новите компании са на един адрес

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Много преди фалшивите новини

Писателят Милош Урбан, когото наричат чешкия Умберто Еко, за мистификацията, порно хоръра и бежанците

Кино: Формата на душата

Реалността е красив и страшен сън във "Формата на водата" на Гийермо дел Торо

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 3

Капитал

Брой 3 // 20.01.2018 Прочетете
Капитал PRO, Сделката за Общинска банка и още от по-важните теми в седмичния "Капитал"

Емисия

DAILY @7PM // 19.01.2018 Прочетете