С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация
1 10 юли 2016, 15:46, 4749 прочитания

Дефицит по време на излишък

И още: Срещата на НАТО - България остана в изолация; Където натискът върху медии е политическо самоубийство; Първо фалира доверието; Карикатура на демокрация

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Горанов: Може да не се взима нов дълг през 2017 г.

Приоритетите в новия бюджет ще са образованието и отбраната

17 авг 2016

Излишъкът в бюджета достигна рекордните 3.3 млрд. лв.

Държавните инвестиции са двойно по-малко от миналата година, докато данъчните приходи растат с 10%

31 юли 2016

Малки поръчки за големи играчи

Дори и след катарзиса любимите строители на властта продължават да печелят търгове

10 юли 2016
Фискална политика

Дефицит по време на излишък

От коментар на Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика

При наличието на бюджетен излишък от над 2.7 млрд. лв. за първите пет месеца на годината да се говори колко ще е дефицитът в края й изглежда малко шизофренично. (Другата година с по-добри показатели беше 2008 г., приключила с излишък от 2 млрд. лв., който можеше да е и по-висок, ако правителството тогава не беше изхарчило 4.6 млрд. лв. само за един месец - рекорд, който беше подобрен миналия декември). Финансовият министър трябва да има логично обяснение за очакванията му, че бюджетът ще приключи годината с дефицит от под 2%.

Към момента изпълнението на консолидираните приходи възлиза на 45% от планираното, а на разходите – на 35%. Ако тенденцията при приходите се запази, може да се очаква преизпълнението им спрямо плана. Доброто изпълнение обаче беше подпомогнато от няколко еднократни и непланирани ефекта:
  • - рекордно високите публични разходи през декември 2015 г. (най-големият месечен разход в абсолютно изражение и вторият най-голям като дял от годишните консолидирани разходи след декември 2008 г.), които доведоха до рекордно високи приходи от ДДС през януари



    - освобождаването на по-големи количества тютюневи изделия от акцизните складове заради по-високата ставка от 2016 г.

    - изплащането на стари задължения на НЕК за 1.1 млрд. лв. през април, по които дружествата по веригата внесоха ДДС

    - възстановяване на европейски средства за вече приключили проекти и др.
Това еднократно въздействие ясно се вижда при приходите от ДДС, които през май нарастват с едва 48 млн. лв. спрямо същия период на 2015 г., а само ДДС от първоначалното плащане на НЕК е поне 176 млн. лв.

Постъпленията от тютюневия акциз за петте месеца са 163 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2015 г., но след януари има два месеца на спадове. Към всичко това трябва да се добави и очакваният приход от 600 млн. лв. от концесията на летище София, процедурата за която в момента се обжалва и едва ли ще се реализират в този размер или през тази година. Накратко – едва ли приходите ще продължат да растат с такива темпове.

В разходната част също има особености. Първата е свързана с въпросната концесия, тъй като с очакваните средства трябва да се финансира държавна помощ за БДЖ в същия размер – 600 млн. лв. Логично е при липса на концесия помощта да не се състои, но според финансовия министър двете не са свързани и най-вероятно този разход ще бъде финансиран от преизпълнението на приходите.

В друга посока действат разходите по европейските средства, които всяка година се залагат твърде високи и накрая не се изпълняват, като по този начин дават възможност за пренасочването им към други дейности. За 2016 г. по оперативните програми и Държавен фонд "Земеделие" са планирани 3.5 млрд. лв., а за първите пет месеца на годината са отпуснати едва 480 млн. лв.

Ако се приеме, че темпът им на усвояване е подобен на този от 2014 г. (2015 г. не е показателна заради ударното усвояване с наближаването на крайния срок за приключване и разплащане по тези проекти), може да се очаква разходите за цялата година да достигнат около 1.4 млрд. лв. Буферът от около 2 млрд. лв. може не само да осигури държавната помощ за БДЖ, но и да подкрепи изпълнението на бюджета, който, ако не излезе на плюс, поне може да приключи с минимален дефицит.

Но продължаващите изказвания на финансовия министър за очаквания дефицит действат като студен душ. По-добрите фискални параметри през 2015 г. не доведоха до по-нисък дефицит, а до по-високи разходи. Бюджетът беше актуализиран само за да узакони допълнителните разходи, а балансът му в края на годината беше дефицит от 2.47 млрд. лв.

Тази година може да се очаква същият сценарий. Лошата новина е, че доброто бюджетно изпълнение и през 2015 г., и сега се дължи в голяма степен на еднократни ефекти. А какво ще правим, когато те изчезнат?
Срещата на НАТО

"Аз цял живот съм бил биткаджия и знам, че хубав бой няма – винаги е лошо. Аз дори бих стигнал до крайности в тази посока – Черно море да бъде обявено за демилитализирана зона – без военни, без кораби, без подводници... Какво ще ни донесат ракети, кораби и подводници за благосъстоянието на народите ни?"

Премиерът Борисов в събота

От комюникето от срещата на НАТО на върха в Полша се разбира, че започва нов период на "сдържане" на Русия.

Фотограф: Jonathan Ernst
България остана в изолация

Коментар на Илиян Василев във фейсбук

Прочетете комюникето от срещата на НАТО на върха в Полша. Започва нов период на "сдържане" на Русия. На този фон призивът на Борисов за демилитаризация на Черно море е като преследването на заека в "Алиса в Страната на чудесата".

Не че идеята няма стойност или смисъл - напротив. Със сигурност ще се спечели нова морална висота в битката за умовете и сърцата на хората между Запада и Русия, но тя е нереалистична и не може да бъде заместител на реалната работа по укрепване на отбранителния потенциал и взаимодействието в рамките на НАТО.

Демилитаризация в условията на анексия и милитаризация на Крим, на нахлуване в Източна Украйна е все едно да бориш Хитлер с призиви за мир. Трябва да се отчитат реалните фактите на свръхмилитаризирането на Крим. Създават се опасна илюзия, че нещо правиш, но губиш реално време за реални неща.

Да не говорим, че премиерът направи това предложение в деня, в който НАТО прие комюнике, в което са изложени общите политики, и България остана в изолация, ако съдим по ангажиментите, които бяха поети от съюза спрямо Полша и Румъния.

Тази идея за демилитаризация трябваше да бъде споделена първо със съюзниците и да се опитаме да я направим обща политика, а не пред камерите като пиар събитие. Все повече хора разбират, че Борисов е риск за колективната сигурност с липсата на балансирани и предсказуеми ходове във външната политика, които ни изолират от семейството ни.

Има ярко противоречие между отказа ни да се ангажираме в колективен отговор на страните - членки на НАТО, в региона (това е единствената формула според Монтрьо) и призивите НАТО да се ангажира със защитата ни в Черно море. Как по точно си представяме, че това ще стане?

Борисов не е участвувал в никакви битки, не е воювал никъде като военен, за да твърди, че знае как се отразява военна заплаха и как се ръководят бойци в битка. Ако говориш на армията си и на службите, че искаш яхти и лодки в Черно море, ако не окуражаваш момчетата и момичета във въоръжените сили, като вдигаш духа и усещането, че техният труд е ценен и че си изцяло зад тях - какъв командир си?

С пиар и медийно заиграване добър лидер не можеш да станеш. За това трябват "топки".
Медиите

Където натискът е политическо самоубийство

Коментар на Александър Андреев, ръководител на българската секция на "Дойче веле"

През последните 25 години преживях няколко скандала около опитите на политици да оказват натиск върху обществени електронни медии и всички те завършиха доста опозоряващо за въпросните политици. Министър да вдигне телефона или да отправи дори само завоалирани заплахи срещу журналисти – това в Германия граничи с политическо самоубийство.

Системата на обществено-правните електронни медии в тогавашната Западна Германия възниква веднага след Втората световна война, като основите ѝ са положени от окупационните сили на Великобритания и САЩ. Тогава всички са наясно, че по никакъв начин не бива да се възпроизвежда онази централизирана структура, от която се беше възползвал Хитлер за тотален контрол над държавното радио и за чистопробно промиване на мозъците.

И днес сърцевината на тази идея си е същата: обществените медии имат поръчката да осведомяват и помагат за формиране на общественото мнение, а политическата власт няма право да ги манипулира, да упражнява натиск върху тях или да прокарва чрез тях своите си приоритети.

Пак според оригиналния замисъл тези медии са силно децентрализирани. Почти всички германски провинции имат собствена обществена телевизия и радиопрограми. За тях работят 25 хиляди души. Номиналната Първа програма на обществената телевизия ARD всъщност е съвместен продукт на регионалните телевизии, които заедно с радиата са обединени в Работното сдружение на обществените електронни медии – точно това означава съкращението ARD.

Те се финансират от радио-телевизионни такси, които задължително заплаща всяко домакинство – в момента са малко над 17 евро месечно. От тях се формира и бюджетът на обществено-правните медии в Германия, който възлиза на доста респектиращата сума от над 8 милиарда евро годишно.

Обществено-правните електронни медии се ръководят от медийни управителни съвети, които избират генералните директори, и от административни съвети, които се грижат за финансово-техническата част. По съответни квоти в тях влизат представители на политическите партии, на вероизповеданията, на синдикатите и на различни обществено релевантни групи.

Да, политиката взима участие в управлението на медиите, но балансът в споменатите съвети е такъв, че думата на политиците тежи точно толкова, колкото и на останалите. И тъкмо това гарантира свободата на обществено-правните електронни медии.

Нещо повече дори: недопустими са не само натиск или каквито и да било указания от страна на политическата власт - дори вътре в самата телевизия или радио не е възможно генералният директор или главният редактор да задават определена политическа линия или да налагат волята си над журналистическата съвест и разбирания на редакторите. Знам го от личен опит.

Първо фалира доверието

От анализ на проф. Нели Огнянова, експерт по медийно право, за terminal3.bg

Зависимостите водят до деформации в съдържанието. Колкото и малко да знаехме за КТБ, за обръчите от медии, свързани с нея, можеше да се съди по съдържанието им. В тези сегменти истината не е ценност. Поради което медийната грамотност, разпознаването на фактите от лъжата става част от съвременната култура с ключово значение. Тепърва ще се оценява ролята на медийните манипулации за брекзита.

Качествената журналистика изживява тежки времена. Държавата и корпоративните организации са източници на финансиране, свързани с рискове за независимостта на сериозното новинарство. Какво остава? Аудиторията получава безплатно съдържание в интернет, но трябва да бъде мотивирана да плаща. Дотогава – средства от европрограми, нови услуги срещу заплащане, капитализиране на информацията, с която медиите разполагат, или все пак финансиране от корпоративни източници и държавата.

С всички мислими средства трябва да се помага на качествената и отговорна журналистика – няма здрава демокрация без грижа за медийната публичност.

Доверието ли е фалирало или медиите
Не бих си купила вестник "24 часа", защото лично съм го уличила в лъжа по въпрос, който ме интересува (медийно законодателство) и защото публикува неозначена реклама като редакционно съдържание/адверториали. Смятам, че от фалиралото доверие към фалирането пътят не е дълъг.

Картината в двете частни национални телевизии
Свалянето на карикатурите с министър-председателя Борисов от платформите, свързани с "Нова телевизия", през 21 век по решение на мениджър французин година след "Шарли Ебдо" е парадоксално. Дано да е единичен случай.

Пожълтяването на бТВ е тенденция, която е обяснима, но все пак предизвиква негативната реакция на мислещата аудитория. Наблюдаваме с голям интерес как се развиват двете медийни групи и очакваме наистина много от тях.

Обществените медии: къде успяха и къде се провалиха
Обществените медии са задължителен елемент от демократичната система в държавите от ЕС, който има базисни изисквания, но сериозната работа по формирането на БНТ и БНР като културни институции с грижа за хората не само като потребители, но и като граждани – трябва да се извърши тук.

Трябва доста категорична и последователна реакция, за да се отучи държавата да разглежда обществените медии като част от апарата на МС или на парламента. Въпреки всички критични бележки, които могат да бъдат направени, обществените ни медии са фактор за защита на ценностите на ЕС, работят по демократични медийни стандарти и запазват висока степен на обществено доверие.

Това, което все не започва, е прилагането на принципа "финансиране срещу мисия". Прекалено съществено трябва да се промени функционирането на обществените медии и затова тази реформа се отлага, докато може да се отлага.
Позиция

Карикатура на демокрация

От коментар на Веселин Желев, "Клуб Z"

При почти празна зала българският парламент упражнява т.нар. контрол над правителството. Телевизорът я показва. На никого не му пука.

Това, че е законно контролът да се провежда и без кворум, не го прави убедителен. Какъв контрол е това в отсъствието на огромното мнозинство от контролиращите? Ако искате видеокарикатура на демокрация, гледайте петъчния камерен диалог между трима-четирима министри и още толкова депутати, които са им задали въпросите. Предават го в национален ефир.

На никого не му пука и за въпроса, на който отговаря вицепремиерът Меглена Кунева – какво ще прави България, ако се наложи първото в историята ѝ шестмесечно председателство на ЕС да бъде изтеглено с половин година напред поради перспективата за Brexit.

Всъщност на този въпрос министър-председателят Бойко Борисов отговори преди две седмици: "Какво толкова има в едно председателство? Има хотели, ще наемем коли на лизинг"
Какво толкова има, ще видим, когато дойде. Наблюдавайте на какъв огън отсега се пекат словаците, на които председателството е също първица.

Преговорите за Brexit още не са започнали.
Нашият ред се очертава в разгара или във финала им при пълна непредвидимост на събитията дотогава.

Предвидимото не е окуражаващо – ще има избори в двете най-големи европейски държави и вероятно някой и друг референдум, подсторен от евроскептици и еврофоби в някои страни членки. Проблемът няма да е на какъв език ще говорят българските дипломати в Брюксел, а какво ще трябва да казват, т.е. какво ще измислят в София.

Председателството решава дневния ред на Европейския съюз, т.е. какво се внася за обсъждане и гласуване в заседанията на министрите, води преговори и предлага компромиси по спорните въпроси. За приблизителния период на българското председателство се очертава атовете в ЕС да се ритат, а България да им посредничи с председателско звънче в ръка. И не цялата работа в този процес за съжаление ще се падне на дипломатите.

Неизбежно е членовете на българското правителство да председателстват ресорните съвети на министрите. Включително Вежди Рашидов. Колко му е?
Споделен бисер


Фотограф: Надежда Чипева
Споделеното пътуване ми звучи като споделена вечеря. Интересно защо никой не иска да си сподели вечерята и да си разделят парите. Това е абсолютно нелоялна практика, която институциите няма как да подкрепят. По тази логика може да се стигне до не знам къде – пиене на водка, както го правят в Русия.

Найден Зеленогорски, председател на Комисията по регионална политика в НС


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Крайният срок е
27 май!


Повече подробности на capital.bg/next

Остават броени дни до крайния срок за участие в конкурса за млади бизнес лидери Next Generation 2018!



“Капитал” и “Кариери” търсят активните, вдъхновени и вдъхновяващи мениджъри и предприемачи.

За да разкажем историите им.
И да ги наградим с EMBA стипендии от City College - международния факултет на The University of Sheffield.

Кандидатствай или номинирай Next Generation мениджър или предприемач!


Конкурсът се провежда с подкрепата на Trelleborg.

Прочетете и това

Хазартът - имам една мечта... 5 Хазартът - имам една мечта...

Вероятно сме единствената страна в ЕС, в която лотарията е организирана в частен интерес

25 май 2018, 4409 прочитания

Безвремието на Европа свърши 1 Безвремието на Европа свърши

Брекзит е зов за решителни реформи и икономически растеж

25 май 2018, 1066 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - НАТО се завръща към корените си

И още: Италианският балон с лоши кредити плаши еврозоната; Не се вижда европейският лидер, който ще тропне по масата; Не ляво и дясно, а горе и долу

Георги Господинов: Организираната посредственост не обича различните

Сборникът със "свръхкратки истории" "Всички наши тела" е вече в книжарниците

Възраждането на АЕЦ "Белене"

Дори да има пазарен интерес, България ще се озове с АЕЦ, върху който няма контрол и за чийто риск плаща

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Нова услуга: Cook it

Още една опция за готвене без пазаруване

Железопътни дневници

Влакови маршрути в Европа, които ще направят ваканцията ви необикновена

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 21

Капитал

Брой 21 // 26.05.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 26.05.2018 Прочетете