Половин десетилетие след публикуването на Рамката на ЕС за национални стратегии за интеграция на ромите и обявеното от нея Европейско десетилетие на ромското включване, липсата на реален напредък е видима в почти всички сфери и държави. В резултат, Европейската комисия втвърдява тона си при оценката на държавите-членки и за първи път заговори за развитие на стратегически подход за интеграция след 2020.
Това е видимо в Оценката за изпълнението на Рамката на ЕС за интеграция на ромите и на Препоръките на Европейския съвет за ефективни мерки за интеграция на ромите от държавите-членки, публикувана от Европейската комисия на 27 юни. Докладът съдържа Комюнике (Communication) с основните политически оценки, изводи и препоръки, както и Работен документ на Комисията (Commission Staff Working Document) със синтезирани успешни практики от всяка държава-членка и констатации и препоръки към всяка държава, включително към кандидатите за членство.
Продължаване и дори задълбочаване на проблемите ("предизвикателствата") в повечето сфери, както и липса на реален напредък в изпълнението на интеграционните политики на терен са най-често срещаните констатации в Комюникето. По този начин е обобщено положението в сферите на анти-дискриминацията, заетостта, здравеопазването и жилищните условия. Леко положително развитие е констатирано единствено в образованието и подсигуряването на финансиране, като последното се отнася преди всичко до подсигуреното европейско финансиране, но не и до ангажимента на държавните бюджети, който остава незначителен. Докладът е наличен тук.
Смяна на тона
Смяната на тона на Европейската комисия при оценката на държавите-членки и подаваните от тях отчети е видима дори при бегло сравнение на ежегодните доклади, публикувани от Комисията. Ако през 2014 г. водещият тон бе оптимистичен, то през юни 2016 г. нещата звучат по друг начин: отчетени са позитивните стъпки, но изводът е, че "усилията не успяват да спрат по-нататъшното влошаване на условията на живот на ромите и широко разпространената враждебност от мнозинствата".
В същото време по-критичният тон на Комисията не води до нови механизми на въздействие и взаимодействие с националните правителства. Докладът споменава за започнатите наказателни процедури спрямо държави-членки заради сегрегация в образованието без да ги разглежда като механизъм на въздействие.
В заключителната си част комюникето настоява пред държавите-членки:
- да засилят своето анти-дискриминационно и анти-расистко законодателство, - да не предприемат етнически мотивирани изселвания, а в случай на изселване да подсигурят алтернативно жилищно настаняване за семействата, чиито единствен дом е разрушен: изискване, което България определено не изпълнява, както показаха случаите в Гърмен и Варна през 2015;- да развият / използват Националните ромски платформи, за да гарантират участието на всички заинтересовани страни: това изискване звучи особено актуално за България, където Националният съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси не функционира ефективно от години и не подсигурява гражданското участие.
България в доклада
България е сред най-често споменаваните страни в Работния документ на Комисията, който оценява напредъка на всяка държава. Тя е страната с най-много успешни практики за интеграция на ромите, но в същото време оценката на интеграционните политики разкрива проблеми (скрити зад брюкселската дума "предизвикателства") в почти всички тематични области.
Десет са успешните примери за интеграционни дейности в България:
- кампанията "Заедно сме по-добри...", организирана от Център "Амалипе" и двугодишен проект на Асоциация "Интегро" за борба с речта на омразата са посочени като примери за борба с анти-ромските стереотипи; - приемането на новия Закон за предучилищното и училищното образование (по-точно: въведените от него целодневна организация на учебния процес, стандарт за гражданско и интеркултурна образование и забрана за формиране на сегрегирани паралелки) и превърналият се в политика проект за подкрепа на образованието в средищните училища са успешните български примери в областта на образованието;- международният проект "Ранните бракове – култура или злоупотреба", изпълняван и в България от Център "Амалипе".
Както се вижда, противно на господстващото в България мнение, че нищо добро не се случва на терен, докладът дава успешни примери от дейността на организации, институции и местни власти. Оценени са и единствените бегли опити за превръщането на успешни практики в политики.
В същото време последващата оценка за цялостното изпълнение на политиките за интеграция във всяка страна от ЕС разкрива множество отворени проблеми пред България: при това, в същите области, от които са изведени успешните практики. Основните изводи за България, посочени в Работния документ на Комисията са:
- необходим е по-добър механизъм за координация между заинтересованите страни – национални институции, неправителствени организации, местни власти: неефективността на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси е безспорен факт, който понастоящем не се отрича от никого. През 2015 г. не бяха предприети никакви мерки за реформирането му. От юни 2016 г. председателството на Съвета е в ресора на вицепремиера Дончев, който има шанса и отговорността да задвижи промяната, за която предшествениците му не намериха сили.
Множество успешни практики за ромска интеграция и проблем при превръщането им в национални политики: така с едно изречение може да бъде обобщено не-изказаното за България в Работния документ на Комисията.
Половин десетилетие след публикуването на Рамката на ЕС за национални стратегии за интеграция на ромите и обявеното от нея Европейско десетилетие на ромското включване, липсата на реален напредък е видима в почти всички сфери и държави. В резултат, Европейската комисия втвърдява тона си при оценката на държавите-членки и за първи път заговори за развитие на стратегически подход за интеграция след 2020.
8 коментара
Много трудно можеш да интегрираш хора,които не искат да се интегрират,понеже свързват интеграцията с учене,работа и задължения.
Интеграция може да се постигне само чрез образование, но когато парите са използвани само на хартия за постигане на някакви цели, а реално са откраднати няма как да има ефект.
Само с образование и териториално разсейване можем да си решим проблема. Точно затова тези мерки не се прилагат. Проблемите на народа са злато за политиците!
Абе ромите по градовете поработват по нещо, чистотата, строителство вече.
Когато косите на африканците се изправят, а на китайците се накъдрят и когато българите престанат да се страхуват от "течение", тогава ще се е осъществила интеграцията на циганите. Успех.
Темата е предъвквана толкова пъти! Защо някой си е решил, че индобългарите искат да се интегрират в бълагрското общество? Те си имат начин на живот, който им харесва, живеят в големи групи, не се интересуват от образование, но пък са шампиони по веселбите. Какво се опитват да им наложат - да станат индивидуалисти - кариеристи - работяги - малки семейства с малко на брой деца?! Няма как да стане, поне не сега и тук. Има четири страни, в които техните преки роднини са мнозинство - Индия, Пакистан, Бангладеш и Шри Ланка. Не знам там да се държат по-различно. Изгледайте който и да е от индийските сериали по телевизиите и ще разберете за какво става дума. - Няма проблем, скоро ще станат мнозинство и от ЕК ще сочат с пръст как малцинството не иска да се интегрира в индобългарското мнозинство. Въпрос на малко време ...
Не разбрах нещо от статията. В доклада споменават ли се успехите ни в ромската евроинтеграция или зс нея се мълчи?
Освен добрите и пожелателни политики е необходима една основна политика - засилено полицейско присъствие и отвързване на ръцете на полицията срещу престъпниците. Докато някои общности не разберат, че престъпленията се наказват, няма да има оправия. Правата на човека и защитата от дискриминация не значат, че законите не важат. Това трябва да се разясни на тези общости. Ако не разбират от дума, по други начини.