От коментар на Марк Пиерини, бивш посланик на ЕС в Турция (2006 - 2011), за Politico
Западът ясно подкрепи Ердоган в нощта на опита за преврат и това има много прости обяснения. САЩ имат свои сили във военновъздушната база "Инджирлик", а коалицията срещу ДАЕШ използва базата за операциите си в северна Сирия. В момент, когато ДАЕШ отбранява Рака и Манбидж, изобщо не е време за прекъсване на военните операции, а тъкмо САЩ и Русия установиха някаква координация.
Още по-важна е очакваната решителна намеса на Анкара срещу джихадистите въпреки риска от отмъщение. Самопровъзгласилата се терористична групировка разчита само и единствено на ивицата от границата между Турция и Сирия, която се простира между река Ефрат и най-западния кюрдски район Африн. Джихадисти, въоръжение и контрабанден петрол все още могат да преминават границата, въпреки че потокът вече е ограничен.
На фона на издръжливостта на ДАЕШ и нападенията в Белгия и Франция западните сили нямат друг избор, освен да натиснат докрай педала срещу джихадистите. Турция е в същата позиция въпреки опитите за някакви отношения с ДАЕШ. Дали проваленият преврат ще се отрази на този решителен ход на Анкара?
По подобен начин операциите срещу Работническата партия на Кюрдистан (ПКК) в югоизточната част на страната носят огромни човешки и военни загуби и оставиха цели градове разрушени. Всички анализатори се съгласяват, че започнатият преди години мирен процес трябва да бъде възстановен. Дали управляващите в Турция ще искат и ще могат да превключат на режим "мирно разрешаване" след опита за преврат? Това е поредният въпрос.
И накрая – къде отива либералната демокрация в Турция след този опит за преврат. Неизбежно този дестабилизиращ епизод – дори и кратък – ще тласне президента на Турция към мощен опит да придобие изпълнителната власт. Западните призиви за демокрация и върховенство на закона ще имат малък ефект и насаденият от превратаджиите страх ще играе в полза на по-силното управление на върха на държавата.
Главната жертва на преврата ще бъде демокрацията в Турция.
От коментар на Марк Пиерини, бивш посланик на ЕС в Турция (2006 - 2011), за Politico
3 коментара
" Западът ясно подкрепа Ердоган", когато стана ясно, че превратът няма да успее.
Западът в началото подкрепи някаква обтекаема "демокрация", а в ранните часове на събота, когато стана ясно, че метежът затихва, прибави към "демокрацията" и името на Ердоган, с което ги отъждестви: Ердоган = демокрация...
И Западът услужливо забрави, че:
- в трите южни области на Турция се води истинска гражданска война между местното кюрдско население и правителствените сили;
- правителството на Ердогановата ПСР допреди кюрдските отряди да затворят турско-сирийската граница почти официално осигуряваше трансфер на хора, въоръжение, разузнавателни данни към ИД и изкупуваше краден петрол и артефакти;
- в турските затвори и арести лежат по скалъпени обвинения критици на режима;
- хора се преследват заради убежденията им;
- опозиционния вестник и тв "Заман" беше "одържавен", а богатият му архив - изгорен;
- изнудването с бежанците.
Хилавите западни политици направиха от Ердоган този Франкенщайн, на когото вече само ще се умилкват.