Проваленият преврат затяга хватката на Ердоган върху властта
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Проваленият преврат затяга хватката на Ердоган върху властта

Проваленият преврат затяга хватката на Ердоган върху властта

Президентът ще използва момента, за да промени конституцията

5624 прочитания

© Kemal Aslan


Каквото и да са имали предвид извършителите му, проваленият опит за преврат в Турция подчертава колко далеч е стигнала държавата в сравнение с края на 90-те години. Политиката е добила цивилно лице. Ясно очертано мнозинство сред турските граждани и елити, независимо от наклонностите и предпочитанията им, вярват, че военните трябва да си останат в казармите.

Превратът беше, без съмнение, приветстван от някои твърди секуларисти, но почти никой от тях не излезе в негова подкрепа. Лидерът на кемалистката Републиканска народна партия (CHP) Кемал Кълъчдароглу бързо го осъди. Не толкова отдавна неговият предшественик, Дениз Байкал, призоваваше армията да се намеси срещу предполагаемите опити на правителството да подкопае секуларизма. Това се случи през напрегнатото лято на 2007 г., когато кемалистите се обединиха срещу идеята, че забрадена жена - съпругата на Абдуллах Гюл, Хайруниса - можеше да стане първа дама на страната. Сега CHP, заедно с трите останали парламентарни партии, подписаха обща декларация, за да

Осъдят петъчния метеж

Още повече, че годините на дебатиране на травмиращото наследство на предишни военни намеси, особено тази от 1980 г., са направили думата "преврат" (darbe) токсична. Ердоган се противопостави срещу започналото през декември 2013 г. разследване срещу него за корупция от магистрати, близки до проповедника в изгнание Фетуллах Гюлен, определяйки го като "съдебен преврат". Когато премиерът Ахмет Давутоглу беше принуден да се оттегли по-рано тази година, опозицията описа решението на президента Ердоган като "дворцов преврат".

През септември 1980 г. голям брой граждани се примириха с бруталното ограничаване на гражданските свободи от страна на армията, обосновано с нуждата държавата да бъде предпазена от пропадане в хаос насред сблъсъци между радикални леви и десни. През февруари 1997 г. секуларистите аплодираха, когато военният меморандум доведе до оставката на коалиционния кабинет на Неджметин Ербакан ("пост-модерният преврат"). Но през 2016 г. обществената нужда армията да действа като политически арбитър е ограничена - факт, който стана видим от протестите около "Гези".

Превратът може да е бил отчаян опит да се попречи на Реджеп Тайип Ердоган да стане

Едноличен владетел на Турция

Съвсем очаквано, той имаше обратният ефект, давайки му дори още повече власт, отколкото имаше преди. Танковете по улиците на Истанбул и Анкара потвърдиха версията на Ердоган, че той е изправен срещу всички и е жертва на тъмни сили, които заговорничат срещу националната воля, упражнена чрез избирателните урни. Според този разказ религиозното консервативно мнозинство в Турция непрекъснато става жертва на "дълбоката държава", водена от кемалистките елити, окопали се във военното командване, горните нива на бюрокрацията и съдебната власт. И ролята на демократичния процес е да върне Турция на своя истински господар - хората, с Ердоган на кормилото.

Вероятният генезис и последвалото развитие на "камикадзе преврата" обаче показват, че този наратив се пропуква. Всъщност, висшият ешелон като цяло остана верен на цивилното ръководство. Идеята, че има "дълбока държава", която работи срещу АКP, може да е изглеждала истина в по-ранните години, но сега, след три пълни мандата и няколко вълни на чистки в ключови институции, звучи доста по-неубедително. Партията до голяма степен се е сляла с държавната машина. Превратът ще задълбочи още повече тази симбиоза. Масовите арести и уволненията на военни служители и магистрати засилва хватката на Ердоган върху властта. Дори движението на Гюлен да не стои зад преврата, както правителството намеква, неговото влияние вероятно ще намалее до точка на изчезване.

Метежът може да е прелюдия или

Трамплин към конституционна промяна

въвеждаща президентска система. Ердоган ще използва инерцията на момента, за да привлече Партията на националистическото движение (MHP) или отделни депутати от нейните редици, за да достигне прага от 330 депутати, нужни за свикване на референдум. Но дори да се провали отново, това, което има значение, е неговото неформално влияние върху политическата система. Изборният триумф на Ердоган от миналия ноември и назначаването на лоялния Бинали Йълдъръм за премиер правят президентството с изпълнителни функции осезаема реалност, със или без официална промяна на правилата.

При отсъствието на добре функционираща система за контрол и отчетност, има ли нещо, което може да сдържи безграничните амбиции на Ердоган? Помиряването с Израел и Русия показва, че ако е необходимо, той може да бъде гъвкав и да се адаптира към променящи се обстоятелства. Серията от неуспехи в Близкия изток, самонавлечените терористични атаки на "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) и продължаващата война с ПКК върна прагматика у Ердоган.

Но у дома той "затяга гайките" и прави живота на опонентите си труден. Еднодушното осъждане на преврата не вещае промяна от поляризация към консенсусна политика. Единственото, което би могло да промени нещата, е евентуална икономическа криза от драматичен мащаб, която да дестабилизира правителството, да свали подкрепата за AKP доста под 40% и да предизвика предсрочни избори. Но от днешна гледна точка подобен сценарий изглежда малко вероятен. През първото тримесечие на 2016 г. турската икономика порасна с впечатляващите 4.8% в сравнения със същия период през предишната година. По ред причини Турция се представя по-слабо от потенциала си и може да расте много по-енергично. За момента няма криза на хоризонта.

Звездите са подредени благоприятно за Ердоган. Но както гласи старото клише, с властта идва и отговорност.

* Димитър Бечев е научен сътрудник в Центъра за европейски изследвания на университета "Харвард". Текстът е публикуван в блога на LSE и е предоставен на "Капитал".

Каквото и да са имали предвид извършителите му, проваленият опит за преврат в Турция подчертава колко далеч е стигнала държавата в сравнение с края на 90-те години. Политиката е добила цивилно лице. Ясно очертано мнозинство сред турските граждани и елити, независимо от наклонностите и предпочитанията им, вярват, че военните трябва да си останат в казармите.

Превратът беше, без съмнение, приветстван от някои твърди секуларисти, но почти никой от тях не излезе в негова подкрепа. Лидерът на кемалистката Републиканска народна партия (CHP) Кемал Кълъчдароглу бързо го осъди. Не толкова отдавна неговият предшественик, Дениз Байкал, призоваваше армията да се намеси срещу предполагаемите опити на правителството да подкопае секуларизма. Това се случи през напрегнатото лято на 2007 г., когато кемалистите се обединиха срещу идеята, че забрадена жена - съпругата на Абдуллах Гюл, Хайруниса - можеше да стане първа дама на страната. Сега CHP, заедно с трите останали парламентарни партии, подписаха обща декларация, за да


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Наистина звездите са подредени благоприятно за Ердоган.
    "Камикадзе превратът" според сполучливата метафора на г-н Бечев му развърза много възли, които иначе той непопулярно трябваше да сече.

    Метежът конфронтира армията с обществото. Макар 500-те метежници да не са армията, те смъкнаха от нея одеждата на легендарен защитник на светската държава. А с това и кемализмът отива в музея и се отваря широко пътя за продължаване на ислямизацията на Турция.

    Метежът стресна онази част от обществото, която свикна с режима и подкрепя ПСР, а това са половината от избирателите - повечето от малките градове и селата, от централната и южната част на страната, по-необразованите и по-бедните. Очаквано подкрепата за Ердоган ще расте, както порасна и след атентата на гаровия площад в Анкара, когато ПСР спечели предсрочните избори. Е, сега въпрос на тактика е кога народът ще поднесе на своя президент мандата да го управлява еднолично.

    Метежът показа на електората, че Ердоган отново е прав когато посочва враговете. Но пък никой не се поинтересува кой кога и защо става враг. Защото Ф. Гюллен допреди 3-4 години беше идеологът на пълзящата ислямизация на турското общество и държава. Негов е приносът за огромното влияние на Турция в кавказките мюсюлмански държави и в тези от Северна и Централна Африка. Сега той е врагът с главна буква...

    Неубедително звучат обясненията на Н.Пр. посланик Гьокче, че метежът избухнал, за да осуети планирани разследвания и арести на служители от армията, полицията, съда и прокуратурата. Турската държава е била планирала да разследва повече от 7000 свои служители??!!! И Сталин през 1937-8 г. не е работил с такъв размах...

    Метежът вдигна топката на Ердоган и той ще я отиграе по най-добрия за себе си начин.
    Въпросът, който виси е: заради това ли беше нужен този "камекадзе преврат"?

  • 2
    fyb1439887506471923 avatar :-|

    Горко им на свободомислещите в Турция. От тук нататък авторитарния режим ще има легитимация да коли и беси още по-брутално всеки дръзнал да го критикува.
    Политиците от чуждите държави и главно на ЕС и така наречения "запад" няма да предприемат нищо. Показаха го, когато почна отново геноцида срещу кюрдите. Убийства на невинни хора, разрушение на градове, селища и квартали. Превърнати в сцени на разруха и масови убийства на цивилно население. Показаха го и докато диктатора размазваше свободното слово, мачкаше вестник след вестник и медия след медия неудобна него му.
    Единственното нещо, което ние "обикновенните хора(малките, но многобройни консуматори)" можем да направим е да предизвикаме икономическата криза, която е описана по-горе в коментара.

    "Единственото, което би могло да промени нещата, е евентуална икономическа криза от драматичен мащаб, която да дестабилизира правителството, да свали подкрепата за AKP доста под 40% и да предизвика предсрочни избори."

    Аз лично съм спрял да купувам турски стоки от 2013г. насам. Капка по капка вир става.

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Доста съм изненадан от ръста. 4.8% е голямо число, особено като се има предвид удара по туризма.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK