С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
18 юли 2016, 19:32, 6988 прочитания

Мнения Daily - Ердоган си играе с огъня, но го прави безупречно

И още: Защо случилото се в Турция е катастрофа; Еднодневните трудови договори - ефектът; Черноморска Швейцария и подобието на държава

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Неуспелият преврат

Кризата в Турция не е само вътрешен въпрос


От статия на Марк Алмънд, преподавател в университета "Билкент" в Анкара, в "Дейли телеграф"

Бегъл поглед върху картата на настоящите кризи на Запада показва, че Турция заема невралгичната точка, където се срещат много международни проблеми.

Това е пресечната точка на войната срещу "Ислямска държава" в Сирия и Ирак, на тревогите на НАТО от една надигаща глава откъм Черно море Русия, на петролопроводи и газопроводи от Каспийско море и отвъд, на мигрантската криза, която днес изглежда на заден план, но лесно може отново да бъде задействана като стартова площадка на следваща дестабилизираща бежанска вълна.



В продължение на десетилетия САЩ и европейските им съюзници свикнаха да разчитат на Турция като бастион на техните интереси. По ирония на съдбата, докато демокрацията в Турция сякаш затихваше през последните 14 години при управлението на президента й Реджеп Ердоган, който сега решително си върна контрола на страната след неуспешния военен преврат, непредсказуемостта на Турция само растеше.

Ердоган се издигна от дъното на турското общество и противно на всички очаквания, побеждаваше отново и отново своите завършили европейски и американски университети опоненти в светския елит. Докачливостта му се харесва на редовите му привърженици, но го прави неудобен партньор за международната общност.

След като години наред се представяше като човека, който ще вкара Турция в ЕС, той внезапно охладня към тази идея. Миналата година страната му действаше като фуния за насочване на масова миграция от Близкия изток към ЕС, така че Брюксел дойде при него с чекова книжка в ръка. Ердоган показа, че може да затвори кранчето, ако Брюксел не му угажда. След Брекзита обаче растящото подозрение в Анкара, че Турция никога няма да е добре дошла в евроклуба, вече е приет факт.

Ердоган гордо обърна гръб на тези амбиции и внезапно задейства драматична дипломатическа революция в месеца преди преврата. Правителството му в бърза последователност оправи отношенията си с Русия, Египет и Израел. Внезапно бяха забравени думите, с които той описваше като убийци Путин, Сиси и Нетаняху. А в навечерието на преврата новият турски премиер дори спомена съживяване на отношенията със Сирия.

В същото време отношенията със САЩ пикират стремително надолу. Изявлението на Ердоган, че превратът е бил планиран от живеещия в САЩ Фетхуллах Гюлен, допълнително изостри напрежението с Вашингтон. Държавният секретар Джон Кери се опита да успокои топката с изказването, че ако Анкара има доказателства срещу Гюлен, той може да бъде екстрадиран по обичайната процедура. Държавният департамент обаче поиска от турските власти да отрекат обвиненията, че САЩ по някакъв начин са замесени в заговора. Досега тази молба се посреща с мълчание.

Неуспешният преврат не само увеличи усещането за нестабилност в Турция. Той подсили факторите, които направиха от Ердогановата Турция все по-голям катализатор на несигурност в нестабилните райони около нея. Ако сближаването на Ердоган с Кремъл доведе до решението му да блокира подкрепата за всички сирийски бунтовници, а не само за врага на Запада - "Ислямска държава", ще се разпадне ключов фактор в стратегията на САЩ за борба с тероризма. След десетилетия опити за присъединяване към Запада той може би е готов да го напусне, ако САЩ и другите западни страни не му угодят.

Ако Брекзитът постави под въпрос стабилността на Европа, един Текзит от Запада ще я разтърси. Ердоган със сигурност си играе с огъня. Но това е нещо, което той прави безупречно. Въпреки че западните лидери се дърпат от пламъците, кризата в Турция не е вътрешен въпрос.

Без значение дали ни харесва или не, ударните вълни от вътрешнополитическите му битки ще достигнат Европа и Близкия изток. Ердоган няма да може да ги контролира, щом излязат от Турция. Но изглежда малко вероятно с това да се нагърби Западът.

Път към безконтролна власт

Кристиан Бракел, ръководител на бюрото на фондация "Хайнрих Бьол" в Истанбул, пред "Дойче веле"

Страната е дълбоко разединена. В туитър има най-вече два хаштага: с единия се настоява за "смъртно наказание на пучистите", а вторият казва: "Не е имало никакъв пуч. Всичко е само театър."

Случилото се затвърди образа на Ердоган като човек, който може да преодолее всяка съпротива, включително от страна на старите елити, към които принадлежат и турските военни. Тези развития заздравяват неимоверно позициите му.

А това може да даде тласък на плановете за въвеждането на президентска система на управление в Турция - включително защото сега много хора от управляващата партия, които доскоро са критикували идеята, сега биха били много по-склонни да я подкрепят.

Струва ми се малко вероятно всички тези хора от съдебната система да имат нещо общо с опита за преврат. По-скоро са свързани с движението на духовника Фетхуллах Гюлен или са просто критици на управлението. Това, че сега ситуацията се използва, не е добър знак за Турция - както се твърди, списък с имената на тези критици съществува отдавна.

За никоя държава не е добре да е управлявана от човек, който не подлежи на никакъв контрол. И не толкова президентската система представлява проблем, а това, че паралелно се орязват правомощията на парламента и независимостта на правосъдието. Това, че кръгът на лицата, взимащи важни решения в страната, се свива непрекъснато, а опозицията е напълно задушена, не е добър знак за Турция.

Това е катастрофа

От коментар на Юлия Латинина в "Новая газета"

След неуспелия преврат в Турция всички водещи западни политици – от американския президент Обама до председателя на ЕК Юнкер, подкрепиха "демократично избраното правителство" на президента Ердоган и сурово осъдиха опита за вмешателство във волята на народа.

Те избраха да не забележат, че турските военни се опитаха да свалят не "демократично избрания" президент, а ислямисткия диктатор, който съсредоточи в своите ръце всички лостове на властта в страната, а хората, които посред нощ се хвърляха под танковете на военните, по дух са сравними с онези, прегазили с камиона тълпата на крайбрежната улица в Ница.

Това, което се случи в Турция, е катастрофа. И означава, че скоро светът ще си има работа не с "Ислямска държава", а със съвременна държава, която води адекватна икономическа политика, но се ръководи от неадекватен диктатор, обзет от маниакални идеи за властта си.

Последният път, когато начело на такава държава - наричаше се Германия - беше подобен диктатор, нещата завършиха с Втората световна война. Ердоган е на крачка от това да стане ислямисткият Хитлер, а онази нощ вероятно е прекрачил границата.

Откакто Мустафа Кемал Ататюрк превърна Турция в светска държава, въвеждайки в нея европейското облекло и европейската азбука, турската армия винаги е била стражът на светските ценности. Четири пъти се е намесвала в историята - когато на власт е идвал ислямист, и е връщала страната на светския път на развитието й.

През 2003 г. Ердоган стана премиер на Турция и оттогава постоянно е във властта, като все повече я консолидира в ръцете си. Петият преврат не успя - полковник Мухарем Косе не можа да направи в Турция това, което генерал Сиси направи в Египет.

Ердоган вече обеща организаторите на преврата да получат "сурово възмездие" и не трябва да се съмняваме в това. А авиацията на съюзниците може да бомбардира ИДИЛ колкото си иска.

В крайна сметка поражението на "Ислямска държава" ще усили още повече властта на Ердоган - човекът, мечтаещ за възраждането на Османската империя, а могъщата идеология, която държи в ръцете си, ще му помогне да сбъдне мечтата си.
Държавно управление

Сбъднаха се всички опасения за бумащината, в която ще потънат земеделските производители при прибиране на реколтата.

Фотограф: Надежда Чипева
Еднодневните трудови договори - ефектът

От коментар на Десислава Николова, Институт за пазарна икономика

Сагата с еднодневните трудови договори за наемане на земеделски работници е поредната, която илюстрира по чудесен начин вредите, които едно недомислено законодателство може да породи.

Става въпрос за поправките в Кодекса на труда от 2015 г., които въведоха възможността земеделски производители да сключват еднодневни трудови договори с работници за прибиране на реколтата (от плодове, зеленчуци, грозде, лавандула, рози). Тези работници в повечето случаи се наемат за повече от един ден и още тогава беше ясно, че това ще означава огромна бумащина.

Е, една година по-късно знаем, че тези опасения се сбъднаха. През март браншови асоциации настояха да се опростят процедурите по наемането на работници на такива договори, защото нямат административния капацитет да обработват договорите. В интервюта за медиите земеделски производители масово казваха, че всеки ден поне до обяд се занимават само с подписването на договори вместо със същинските си дела.

В отговор преди дни бяха внесени нови поправки в КТ, които да "поправят" предишните. С тях договорите вече реално няма да се еднодневни, а ще могат да бъдат сключвани и за няколко дена в рамките на един месец, като за всички изработени дни за месеца ще се сключва само един договор в последния ден на месеца. Максималният срок, за който работници могат да бъдат с такива договори, остава 3 месеца в рамките на една година.

Всъщност не е много ясно доколко поправките ще се последни и дали няма да доведат до нови. Това е напълно възможно, защото земеделците ще бъдат облекчени откъм броя договори, които подписват и отчитат, но пък за сметка на това ще трябва всеки ден да:
  • - документират и отчитат отработеното време на всеки работник
    - да дават талони на всеки работник, като пазят единия отрязък за себе си
    - да изготвят протоколи за това колко и кои работници са работили през този ден.

Тоест няма да подписват всекидневно трудови договори с всеки, но пък ще се занимаят с всички документи по-горе. Редът за отчитането им тепърва ще се определя с наредба от министъра на труда и може да има и други неприятни изненади. Можем да се обзаложим, че след една година земеделците или пак ще роптаят срещу огромната бумащина, или просто ще се откажат да наемат формално работниците си, а ще им плащат "под масата".

А можеше да бъде къде-къде по-просто, ако в България се изготвяше оценка за въздействието на законодателството. Ако някой си беше направил труда да оцени административния товар и за земеделците, и за инспекцията по труда от еднодневните трудови договори, тези промени нямаше да изглеждат така. Защото оценката щеше да почива на консултации със засегнатите страни и щеше да съдържа добър ориентир за тежестта за тях от планираните разпоредби. Няма оценка и на новите предложения, което вече е предпоставка за тяхното преправяне в бъдеще.

От 4 ноември т.г. най-накрая в България ще бъде задължителна предварителната оценка на въздействието на всички законопроекти. Тази истинска революция в нормотворчеството отне около 13 години, докато се случи, но вече е факт с последните промени в Закона за нормативните актове.

ИПИ беше един от знаменосците на тази реформа, като институтът обучава администрацията, помага в изготвянето на методиката за оценка на въздействието, участва в редица работни групи и неуморно убеждава обществото в безспорните ползи от тази практика. Скоро ще видим заслужавало ли си е чакането.
Черноморска Швейцария

Подобието на държава

От текст на Тони Николов в портала "Култура"

В началото на прехода известният наш литературовед проф. Тончо Жечев отстояваше следната "швейцарска теза" за мястото на България: да не сме никъде. И в нищо да не се забъркваме. Светът край нас да се групира и прегрупира, атовете да се ритат, ала магарето да не страда.

Ето я в чист вид концепцията на "първичното снишаване". Зад нея, разбира се, прозира стратегията на историческото ни оцеляване в Османската империя плюс цялата икономизация на националното ни въображение. Извън историята, в снишения уют на бита. Било е възможно някога, ама сега възможно ли е?

Няма я тази България, дето да е "никъде" и да не е част от света. Само във въображаемата "геостратегическото положение на Черно море се поддържа така, както в Швейцария" (Бойко Борисов).

В реалния свят война и мир са отчетливо разделени и не се смесват, ако цитирам Карл Шмит. В реалността неутрална Швейцария отделя за армията си около 5 млрд. швейцарски франка годишно (по данни за 2015 г.), разполага с най-модерни въоръжения и е в състояние да свика за броени дни под знамената до 1,3 млн. добре обучени наборници.

Та е редно да попитаме премиера Борисов: от каква въображаема гледна точка геополитическото равновесие в Черно море е съпоставимо с това на Швейцария (дори да пропуснем факта с кого граничи тя и колко реални са заплахите пред нея)? И съпоставими ли са те с евентуалните заплахи пред България, записани в отбранителната ни доктрина?

Да, би било прекрасно всички черноморските пристанища да са пълни само с търговски и туристически кораби, но, уви, реалността е друга. Русия откри нова военна база в Новоросийск, на Черно море, където ще бъдат разположени шест нови дизелови подводници 636.6 "Варшавянка". Съответно и многонационалните сили на НАТО ще предприемат респективни действия на ротационен принцип.

Защото ако историческите спомени на премиера Борисов не датират по-назад от Втората световна ("обявили сме на половин свят война"), не е зле съветниците му да ги опреснят и с малко факти от Първата световна.

На 14 октомври 1915 г., навръх Петковден (по стар стил), докато из църквите във Варна се разнася камбанен звън, руска военна ескадра, ръководена от вицеадмирал Новицки, се разгръща в боен ред. В нейния състав влизат 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда, съоръжени с мощните за времето си 305- и 203-милиметрови оръдия. Целите на армадата са централната градска част и жилищните квартали на Варна. Има десетина жертви, ранените са десетки. И те са щели да бъдат многократно повече, ако по чудо не се притичват на помощ две немски подводници.

Тези факти не е зле да станат достояние на г-н Борисов, щом еднолично се е нагърбил с ролята на "гарант на българската стабилност". В какво се изразява тази стабилност тепърва ще видим, а що се отнася до ролята на гарант, сещам се, че в Русия иронично наричаха Борис Елцин тъкмо Гаранта. В смисъл, че гарантира на "елита" безопасност от "масите", а на "масите" – от елита".

В нашия случай тази "гаранция" е със сигурност по-различна – нещо като цената, което едно "блокирало общество" плаща, за да наподобява държава.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 3547 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2842 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Какво е да си мукстър в образованието

Цифровизацията на информацията, глобалният достъп до нея и публичните онлайн курсове ще променят образованието и ролята на учителите

Още от Капитал
Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

БТК ще бъде купена почти изцяло с дълг

Купувачът на телекома пласира облигации за общо 1.2 млрд. евро, които ще бъдат усвоени преди финализирането на сделката

Ryanair става Buzz в София

Нискотарифната компания планира реорганизация и ребрандиране на част от поделенията си под марката Buzz. Сред тях е това в Полша, което ще поеме управлението на София

Грета Тунберг и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

Цветан Тодоров - човекът на чужда земя

Две нови издания хвърлят светлина върху личността и идеите на родения в България философ

20 въпроса: Блажка Димитрова

Един от основните двигатели зад сдружението "Нулев отпадък - България" и създателка на първия отдаден на каузата ресторант у нас

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10