Мнения Daily - Енергийната (не)зависимост на Европа от Турция
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Енергийната (не)зависимост на Европа от Турция

Преносната инфраструктура за природен газ през Турция съвсем не е безалтернативна и дори Ердоган не може да пренебрегне гравитацията на зависимостите в света.

Мнения Daily - Енергийната (не)зависимост на Европа от Турция

И още: Вече нищо не може да спре Ердоган; С насилие сменя елитите в Турция; Водевил за НАТО: Покажи сега...

6078 прочитания

Преносната инфраструктура за природен газ през Турция съвсем не е безалтернативна и дори Ердоган не може да пренебрегне гравитацията на зависимостите в света.

© UMIT BEKTAS


Аспект

Енергийната (не)зависимост на Европа от Турция

От коментар на Илиян Василев в блога му "Писано и казано"

Без съмнение ЕС зависи от транзитната роля на Турция за преминаване на една четвърт от потребявания в съюза суров нефт през Босфора и Дарданелите. От гледна точка на оценката на риска този поток да бъде частично или изцяло прекъснат той не е много висок. Най-малкото защото в този случай Западът и Русия ще се явят от едната страна на противоречието с Турция и Анкара едва ли би имала шанс. Много по-важна е ролята на Турция за енергийната сигурност на Европа в сферата на природния газ основно благодарение на прогнозните сценарии за преноса му от Каспийския регион и от Ирак и Иран. Новите находища в Източното Средиземноморие - Египет, Израел и Кипър, а в перспектива Ливан, също не трябва да бъдат пренебрегвани, още повече че става въпрос за количества, които далеч надвишават капацитета за доставка на газ от Каспийския регион.

За времето, в което Турция започна да проектира своята транзитна значимост преди повече от десет години - т.е. преди началото на добива от "Шах Дениз - 1", до наши дни много от нещата на газовия пазар се промениха. От пазар на продавачите днес газовият пазар се доминира все повече от купувачите. В този период заедно с шистовата революция, която лиши Русия от енергийното оръжие и преобрази пазара на природен газ, в частност на втечнен (ВПГ), и в Северен Ирак, и в Иран, и особено в района на Източното Средиземноморие бяха открити огромни нови залежи, които не само можеха да се конкурират в бъдеще с руския и с всеки друг природен газ за пазара на ЕС, но и на фона на стагниращото потребление в Европа изведнъж поставиха купувачите и потребителите в положение да избират откъде и как да получат доставки.

В този смисъл стратегическото значение на преносната инфраструктура през Турция, която бе замислена в условията на дефицит на алтернативи и конкуренти за азерския природен газ, десет години по-късно съвсем не е безалтернативна. Трудните отношения между Иран и Турция и липсата на инвестиции в разработката на гигантските ирански газови полета така и не добавиха значимост на маршрутите през Турция за ирански газ.

Надеждите за износ на газ от находището "Южен Парс" се свързват основно с терминали за втечнен природен газ, а не с наземна преносна инфраструктура. Износът на газ и нефт от Северен Ирак, особено в светлината на политиката на Ердоган спрямо кюрдите, трудно може да се нарече устойчив към рискове.

Никой не е незаобиколим. Ако "Газпром" бе принуден като доставчик да се бори за пазарни дялове в цяла Европа, още по-трудно е на страните, които предлагат транзитни услуги. При над 250 млрд. куб. м незает капацитет по терминали за ВПГ и по магистрални газопроводи никой не може да храни илюзия за характера на решенията в случай на прогресиращо разочарование от процесите в южната ни съседка след опита за преврат, който развърза ръцете на турския президент.

Да, Турция е вероятно един от най-перспективните пазари за природен газ днес в Европа, което я прави при равни други условия подходящ кандидат за регионален газов хъб. Но политическият риск от ескалираща тенденция за ислямизация и несъвместими с европейските ценности политически практики не могат да изключат варианта транзитните проекти през Турция да започнат да буксуват.

Има редица прагове на политически неприемливи за Европа решения, които почти автоматически ще предизвикат по-широк спектър от последствия, дори в сферата на енергийните отношения. Разбира се, има време за омекотяване на реакциите и на турския лидер, и на Запада. Но не може да се изключва период на хлад, съизмерим с този в отношенията между Русия и ЕС.

Затова не се изненадвайте, ако възкръсват проекти като Бургас - Александруполис, дори екзотични и крайни идеи за заобикаляне на Турция. Всичко е в рамките на временния стрес, преди нещата да се върнат към относително устойчивата си нормалност. Дори Ердоган не може да пренебрегне гравитацията на зависимостите в света, в който живее.

Следствие

Връщайки лентата назад, опитът за преврат наистина изглежда като фарс, след който Турция, изглежда, тръгва към Ердоганова ислямска автокрация.
Фотограф: Handout

Вече никой не може да спре Ердоган

От коментар на Александър Кудашев, "Дойче веле"

В дните след опита за преврат Ердоган няма граници на позволеното, нито мярка. Той премахва всичко, което му пречи. Изглежда така, сякаш е бил подготвен за всичко това. Затова и съмненията около начина, по който е бил организиран този опит за преврат, растат. Никой не говори за триумф на демокрацията. Защото неуспешният пуч служи на Ердоган за една-единствена цел - да отстрани всички свои противници.

Случващото се в Турция прилича на "нощ на дългите ножове". Говори се, че вече близо 30 хил. души са задържани или уволнени - сред тях множество съдии, прокурори, офицери, учители, университетски преподаватели. Ще има нови арести - на представители на медиите и други сфери. При Ердоган Турция се превръща окончателно в еднолична автокрация, която все още е в парламентарни одежди, но смъртното наказание вече не е изключено. Защото това била волята на народа.

Ердоган няма нужда от парламент, щом народът стои зад него. На негова страна са и имамите. И не е изключена метаморфозата Турция от светската република на Ататюрк да се превърне в ислямска автокрация на Ердоган. С това окончателно ще трябва да се прости с надеждата за членство в ЕС, а мястото ѝ в НАТО ще бъде под въпрос.

Връщайки лентата назад, опитът за преврат наистина изглежда като фарс: турската бойна авиация бомбардира парламента, но пък не откри пътя до мястото, където президентът Ердоган е на почивка; пучистите дилетанти окупираха държавната телевизия, но не и частните медии; те не прекъснаха комуникационните канали и инсценираха метежната си оперета в грешното време - не в ранните сутрешни часове, когато градът спи, а в ранните вечерни часове, когато много хора в Истанбул празнуват края на работната седмица.

И още: пишман пучистите оставиха уж сваления президент Ердоган да излети от курортната си дестинация и да кацне в Истанбул, въпреки че уж хора от ръководството на военната авиация са посветени в плана. В Истанбул Ердоган бе посрещнат от своите хора, а обикновените войници, изкарани извън поделенията си, през цялото време вярвали, че участват във военно учение. Така ли се провежда истински военен преврат?

Но да не изпадаме в заговорническите теории. И все пак да се запитаме: нормално ли е сред висшия офицерски състав на армията да няма нито един привърженик на управляващата партия - при това след цели 12 години, през които Ердоган е или премиер, или президент? И как така още на другата сутрин турският президент вече разполагаше с 3000 имена на съдии, нарочени за "отстрел"?

Разбира се, това не означава, че самият Ердоган е организирал всичко. Но той използва ситуацията, за да се разправи с всички, които защитават светските устои на турската държава. И докато "чисти страната от вируси", което много напомня на сталинските прочиствания от 30-те години на миналия век, Ердоган демонстрира, че вече не е демократ, който спазва турската конституция. Най-пресният пример за това е искането за връщане на смъртното наказание.

Накъде е тръгнала Турция? В момента изглежда, че върви към Ердоганова ислямска автокрация. Фантазиите на президента за безгранична власт имат и външно измерение: той предизвиква своите съюзници. Чувства се силен, велик и всемогъщ. И не се страхува от никого. Може би само от Путин, на когото междувременно се извини.

Коментар+

С насилие сменя елитите

От коментар на Деян Кюранов в "Дневник"

Това, което липсва във всички световни медии, е най-елементарната, отправната политическа характеристика на превратаджиите - за какво се борят тези хора. Започвам да мисля, че светът ще приеме да анализира и записва в историята си този опит за преврат, без в него да фигурират политически превратаджиите. Някакво такова едно безсубектно действие.

Така назовавани от Ердоган превратаджии досега биват убивани без съд, пребивани до смърт, изтезавани и затваряни. Действителните превратаджии сред тях са малцинство. Мнозинството са хилядите набедени от властта военни, политици, съдии, журналисти, интелектуалци – целият разнолик анти-Ердоганов фронт.

Очевидно Ердоган действа като победил революционер - смазва всякакви и всички "врагове на революцията", което включва целия просветски и продемократичен елит. В момента Ердоган с насилие сменя елитите.

Водевил за НАТО

Покажи сега...

Участие на България във флотилия на НАТО би се приело особено тежко от руската страна. Когато дойдоха колегите с нашите партньори, аз винаги съм твърдял, че исторически няма как България да бъде нападната от страна на Русия.

От Анкара президентът Путин и президентът Ердоган за една нощ или ден "Южен поток" го прекръстиха на "Турски поток" и заобиколиха България. Нашите реактори в Белене заминаха за натовска Турция. Нито един колега не се обади в моя защита.

Ястребите да изпратят своите синове на бойните кораби. Чакам Ненчев да си дойде, Дани Митов да си дойде( от срещата на върха на НАТО - бел. ред.), много неприятно ще е, ако те са поемали ангажимент. Аз искам в Черно море да виждам платноходки, яхти, туристи, мир и любов. Не искам в курортите ми да се разхождат военни фрегати напред и назад.

Бойко Борисов, премиер, на 16 юли

България и Турция са военно несъизмерими. България и Русия - също. Нашата сигурност е в НАТО и ЕС. И се притеснявам, че правителството по тази тема е кекаво. Имаме двама министри, които защитават това (на отбраната и външните работи - бел. ред.), и един премиер, който подрива усилията им. На фона на случващото се и на юг, и на изток от нас приказките за чайки, сойки и яхти в Черно море рухват.

Радан Кънев, лидер на ДСБ, пред "Нова телевизия" в сряда, на 20 юли

Да се твърди, че военният и външният министър са гарант на НАТО и ЕС, а ние, другите, едва ли не сме пречка за това, е не само лъжа, не отговаря на истината. С кое сме дали основание за тези манипулативни лъжи от човек, който явно иска БСП, ДПС да се върнат на власт? Питам. Какво би правил военният министър без ГЕРБ? Докато ние обявявахме военното крило на Хизбула за терористична организация – първи и единствени в света, и от президента Обама до Лондон, Берлин и къде ли не – Брюксел, винаги са ни давали като образец за най-лоялните, най-добрите партньори на НАТО и ЕС тук, на Балканите.

Бойко Борисов, преди заседанието на МС

Не сме имали разногласия нито с Борисов, нито с ГЕРБ.

Николай Ненчев, министър на отбраната, след спешна среща с депутатите от ГЕРБ

Ненчев ни увери, че е наш министър - докато го подкрепяме.

Валентин Радев, депутат от ГЕРБ

Българското правителство – министър-председателят и всички министри работят ежедневно за това България да бъде пълноценен член на ЕС и НАТО.

Даниел Митов, външен министър, във фейсбук

Бонус

Изготвената концепция за развитието на туризма предвижда чадърите и шезлонгите на плажа да са безплатни и това да е факт още от следващото лято.

Николина Ангелкова, министър на туризма, 6 август 2015 г.

Цените на чадърите и шезлонгите по плажовете на Черноморието за следващото лято ще бъдат драстично по-ниски.

Ангелкова, сряда, 20 юли 2016 г.

Аспект

Енергийната (не)зависимост на Европа от Турция


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "...исторически няма как България да бъде нападната от страна на Русия."

    Исторически България е нападана от Русия 3 пъти - веднъж през Първото Българско царство, и по веднъж в двете световни войни. Отделно сме били директно заплашвани от нападение при управлението на Александър Батенберг и по време на Балканската война.

    Отделно на това централните сили винаги са следвали разпределението на влиянието в Балканите така: Гърция - Великобритания, Румъния - Франция, България - Германия и Сърбия - РУСИЯ. Освен освобождението други сантименти към Русия не виждам как може да имаме. А Бойко пак доказа, че Винету не е преразказ на българската история.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK