Мнения Daily - Законодателните магураджии

ПарламентътЗаконодателни магураджииОт коментар на Христо Иванов, бивш правосъден министър, във фейсбукВ правната комисия почти тихомълком от проекта на Закона за съдебната власт отпадна обявяването на членството в тайни общества за несъвместимо с магистратската длъжност. Моментът да се опраска и тази част от съдебната реформа не закъсня.Понякога демокрациите биват разклащани от резки събития, например като протичащия контрапреврат в Турция или разкритията за ролята на ложата Propaganda Due в Италия през 70-те години. Друг път се разлагат почти неусетно - с комбинацията от мълчаливо съгласие между тези, от които зависи да прилагат демократичния модел, и безсилната пасивност на гражданите. И не се налага конституцията и законите да бъдат отменяни формално. Те не пречат никому, дори осигуряват удобен камуфлаж.Просто властовата практика е съвсем друга. Например разделение на властите на книга има, но поведението им суспендира мълчаливо формалните норми и през повечето време и за повечето граждани - незабелязано. По израза на Живко Сталев това е "нормативната сила на фактическото".Последните дни дават още примери в тази насока. В Турция Ердоган има пълно мнозинство в парламента, смачкал е опозиция и преса и провежда брутална чистка на всички възможни гнезда на несъгласие.У нас такива мерки не се налагат. Парламентът се е напълнил с безименни (дори и да са с гръмки прякори като Ревизоро) законодателни магураджии и трафиканти, които сменят толкова формации, спонсори, позиции, че практически стават неуловими за общественото мнение. Това е една бозава шаячна маса, която препълва пленарната зала и от която зависи управлението на страната, законодателството и прокарването на всякакви лобистки интереси. Обединени са и са силни, но за този парламентарен модел на фасадата трябва да се запише и вторият им принцип: "Пачавра леке не хваща".В Турция се опитват да ликвидират отстояващата независимостта на съдиите организация Yarsav с брутални арести, у нас натискът срещу Съюза на съдиите в България (ССБ) е банализиран до незабележимост (поне откак Цветанов, този повелител на бозавата шаячна маса, се научи да стои в сянка): през целия процес на обсъждане на Закона за съдебната власт депутати си позволяват постоянна агресия срещу хора от съюза. Цацаровото мнозинство във ВСС воюва с него. Медиите на оста Цацаров-Пеевски го агресират поне веднъж на седмица. Ръководната съдебна номенклатура по места дава да се разбере, че да си член на ССБ не е добра идея за развитието на кариерата ти.Правителството се бие в гърдите, че прави реформи, бори се с корупцията и, както чухме също вчера, гарантира проевропейския и пронатовски избор на България. На практика обаче съдебната реформа беше изпразнена от съдържание до възможната крайност. Борбата с корупцията е сведена до сценки и абсурдно боричкане с един закон, който няма да промени нищо в системната корупция на най-високо ниво, и преквалифицирането на главния прокурор в параполитически играч. А за всичко това си имаме нарочен координатор на ниво вицепремиер, който да може по-добре да обясни в Брюксел тези наши успехи.Последният е опраскването на текста, забраняващ на магистрати да членуват в тайни общества. У нас има обезпокоителни примери за това, че конспиративността, формирането на отношения на вътрешна лоялност и моделът на рекрутиране в подобни структури могат да бъдат използвани за различни цели. Снимките от наградите "Рицар на годината" от т.нар. тамплиери показва амалгама от лица от ДС, т.нар. Библиотекарски кръг, Пеевската пропагандна машина, висши държавни лица (с бекграунд в прокуратурата) и пр.В българските условия забраната на магистратите да членуват в подобни организации трябваше да помогне за изчистване на съмненията, че те могат да се превърнат в сенчести територии за търгуване на влияние, паралелни канали за формиране на решения и в крайна сметка на удобен формат, в който кланове от бившата ДС могат да продължат и в следващите поколения своето презареждане като гръбнак на неформалния властови модел у нас.Мярката, предвидена от приетата от парламента стратегия за съдебна реформа и внесена като част от проекта на правителството, беше провалена от мнозинството. Фактът, че трети опит за регулиране на тази материя пропада в парламента, но не с аргументи и дебат, а тихо и между другото, вече говори много.През последните две години се случваха неща, които приемахме за немислими. Отбелязвам това, за да си дадем сметка, че живеем в условия, в които изрази като "пълзящ срив на демократичния институционален ред" и "завладяване на държавата" съвсем не са просто метафори.Русия на Путин[[img:2799337]] Приравнени в блатотоОт коментар на руската журналистка Карина Орлова във фейсбукИзключително позорната история с допинг мошеничеството с държавен размах много добре показа, че най-страшното нещо, което Владимир Путин направи с Русия, не е отмяната на изборите, дискредитирането на системата на разделение на властите, унищожаването на политическите институции и превръщането на страната в архаично авторитарно господарство по примера на XV век (руски пример, разбира се).Най-страшното е, че системата, която създаде Владимир Путин и на която ние почти не пречехме, изстиска от хората какъвто и да е стремеж към конкуренция, като постави всички под общ знаменател и ги приравни в едно огромно блато. А тъй като конкуренцията е едно от най-важните условия за оцеляване и прогрес, изчезна и ориентацията - вече няма граници между добро и зло, всичко е отвъд всякакви граници.Цялата страна бе поставена в поза "Мирно!" заради един-единствен човек – за удовлетворяване личните амбиции на Владимир Путин начело на една огромна по размери, но незначителна по влияние регионална държава. Интересите на отделния индивид са принесени в жертва на "висшата цел".Заради това не се смята за срамно да се дърпаш встрани от шайбата, когато я изстрелва Владимир Путин, за да може президентът да забие в един мач 8, а в друг – 7 (ах, колко символично е да забиеш 7 шайби на рождения си ден 7 октомври!).Всичко беше ясно за руския спорт още когато Путин си намери нова забава – да играе хокей, в скучното занимание да си президент. Така че сега няма какво да се изненадваме, че няма бизнес, технологии, развитие... Защото, когато ги има "Газпром" и "Роснефт" и скубеш бюджета за приятелите си, спортът се превръща в чиста симулация.Да, допинг за спортистите може, докато не те хванат. Но в психически нормалните държави той се взима от спортистите, за да са по-бързи и по-силни. И държавата ги лови, защото не обича да я правят на глупак.В Русия в името на Владимир Путин държавата създаде цяла инфраструктура, за да прави на глупак целия свят. Общо взето, за спортния свят Русия днес е като сцена с Адмирал Генерал Аладин от "Диктаторът" на Саша Коен.Ердоганизмът[[img:2799338]] Ислямизъм с култ към личносттаОт анализ на Тони Николов в портала "Култура"Ердоганизмът, както противниците му определят официалната идеология, наложена през последните десетилетия в Турция, е не само "ислямизъм", но и особен култ към личността на Реджеп Тайип Ердоган, непознат от времената на Сюлейман Великолепни. "Ердоган е Турция", писа един от приближените му журналисти. А негови поддръжници продължават да твърдят, че съдбата му е неделима от съдбата на Турция, с което пропастта между ердоганистка и антиердоганистка Турция главоломно се увеличава.Разделенията между "едната" и "другата" Турция допълнително се изостриха поне от три години (след корупционния скандал, свързан с името на Ердоган, който го скара люто с някогашния му съмишленик Фетхуллах Гюлен и близките до него среди). Оттогава пропагандата на Ердоган разви поредица от конспиративни теории със сложни многоходови комбинации, които далеч надхвърлят семейните драми в така любимите в България турски сериали.Хората на Ердоган и контролираните от тях медии непрекъснато твърдят, че в Турция има "две държави", сиреч, че е налице паралелна контравласт, оплела в мрежите си цялото образование, медиите, полицията и прокуратурата, със силни позиции в армията и т.н. По думите на самия Ердоган корупционното дело, заведено срещу него през декември 2013 г., било "опит за преврат" от страна на Гюлен и неговите сподвижници. Списъците на "предателите" и "враговете" са подготвени отдавна. И сега, когато настъпи удобният момент (след провалилия се пуч), настана чистка, силно наподобяваща сталинските чистки и скалъпени процеси от 30-те години на ХХ век.Онези процеси обаче бяха част от друго време, което Европа, а и светът смятаха за безвъзвратно отминало. Събитията в Турция са на път да възкресят сталинските показни процеси, а в страната витаят силни страхове. Обзет от арогантна самоувереност, Ердоган смята, че неговото време е дошло: Западът (САЩ и Европа) му изглежда слаб и безпомощен, доколкото той държи спусъка на бежанската вълна; Близкият изток, където той търси надмощие, е изтерзан от войни, а Путинова Русия, както виждаме напоследък, едва ли има проблем отново да подаде ръка на една авторитарна деспотия, била тя и с ислямистки уклон.Наистина Турция вече не е страната, която светът доскоро познаваше. Американският журналист Чарли Роуз твърди, че днес "Турция не иска повече да върви нито на Запад, нито на Изток. Тя иска да върви само нагоре". Въпросът е дали Реджеп Тайип Ердоган, следвайки избраната от самия него посока, е наясно какво в даден момент може да се случи отдолу.Коментар+Ето ви нелиберална демокрацияОт анализ на Иван Бедров, "Клуб Z"Стъписващо е това, което прави президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган... защото народът така искал. Различията и свободата тези дни са подгонени от единството на тълпата.Управлението в Турция е в резултат от избори. Ердоган е демократично избран президент - от мнозинството турци. Демокрацията казва, че победата е за мнозинството. И въпреки това никой не мисли, че случващото се днес в Турция е демократично.Причината за това разминаване е, че в западния свят живеем не просто в демокрация, а в либерална демокрация. Тя означава не само да избираме управлението и мнозинството да решава, а също да имаме върховенство на закона, разделение на властите, независим съд, защитени човешки и граждански права - особено на различните от мнозинството, свободни медии, светско управление, свобода на сдружаване, гражданско участие и уважение към мнението на другия.Така е избрал да живее свободният и проспериращ свят. И защото времето е показало, че това е единственият режим, при който различията в обществото могат да живеят в мир.Лесно забравяме тези неща и лесно се подхлъзваме да харесваме безотговорни популисти, които са готови с лесното решение: Дайте да свием перките на тая демокрация, бе!Всеки път, когато държавата наблюдава безучастно как една група wannabe рейнджъри нападат на бензиностанцията в Бургас други българи, защото не са съгласни с изразяваното от тях мнение, един малък Ердоган ни се усмихва. Защото неговите тълпи вече нападнаха книжарница.Всеки път, когато политически търговци ни призоват да заменим светското просвещенско образование с индоктринираща национално-религиозна инжекция, малкият Ердоган е доволен. Защото той вече въведе религията във всяко училище и мобилизира джамиите в политиката.Всеки път, когато министър припомни на журналист от обществената телевизия, че трябва да внимава, и това остане без последствия, малкият Ердоган се залива от смях. Защото неговите съдии и прокурори направо отнемат медиите от собствениците им, сменят главни редактори и спират достъпа до интернет.Всеки път, когато висши магистрати се отчитат на премиера с SMS-и и бързат да стават на крака при неговото изненадващо посещение, малкият Ердоган е щастлив. Защото неговите съдии вече са арестувани.Всеки път, когато доволните от преизбирането им политици отричат правото на мнение на по-малки обществени групи, онзи малък Ердоган е готов с отговора: Така иска народът. Това е демокрацията!И всеки път, когато шоуменът от екрана ни каже, че ще ходим със зелени гащи, ако народът го поиска, малкият Ердоган е победител. Защото това е неговата философия – след като народът ме избира, мога да правя абсолютно каквото си искам.ЕвротревогиСлед Brexit - една германска Европа?От статия на Еманюел Сал, генерален директор на френската Financieres de la Cite, във в. "Трибюн"В продължение на 10 години еврото породи фалшиво чувство за финансова солидарност. Германските банки финансираха страните от Южна Европа на добра воля. В същото време Германия действаше самостоятелно, прокарвайки стратегия за вътрешно обезценяване под прикритието на общата валута.Финансовата криза взриви тази конструкция в момента, в който англичаните и американците осигуриха ликвидност на своите банки, Германия наложи в еврозоната политика на намаляване на търсенето, като задължи страните да окажат помощ на банките на цената на сериозно повишаване на държавните дългове.По този начин страните от юга се озоваха спрямо Германия в положението на нововъзникващите пазарни икономики, като изкупителната жертва бе Гърция. Германия пожертва равновесието на континента заради общата валута в полза на своята голяма промишленост и износ. Шест години след кризата Европа е по-слаба. Хората и капиталите се стичат към Берлин, но другаде конюнктурата остава мрачна, а икономическият растеж - нисък.Затягането на регулаторната рамка на финансовите дейности засилва натиска върху кредитирането. В Европа в момента се налага форма на един дисциплиниран капитализъм. По този начин се посяват семената на една нова криза. Италианската банкова система може да бъде катализаторът й. Италия натрупа дългове, за да не изостане от германската марка; нейната промишленост бе поставена в неизгодно положение от силното евро и ограничаването на кредитирането, кризата наду портфейлите на банките с "лоши кредити" и по техния размер страната е на първо място в еврозоната. Фалитът на италианската банкова система може да се окаже точката на пречупване на еврозоната.През това време Великобритания продължава по своя път. Преди Брекзита живееше с предимствата на паричната гъвкавост. Тя ще съумее да открие пътя за своето развитие; Шотландия няма да се присъедини към един лошо функциониращ валутен съюз; нито Франкфурт, нито Париж могат да си съперничи с Лондонското сити, неговите предимства и бизнес практики.Брекзитът ни задължава да измислим общ проект - способни ли сме? Трябва да се надяваме. С риск да ме възприемат за лош пророк ще цитирам Албер Сорел, историк на Френската революция: "Симптомите се проявяват един след друг, чуват се тези глухи шумове, които предизвестяват земетресенията. Тогава се вижда онова, което изглежда най-нетърпимо за народите - непоследователността в деспотизма, нерешителността във всемогъществото, анархията в централизацията."

Събития

Подкаст

КАПИ

Бюлетини

Туризъм по време на война

К10: Класация на най-добрите банки в България

Изкуство за Украйна

Капитал - брой 19

KEnergy

Образование

К10 - Най-добрите банки в България

Digitalk Report

Градове Бургас

Среща на бизнеса във Варна и региона

Ecommerce and Retail Summit

Net Zero Economy Forum: Accelerating the transition

"Астра Биоплант" българският лидер на европейския пазар на биодизел

Всичко, което искате да знаете за отговорното инвестиране

Амалия Аббас: "Боклукът на другите е и нашият боклук

Гласът на Капитал

Уроци за успех

Парите говорят

Децата и парите

Digitalk Тhe Podcast

Абонирайте се за Капитал за
1 лв. / седм.

Мнения Daily - Законодателните магураджии

И още: Русия на Путин - приравняване в блатото; Ердоганизмът - ислямизъм с култ към личността; Eто ви нелиберална демокрация; След Brexit - една германска Европа?

Капитал Daily

Парламентът

Капитал - брой 19

KEnergy

Образование

К10 - Най-добрите банки в България

Капитал - брой 19

KEnergy

Образование

К10 - Най-добрите банки в България

Digitalk Report

Градове Бургас

Среща на бизнеса във Варна и региона

Ecommerce and Retail Summit

Net Zero Economy Forum: Accelerating the transition

"Астра Биоплант" българският лидер на европейския пазар на биодизел

Всичко, което искате да знаете за отговорното инвестиране

Амалия Аббас: "Боклукът на другите е и нашият боклук

Мнения Daily - Законодателните магураджии

И още: Русия на Путин - приравняване в блатото; Ердоганизмът - ислямизъм с култ към личността; Eто ви нелиберална демокрация; След Brexit - една германска Европа?

Капитал Daily Следвайте

Парламентът

Капитал Daily