Мнения Daily - Плавният преход е донесъл олигарси

И още: Хибридната война - колко проста схема, а колко добре работи; Превратът срещу Ердоган като атентата срещу Доган; Борисов иска максимално дълго да играе "Конникът без глава"

През 1990 г. правителството на Андрей Луканов едностранно прекрати плащанията по външния дълг на България - единствената, обявила фалит след падането на комунизма. Последва икономическата катастрофа, известна като Лукановата зима, а реалните реформи в страната започнаха след икономическата катастрофа през 1996-1997 г. - т.нар. Виденова зима.
През 1990 г. правителството на Андрей Луканов едностранно прекрати плащанията по външния дълг на България - единствената, обявила фалит след падането на комунизма. Последва икономическата катастрофа, известна като Лукановата зима, а реалните реформи в страната започнаха след икономическата катастрофа през 1996-1997 г. - т.нар. Виденова зима.    ©  Капитал
През 1990 г. правителството на Андрей Луканов едностранно прекрати плащанията по външния дълг на България - единствената, обявила фалит след падането на комунизма. Последва икономическата катастрофа, известна като Лукановата зима, а реалните реформи в страната започнаха след икономическата катастрофа през 1996-1997 г. - т.нар. Виденова зима.
През 1990 г. правителството на Андрей Луканов едностранно прекрати плащанията по външния дълг на България - единствената, обявила фалит след падането на комунизма. Последва икономическата катастрофа, известна като Лукановата зима, а реалните реформи в страната започнаха след икономическата катастрофа през 1996-1997 г. - т.нар. Виденова зима.    ©  Капитал

След падането на комунизма

Плавният преход е донесъл олигарси

Резюме на доклад "25 години реформи в бившите комунистически страни" на Cato Institute от Института за пазарна икономика

В дискусията за прехода на бившите комунистически държави към пазарна икономика една част от икономистите са поддръжници на бърз скок към свободни цени и пазари, за да се предотврати евентуален застой или отменяне на реформи. Други се застъпват за постепенно приемане на капиталистическия модел - с аргумента, че е нужно първо да се създадат институции, за да се намалят максимално социалните проблеми, свързани с очакваната рязка промяна.

Авторите от Cato Institute Орех Хаврилишин, Жиаофан Мен и Мариан Л. Тюпи са проучили натрупалата се база от падането на Берлинската стена през 1989 досега, за да анализират как видът преходна политика се е отразила на сегашното състояние на страните от бившия Източен блок. Проследени са няколко направления - икономически, демократични и социални.

Главният въпрос, който техният доклад си поставя, е дали наистина резкият преход е довел до по-големи социални страдания в сравнение с т. нар. плавен. Допълнително експертите правят изводи за възможни бъдещи промени в страни, които още нямат свободна пазарна икономика.

Друга цел на изследването е да се изясни до каква степен преходната стратегия се е отразила на сегашната производителност на бившите комунистически страни. А също и какви други фактори са повлияли резултатите от прехода.

Преходните икономики са разделени на пет групи: балтийски страни (Литва, Латвия и Естония), страни от Централна Европа (Полша, Чехия и т.н.), страни от Югоизточна Европа (България, Румъния и т.н.), постепенно реформирани бивши съветски републики (Русия, Украйна, Молдова и др.) и бивши съветски републики с изостанали реформи (Беларус, Узбекистан и Туркменистан).

Преходът в първите две групи е протекъл по-бързо, докато при останалите, включително България, реформите са или бавни, или са били неуспешни/отменени. Авторите правят кратък анализ на предишни проучвания по темата, който показва, че повечето икономисти са настоявали, че бързите реформи водят до по-големи социални загуби в сравнение с постепенните.

Обобщавайки данните от изминалите 25 години на преход, експертите на Cato Institute твърдят, че държавите, които са прокарали резки реформи, са в по-добро състояние не само икономически, но и институционално, социално и политически.

Представянето на различните групи е разгледано по следните показатели: индекс на прехода, пазарна либерализация, развитие на институциите, БВП на глава на населението, корупционен индекс, преки частни инвестиции на глава на населението, неравенство на доходите и бедността.

Данните по тези показатели показват, че държавите, направили реформи до пет години след сриването на комунизма - именно балтийските и централноевропейските страни, продължават да са лидери до днес. Съответно държавите, които са предприели плавен преход, не само се справят много по-зле икономически, но и са претърпели много по-сериозни шокове и социални загуби.

Изследването извежда пряка връзка между тромавите реформи след падането на комунизма и възходът на олигарсите в бившите социалистически републики. Т.нар. плавен преход е позволил спекулативното прокарване на регулация и закони с цел фактическо нарушаване на свободата на пазара, което е дало възможност на бившия комунистически елит да запази влиянието си и в капиталистическия режим.

Данните оспорват и един от главните аргументи за бавния преход - че институциите трябва да предхождат реформите. Безспорно нужни, оказва се, че те не са определящ фактор за растежа в първите години от прехода, тъй като най-бързо реформиралите се и без тях държави са постигнали най-висок ръст в БВП. А след 25 години именно тези държави (балтийските и от Централна Европа) са и с най-добре развити институции в сравнение с останалите преходни държави.

Докладът на Cato Institute заключава, че резките реформи са постигнали по-добри резултати, включително доходите са разпределени по-равномерно. Тромавият преход, обратно, е попречил на растежа, преките чуждестранни инвестиции и развитието на свободния пазар, който е изкривен в полза на бившия елит.

Хибридната война

Колко проста схема, а колко добре работи

Статус на проф. Александър Кьосев във фейсбук

Списъци на несъгласните образовани правят и у нас - е, разбира се, с по-скромни от турските мащаби. Главният прокурор Сотир Цацаров намеква, че следи подобни лица отблизо ("Аз внимателно проверих имената на хората, които искат оставката на Рашидов", 12 юли - бел. ред.), ДАНС пуска неясни намеци срещу "мрежите им", бодри комсомолци й дават акъл направо да действа.

Общественото мнение - ако е останало общество - бавно се настройва срещу "умните и красивите", култивира се целенасочено омраза между "жълтите павета" и провинцията, образованите и необразованите, протестиращите за хляб и протестиращите не само за хляб.

И когато в тази среда публично критикуваш някого от мафията-която-има-държава, не чакай някой да чуе твоите аргументи и да им отговори. Не чакай, че някой се интересува от истината. Чакай да бъдеш очернен, да обяснят тайните ти, мръсни мотиви, които задължително са проамерикански, антируски и, разбирай, антибългарски, свързани с много тайни пари и с тайни, зловещи зависимости...

Да бръкнат надълбоко в измислената от тях твоя нечистоплътна биография, за която не си и сънувал - и да те "смъднат" под лъжичката, разпространявайки всичко - от брутални лъжи до инсинуации и чудовищно извъртане на фактите. Да ти залепят етикети, бързи гадни думички - протестър, соросоид, отродител, които сякаш обясняват всичко. Да те сложат в списък, да започнат да те подслушват, да ти пуснат тролове... Ако си ВИП - да започнат медийна кампания срещу тебе.

Очаквай да нахранят с теб ресантимана, хейтърството, теорията на конспирациите, подуващата се като цирей параноя, фобиите, отмъстителността, злорадството.

Боже, колко проста схема, а колко добре работи... Хибридната война разрушава публичността и нейната логика. В подобна среда дебат - т.е. размяна на мнения и аргументи в полза на личното, групово и общественото благо, развиващ се в колективно обсъждане на възможности, рискове, избори и решения, вече не е възможен, той изглежда антипродуктивен. Сякаш налива вода в мелницата на очернянето. И естествено смислените хора се демотивират - чувстват се омърсени, започват да виждат думите си лишени от смисъл и функция.

Но нямаме никакво друго средство да се борим с тази гнусота, освен да продължим да бъдем това, което сме, да мислим това, което мислим и да имаме смелостта да го пишем, да спорим, да се аргументираме, да чуваме чуждите аргументи. Да протестираме, когато трябва. Да се държим като граждани, дори ако гражданското общество започне да се разпада пред очите ни. Дори да се случи както в Турция. Нали помните, че там има такива като нас?

В края на краищата, като загива Клисура, не загива България, я. Не загива другата България, другата Турция, другата Европа, другата планета.

Ако Москва и Анкара са слонове

Ние сме тревата под краката им

От коментар на Огнян Минчев във фейсбук

Заобиколени сме от възраждащи се квазиимперски проекти, които се основават все повече на авторитарни принципи и практики. ЕС е в криза на своята ценностна и институционална идентичност и ключови европейски страни проявяват устойчива склонност към примирение с надигащите се авторитарни сили в непосредственото европейско обкръжение.

България е под въздействието на сериозни и дългосрочни фактори. В Турция живеят стотици хиляди хора с български произход и гражданство, а в България етническите турци са най-многобройното малцинство.

Русия контролира ключови сектори, преди всичко енергетиката, и опитите да се намали и балансира тази зависимост срещат твърд отпор - пряк политически и икономически натиск, финансиране на агресивна антизападна кампания и с усилията на българската пета колона, която има дълга и унищожителна история спрямо българския суверенитет и национален интерес.

Отношенията между Москва и Анкара следват квазиимперската си динамика, определяща и конфликтните зони, и общите интереси, към които се завръщат, когато трябва да неутрализират въздействието на Запада върху стратегическите им амбиции.

Според една африканска поговорка "Независимо дали два слона се бият или правят любoв, те изкореняват тревата под краката си". Ние сме в ролята на тази трева - особено ако евроатланстическата общност продължава да изпитва ценностна поляризация и проблемна сигурност. Длъжни сме да заемаме откровена позиция в услуга на нашите интереси в Брюксел и във Вашингтон, а не да изглеждаме "най-добрички".

Кандидатът на ГЕРБ

Ще намерим някой

Вижданията на премиера Борисов за президентските избори

ГЕРБ има пет възможни номинации за кандидат-президент, сред които и на жени. 4 януари 2016 г

Най-голямото достойнство на президента било да се разграничи от партията, която го е издигнала. Тогава трябва да се намери друг начин за издигане и за избор, в противен случай защо ще се блъскаме някой да стане президент, за да се разграничи от нас. 17 април

За президент ще намерим някой. 29 април

ГЕРБ ще обяви кандидата си за президент през август-септември. 26 май

Това, което досега съм чувал, е, че се търсят все някакви кандидати, които да са общи, на много хора. Не мога да разбера защо тогава партиите изобщо ще издигат кандидати, ще харчим партийни пари. Имам готов играч, но ако модата е такава - партиите да не участват в президентските избори, мога и аз да отговоря на модата. 6 юли

Ако не ме дразнехте толкова с разни политици, щях още сега да ви кажа кой ще е президент. 11 юли

Ако ГЕРБ загуби президентския вот, веднага ще насроча предсрочни избори. 14 юли

В сегашната ситуация коренно си преразглеждам фигурата, която трябва да изпълнява в новия световен ред. Една дума – обединител. Президентските избори са толкова далече спрямо събитията в света, че са ми последна грижа към този момент. 22 юли

Търси се обединител

Борисов иска максимално дълго да е "Конникът без глава"

От анализ на Даниел Смилов в портала "Култура"

Ако някой се сеща за човек, способен да обедини нацията, моля да се обади в Министерския съвет, в централата на ГЕРБ или на Найден Зеленогорски от РБ.

Отправеният по същество от Бойко Борисов призив има и комична, но и сериозна страна. Преценката му, че нещата са тежки в международен план, е вярна. Очаква ни продължителен период, в който новините ще се свеждат до комбинация от терористични атентати, нестабилност в Турция, нестабилност в ЕС (макар и доста по-различна от турската), опасността Тръмп - президент на САЩ, напрежения между НАТО и Русия.

С неясните си и странни изказвания (като това за демилитаризация на Черно море) Борисов сам падна в капана на фееричния изолационизъм – нито сме с едните, нито сме точно с другите. Тази позиция може да изглежда премерена, но всъщност тя е невъзможна и просто отслабва България, като заплашва да я остави без истински партньори.

С идеята за "обединител на нацията" проблемът на Борисов е, че освен себе си той не вижда друг в такава роля, а знае, че премиерският пост е доста по-важен от президентския. Затова продължава със стратегията "Конникът без глава" за кандидат-президент - иска сам да играе максимално дълго време героя под плаща. Накрая може и Цецка Цачева да е реалният кандидат, но хората всъщност ще са гласували за него.

Освен това "обединител на нацията" значи различни неща за различните партии:

- За ГЕРБ: Обединителят е безспорно Борисов – той трябва да бъде признат като такъв и в лично качество, и чрез своите подизпълнители. Формулата по-конкретно означава и че Борисов брои вече гласовете на Реформаторския блок като свои, защото е преценил, че те нямат капацитет да излъчат единен кандидат (а може би е и инвестирал малко за тази липса).

- За БСП: Обединител означава, че ГЕРБ ще се позиционират не толкова вдясно, а в центъра, което би трябвало да направи кандидата на ГЕРБ приемлив и за (част от) БСП. С 10-15% доверие БСП не могат да опазят цялото ляво така или иначе. А и навлизането на ГЕРБ в лявото пространство ще отвори вратата за "голяма коалиция" с БСП, което след благосклонността на Путин е втората лелеяна мечта на столетницата.

- За АБВ: Проблемът им е, че никой не иска да договорира Първанов или Калфин, а трансферният прозорец вече се затваря и те очевидно няма да играят в голям отбор. АБВ обаче има дълга скамейка от ректори, генерали и библиотекари, които също могат да се явят на кастинг за ролята на обединител.

- За РБ във властта: ДБГ виждат във формулата възможност официално да се откажат от общ РБ кандидат, което до момента така или иначе успешно осуетяват. Кандидатът ту не трябва да е бивш министър, ту да не е излъчен от Гражданския съвет, ту да не е партиец, ту да няма шапка.

- За РБ опозиция: Формулата "обединител" е директна атака срещу ДСБ с аргумента, че "отново цепи дясното" по костовски. Този аргумент е двойно неверен, защото няма как да се разцепи десница, която нито е единна, нито е дясна в някакъв униформен смисъл.

- За "патриотите": Борисов очевидно се страхува от националистическа мобилизация и с формулата "обединител" се опитва да я изтегли в краищата на политическия спектър, където тя ще му е най-удобна.

Това, което обединява истински и прави силни съвременните нации, са най-вече техните институции, конституционната им уредба, спазването на правилата. Личностите имат своята важна роля в политиката, но те рядко могат да компенсират дефекти на институционалната уредба. Нации, които успяват да се видят представени в една-единствена личност, обикновено имат нужда от сериозна терапия: от тежките клинични казуси с Хитлер и Сталин до по-комплицирани диагнози като Тръмп и Ердоган.

Гледна точка

Превратът срещу Ердоган като атентата срещу Доган

От коментар на Мартин Николаев в сайта за икономика ЕКИП

Когато излезеш срещу Ахмед Доган с боен пистолет и той вземе та засече, вариантите какви ги вършиш не са много – или си пълен идиот, или си платен актьор. Без значение кое е вярното Доган ще си отиде вкъщи с всички възможни позитиви. Подобен е случаят и с преврат срещу турския президент Ердоган.

Бившият офицер от ЦРУ Робърт Баер, бившият директор на разузнавателната служба Джеймс Уулзи и генерал Уесли Кларк коментираха, че е трудно човек да си представи по-аматьорски проведен преврат. Те посочиха, че за да бъде свалено правителство, военните трябва да направят две неща – да арестуват политиците и да спрат медиите. В Турция обаче не видяхме нито едно от двете изкисвания за успех.

Макар и държавната телевизия да беше превзета за кратко, турската армия не направи какъвто и да било опит дори да спре останалите телевизионни канали. А през последните години частните телевизии симпатизират все повече на режима на Ердоган и можеше да се очаква, че именно от тях ще се разпространи най-ефективната пропаганда в негова подкрепа. И това наистина се случи.

Стигна се до абсурда членове на турското правителство да са в студията на телевизиите по време на преврата - очевидно разкриващи местонахождението си и едва на няколко километра от превратаджиите.

Вместо министрите и висшите държавни служители, подкрепящи Ердоган, да се покрият, те спокойно се разхождаха в телевизииите и защитаваха режима. Вътрешният министър беше спокоен като в сутрешен блок на съвсем обикновен ден - докато на неговите плещи се е стоварвала отговорността да координира полицията и спецчастите да спрат преврата на военните.

И последният странен елемент в цялата история – призивът на превратаджиите всички хора да се приберат вкъщи. Ако изпълнявате преврат в 80-милионна държава и не желаете той да се превърне в кървава баня и начало на гражданска война, едно от най-важните неща е да си осигурите демонстративна публична подкрепа. Т.е. вашите поддръжници трябва да са на площадите възможно най-бързо, подкрепяйки ви или най-малкото протестирайки срещу сваленото/обявеното за свалено правителство. Например успешният преврат през 2013 г. в Египет е започнал именно с такива протести, чиято организация след това е разкрита като извършена от силите на армията и генерал Ал Сиси. Контрапротестиращите на египетското правителство пък са репресирани от армията, дори силово.

В Турция се получи точно обратното – превратаджиите казаха на хората да се приберат в къщите си и не реагираха по никакъв начин, когато Ердоган призова своите поддръжници на площадите.

Ако погледнем предишните военни преврати в Турция, веднага става ясно, че наистина армията винаги е действала с тези три основни цели – арест или убийство на членовете на правителството, моментално овладяване на медиите и подкрепа на антиправителствените движения и протести.

С две думи, ако се доверим на експертизата на Баер, Уулзи и генерал Кларк, можем да заключим, че превратът срещу Ердоган е или един от най-некадърните в историята, или е частично иницииран от самия режим, за да послужи като повод за последвалата саморазправа с политическите опоненти и неудобните. В крайна сметка не всеки ден се случва преврат срещу политически лидер, който да му донесе всички възможни политически позитиви. Както и не всеки ден се случва атентат срещу политически лидер, при който пистолетът ти да засече.

Още от Капитал