Мнения Daily: Фабриката за илюзии "Белене" отново е отворена
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily: Фабриката за илюзии "Белене" отново е отворена

Мнения Daily: Фабриката за илюзии "Белене" отново е отворена

И още: Несподеленият просперитет в България; Президентските избори - Борисов седи и се чуди;

6494 прочитания

© Reuters


От анализ на Красен Станчев в седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика През изминалите две седмици започна създаване на поне четири нови, но до болка познати илюзии по повод АЕЦ "Белене". С новото им възраждане отново са налице пренебрегване на установените факти, пълна субективност и отказ от разглеждане на алтернативите, а споделяните възгледи са преднамерено оптимистични, макар целият опит досега да не дава основания дори за минимален оптимизъм.

Фактите

Поне от март 2011 г., когато бе публикуван анализ на ИПИ за ползите и разходите по проекта, е известно следното: 1. Стойността на проекта без оскъпяване поради фактори като складове за съхраняване на отработеното гориво, застраховане срещу аварии, отлагане на сроковете, странични въздействия (най-важните от които са влошаването на финансовото състояние на НЕК и вероятното затваряне на част от съществуващите мощности) и корупция е 11 млрд. евро;
2. По-късно стойността на проекта бе потвърдена от Института за енергиен мениджмънт, Булат Нигматулин и HSBC; 3. Основното, което нарочно не отчитат поддръжниците на проекта, е необходимостта от системни инвестиции за сметка на български държавни дружества (в крайна сметка на българските данъкоплатци), възлизащи на около 40% от общата предполагаема стойност; 4. Проектът е крайно икономически необоснован поради:
- Липса на вътрешен пазар; - Ниски цени на международните пазари, които в обозримо бъдеще – до 15 г. след евентуалното завършване на проекта – не могат да осигурят възвращаемост на инвестицията; - Наличие на инсталирани мощности, които, при някои сравнително незначителни инвестиции в пречиствателни технологии и ефективност, осигуряват вътрешния енергиен баланс до 2030 г., запазвайки високи стойности на износа на електроенергия;
- Засилване на зависимостта на енергетиката от доставки и кредити от държавни фирми на Руската федерация до 86% с всички произтичащи от това политически последици; - Липса на застраховане от непредвидени събития; - Неуправляем риск от претоварване на системата при повече от два ядрени реактора;
- Загуби за алтернативните на "Белене" доставчици на електроенергия – от АЕЦ "Козлодуй", през БЕХ и НЕК, до ВЕИ;

- Риск за фиска и кредитоспособността на България.

Новите стари илюзии

1. Резултатът от арбитража – 1.2 млрд лв. разход, е всъщност по-изгоден за данъкоплатците и потребителите от претенциите на "Атомстройекспорт" (АСЕ), от оценяващите се на 4 млрд. лв. системни инвестиции и от общата консервативна оценка на чистата стойност на проекта.
2. Продажбата на реактора не може да бъде извършена чрез разговори с Иран или който и да е, защото то не може да стане без производителя, а АСЕ няма интерес да е настроен в полза на НЕК/БЕХ или българското правителство, колкото и то да се старае. Също така липсва проучване на пазара и няма възможност за финансиране и приключване на сделката в срокове, които не водят до допълнителни загуби (350 хил. лв. на ден). 3. Агенцията по приватизация, за която се говори, че ще бъде агент по продажбата, няма законовото основание да се занимава с това; за такава роля на агенцията са необходими законодателни действия, които ще отнемат поне шест месеца. 4. Частно изграждане на нова мощност, било на площадката на "Козлодуй", било на площадка "Белене", също е невъзможно, защото:
- Системните инвестиции няма да бъдат поети от какъвто и да е инвеститор; - Отработеното гориво и в крайна сметка прекратяването на работата на новата мощност са отговорност на юрисдикцията "България"; - Средства за застраховането от рискове и тези на фонда за извеждане от експлоатация всъщност липсват;
- Оценка на рисковете от аварии всъщност не е направена; - Новото строителство ще изисква нов ОВОС и нови разрешителни процедури, които ще отнемат поне шест години; - АЕЦ "Козлодуй" е всъщност субсидирана и правителството няма да може да осигури равни конкурентни условия на собственика на новата мощност на местния или международния пазар;

- Пазарът на електроенергия не може да осигури възвращаемост на инвестицията без някаква форма на участие на български държавни компании и/или, макар и в скрита форма, държавния бюджет на България, т.е. ще трябва да се осигури разрешение от Генерална дирекция "Конкуренция" на ЕК.

Предвид на казаното по-горе най-изгодно е изплащането на задълженията по делото към доставчика. Тогава може би някой ще се сети да попита: "А кой, по дяволите, доведе нещата дотук?"

Икономиката на България

Несподеленият просперитет

Мнения на икономически експерти за България, обобщени от "Дойче веле"

Две неща тревожат много българи: липсата на равни възможности за старт и неравномерното разпределение на благата. До тези изводи са стигнали експертите на Световната банка след поредица от срещи миналата година в цялата страна. През последните години доходите на 40% от българското население са нараствали едва с 1.3% годишно. А това е само един от индикаторите за липсата на споделен просперитет в България. Д-р Боян Захариев от института "Отворено общество" обяснява, че споделен просперитет в западноевропейските страни е разбирането, че никой член на обществото не бива да изпада или да бъде оставян да се "дави зад борда". За това се грижи изгражданата още от 50-те години модерна система за всеобхватна социална сигурност. "Тревогата на експертите на Световната банка е свързана с всеобщото усещане, че прекалено малка част от просперитета в България е насочена към най-уязвимите слоеве. А това води до нарастване на напрежението в обществото и е фактор, който осезаемо задържа напредъка в икономиката", обяснява Захариев.Експертите свързват продължаващата вече осем години стагнация в българската икономика със спукания балон на растежа между 2000 и 2008 г. Според Захариев големият поток от външни инвестиции през този период е довел основно до създаването на нископлатени работни места за не особено квалифициран персонал.

Смисълът на икономическата част на доклада на Световната банка е повече от ясен: България се нуждае от нови двигатели на растежа. Екстензивното развитие по време на икономическия бум през миналото десетилетие не е довело до масово създаване на високопроизводителни работни места и до нарастване на добавената стойност в крайните продукти на българската икономика и услуги. Както и преди 50 години, основен дял в българския износ заемат суровини и полуфабрикати – нерафинирана мед, олово, цинк, зърно, шивашки изделия и розово масло. Стойността им на световните пазари е силно зависима от конюнктурата и не е предпоставка за нарастване на БВП.

Едно от най-сериозните предизвикателства е справянето с проблемите на ромите, бедните пенсионери, нищо неправещите младежи (близо една трета на възраст до 30 години не учат и не работят). Заедно с това има сериозно застаряване не само на цялото население, но и на работната сила в страната. Недостъпността за голям брой бедни и много бедни пенсионери до скъпите услуги на слаборазвитата система за дългосрочни социални грижи води до влошаване на капацитета на все по-дефицитната квалифицирана работна сила. Това е така, защото семействата на хората в напреднала възраст са принудени и да се грижат като болногледачи и придружители на своите роднини за сметка на участието си на пазара на труда.

Президентските избори

Борисов седи и се чуди

Първан Симеонов, социолог, пред "Медиапул"

Различните политически ниши толкова се надребниха, особено в този шарен парламент, че сега на всеки от тези сектори му е доста трудно да се обедини зад обща кандидатура за президент. А в част от секторите продължават да се "цакат" един друг. Борисов пък се чуди какво да прави. Така че е по-скоро хаос. Сега националистите явно най-бързо са налучкали пътя с очертаващата се кандидатура на Каракачанов.

Борисов няма ясен план, а и не изключва себе си като кандидат. Тук е мястото да кажа, че ние, изследователите от "Галъп интернешънъл" и института "Иван Хадийски", отдавна говорим за това. Борисов винаги е давал знаци, че му се иска да завърши политическата си кариера като президент. Просто сега седи и се чуди дали след пет години няма да е късно, т.е. да е намаляла подкрепата. Защото всяка подкрепа, дори и неговата, се износва рано или късно.

Но има още няколко възможни чуденки около негова евентуална кандидатура. Първо, той следи лявото. Ако има силен общ ляв, не е без значение дали си издигнал срещу него Цачева, Дончев или себе си. Съвсем примерно. И в трите случая е по-вероятно да спечелиш, но в някои от случаите ще е доста зор.

Второ, следи Трифонов. Трето, следи международната обстановка – съвсем сериозно. Четвърто, чуди се какво ще става с партията ГЕРБ, ако той потегли към президентството. Вероятно има и пето, и шесто.

При Реформаторския блок има шанс в това, че дясното, моралното и евроатлантическото се опразни. ГЕРБ вече изглежда съвсем всеядно, а Борисов е в нов етап и говори доста проруски. Това отваря вратата на реформаторите да имат кандидатура точно с обратните характеристики: по-дясна, морална и евроатлантическа.

В същото време обаче, струва ми се, че ако представянето на евентуален кандидат на РБ е слабо, това ще даде допълнителен аргумент на Радан Кънев да се оттласне от Блока и до помисли отново за нов субект. Не знам дали точно това не и неговият план.

Учение Бриз Бойко Борисов
Фотограф: Правителствена Информационна Служба

Има ниша и за някаква по-скоро либерална, прозападна гражданска кандидатура. Но тази ниша, доказано, не е кой знае колко голяма. Пък и към нея по-скоро би трябвало да гледа РБ.

В тревожна международна ситуация хората правят две неща. Голяма част инстинктивно се хващат за сигурното, стабилното и отказват да правят резки движения. А по-малка, но също важна, част ще се насочат към националистически послания.

Това значи, че най-общо може да печели властта, ГЕРБ, Борисов – от една страна, и националистите – от друга. Освен всичко, тревожната ситуация наоколо ще даде допълнителна легитимност на приказването за национално обединение, т.е. коалиции (включително големи), причудливи кандидатури, формати на подкрепа. С три думи: още от досегашното.

Борисов се научи да управлява с плаващи подкрепи. Малките не могат, а и не искат да предизвикат избори. БСП още не е разгърнало потенциал, като опозиция (ако успее), а и силна БСП, може да втвърди и ГЕРБ. Западните фактори едва ли искат нестабилност тук. Българите – също. На мода е говорене за обединение.

Разбира се, може да я има и обратната логика: Борисов някак си да ползва засилка от президентските избори и да направи предсрочни избори. Но защо да го прави? Досега Борисов никога не е показвал, че прави резки движения - освен ако не се почувства уплашен.

От анализ на Красен Станчев в седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика През изминалите две седмици започна създаване на поне четири нови, но до болка познати илюзии по повод АЕЦ "Белене". С новото им възраждане отново са налице пренебрегване на установените факти, пълна субективност и отказ от разглеждане на алтернативите, а споделяните възгледи са преднамерено оптимистични, макар целият опит досега да не дава основания дори за минимален оптимизъм.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "близо една трета на възраст до 30 години не учат и не работят"

    Хващам бас, че поне 20% от тези младежи не се отразяват в статистиката, понеже учат програмиране в частни школи, вместо да им пълнят главите с 4 висши математики.

  • 2
    Stabilnost avatar :-|

    белеНЕ, белеНЕ - ся кво - нарочно говорят глупости и бавят плащанията за да се трупат лихва (350К на ден), която накрая пак ще плащаме - сега и от това ли ще се краде???

    ако Тиквата иска толкоз да го "продаде" къде спа досега - реално решението на съда е доста благосклонно към БГ - можеше и доста повече да отсъди - можеше да го "продаде" досега нали?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK