С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
13 3 авг 2016, 11:44, 12684 прочитания

Какви биха били резултатите при мажоритарно гласуване

При различна избирателна система през 2013 г. и 2014 г. позициите на ГЕРБ, БСП и ДПС биха били бетонирани, а нито една малка партия не би вкарала депутат в парламента

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Божидар Божанов е софтуерен специалист, блогър и съветник на вицепремиера по административната реформа и електронното управление Румяна Бъчварова. Статията е публикувана за първи път в блога му и публикувана с неговото разрешение в "Капитал".
Един от въпросите на предстоящия референдум е дали да въведем мажоритарно гласуване за депутати (в два тура). Вече съм писал защо съм против – това бетонира големите партии и орязва шансовете на малките.

Но наскоро се замислих, че това са "голи" обяснения и е редно да се подкрепят с данни. Затова взех данните на ЦИК в машинно-четим формат за парламентарните избори през 2013-та и 2014-та (доста добър пример за качествени отворени данни, между другото, с дребни забележки) и написах алгоритъмче, което да ги анализира.


Резултатите са следните – по години, по партии, и при 240 и 120 депутатски места (в скоби е броят места, спечелени на първи тур):

Алгоритъмът е тук и работи по следния начин (коментари са добре дошли):

1. Взема всички секции и смята общият брой имащи право да гласуват
2. Взема списъка с партиите
3. Смята колко средно имащи право на глас на едномандатен избирателен район трябва да има
4. Взема всички резултати по секции по ред и събира резултатите на всяка партия, докато броят на имащите право на глас в тези секции достигне приблизително средното, изчислено на предната стъпка. В този момента се вижда коя партия е събрала най-много гласове в секциите, формиращи едномандатен избирателен район (ЕИР) и рестартира броенето от следващата секция. Секциите са подредени по области, т.е. вземайки ги последователно сме почти сигурни, че те попадат в една област. В някои случаи последните няколко секции от една област попадат в ЕИР от следващата, но това е дребно разминаване с така или иначе условното разделение на райони
5. Накрая алгоритъмът брои коя партия колко района е спечелила, като проверява и дали е имала над 50% (което би значело победа на първи тур)

Можеше да се опитам да разделя районите географски, вземайки координатите на секциите по населените им места през dbpedia или чрез обратна геолокация, но това би било твърде голямо усилие само за експеримента. Така или иначе районирането най-вероятно би се направило "на ръка", а този, който го прави, ще може да го начертае така, че да наклони везните към себе си (стандартна практика в миналото в Англия, например). Резултатите в тази статия са малко по-различни (+/- няколко депутата) от тези, които написах вчера, заради леко разместване на "границите". При последователното изреждане на секциите се получават няколко ЕИР "Чужбина". Всъщност те създават малък проблем, защото при тях няма предварителен списък, на който може да се разчита, а и хората, които гласуват, са вече отчетени като имащи право на глас в друг район. Все пак, за секциите в чужбина правя изключение и броя реално гласувалите като "имащи право на глас", като по този начин се получават 4 ЕИР в чужбина (вместо само 1, както ако не ги включвах към общия брой).



Анализът тръгва от допускането, че гласовете, подадени на пропорционалните избори ще са сходни с тези на мажоритарни. Това би било така, защото дори на мажоритарни избори, хората гласуват основно за партийно-издигнати кандидати – във Англия е така, във Франция е така (на последните избори са избрани съответно 1 и 0 независими кандидати), и в България беше така през 2009-та, когато ГЕРБ спечели всички мажоритарни места без тези в районите на ДПС.

Няма причина да смятаме, че при нас ще е различно. Евентуално "местни дерибеи" ще се включат, и може би братя Галеви биха влезли, но пък Галиче е твърде малко – т.е. трябва поне влияние в средно-голям град. С 5000 гласа може да се вкара депутат (при 240 места), макар че вторият тур по-скоро би елиминирал най-скандалните кандидатури.

Нещо, което алгоритъмът не може да отчете е, поведението на втори тур. Допускането е, че който е спечелили на първи, ще спечели и на втори, но могат да се случат неща като "всички срещу първия" и така той да загуби. Ако първият е от управлявалата доскоро партия, това е по-вероятно (поради насъбрани негативни нагласи).

Разгледах и варианта със 120 депутати, за да видя би ли донесъл разлики, но такива видими няма. Но по-малкият брой би направил още по-трудно избирането на независими (тъй като ще им трябват повече гласове).

Ако допусканията са верни, какво значи това? Че мажоритарните избори ще бетонират големите партии, нито една малка партия няма да вкара депутат, а победителят ще получи голям бонус.

Дали това е добро или лошо – всеки, който ще гласува, трябва да прецени. Важно е да се отбележи, обаче, че с такава система се губят много гласове. Всеки глас за неспечелил кандидат е загубен, т.е. голяма част от хората ще бъдат на практика непредставени. На последните избори във Великобритания UKIP получи около 14% от гласовете и вкара само 1 депутат. Съществуват по-добри мажоритарни системи от "first past the post" (победителят взема всичко) – например в Австралия се използва "Single transferable vote", където районите са многомандатни и човек подрежда кандидатите си по ред, като ако "първото му желание" не влезе, гласът му преминава към второто и т.н. Но по начина, по който е зададен въпросът, тази система отпада.

Мажоритарните избори (в два тура) няма да решат нищо, но ще дадат преимущество на големите партии. Това може би би дало стабилност и "хоризонт за реформи" (извинете за клишето), поради най-вероятните еднопартийни управления. Аз лично не смятам, че това е добре в нашия контекст. По-добре е да се научим на коалиционни управления, където участниците да се контролират един друг.

А с този експеримент просто показвам, че можем да използваме данни, за да си изграждаме мнението. С всички условности около анализа, разбира се.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Фискалната децентрализация не значи по-високи данъци Мнения Daily - Фискалната децентрализация не значи по-високи данъци

И още: По-добре авторитарни лидери, само мир да има; Какво е за патриотите мажоритарен вот

22 юли 2019, 532 прочитания

Предупредителни камбани за Ердоган 1 Предупредителни камбани за Ердоган

Три години след опита за преврат

19 юли 2019, 5680 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Ще се кандидатира, няма да се кандидатира

И още: Проба - същата грешка и после пак; И митът за "деполитизираната" армия е разбит

Фандъкова forever

Дори кметът на София да остане на власт, ГЕРБ ще има проблем с мнозинството в общинския съвет

Дунав не ни вълнува

България не се възползва от реката и регионите там са сред най-бедните в цяла Европа

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

До Луната и напред

Светът отбелязва 50-годишнината от стъпването на човека на Луната с още по-амбициозни космически програми

Бързи, смели, бременни

За остарелите представи и новите проучвания, които доказват ползите от физическата активност и по време на беременността