Мнения Daily - Ще се кандидатира, няма да се кандидатира
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Ще се кандидатира, няма да се кандидатира

Борисов винаги е искал да стане и президент и не знае дали след пет години няма да е вече късно.

Мнения Daily - Ще се кандидатира, няма да се кандидатира

И още: Проба - същата грешка и после пак; И митът за "деполитизираната" армия е разбит

4687 прочитания

Борисов винаги е искал да стане и президент и не знае дали след пет години няма да е вече късно.

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


От анкета в "Дневник"

Вероятността Борисов да се кандидатира расте

Евгений Дайнов, политолог

Намеците, които премиерът ръси в последните дни, сочат към решение, че единствено той покрива многото критерии, които самият си е задал: да е известен, компетентен по всички въпроси, способен да опази стабилността в този опасен свят, да е лидер и т.н.

Прецедент има и той не е добър: явяването на лидера на СДС Надежда Михайлова като кандидат за кмет на София през 2003-а, след като всички останали кандидатури, оказа се, не бяха достатъчно солидни. Михайлова дори не стигна до втори тур, а СДС хлътна в спиралата на окончателната си деградация. Има нещо безпомощно в това да си хвърлиш лидера в мажоритарни избори, защото нямаш кого друг. И това прави впечатление на избирателите.

За да се кандидатира за президент, Борисов трябва да е изпаднал в безпомощно състояние, тъй като реалните порции се раздават от премиера. Това състояние би могло да дойде от две посоки: а) истински срамна липса на други кандидати, залагаща риска от загуба на изборите; б) някой да е уплашил Борисов достатъчно, за да се отърве той от отговорностите на премиер.

Ако приемем, че е "а", то за да не загуби реалната власт, той ще трябва да си намери такъв премиер, който да го слуша безпрекословно – да не се "еманципира", както обикновено става в българските условия. Най-вероятно - жена, и това не е сексизъм, а извод от лесно видимия факт, че спрямо мъжете около Борисов жените са по-склонни към тотална вярност към него.

Ако е "б", то ще става дума за лично спасение и няма да имаме тежки политически питания към ситуацията.

В днешния свят, когато властта показва тенденцията да се съсредоточава в едни ръце, Борисов може да поиска допълнителни пълномощия още преди средата на хипотетичния си президентски мандат. Ако обаче отново се окаже, че е надхитрил разделението на властите, т.е, че макар само президент, продължава да упражнява реалната власт, няма да му трябва да вдига шум за още правомощия. Невидимата власт е по-сладка от видимата, защото носи по-малко отговорности.

Няма да се кандидатира въпреки намеците

Геновева Петрова, "Алфа Рисърч":

Въпреки изразяваните от много наблюдатели хипотези и изказаните от Бойко Борисов намеци през последните дни, смятам, че той няма да се кандидатира за президент. Напускане на премиерския пост заради участие в президентската надпревара биха изправили персонално него и ГЕРБ като партия пред много по-сериозни предизвикателства в дългосрочен план, отколкото спечелването на изборите.

Колкото до търсенето на възможности за разширяване на президентските правомощия, това е още един аргумент в подкрепа на тезата, че по-скоро не очаквам да се кандидатира. Чисто прагматично, какви са предимствата сам да напуснеш пост с по-голяма реална власт, за да се заемеш тепърва с търсенето на възможности за разширяване правомощията на друга институция? При това от позиция, в която разполагаш със значително по-ограничени ресурси за легитимни действия в тази посока.

По-вероятно е да не направи нищо рязко

Първан Симеонов, "Галъп интернешънъл":

Борисов няма ясен план за кандидатура и самият той не е изключен вариант. Все пак продължавам да смятам, че лична негова кандидатура е по-малко вероятният вариант. Просто той никога не е правил такива резки движения, освен ако не е уплашен. Онова, което може да го уплаши, е заплахата, която прозвуча от Турция тези дни - пускаме бежанците, ако не махнете визите.

Ако обаче не стане така, все пак вероятно е Борисов да предпочете пътя без резки движения. Защото обратното би означавало, че трябва да търси наследник (нещо като Дончев), отваря се сложна конституционна процедура, да мисли какво да прави с правителството, какво да прави с партията, как да обясни, че това не е бягство, при това – за втори път, и т.н.

Какво все пак може да го накара да се яви? Например, ако Трифонов направи ясна заявка или левицата излезе със силна двойка. Дори при тези два варианта по-вероятното е в крайна сметка кандидат на ГЕРБ да спечели – това показват социологическите данни. Но въпросът е ще издържат ли нервите на Борисов в тази игра с огромен залог. Затова в момента той вероятно работи активно на "тихия политически фронт", за да парира Трифонов и да минира пътя пред силна обща лява кандидатура.

Има и още една причина Борисов да се чуди дали да не се кандидатира - просто винаги го е искал и не знае дали след пет години няма да е вече късно, дали подкрепата няма да се е износила.

Що се отнася до разширяването на президентските правомощия, преди ден попитах как още никой не е завъртял тезата "президентска република". Не знам обаче как ще се приеме такава теза. Ще прилича на пълзящ авторитаризъм. Може да допадне на широката публика, но ще срещне сериозна критика.

Можем да обобщим ситуацията така: напрегната международна ситуация ще накара хората да потърсят две неща - стабилност и национализъм. От това основните бенефициенти са два: ГЕРБ и националистите (Патриоти + "Атака"). Националистите – ясно защо, а ГЕРБ – защото в такива ситуации хората търсят да се хванат за нещо сигурно, познато и т.н.

Последното развързва ръцете на Борисов за различни отигравания – да е президент, да се върви към президентска република, да мисли за общ ляво-десен кандидат, да мисли за голяма коалиция ГЕРБ – БСП... Въобще има възможност за какви ли не проактивни решения. Може и за изненада.

Но Борисов винаги е избирал варианта с най-малкото съпротивление. Затова логиката казва, че ако няма външни обстоятелства, по-скоро не би се кандидатирал. А може да изкара и пълен мандат – дърпането на председателството на ЕС с половин година по-рано премахна съвпадението избори по време на председателство, т.е. и необходимостта да се правят предсрочни.

Накратко: по-вероятното е Борисов да не направи нищо особено рязко, да пробва да се закрепи. Но ако около нас се случат резки неща, и той ще бъде принуден.

Фейсбук

Проба - същата грешка и после пак

Dimitar [email protected]: Ако Борисов стане президент, България ще тръгне по стъпките на братска Черна гора. Там Мило Джуканович е ту премиер, ту държавен глава от 1991 г. до ден днешен.

Magdalina [email protected]: Първанов вменява, че на президентските избори в България трябва да има "лидерски сблъсък". По конституция тази държава все още е парламентарна република, а президентът до голяма степен има представителни и балансиращи функции, което предполага, че лидерите на партии се борят за премиерския пост, а за президентския - хора с мъдрост, тежест в обществото и морален кредит. При два силни центъра на властта не се очаква нищо добро.

За съжаление ролята на институциите у нас се изкривява непрекъснато и повечето са изгубили всякакво доверие, което допринася за обществения разпад. Подобно говорене допълнително всява смут у електората.

Самият Първанов, казват, бил издигнат за президент като лидер на партия, защото последната искала да се отърве от него. А и самият той едва ли е имал против да се скатае на топло след разрухата на Виденовото управление.

Ivo [email protected]: Няма смисъл да се обяснява за наложения от един зрелищник (шоумен) референдум за мажоритарна избирателна система. Просто защото мнозинството българи не искат никакви обяснения. Те искат да пробват и това. Този референдум няма да се превърне в повод за обсъждане на различните избирателни системи. Тук ще викат " Слави е пич" и ще му подкрепят референдума. "Ще пробвам, пък може нещо да стане" – ще си кажат те и ще пробват. Може пък този път да им се получи. Като с триенето но ония хартишки, които уж носели печалба. Знае се, че няма да има печалба, ама пак трият, може пък...

Като пробата с Кобургготски, дето щеше да оправи България за 800 дни. Както пробата с Волен Сидеров, Николай Бареков и всички избълвани от телевизора политически пичове и пишлигари. Проба - грешка, пак същата проба, пак същата грешка, пак същата грешка и пак същата грешка, и после пак така.

Демокрацията по български

Първанов достатъчно ясно даде да се разбере, че генерал Румен Радев е поредният му трофей.

И митът за "деполитизираната" армия е разбит

От коментар на Красимир Грозев и Дияна Костова в webcafe.bg

"Аз имам стратегическо мислене - може би още от 2007 г., когато съм направил Радев генерал, съм си представял, че той може да бъде бъдещ президент - в кръга на шегата."

Този опит за хумор от страна на Георги Първанов дава отговори на повечето въпроси около изненадващата маневра с номинирането на ген.-майор Румен Радев за кандидат-президент. Командирът на ВВС подаде оставка два пъти за 10 месеца: първо, с мотива, че военната авиация е пред колапс (за което беше прав), а сега - заради несъгласие с концепцията за съвместно бойно дежурство над България, което трябва да се провежда с авиациите на съюзните държави от НАТО.

При първата заплаха за напускане на генерала Бойко Борисов бързо загаси пожара със серия обещания. Сега обаче съжали за "изгубеното време".

В действията на ген. Радев има два основни притеснителни момента. Първият е изоставянето на ВВС и покупката на нов изтребител точно когато процесите най-после бяха задвижени - и то по негова инициатива. Радев трябваше да играе ключова роля - като гарант за професионализъм и като пряк отговорник, за покупката на нов боен самолет, която сега е много вероятно да се забави.

Вторият проблем е, че за пореден път високопоставен военен влиза в сценарий на познати кукловоди. Начинът, по който ген. Радев действа до момента, не оставя абсолютно никакво съмнение, че поведението му е резултат на отдавнашен план и политически амбиции. Едва ли професионален военен решава за един уикенд, че ще подаде оставка, за да се пробва за държавен глава.

Макар че Първанов "великодушно" преотстъпи на Корнелия Нинова авторството на идеята за президентската номинация на Радев, достатъчно ясно даде да се разбере, че генералът е негово собствено "откритие" - поредният му трофей след ген. Михо Михов и ген. Никола Колев (и двамата са бивши ръководни кадри на ВВС, и двамата бяха в политическия кабинет на Първанов в президентството). Бившият му вицепрезидент ген. Ангел Марин също влезе в политиката след демонстративна оставка заради недоволство от военната реформа преди влизането в НАТО.

Генерал Румен Радев се е прицелил по-високо и едва ли хората, които го познават, са изненадани. Крайният резултат от обречената политическа игра обаче е ясен - поредният кандидат за бунището на историята.

Радев със сигурност ще затвори доста от полетата за игра на Борисов, който вече не може да си позволи да "назначи" анонимен или компрометиран кандидат. Проблемът на подобни отиграни сценарии е, че целта им е ясна на всички. Никой не търси добър президент, търсят се съвсем други ефекти - както за вътрешна, така и за външна употреба.

А най-притеснителен е фактът, че митът за "деполитизираната" Българска армия е разбит завинаги.

От анкета в "Дневник"

Вероятността Борисов да се кандидатира расте


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK