Мнения Daily - Турция и НАТО: танц върху тънък лед

И още: ЕС - не знаеш какво имаш, докато не го загубиш; Проблемът е, че не разбират къде е проблемът

Турция едва преди две години разреши на САЩ да използват базата в Инджирлик за въздушни удари срещу "Ислямска държава"
Турция едва преди две години разреши на САЩ да използват базата в Инджирлик за въздушни удари срещу "Ислямска държава"    ©  Капитал
Турция едва преди две години разреши на САЩ да използват базата в Инджирлик за въздушни удари срещу "Ислямска държава"
Турция едва преди две години разреши на САЩ да използват базата в Инджирлик за въздушни удари срещу "Ислямска държава"    ©  Капитал

След опита за преврат

Турция и НАТО: танц върху тънък лед

От анализ на Бернд Ригерт, "Дойче веле"

Вашингтон изпрати в Анкара своя най-високопоставен офицер, за да заглажда напрежението в отношенията между САЩ и останалите членки на НАТО и Турция. Шефът на Генералния щаб Джоузеф Данфорд увери, че САЩ и занапред ще се застъпват за демокрацията в Турция и осъди опита за военен преврат. Същото стори и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, като добави, че Турция трябва да се придържа към собствения си демократичен ред, към законността и човешките права.

Но за турското правителство тези уверения за твърде сдържани. Президентът Ердоган на няколко пъти призова високопоставените западни политици да отидат на посещение в Турция. А от централата на НАТО все още няма официален коментар за чистките срещу предполагаеми превратаджии в турската армия.

След края на студената война в НАТО все по-често подчертават, че това е политическа общност на държави, които споделят общи ценности. Най-вече към кандидатите за членство се отправя изискването да бъдат демократични държави. Всъщност обаче в политическо отношение връзките между страните в алианса са доста по-хлабави в сравнение с тези в ЕС. Гърция и Турция например, които са в конфликт заради Кипър, излъчват голямо недоверие една към друга. А когато през 1975 г. Турция окупира Северен Кипър, САЩ ѝ наложиха оръжейно ембарго – независимо от партньорството в НАТО.

Американските ВВС имат голяма база с 2000 войници в турския град Инджирлик. От нея се извършват въздушните атаки срещу "Ислямска държава" (ИД) в Сирия и в Ирак. Там временно са стационирани и 250 войници от германския Бундесвер, които обслужват разузнавателните самолети "Торнадо" и един самолет за въздушно зареждане с гориво. Инджирлик не е база на НАТО. Такава има в друг турски град – Измир, където е стационирана и една от петте главни квартири на алианса. Тя отговаря за по-големите операции със сухопътни войски и за тяхната координация. В Измир има и важно военно летище на САЩ.

Военните обекти в Турция, където отчасти има и присъствие на НАТО, са около 20. Турската армия е втората по големина в НАТО след тази на САЩ. До ден днешен тя участва във всички операции на НАТО. Наскоро в Турция беше инсталирана радарна система на алианса за противоракетната защита на Европа.

Експертите са единодушни, че във военно-политическо отношение Турция е изключително важен партньор на югоизточния фланг, близо до огнищата на кризи в Близкия изток и до Черно море. Все пак тази важност не бива да се надценява, казва някогашният шеф на Военния съвет на НАТО, германският о.з. генерал Харалд Куят. Турция открай време е партньор, на който не можем да се осланяме 100%, коментира Куят и припомня, че в борбата срещу ИД ролята на Турция първоначално е била доста "съмнителна".

Турция едва преди 2 години разреши на САЩ да използват базата в Инджирлик за въздушни удари срещу "Ислямска държава". Днес Анкара би могла да използва това разрешение като инструмент за натиск срещу Вашингтон с цел репатрирането на Гюлен. Турското правителство протестира и срещу американската подкрепа за кюрдските сили в борбата срещу ИД, които то официално определя като терористи.

Турция в момента се кара с още една членка на НАТО – Германия. Ябълка на раздора е най-вече резолюцията на Бундестага за геноцида срещу арменците, извършено в Османската империя преди повече от сто години. По тази причина в момента на германските депутати е забранено да посещават войниците от Бундесвера в Инджирлик. Ако забраната не бъде вдигната, Бундестагът може и да ги изтегли.

В Договора за НАТО няма клауза за изключване. Решение за напускане може да вземе единствено страната членка. Тоест структурите на НАТО в Брюксел могат единствено да упражняват политически натиск върху Турция, за да накарат Ердоган да се придържа към законността и да не злоупотребява с извънредното положение.

Значението на турските въоръжени сили в НАТО ще намалее след опита за преврат, смята някогашният главнокомандващ на НАТО в Европа Джеймс Ставридис. Според него турската армия ще се бори за свои позиции вътре в държавата, а това ще окаже парализиращо въздействие върху нейната боеспособност.

Европейският съюз

Не знаеш какво имаш, докато не го загубиш

От коментар на Пол Тейлър, колумнист на "Ройтерс"

Националните лидери избягват да говорят за Европа извън клишетата. Малко хора в Париж, Берлин, Варшава или Хага са готови да помислят, че за да бъде съживен ЕС и да се осуети връщането на национализма, трябва да се вземат трудни решения.

Трябваше американският президент Барак Обама да напомни на европейците, че континентът им, който напредна неимоверно от руините на Втората световна война, може да изгуби "едно от най-великите политически и икономически постижения на съвремието". Но днешните европейци вземат за даденост мира, отворените пазари и граници и се гневят на бюрокрацията, имиграцията и дистанцираните от избирателите управници.

Тази реакция включва възхода на популистки евроскептични партии. Отделно е неспособността на основателките Франция и Германия да се споразумеят как да засилят единната валута, която е сърцето на европейския проект. Брекзит е само една от кризите, които заплашват оцеляването и успеха на ЕС.

"Евросъюзът днес изглежда като изтощена империя със слаб център, застаряващо население, наполовина коматозна икономика, растяща вътрешна фрагментация и огромни проблеми на пропускливите му граници", казва Лукас Цукалис, преподавател в Атинския университет и бивш съветник на ЕК. В книгата си "В защита на Европа" той твърди, че съюзът е жертва на собствения си успех. Общите му институции и демократичната му легитимност не можаха да се справят с увеличаващите се членове и функции.

Растящото неравенство в повечето общества и негодуванието на някои части от Запада спрямо разширяването на изток след 2004 г. разпалиха обществен гняв. Яхнали вълната, популистите могат да нанесат още щети на европейското единство чрез повторните президентски избори в Австрия и унгарския референдум за мигрантските квоти. Същите сили могат да свалят италианското правителство чрез референдум тази есен и холандското на парламентарните избори догодина.

Евросъюзът може би се доближава до границата на "постмодерната държава", дефинирана от британския интелектуалец и дипломат Робърт Купър. В свое есе от 2002 г. той описа Европа като най-развитото политическо тяло, което не слага ударение върху суверенитета и разделението на вътрешните и външните работи. "Европейският съюз е добре развита система за взаимна намеса във вътрешните работи, стигаща до бирата и наденичките", отбеляза Купър.

Но ефектът след Брекзит е доминиращо желание на националните правителства да се върнат правомощия. Франция, Италия и Белгия настояват, че страните, които са на едно мнение, трябва да задълбочат интеграцията. А лидерите на Полша, Унгария, Чехия и Словакия предупредиха, че "едно от най-лошите последствия на Брекзит би било разделянето на ЕС на малки клубове".

В тази мрачна картина се прокрадва и светъл лъч - социологическо проучване в шестте най-многобройни нации веднага след британския референдум показа, че подкрепата за ЕС скочи до невиждани висоти. Това обаче не значи, че правителствата или гражданите искат да се запази сегашното ниво на интеграция, да не говорим за по-близък валутен съюз. Проучването може би показва осъзнаването, че европейският рай е изгубен. Както някога изпя Джони Мичъл: "Не знаеш какво имаш, докато не го загубиш".

Българска гротеска за ЕС

Проблемът е, че не разбират къде е проблемът

От коментар на Иван Бедров, "Клуб Z"

Държавата е избрала кафяви медии, за да провежда чрез тях "пилотна разяснителна кампания" за подготовката на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. Има редица прости правила, които разграничават в цял свят медиите от бухалките.

Когато държавата подпомага издания, които с груб и просташки език заливат с измислици всеки, който не е симпатичен на боса; които никога не търсят човека, преди да го залеят с помийната кофа; които не признават лично достойнство; които заливат публиката със страховити измислици, чиято единствена цел е паниката; които веят знамето на омразата и възхваляват насилието, тогава нещо не е наред.

България ще бъде за пръв път председател на Съвета на ЕС. И за пръв път ще бъде в центъра на европейската политика – ще застане начело на общността, която цени свободата, достойнството, човешките права; която се крепи на върховенството на закона, за да създаде условия за мир и просперитет.

Когато данъкоплатците на тази Европа подпомагат издания, които отричат основополагащи европейски ценности; водят последователна политика на профанизиране и са проводник на дезинформационна атака, целяща да разколебае европейците в техния светоглед, тогава също нещо не е наред.

Идеята изобщо държавата (т.е. данъкоплатците) да финансират нещо е свързана с обществената полза. Финансираш библиотеки, защото е важно и защото пазарът тук не е достатъчен. Не финансираш бардак, защото не е важно и защото пазарът тук е напълно достатъчен.

А най-големият проблем е, че ни управляват хора, които не могат да разберат къде е проблемът.

Коментар+

Познават реалността само през медийните си участия

От коментар на Емилия Милчева, ureport.bg

Дори и да не знаехме (за договора с четирите избрани за пилотна комуникационна кампания за председателството на ЕС медии - бел. ред.), е лесно за досещане. Почти всички във властта познават реалността единствено през медийните си участия и екрана на айфона си. За тях друга няма. "Показват ме, следователно съществувам." Трансформация на Декартовото "Мисля, следователно съществувам".

Преглед на новините с таг "председателство" в ПИК обаче не показват някакви собствени публикации извън ежедневното отразяване на различни управленски "говорещи глави" по темата по една или друга електронна медия. Или някое и друго решение на правителството. На този принцип и всички останали медии също могат да разчитат на такова финансиране. Разбира се, без екстрите със захарния памук.

На управляващите им е все едно как избраните пилотни медии ще допринесат за разясняване целите на българското председателство, които и самият премиер едва ли си е изяснил. А като лидер на страна, председателстваща ЕС, на Борисов ще му се наложи да комуникира, тъй като ще трябва да води заседанията.

Почакайте да започнат пресконференциите. Това не са ти българските журналисти, пред които да се изрепчиш: "И аз им казах И Дейвид ми каза С Алексис се разбрахме..."

Още от Капитал