"Зелената улица" е само в главите на пишещите. Разпоредбите в глава 5 от договора за Евроатом определят реда за обсъждане и решение за нови проекти за атомни централи. Формалното начинание за "Белене" въпреки неясното финансиране е от 2005 г. и към датата на встъпване на България в ЕС е заварено положение. Затова страната бе длъжна да уведомява съюза за неговото развитие.

Сега, независимо кой ирационален вариант за продължаване на проекта може да бъде избран, ще бъде подложен на съгласуване според изискванията на тази глава и приложенията към нея. Процедурата се отнася до всички проекти за строителство на ядрени мощности, независимо дали те са предложени от ЕК, от страна членка или от трета страна. Иначе казано, дори и проектът да бъде "частен", а такъв според мен не е възможен, той ще трябва да бъде съобразен с Евроатом. Ал. 1 на чл. 46 е доста категорична: "всеки проект следва да бъде предмет на изследване от комисията".

При нов проект, колкото и да е неприятно на българските правителства (да не говорим за руските) "комисията трябва да получи становищата на страните членки и на всеки обществен или частен орган, който с мнението си може да даде полезен съвет". След това "тя трябва да внесе предложението (за проекта) в Съвета (на ЕС) заедно със своето обосновано становище". Ако становището е положително, комисията трябва да обърне внимание на: местонахождението на АЕЦ, съответната правна рамка, мащаба и времевите параметри на финансирането, възможното участие на ЕС в него, както и това "на трети държави, международни или национални организации на трети държави".

Тъй като АЕЦ обикновено се ползват с различни субсидии, трябва да се съгласува всяка от възможните преференции по проектите, изложени в Приложение III към договора, включващи:

- Отчитане на обществения интерес и съответствието със законодателната рамка за права на собственост върху недвижимото имущество, нужно за учредяването на съвместното предприятие;

- Преференции при правото на придвижване на персонала и техните семейства.

Съветът на ЕС има право да изисква допълнителна информация и да предприеме допълнителни проучвания по представените проекти. Той трябва вземе решение с единодушие както по повод участието на ЕС, така и по повод участието на трети страни (чл. 47). Всяко предприятие (АЕЦ) следва да получи разрешение от Съвета на ЕС (чл. 49).

За тези, които не знаят, Евроатом е част от Римските договори, които с членството си в ЕС България е приела като част от своя правен свят. Каквото и да е продължението на "Белене", то най-вероятно ще бъде подложено на всички изисквани по договора обсъждания и решения.

Почти е невъзможно някоя страна да няма нещо против възможните параметри на този проект - особено преференциите, държавното участие, търговете, обществените поръчки и въздействията върху пазара.

По международни въпроси, свързани с руски интереси, България в се държи непредвидимо. Въпрос на време е някоя друга страна - членка на НАТО или ЕС, "да й го върне тъпкано".

Газовите потоци

Путин си научи уроците със загубата на над 15 млрд. долара в подготовка и промотиране на "Южен поток", немалко от които отидоха и за "стимулиране" на политиците от държавите по трасето му.

Фотограф: Pool

Няма железобетонни аргументи за Путин

От коментар на Илиян Василев за "Медиапул"

Игрите около потоците загрубяват и този път движещата страна не е Русия, а посредниците. Путин си научи уроците, като загуби над 15 милиарда долара само в подготовка и промотиране на "Южен поток" - покупката на тръби; проектните компании, които никога не тръгнаха, и най-вече за извършените работи по усилване на съществуващи капацитети и изграждане на нови в самата Русия. Доста средства отидоха и за материално стимулиране на политиците от страните, през които газопроводът трябваше да мине.

Олигарсите Ротенберг и Тимченко получиха своето, нашите също. "Газпром" обаче вече не е в състояние да финансира повече инфраструктурни екстраваганции – затова Путин търси "железобетонни аргументи". Големият проблем вече не е толкова "съгласието" на Брюксел, а финансирането на тези проекти на европейска територия, т.е. доказването на тяхната пазарна състоятелност.

Затова Ердоган реагира почти незабавно с офертата да поделят разходите по "Турски поток" с "Газпром" - нещо, което България не може да предложи. Но неговите увертюри също не стигат далеч, поне докато не се превърнат в конкретни финансови оферти на турските държавни компании. А този път е още много напред предвид дълговата експозиция на БОТАШ по други подобни инфраструктури, но най-вече отсъствието на сигурни приходи от сигурни продажби на значителни количества природен газ и от транзит. По сегашни сметки Турция трябва да осигури над 6 млрд. долара за дялов и дългов капитал по "Турски поток".

И тук навлизаме в същината на проблемите, които и "всемогъщият" Ердоган не може да реши. В момента проектите за транзит през Турция - включително Трансанадолския газопровод (TАНАП), изпитват огромни проблеми с финансирането. В подобна турбуленция е и Трансадриатическият газопровод (ТАП), принудила акционерите му да прибягнат до ЕИБ и ЕБВР. Шансовете за проектно финансиране - кредит срещу приходи, отлетяха безвъзвратно. При проблеми с пласирането на повече газ при стагниращо потребление (това важи и за Турция) впускане в нови авантюри с рискова като възвращаемост инфраструктура не е добра политика, още по-малко добър бизнес. Нов "Турски поток" по отношение на шансовете на природния газ през ТАНАП и ТАП е класическа схема на инфраструктурен канибализъм. Флиртовете на Ердоган с Путин сигурно изправят на нокти президента Алиев и акционерите в ТАНАП.

Винаги остава възможността "Турски поток" само за Турция. Но тогава трябва да се оправдае инвестиция от 8 млрд. долара в капиталови разходи срещу текущи транзитни плащания много под 1 млрд. долара годишно по Трансбалканския газопровод или по "Син поток".

Посредниците, които определят и българската политика по въпроса, доскоро имаха лесен отговор – докато не вкарваме наши пари в схемата, няма проблем. Този етап приключи безвъзвратно. Сега Москва няма да инвестира "на широка нога" само срещу "гаранции" на български политици. Проблемът не е само за България, но и за всяка друга страна след нея, която трябва да продължи инфраструктурата на "потоците".

Политиците могат да си говорят колкото искат - в последна сметка решават пазарите. Затова някои у нас се намират в странна поза - да умилостивяват турския лидер, докато се съревновават за част от газовите потоци на Русия. Нито добра политика, нито добър бизнес.

Има огромна разлика между Русия, която предлагаше да финансира сама целия "Южен поток" на европейска територия, и днешния "Газпром". Затова Путин ще продължава да иска железобетонни аргументи – разрешения и съинвестиране, преди да се впусне в нови партньорства.

Позиция

Преследването та Гюлен не е в интерес на Запада

Коментар на Райнер Херман, "Франкфуртер алгемайне цайтунг"

Те бяха съмишленици, а днес са смъртни врагове. И двамата са в основата на възхода на един нов анадолски елит, който управлява Турция от 2002 г. насам - политикът Реджеп Тайип Ердоган и проповедникът Фетхуллах Гюлен. Двамата никога не са работили заедно, но се допълват добре. Гюлен пръв даде тласък за събуждането на Анадола с призива си за съвременен ислям и модерно образование. Турците бяха запленени от неговото свободно движение, което поставяше на преден план образованието и диалога с немюсюлманите. При това структурите на движението не се базираха на задължително членство, което впоследствие даде повод за упреци, че движението е непрозрачно. Ердоган пък обра плодовете, като стана политически лидер на дълго пренебрегваните анадолци и ги докара на власт в Анкара.

Първоначално Ердоган беше зависим от образователния елит на "Движението Гюлен" и постепенно го внедри в бюрократичната машина. След това елиминира всичките си политически врагове и започна да преследва Гюлен и неговото движение. Защото членовете му не се подчиниха на Ердоган, а остро критикуваха забавянето на реформите и авторитарния му стил на управление.

През 2013 г., когато близки до Гюлен адвокати разкриха корупционна афера, засягаща тежко Ердоган, той обяви война на движението.

След неуспешния опит за преврат от 15 юли Ердоган иска да ликвидира изцяло "Движението Гюлен". Самият Гюлен няма нищо общо с преврата. Метежът беше планиран от един хетерогенен съюз от недоволни генерали от стария елит и от офицери, близки до Гюлен. През изминалите десетилетия "Движението Гюлен" се изнесе от Турция и създаде по цял свят над 1 000 средни училища и няколко университета.

Сега турските дипломати настояват за закриване на училищата на Гюлен. Последиците ще бъдат опустошителни, ако правителствата отстъпят пред тези искания. Създаденият вакуум в някои страни ще бъде запълнен от саудитски училища. В някои други държави ще бъде застрашено новото турско средно съсловие, въодушевено от идеите на Гюлен. Повечето му представители са висшисти и за разлика от поддръжниците на Ердоган, са интегрирани в техните общества. Освен това преследвайки "Движението Гюлен", Ердоган се бори срещу един толерантен ислям, сравним със западната демокрация и плуралистичното общество. И това преследване не може да бъде в интерес на Запада.