Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 15 авг 2016, 20:38, 13125 прочитания

Мнения Daily - Борисов се заиграва със страховете (си)

И още: Случаят "Бююк" с ефекта на случая "Пеевски"; Треперко паша; Какво притеснява германските икономисти

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Случаят "Бююк"

Борисов се заиграва със страховете (си)


От коментар на Ясен Бояджиев за "Дойче веле"

Когато си нарушил безцеремонно собствените си и международните закони и опитвайки се да го прикриеш и замажеш, си се оплел в куп противоречия и лъжи, трябва да намериш някаква причина за действията си. И най-добре - някаква смъртна заплаха, която не ти е оставила друг изход. Българският премиер я намери.

"Ние сме в тежката хипотеза на мигрантска суперкриза", "ни най-малко не сме по-лесни (разбирай - не отстъпваме лесно), просто сме страшно уязвими", обясни той с присъщата си страдалческа (много повече от друг път) поза. "Трябва да се опитам всячески да запазя отношенията с Турция."



Внушението е: ако не бяхме ѝ угодили, Турция можеше умишлено да предизвика вълна, която да залее Европа с бежанци. Близо 3 милиона души могат да тръгнат към Европа. "Обикновено Османската империя отива до Австрия, там тапата вече ги спира, жертва на това обаче стават Балканите." И понеже "Европа е заградена навсякъде вече" и "те няма как да стигнат до Австрия", ще останат къде? В България! "Не ми се мисли нататък", заключи премиерът, така че и другите да се откажат да мислят. Но ние не сме от тях, затова ще продължим.

Ден след като чухме тези излияния, бе оповестено, че турският премиер звъннал на българския, за да му предложи двустранен механизъм за сътрудничество по мигрантския проблем. Българският премиер пък се съгласил с предложението. (Какво е то, засега не е ясно.) С други думи – ура, имаме сделка! С нея и без нея в случая се сблъскват две фундаментално противоположни гледни точки. Според едната позорното потъпкване на принципите за самоуважение и цивилизованост е цена, която не може да бъде оправдана от никаква сделка. Според другата непосредствените интереси са по-важни от "кухите" принципи.

Нека си отговорим какво щеше да стане, ако българското правителство бе спазило законите и не беше изпълнило искането на Турция, т.е. реалистична ли е обрисуваната от премиера картина? Някои твърдения са толкова грубо и очевидно неверни, че стават само за много слабо информирана публика - като това, че Европа можела "да ни върне" половин милион бежанци.

Първо: регистрираните в страната и после стигнали до Европа са десетки пъти по-малко. И второ: този регламент на практика не се спазва и скоро ще бъде променен. По официални данни от началото на годината в България са върнати всичко на всичко 357 души, голяма част от които или пак са избягали, или са върнати в родните им страни.

Още по-безотговорно е сравнението с Османската империя, целящо да събуди някакъв атавистичен страх - сякаш бежанците се канят да нахлуят в България с огън и меч. А Турция като наследничка на Османската империя изглежда като завоевател, а не първа жертва по пътя на бежанските "орди".

Много е трудно да бъде обосновано и твърдението, че Турция може "умишлено да ни залее с бежанци". Нужна е доста богата фантазия как точно ще стане това. По-важни обаче са политическите реалности. Всъщност Анкара заплашва с друго: че няма да прилага споразумението с ЕС в частта му за приемането на мигранти обратно на турска територия. Това споразумение обаче не се прилага и сега. А предположението, че Турция може да си позволи по някакъв начин умишлено да предизвика бежанска вълна към Европа, силно подценява здравия разум в турската политика.

С всичките си проблеми Турция е поне толкова зависима от западните си партньори в ЕС и НАТО, колкото и те от нея. И съвсем не е в толкова силна позиция, че да изнудва колкото си иска. Просто има граници, които не може да си позволи да прекрачи.

Още по-важно е, че целта на огромната част от бягащите мигранти въобще не е да останат в България. Те за нищо на света не биха тръгнали, ако нямаха надежда, че могат да продължат в желаната посока. Ситуацията, разбира се, не е успокояваща, но прогнозата за някакво нейно рязко и катастрофално влошаване и за задаваща се "мигрантска суперкриза" е, меко казано, силно преувеличена.

"Нека не бъда упрекван, че си играя със страховете на хората", казва премиерът. Но прави точно това. Страхът върши отлична работа преди избори и е универсален инструмент за оправдаване на всякакви безобразия - по-големи и по-грозни дори и от случая "Бююк".

Колкото до самия премиер, може би не страхът от бежанците, а от нещо съвсем друго го прави толкова отстъпчив към турските власти. Но той си знае най-добре.
Коментари+

Случаят "Бююк" ще е с ефекта на случая "Пеевски"

От коментар на Евгений Дайнов в "Дневник"

Случаят "изгонването на Бююк" е с размаха на случая "Пеевски в ДАНС" - няма да си отиде. Защото поставя най-фундаменталния въпрос за всяка държава: тук има ли закони, сигурност и предвидимост – има ли справедливост и ред? Ако няма, то по думите на Августин Блажени "тогава една държава по нищо не се отличава от шайка въоръжени разбойници". От нея можеш да очакваш всичко.

Как се стигна дотук българската държава да погази всички до един закони и международни конвенции, действащи по казуса "Бююк"? Като отделно взета личност от Банкя Бойко Борисов не разбира - и никога не е разбирал – защо трябва да има институции, разделение на властите (та и взаимен контрол между тях), закони и правила. Та нали народът го е избрал за началник?

Досега това неразбиране можеше да бъде подминавано с подигравателно високомерие. Днес ситуацията е друга. Институциите са превзети от разбойници и цялата отговорност се събира на върха на държавата – т.е. в ръцете на Борисов и неговите съратници. Слабостите на личността се превръщат в рискове за държавата. Защото всяко решение не е отговор на въпроса "Как да постигна общото благо", а "Кое ще предотврати заплаха за мен или ще ми донесе печалба".

Проблемът с този подход, разбира се, е създаването на хаос, непредвидимост и нестабилност: по един и същи проблем днес вземаме едно решение, а утре – точно обратното. Не е възможно да управляваш без закон и да не лъжеш. Към лъжите на МВР в случая с Бююк Борисов добави: бил върнат, защото инак Турция щяла да ни залее с мигранти, а после да ни прегази и да стигне до Австрия.

От всичко, което властта благоволи да ни съобщи до днес, само едно изглежда вярно – намерението на Борисов да угажда на Турция "на всяка цена" и "всячески". Ердоган иска Бююк; Путин иска АЕЦ-а. Даваме им ги – на всяка цена.

Представете си, че утре Ердоган изиска да бъде доставен Комарницки, за да му бъде осигурен справедлив съд, загдето обижда турския президент с картинки. Как ще реагира Борисов, който вече ни е съобщил – на всяка цена, всячески? А сега си представете, че Путин завиди на Ердоган и изиска от Бойко Борисов да му достави Илиян Василев, загдето попържа кремълския главатар в анализите си? Как ще реагира Борисов, който – изпотен от страх – ни съобщава следното: "на границите ни от едната страна е Крим, от другата е Турция – с едно кимване на глава се взимат решенията там"?

В неговата глава клета майка България е навела главица между Кремъл и Турция. И единственият й ход е на всяка цена и всячески да угажда и на двете. Това е вече предателство. В главата си Борисов вече е извадил България от членство в ЕС и в НАТО. Ще даваме на Путин лиценз да поправя съветски самолети, които са на възрастта, в която мъжете губят къдриците си. А после гледаме премиера да грее от похвалите на Ердоган и от поканата да оставим ЕС настрана като едни аркадаши.

Един зевзек във фейсбук оня ден зададе въпроса: правителството ще ни превръща в Задунайска губерния или в Източна Румелия? И в двете, колега, и в двете. А довчера бяхме в Европа. Позор...

Треперко паша

От коментар на д-р Тони Филипов в reduta.bg

Когато навремето Татарчев се силеше, че ще докара Дойнов от Австрия в чувал, не разбирах как можеш в европейска държава да туриш някого в чувал. Е вече разбирам. Борисов се гъне като глист на синапова клонка. Треперко паша (референция: Захари Стоянов, Източна Румелия). Не мисля, че ще възразите.

Вече трети ден изучавам социалните мрежи и медиите, които си позволяват да отразят случая, и не виждам дори и плах опит за защита на действията на правителството. Ако не ми вярвате, можете да разгърнете верния на правителството вестник на Пеефски "Труд" и коментара под заглавие "Закриват ли държавата". Без въпросителна.

Комарницки ескалира. Точно така описват по книгите най-доверените хора на султаните, на които се поверява да пазят "вратите на блаженството" Засрамен съм до дъното на душата си! И тъпо, и подло! И очаквано. Както казваше един руски писател, посредствеността е постоянна величина.

Отказвам да участвам повече. Защото, отнася се и за вас, участваме и само като присъстваме, само на основание, че сме български граждани. Борисов прави каквото прави или неправи от наше име. Така станахме съучастници в мъченията и неизбежната смърт на един човек. И думите на Бъчварова, че той можел и от турските зандани да обжалва предаването си, прозвучаха турбоцинично. Ще обжалва и Ердоган ще ни го върне, даже ще се извини.

Затова съм решил да пиша на президентството, може би лично на Маргарита Попова, с молба да ми се замрази българското гражданство. Докато тези мушмороци са на власт, не желая да бъда български гражданин. Не желая да ме управлява правителство от келнери – кой каквото си поръча, те ще си счупят краката.

Както написа Александър Урумов, днес ще му поискат Бююк, утре – бюлюк. Битката е много по-голяма и в нея ние ще сме в графата колатерални жертви. Те се броят, но не се зачитат.

Обаче аз на Бююк му се чудя. Простите бежанци ни ползват само като транзитна територия, той дошъл тука да търси убежище. Че то ако имаше убежище и ние щяхме да го намерим. Милиони българи емигрираха, щото не го намериха. Лично ние търсим такова убежище вече 26 години и няма и няма

Знаете ли какво? Дайте някой път да вземем да се сговорим и всички, целия народ, да седнем и да се напием едновременно. Може би пък тогава да съберем кураж и да се опълчим на тази алчна и продажна пасмина, която се зове политическа класа. Разумните решения се изчерпаха, трябва да опитаме нещо нестандартно.
Изявление на деня


Турски правителствен представител се обърна към мен и аз бяха попитан дали бихме били готови да противодействаме на движението на Гюлен в Берлин и, ако е необходимо, да подкрепим мерки срещу него. Аз отхвърлих идеята и дадох ясно да се разбере, че турските конфликти не могат да се водят в нашия град.

Михаел Мюлер, кмет на Берлин
Моторът на Европа

Какво плаши германските икономисти

От коментар на Ролф Венкел, "Дойче веле"

Миналата седмица федералната статистическа служба публикува едно число, което на лаиците ще се стори нищожно, но за специалистите е изненадващо. През второто тримесечие БВП на страната се е увеличил с 0,4% в сравнение с първото тримесечие. Този ръст надмина очакванията на повечето икономисти, които прогнозираха два пъти по-малък ръст.

Чудесно е, че от близо осем години насам германската икономика бележи ръст. И то във време, когато светът сякаш се разпада по шевовете. Бежанските потоци, терористичните нападения и Брекзит съвпадат с мрачните прогнози за световната икономика, забавянето в Китай и кризите в Турция, Русия и Бразилия.

Германските потребители обаче не се впечатляват от тези опасности. Тъкмо напротив. Те се превърнаха в основен стълб за конюнктурата. Износът обаче не върви толкова добре поради кризите в бързо развиващите се страни. Фирмите и държавата се въздържат и да инвестират. Само потреблението бележи бум. Това се дължи на стабилния трудов пазар, на порасналата трудова заетост, на значителните тарифни увеличения при едновременно минимално покачване на цените. Към това се прибавят и извънредно ниските лихви. След като парите в банката не носят почти нищо, защо човек да не си купи някои неща или пък да вземе заем?

В икономическите учебници пише, че конюнктурният цикъл протича в три фази. Първо печелят износителите от процъфтяващия бизнес в чужбина. След това успехът от износа се пренася и на вътрешния пазар, тъй като фирмите инвестират. И накрая от този инвестиционен и експортен бум печелят и трудещите се под формата на сигурни работни места и покачващи се заплати. Според учебниците бумът на потреблението по традиция е връхна точка и край на един конюнктурен цикъл.

Мнозина икономисти смятат обаче, че Германия е на път да проиграе своите конкурентни предимства. От 2000 г. насам нямаше увеличение на заплатите и по този начин Германия се превърна в най-конкурентоспособната страна в Европа. В продължение на цяло десетилетие Германия бележи последователни рекорди в износа, защото намали трудовите разходи въпреки вътрешната девалвация на еврото. От шест години насам обаче трудовите разходи отново растат постоянно.

"Зад блестящата фасада ерозира конкурентоспособността на германската икономика", казва главният икономист на Комерцбанк Йорг Кремер за вестник "Билд". Той твърди, че икономическото развитие е толкова драматично, колкото това на Италия през първите десет години след въвеждането на еврото. Навремето трудовите разходи в Италия също растяха и бяха значително над средното европейско равнище.

Йорг Кремер смята, че политиците са на път да проиграят прокараната от бившия канцлер Шрьодер реформа на трудовия пазар и спечелените предимства в конкурентната борба с евтини подаръци. Под "евтини подаръци" Кремер визира въвеждането на минимална почасова ставка, излизането в пенсия на 63 години и ограниченията в работното време. Икономистът очаква, че тези политически решения ще затормозят значително германските фирми само след няколко години.

Въпреки всичко подобни предупреждения са твърде пресилени. Години наред представителите на германската икономика издигаха в култ единствено износа и я мереха по излишъците от външната търговия. Години наред трудещите се правеха възможни тези успехи на износа с отказа си от повишаване на трудовите възнаграждения. Години наред Германия постоянно трябваше да слуша обвинението, че с фиксирането си върху износа нарушава равновесието в Европа.

Затова не е зле да погледнем в гугъл и да си припомним параграф 105, ал. 2 от германската конституция. Този параграф, наречен още "стабилизационен закон от 1967 година", определя като държавна цел цялостното икономическо равновесие. Съгласно закона държавата трябва да осигури висока трудова заетост, стабилни цени и разумен икономически ръст. И четвъртата точка в този т.нар. магически четириъгълник е стремежът към външноикономическо равновесие.

Така че трябва да напомним на идеолозите на износа, че именно те нарушават тази вписана в конституцията стабилизационна цел, а не застъпниците за по-високи заплати и възнаграждения.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 3809 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 3109 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Как се отдалечихме от Европейския банков съюз

И още: Скандалът в Гранична полиция е само върхът на айсберга; Равносметка: РБ реално не съществува

Още от Капитал
Бодлива ситуация при розовото масло

За оптимистите кампания 2020 е критичният хаос, от който ще произлезе новият, по-добър ред в бизнеса с маслодайни рози.

Финaнсови играчки за деца

Банките отдавна имат предложения за разплащания за най-малките, но в сегмента навлизат и финтех компании

Борсово V-ъзстановяване

След резкия спад дойде и бърз ръст на индексите, но те все още са под историческите си върхове от февруари

Общини на ръба на фалита

Над 210 млн. лв. по-малко приходи са събрали общините през първите четири месеца на тази година спрямо 2019-а

Широко затворени очи

Какво (не) научихме за особеностите на общественото поведение по време на пандемия

20 въпроса: Бистра Андреева - Пешева

Най-новата книга в неин превод е романът "Американа" на Чимаманда Нгози Адачи

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10