Гледна точка Мнения Daily - Случаят "КТБ" в алтернативни полезности

Гледна точка

Случаят "КТБ" в алтернативни полезности

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

От коментар на Емил Димитров, Инициатива "Правосъдие за всеки", на сайта на сдружението

От #КТБ нагло бяха завлечени има-няма 2.2 милиарда евро (4 400 000 000 лева), ей така, за добър ден. Две години по-късно все едно нищо не се е случило. Държавата не пита, обществото спи, прокуратурата прави списъци на граждани без работа. Могли – взели, както се казва. Ние продължаваме напред, към пълна и безапелационна победа на невежеството, безхаберието и върховенството на подлостта.

Колко е голяма кражбата всъщност - даваме ли си сметка? Ако се опитаме да превърнем десетцифреното число в алтернативни полезности, можем да видим още по-ясно и болезнено фрапиращата истина.



Например това е сумата на ЦЕЛИЯ бюджет на здравната каса за две години! Или сума, достатъчна да покрие годишния бюджет за образование (3.2 милиарда лева) и едновременно с това да се финансира производството на всичките седем епизода на култовия филм "Междузвездни войни".

Или на всички около 400 средни училища в България да се увеличат бюджетите с по 1 милион лева в продължение на 10 години. И ще останат достатъчно пари, за да се закупи по един нелош таблет (300 лв.) за всеки от 600-те хиляди ученици в страната (по идеята на един евродепутат-консерватор-полиглот).

Или - сумата се равнява и на двугодишния бюджет на изследователския център ЦЕРН (с адронния колайдер).

От инвестиционна гледна точка тази сума е достатъчна за:

• - уникална 30-годишна програма на Европейската космическа агенция с приземяване на управляем апарат върху комета, движеща се с 60 000 км/ч на 70 милиона километра от Земята (1.3 млрд. долара);

• - да се финансира разкошно най-скъпият футболен отбор в света – "Реал Мадрид" (500 млн. евро);

• - отборът на "Мерцедес" да спечели убедително най-високотехнологичното спортно състезание Формула 1 (180 млн. евро);

• - диктаторът Ердоган да си построи вила-дворец, четири пъти по-голям от Версай (600 млн. долара), и да останат и джобни за Путин.

ЕДНОВРЕМЕННО! Да демонизирам? Не.

---

Прогноза

Гърция може отново да се завърне в новините

От коментар на Лари Елиът, вестник "Гардиън"

Преди година Гърция беше във водещите новини, а телевизиите показваха залетите от протестиращи улици на Атина. Тогава имаше и страхове, че кризата в страната може да взриви и общата валута - еврото.

След унизителни отстъпки на правителството на СИРИЗА Гърция получи поредния трети спасителен пакет, но с още по-тежки условия в него. А общото впечатление беше, че опасността е преминала.

В тази сделка обаче имаше три много ясни проблема. Първият - че ангажирането с нови икономии ще затрудни още повече преодоляването на спада в Гърция, сравним с този в САЩ през 30-те години на миналия век, по времето на Голямата депресия. Вторият проблем бяха нереалистичните прогнози на кредиторите за ръст на икономиката и намаляването на дефицита - те решиха, че нещата могат да се оправят с орязване на разходите и увеличение на данъците. И третият - че първите два правят неизбежно рано или късно гръцката криза да избухне отново.

Резултатът бе тъжно предсказуем. Гръцката икономика не само не отбеляза растеж, но и продължи да се свива. През първото тримесечие на 2016 г. производството спадна с 1.4% на годишна база, а потребителските разходи - съответно с 1.3%. Засега няма изгледи за по-добри времена - Гърция си остава в дълбока рецесия.

Това развитие обърква и плановете за справяне с хроничния проблем с гръцкия дълг. През май 2010 г., когато тройката - Европейската комисия, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международният валутен фонд (МВФ), уреди първия спасителен пакет, очакваше бързо възстановяване, което заедно със строга фискална дисциплина ще намали бързо националния дълг като дял от БВП. Очакванията се оказаха твърде оптимистични - със задълбочаването на рецесията и делът на дълга продължи да расте, като сега е 180% от БВП.

За жалост грешките си казват думата. Спасителният пакет от 2015 г. предполага Гърция да постигне излишък от 3.5% от БВП - след изваждане на лихвите по дълга. МВФ, който вече е с по-реалистична оценка от тази на еврокомисията или ЕЦБ, смята, че Гърция може да постигне това само ако ореже още заплатите и пенсиите. Във фонда също така са на мнение, че вече не бива да се очаква и Гърция да направи скок в производителността си

Според експертите на МВФ без облекчаване гръцкият дълг може да достигне 250% от БВП до 2050 г. Германия би предпочела този разговор да бъде отложен за след изборите в страната през есента на следващата година. Но дотогава и Гърция може отново да влезе в новините.

---

Европа и Турция

Колко опасни са заканите на Ердоган

От коментар на Кристоф Хаселбах, "Дойче веле"

Не за първи път представители на турското ръководство отправят заплахи към ЕС. Президентът Ердоган повтори няколко пъти, че без скорошно либерализиране на визовия режим за турски граждани няма да се чувства обвързан с ЕС относно споразумението за бежанците. А външният министър Мевлюд Чавушоглу наля още масло в огъня със заканата, че ако до октомври не бъде отменен визовият режим, отново ще бъде пуснат потокът с мигрантите към Евро

Много европейски политици трудно приеха обвързвънето на споразумението за бежанците с визовия режим. А днес това е още по-трудно, в контекста на последните чистки, репресии и намерението на Ердоган да въведе отново смъртното наказание. Той, разбира се, знае, че ако се стигне дотам, ще бъде сложен край на присъединителните преговори с ЕС. Но той знае също, че ЕС може да бъде изнудван по въпроса за бежанците, или поне да се чувства рекетиран.

Отмяната на визовия режим беше планирана още преди споразумението за бежанците. За жалост, темата беше включена в него като допълнителен стимул за Турция да изпълни своята част от сделката. Само че ЕС не даде на Анкара картбланш, а постави ясни условия. И тези условия не са изпълнени. ЕС обвинява Турция, че прилага антитерористичните закони срещу настроените критично срещу властта на Ердоган.

Споразумението за бежанците в никакъв случай не трябва да се прекратяна, тъй като досега Турция изпълнява в голяма степен своята част от договореностите. След влизането му в сила на гръцките острови почти не пристигат мигранти. И това е голямо облекчение за Европа.

Въпреки цялата реторика, е малко вероятно Турция да изпълни заканите си. Защото Анкара има сериозен интерес от тесни взаимоотношения с ЕС. Икономическата зависимост е голяма. ЕС облекчава до известна степен изолацията, в която Ердоган вкара страната. Освен това Анкара получава много пари от ЕС за грижите за бежанците на своя територия. И всичко това би било заложено на карта. Много европейци съзират голяма опасност и ако Анкара изпълни условията за отмяна на визите. Тогава ЕС ще трябва да изпъли обещанията си.

При сегашната политическа обстановка в Турция съществува възможността голям брой противници на режима и преди всичко кюрди да използват свободата на придвижване и да потърсят политическо убежище в ЕС. Тогава Германия и другите европейски страни ще бъдат изправени пред нова миграционна вълна. Различни страни-членки на ЕС обаче взеха превантивни мерки и договориха един вид "аварийна спирачка". От тази гледна точка няма повод нето за паника, нито за отстъпчивост пред Ердоган. ЕС обаче може и сам да стори нещо, за да намали зависимостта си от Турция.

Затварянето на балканския маршрут може би допринесе повече за намаляване на броя на бежанците, отколкото споразумението с Турция. Също и въведените мерки за задържане на мигрантите на гръцките острови. Тук те могат да подадат молба за убежище, но нямат право да си избират определена страна-приемничка. В крайна сметка ЕС трябва сам да подсигури изцяло външните си граници, вместо да предоставя тази задача на други. Сегашното споразумение с Турция може да бъде само временно решение.