С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
10 19 авг 2016, 17:39, 14022 прочитания

За правото на политическия произвол в случая Бююк

В предаването на Бююк са допуснати тежки нарушения както на българското законодателство, така и на международни актове

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
На 10 август 2016 органите на МВР предадоха на турските власти турския гражданин Абдалух Бююк, издирван по обвинения за съпричастност с мрежите на Фетхуллах Гюлен, считани от официалната власт в Анкара за организатор на опита за преврат от 15 юли. Предаването на Бююк предизвика истинска буря в България, поради нарушаването на редица норми на българското законодателство, правото на ЕС и на международноправни задължения на страната ни. За разрастването на скандала ‘Бююк' допринесоха и самите официални лица у нас, свързани със случая, доколкото в рамките на няколко дни разпространиха няколко различни версии и опита за обяснение, какво точно са направили, а накрая министър председателят откровено обясни, че става въпрос за политически произвол.

В контекста на изминалата близо седмица от случая и натрупаните факти, каква е правната и политическа перспектива на скандала и какви последици в дългосрочен аспект могат да произтекат от него в полето на правото и политиката?


Въпреки всички обяснения и опити да бъде защитено поведението на българските власти в случая ‘Бююк’, за всеки обективно подхождащ към случaя юрист няма съмение, че в предаването на Абдалух Бююк са допуснати маса флагрантни нарушения на редица норми на българското право, на правото на ЕС и на изключително важни международноправни актове, по които странта ни е обвързана. Нарушенията имат особено тежък характер не само поради своята многобройност, но преди всичко поради това, че са засегнати фундаментални елементи на правовата държава, което сериозно компроментира България като европейска демокрация.

Фактите по казуса Бююк

Абдулах Бююк идва в България през месец февруари и иска политическо убежище, като твърди, че е преседван по политически причини в Турция. Турция иска есктрадицията му по обвинение в съпричастност към терористична дейност, но предаването на Бююк е отказано от българските правораздавателни органи, поради липса на досатъчно доказателства и поради съществуването на риск от нарушаване на основните му права, ако бъде върнат на турските власти. Бююк остава в България, където по собствените му думи се занимава с бизнес в областта на интернет и новите технологии. И така до 15 юли 2016 година, когато части от турската армия се опитват да свалят със сила управлението на Реджеп Таип Ердоган.



В седмиците след преврата няколкократно турски официални лица, в това число външният министър Мевлют Чавушоглу правят изявления, че в "България се крие един предател" и декларират, че ще искат връщането му от българската страна, за да бъде съден. Така се стига до 10 август 2016, когато от репортажи на турските медии и изявление на Чавушоглу се разбира, че Бююк е върнат на турските власти, след като му е отказано убежище в България.

За правната страна на казуса Бююк

Защо избухва скандал и какво е нередното в случая? Независимо от обвиненията, които трета страна може да поддържа срещу едно лице, доколкото България е демократична правова държава, член на Европейския съюз и страна по Европейската конвенцията за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), предавнето на всяко лице на трета страна е обусловено от спазването на строго определен порядък от процедури и зачитането на основните права, които българската Конституция, правото на ЕС, ЕКПЧ и международноправните актове, с които сме обвързани, гарантират на лицето. Сред тези права е правото на убежище, забраната на смъртното наказание, мъченията, нечовешкото и унизително отношение. Сред тях е и правото на защита и справедлив съдебен контрол над всяка мярка на принуда и ограничаване на правата, които едно лице има. Тези права са гарантирани дори на лица, които се обвиняват в най-тежки престъпления, в това число в тероризъм.

Наред с това, предаването на едно лице на друга дръжава за целите на наказателно преследване е законодателно уредено в нарочен акт - Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, а предприемането на мерки на принуда, насочени към напускане на територията на страната ни, е предмет на уредба в Закона за чужденците в Република България. По тези въпроси са в сила и редица актове на правото на ЕС, както и международноправни актове, с които България е обвързана. За да бъде правова държава, Република България трябва да спази всички тези норми, относими към предаването на едно лице на трета страна, като не допуска нарушаване на основните човешки права. Твърде много факти по случая Бююк обаче говорят, че това изобщо не е направено, а лицето е предадено на турските власти извън всякакъв правов ред и при погазване на всякакви негови права и относими процедури по закон, еропейско и международно право. Казано с други думи, българската държава целенасочено и безпардонно е прегазила всички елементи, които позволяват да се определя като правова държава. Допуснат е тотален властови произвол, абсолютно несъвместим с какъвто и да е демократичен порядък.

Едва ли някой разумно би се опитал да отрича, че по отношение на Абдулах Бююк към настоящия момент в Турция съществува класическа хипотеза на риск за живота или запаха от мъчение, нечовешко или унизително отношение. Обективно налице са предпоставки, които обусляват предоставянето на защита по режима на убежището. Българският съд вече е установил с влязъл в сила акт обстоятелства, които са определящи в това отношение още преди 15 юли 2016 г. След тази дата в Турция бяха предприети серия от действия, които представляват суспендиране на съществуващите в страната елементи на демократичен порядък и разкриват всички признаци на масова политическа репресия, в разрез с всякакви основни права и гаранции за тяхната защита. Въпреки това се оказва, че след избухването на масовите чистки, предложението за връщане на смъртното наказание, суспендирането на ЕКПЧ и ареста на хиляди хора, българската държава в лицето на вицепрезидента Маргарита Повова отказва предоставянето на убежище на Абудлах Бююк на 27 юли 2016 г.

Стои въпросът, как точно е взето това решение? Какви конкретни елементи са обусловили заключението, че не същестува риск за живота и основните права на Бююк? Защо е пренебрегнато изрично решение в противния смисъл на българския съд? Това са все въпроси, които в крайна сметка не ни позволяват да заобиколим въпроса, дали за тази рицарка на тамплиерския орден правата на човека означават нещо повече от гола формалност , каквато бяха за комунистическата диктатура в България преди 10 ноември 1989 г? И как изобщо е възможно при явната липса на демократични ценности и култура у тази жена, на нея да е делегирано решаването на въпроса за предоставяне на убежище?

Освен прегазването на института на убежището, в случая Бююк обаче са нарушени още редица висши норми на правния ред. В обстоятелствата, които извират около предавнето на Бююк, са налице достатъчно признаци, които говорят, че са нарушени също чл. 29, ал. 2 и чл. 56 от Конституцията, които гарантират правото на убежище, забраната на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение и правото на защита. Нарушени са и редица норми на правото на Европейския съюз, като изисквания на Хартата на основните права в чл. 18, гарантиращ правото на убежище, чл. 19, според който "Никой не може да бъде принудително отведен, експулсиран или екстрадиран към държава, в която съществува сериозен риск да бъде осъден на смърт, да бъде подложен на изтезание или на друго нечовешко или унизително отношение или наказание", чл. 47, гарантиращ правото на ефективни правни средства за защита. Налице е нарушаване и на съответните норми, гарантиращи тези права в ЕКПЧ.

От оплетените и взаимопротиворечащи си обяснения на Министъра на вътрешните работи, Зам.-главния секретар на МВР и Директора на дирекция "Миграция" излизат и достатъчно елементи, които говорят за редица нарушения на законодателната уредба. Първо, беше разпространена версията, че Бююк е предаден, защото е нарушил максимално допустимия срок на пребиваване в България. След това, че нямал валидни документи. След това, защото му е отказано убежище, а накрая се оказа, че представлявал и заплаха за националната сигурност. Циничният опит предаването на Бююк да се представи като дълбоко хуманен акт на връщане при семейството му е абсурдно дори да коментираме. Начинът, по който бяха поднесени спорадично и логически несвъразно във времето различните версии, достатъчно красноречиво поставя под въпрос достоверността на всяка от тях. Друг въпрос е, че някои от тези версии взаимно се изключват. Така и не стана ясно, коя точно принудителна мярка по чл. 39а от Закона за чужденците е приложена.

Първоначалната версия, че става въпрос за принудително отвеждане поради незаконно пребиване предполага, както гарантирането на ред на защита, така и предоставянето на възможност за доброволно изпълнение, каквито очевидно не са дадени на Бююк. Последващата версия за експулсиране, поради заплаха за националната сигурност, изключва първата и отново говори за нарушения на закона, защото при нея не са спазени изискванията на чл. 44а от Закона за чужденците, който не допуска предаването на Бююк на Турция. Наред с това, предвид на всички известни обстоятелства по случая и предвид на изявленията на турски официални представители по темата, няма съмнение, че става въпрос за прикрита екстрадиция в разрез с решенията на българския съд, която попада под забраната на чл. 33 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест. В крайна сметка, трябва да се има предвид, че никоя от лансираните версии не изключва задълженията на българските власти да спазват Конституцията и гарантираните в нея основни права, да прилагат българските закони и предвидените в тях процедури и да изпълняват изискванита на правото на ЕС и ЕКПЧ.

За политиката, която прегази правото

Всички тези елементи недвусмислено очертават случая Бююк като тежко посегателство над правовата държава в България. Колко сериозен е мащабът и значението на това посегателство стана ясно малко по-късно от изявленията на Министър председателя Бойко Борисов. Предвид на казаното от него пред Нова телевизия, не може да съществува съмнение, че сме изправен пред акт на властови произвол, макар и продуктуван според премиера от важни външнополитически съображения. Сериозността на случая се изразява в това, че правова държава е точно тази държава, в която подобен произвол на властта над отделния човек, по целесъобразност от какъвто и да е характер, не е възможен. В която съществуват гарантирани основни права, ред на тяхната защита, ред на упражняване на властта и контрол над нея, обуславящи законността на самата власт. Затова случаят Бююк представлява крещящ пример на прегазването на правовата държава в нейния смисъл и същност.

Плашещ е и опитът противоправното предаване на Абдулах Бююк на Турция да бъде обяснено с някакви висши цели на външна политика, със стремеж към някакъв привилегирован статут на отношения с Турция в сравнение с останалите държави от ЕС или някаква особено далновидна мярка за предотвратяване на нов бежански поток. Първо, защото никое от тези съображения не отменя правовия ред в България. Второ, защото подобна линия на поведение е удар по принадлежността на страната ни към Европейския съюз и свободния свят. И трето, защото тя по никакъв начин не допринася за решаването на въпросите на бежанската вълна и миграционната криза. От задкулисните договорки на българския премиер с режима на Ердоган не може да последва нищо друго, освен компрометирането ни пред нашите европейски партньори и срива на доверието им в нас, доколкото такова е останало. Превръщането на Борисов в говорител и застъпник на тезите на Ердоган по отношение на ЕС, на което станахме свидетели малко по-късно, е допълнителна стъпка в същата посока.

Какво ще произтече от цялата история на противоправното предаване на Абдулах Бююк на Турция? Засега няма никакви признаци прокуратурата да се опитва да изясни, дали не сме изправени пред случай на престъпление по служба или престъпление против правосъдието, въпреки че точно това е нейната функция и отговорност. Няма и особено отчетлива реакция на парламентарната опозиция, за която прегазването на правовата държава от изпълнителната власт би следвало да е особен проблем. Дали предаването на Бююк ще предизвика реакция на европейските институции предстои да видим. Случаят със сигурност позволяват както предприемането на действия по установяване на нарушаване на правото на ЕС от Европейската комисия и Съда на ЕС, така и осъждането на България пред Европейския съд по правата на човека. В контекста на други проблеми във функционирането на правовата държава у нас, особено при задълбочаване на тази тенденция на властови произвол и нарушения на основните права, не може да бъде изключена възможността страната ни да бъде подложена на мерки по чл. 7 от Договора за Европейския съюз, позволяващ практическото суспендиране на членството в Съюза. Как ще се развитие случаят ‘Бююк’ всъщност зависи и от реакцията на всеки в България, който споделя демократичните ценности и развитието на страната ни като част от Обединена Европа.

Тази тъжна история може би идва, за да ни напомни, че нито демокрацията, нито европейското бъдеще на страната ни са даденост. Че правова държава има там, където гражданите и частните субекти отстояват неотклонно правата си всеки ден и при всяко посегателство над тях. Тя ни показва, че в правовия ред у нас има сериозни пробойни, които позволяват най-груб властови произвол на най-високо ниво. И ние или ще намерим сили да ги преодолеем, или това, което се случи на Абдулах Бююк, ще се случва все по-често, на все повече хора. Докато един ден никой вече няма да смята България за правова държава и част от свободния свят.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Миролюба Бенатова: Не е срамно да си шофьор, срамно е да те поръчват за поръчкови репортажи 7 Миролюба Бенатова: Не е срамно да си шофьор, срамно е да те поръчват за поръчкови репортажи

Журналистката обясни във фейсбук защо сега кара такси

20 сеп 2019, 26239 прочитания

Партиите в България - по пътя на медиите Партиите в България - по пътя на медиите

Партийното финансиране

20 сеп 2019, 1382 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily: Защо IT секторът спира да създава работни места

И още: Пожарът в тютюневите складове на Пловдив - днес гори, утре ще се строи; Арестите на журналисти в Турция вече са ежедневие;

Нови схеми, нови измамници

КФН публикува нов списък със сайтове, които предлагат сделки с ценни книжа и валути, без да имат лиценз

Печели ли се от имоти на борсата

Дружествата със специална инвестиционна цел са алтернатива на директната инвестиция, а и изискват по-малки суми

Летящите линейки, които властта не дава на хората

Частните хеликоптери работиха на загуба пет години. Сега е ред на държавата

Кой кара джипа

Скандалите от последните дни показаха, че Бойко Борисов често е само лице на истинската коалиция, която държи властта

20 въпроса: Магдалена Малеева

Със същия устрем, ентусиазъм и дисциплина, с които печели титли в тениса, Малеева развива и всички проекти, с които се захваща

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев