

Светлана Боянова

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Катаклизмите в последните месеци накараха мнозина да се замислят за бъдещето. Бъдещето на Европа, бъдещето на икономиката, бъдещето на света. Абстрахирайки се, доколкото това е възможно, от емоционалния аспект на нещата, е време да се замислим за това кое дава сигурност на съюзите, на държавите и на отделните граждани. Говорейки за ЕС, отговорът на този въпрос често е във водените политики, заедно или поотделно, от страните членки – настоящи, бъдещи и тези, които искат да си отидат.
Една от най-важните и ресурсоемки политики на ЕС е земеделската. Ето защо именно тя е една от първите, чиито приоритети и евентуални промени вече започват да се обсъждат. Напускането на съюза от страна на Великобритания, както и сложната политическа обстановка неминуемо ще рефлектират върху една от най-важните политики на Стария континент – тази, която определя в голяма степен производството на суровини и продукти, която се стреми към запазване на природните ресурси и намаляване на вредните емисии, тази, която в голяма степен определя какво ще сложим утре на масата си и колко ще ни струва то.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
5 коментара
"Това навежда на мисълта, че в бъдеще земеделието в ЕС от чисто субсидирано производство трябва да се преориентира към пазарно ориентиран бизнес на глобалния пазар."
Тихо там, че директора на Партията ще раздава шамари!
Между другото, огромното по размери и обхват субсидиране в земеделието според мен е пряко отговорно за стагнацията на Европейската икономика. Земеделието по същността си е отрасъл с ниска добавена стойност. От него се произвеждат суровини. Субсидирането на сектора е приоритет от самото съществуване на ЕС по неясни причини. Всъщност, по политически - най-бедната част от избирателите са силно чувствителни по темата за цените на храната. Политически чувствителни. По същия начин, по който в Египет са чувствителни за субсидиите на бензина.
Вместо Европа да спонсорира най-сериозно отраслите с висока добавена стойност и секторите създаващи знание, те блъскат милиарди в калта с повърхностния план за политическо удобство. Впрочем това е била и основната разделителна линия между двете страни в гражданската война на САЩ. Юга са искали роби, защото са произвеждали евтина земеделска продукция и са изнасяли за цял свят. Севера са имали нужда от работници за развиващата се индустрия. Ясно се вижда резултата от съревнованието между двете идеологии. А ЕС да му мисли...
Индустрия 4.0 в Земеделието решава проблемите!
Поне субсидиите за тютюна да спрат... Ще е едно добро начало.
Все някога всичко ще си дойде на мястото, когато пациентът няма да е на командно дишане.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.