За италианските железници и българското образование
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За италианските железници и българското образование

За италианските железници и българското образование

Защо няма да се върна да преподавам като учител по математика и информационни технологии

29672 прочитания

© Инна Павлова


Мариела Станчева има 10-годишен опит като преподавател по математика и информационни технологии. Сега се занимава с програмиране и разработване на база данни, но продължава да работи с ученици в образователната уеб платформа "Прознание".

Тази година реших да заведа семейството си на пътешествие с влак. Влаковете според мен са транспорт на бъдещето. Това няма как да се види в България, така че пътешествието беше в Италия. Италианските железници са страхотни – бързи, чисти, климатизирани, снабдени с интернет – нещо, без което не бих успяла да кача едно момче на 15 и едно момиче на 17 години на каквото и да е превозно средство. Не са никак евтини. Но са много често използвани. Всеки един от маршрутите, по които пътувахме, беше пълен поне на 75%.

Да обърнеш стратегията

Изглежда, че отскоро операторите въвеждат масово автомати за закупуване на билети. На гише на големите гари, като Болоня например, се купуват само билети за експресите. За всички други влакове билети се купуват само от автомати. И на всяка от петте гари, на които бяхме, имаше по поне един автомат, до който стоеше униформен служител на железниците и помагаше на всеки клиент да си купи билет закъдето иска да пътува. На италиански или английски, според пътника. Нито на гишетата, нито на тези автомати видях човек по-млад от 40 години. Повечето бяха около 50-те. И очевидно не бяха започнали трудовия си път с компютри и автомати. Но изглежда, че италианските железници не бяха решили да потърсят млади служители, които да са на "ти" с компютрите, за да проведат тази промяна в обслужването, а бяха заложили на обратната стратегия – бяха обучили старите си служители да използват и внедряват в работата си новите методи на обслужване на пътниците. При едно от пътуванията пътник до мен се оплака на кондукторката (на около 45 години), че е въвел кода от електронния си билет, но въпреки това няма достъп до интернет (който му се полага, защото влиза в цената). Кондукторката извади смартфона си, провери достъпа до интернет, установи същия проблем, свърза се с някого по телефона и обясни на пътника, че до три минути проблемът ще бъде оправен. После мина отново, за да се увери, че пътникът няма вече проблем.

Сигурно се чудите какво прави в заглавието българското образование. Аз съм бивш учител по математика и информационни технологии с 10 години педагогически стаж. От повече от 15 години не преподавам в училище и то много ми липсва, но няма да се върна да преподавам там при сегашните условия. И не – не е заради парите. Вярно е, че като експерт по обработка на данни печеля много повече от една учителска заплата. Но за един учител парите не са всичко. И дори не са най-важното. И като учител не печелех малко. Заплатата е по-малко от половината от доходите на един учител по математика и информационни технологии. Много повече се печели от курсове по компютърна грамотност за възрастни, уроци по математика за студенти, а в моя случай и от разработка и продажба на софтуер. Нито едно от тези неща не е в конфликт с преподаването в училище.

Задушаващата липса на логика и полезност

Няма да се върна, защото един истински учител се задушава в сегашното българско училище. Задушава се от необходимостта да следва учебни планове, които са извън всякаква логика, полезност и естетическа наслада. Математиката е осакатена до степен, в която се нуждае от оперативно лечение. Информационните технологии са безполезни до степен да бъдат дори вредни. И всеки, дръзнал да поправи на своя глава тези недостатъци, причинени от Министерството на образованието, се изправя пред риска да попадне или под ударите на бюрократите, или под ударите на обществото в лицето на родители, подлагащи децата си на нездрава амбиция.

Като учител имах късмета да попадна в училище, управлявано от директор с разбиране за новото и с желание да помага с каквото е по силите му. Разреши ми да водя часове по несъществуващата тогава дисциплина математическа лингвистика. В училище, в което, по думите му, децата имат нужда да смятат до 100 и това е достатъчно. Той не само разреши това да се случи, но и намери пари за участие в състезанията, без дори да разчита на някакъв успех. Учениците бяха от икономически техникум, а на тези състезания по принцип ходят само ученици от математическите гимназии. След две години деца без специализирана математическа подготовка се състезаваха наравно с математическите гимназии. Едно от тях донесе 6-то място на национални математически състезания и това беше най-доброто класиране от времето, когато аз бях състезател. Удовлетворението да започнеш с деца, за които математиката не е приоритет, и да ги направиш състезатели от национално ниво не може да се опише. Именно успехите на учениците мотивират учителите в най-голяма степен.

Без връзка със съвременното ежедневие

Но днес това е невъзможно. Учебните планове по математика осакатяват децата. Уроците нарушават естествената логика на изложението. Примерите целят да покажат единствено връзката между математиката и зидаро-мазачеството или пътуванията от дестинация А до дестинация B с невъзможни плавателни средства като сал например. Няма нито една задача от теория на графите, която естествено се свързва с Google и Facebook – все неща от ежедневието на децата. Няма нито една задача от математическата лингвистика (или теория на формалните езици и граматики, както е известен този раздел в науката). Тя пък е основа на всички езици за програмиране и това е икономическият сектор с най-големи заплати и най-голям недостиг на подготвени кадри. Няма нито една задача от булевата алгебра – единственият начин да вникнем в "мисленето" на компютрите и изкуствения интелект. Да продължавам ли?

Всеки сега действащ учител по математика може да започне да преподава тези основополагащи за днешната реалност знания след едно освежаващо обучение през лятната ваканция. Вместо да се чудим откъде да вземем млади учители, които да принуждаваме да преподават по остарели методики, остарели задачи в остарели концепции, защо не направим като италианските железници – да направим съвременно съдържание на учебния материал и да усъвършенстваме действащите учители – млади, стари, каквито има – да преподават съвременно съдържание със съвременни методи. Кой, ако не учителят, е способен да се учи цял живот? През 1999 година бях още учител. Темата на годината беше "Проблемът 2000" – текущият край на света. Обявих, че ще говоря за този проблем в последния учебен ден в извънучебно време. Който иска да дойде. В кабинета беше пълно – и колеги-учители, и ученици заедно седяха в очакване да чуят нещо за един нашумял проблем от един от тях, в чиято компетентност е този проблем. Учители и ученици се учеха заедно, задаваха въпроси и бяха една общност. Затова съм сигурна, че проблемът на българското образование не е във възрастта на учителите. То е в чипа на министерството. И той трябва да бъде сменен.

Мариела Станчева има 10-годишен опит като преподавател по математика и информационни технологии. Сега се занимава с програмиране и разработване на база данни, но продължава да работи с ученици в образователната уеб платформа "Прознание".

Тази година реших да заведа семейството си на пътешествие с влак. Влаковете според мен са транспорт на бъдещето. Това няма как да се види в България, така че пътешествието беше в Италия. Италианските железници са страхотни – бързи, чисти, климатизирани, снабдени с интернет – нещо, без което не бих успяла да кача едно момче на 15 и едно момиче на 17 години на каквото и да е превозно средство. Не са никак евтини. Но са много често използвани. Всеки един от маршрутите, по които пътувахме, беше пълен поне на 75%.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    xyha avatar :-P
    xyha

    "защо не направим като италианските "

    Вярно , защо не ! :-)

    Отговорът е прост - не са ни нужни грамотни и питащи хора . Трябват ни тъпи и гладни гласоподаватели , които да могат да се маниполират без да повдигат въпроси, когато концесии се раздават под масите , кредити се взимат безотчетно , държавни фирми се източват , цените на обществените услуги хвърчат при положени ,че същите се дотират от данъците ни .

  • 2
    stanislav22 avatar :-|
    stttt

    статията е паразитна.. ако баба ми беше мъжка, ако Левски беше с маратонки.
    за инфо това с компютурчетата и билетите в Италия работи от 90те! години, ама тогава се и пушеше здраво по влаковете като у БДЖто.. човек можеше да фане рак в пендолино с пушеща публика

  • 3
    geordgeo avatar :-?
    geordgeo

    Статията е много добра и засяга един от най-големите проблеми у нас, а именно - липсата на подготвени кадри в която и да е област на икономиката и науката. Сега я караме на принципа "на който му трябват еди какви си хора, да си ги подготви"... А това веднага налага въпроса": а за какво са ни тези университети тогава?"

  • 4
    tucker_case avatar :-P
    tucker case

    много ми хареса неочаквания обрат от съспенс (калпав уайфай и будна кондукторка) във драма (буден даскал и калпаво министерство)... :)

  • 5
    2.5 avatar :-|
    2.5

    Поздравления!
    Великолепна статия!

  • 6
    rapidfire avatar :-|
    gigabyte

    "Задушава се от необходимостта да следва учебни планове, които са извън всякаква логика, полезност и естетическа наслада." - Има логика, за съжаление. Едни учебници трябва да бъдат направени, за да бъдат продадени на учениците, толкова. А учебните планове най-вероятно се пишат от хора, които са намерили тихо пристанище в министерството. Какво развитие, какъв поглед в бъдещето, какви 5 лева в задача по математика?! Българинът е без това има къс поглед във времето, за какво са му знания, когато мечтите му се въртят около работа на автомивка в Англия или общ работник в Чехия (за мъжете) или бране на ягоди и помагане в домакинството някъде в Германия или Италия (за жените)? Жалко за децата с потенциал, които затъват заедно с невежите си съученици ...

  • 7
    velkomavrikov avatar :-|
    Велко Мавриков

    Страхотен материал! Благодарности на автора!

  • 8
    nikb avatar :-P
    NikB

    Не е проблемът в учебните планове, министерството и централизацията.

    Просто учителите, които се опитват да са творци, биват отсвирвани от колегите си, които предпочитат нищо да не правят в час (или да преподават така, както са преподавали преди 15-20 и повече години).
    Предимно заради завист, мързел, страх.

    Така, че стига сте се оплаквали, а започнете да работите и да отстоявате принципите си!
    За това преподавате по 20 часа седмично и ви се събират 3 месеца ваканции. :)

  • 9
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Докато учителите заклеват учениците си да не издават, че им се преподава Java вместо Паскал, така ще е...

    Колкото до статията - все реални проблеми, но лирически не ми се връзват. А учителите не могат да си хванат концепцията за дискусионна форма на преподаване, а ще се занимават с технологии...Какво ще правят по цял ден, ако материалите са готови и вече не трябва да се диктуват?!

    А проблема е такъв - учителите не им се занимава да разработват актуални въпроси за правилна подготовка на учениците си. Искат да си изкарат свободното време в частни уроци и докато са в училище да карат на материали от първата им преподавателска година.

  • 10
    coreni avatar :-?
    Coreni

    Пак не ми стана ясно за какво ти е код от билета за да ползваш бежичния нет на влак в движение. Пазят го де не го свършат нещо пътниците без билет или овчиците около ЖП-линията?

    Разбирам перспективата на господина, ама пак не е пример за едекватност това. Все пак е по-добре от "безплатния WiFi" на борда на American Airlines с който имаш достъп до... до сървърче на бода на което се хоства менюто на стюардесите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK