Мнения Daily - Невъзможното жонглиране на България

В началото на август в телефонен разговор с руския президент Владимир Путин българският премиер обсъди проекта за газов хъб на българския бряг (преработена версия на спрения руски проект за газопровод "Южен поток") и дори възраждането на спрения проект за АЕЦ "Белене".

Сега България осигурява комфорт и на Турция. Най-напред правителството изпълни искането на Анкара да й предаде привърженик на Фетхуллах Гюлен, после Борисов замина за Истанбул за разговори с президента Ердоган и премиера Йълдъръм за миграцията. Той обвини Европейския съюз за "липса на солидарност" по проблема и изля похвали за домакините си, като посочи, че турската военна операция в Сирия може да предотврати "още 2 млн. бежанци" към Европа.

После отлетя за Германия, където заедно с висши представители на Австрия, Словения и Хърватия се срещна с канцлера Ангела Меркел. Мисията му беше да й предаде твърдо послание от Анкара - ЕС да не бави либерализацията на визовия режим за турците и да отмени обвързването й с определени условия, защото в противен случай ще се изправи пред нова мигрантска вълна. Меркел не каза и дума след срещата.

Какво се крие зад това жонглиране на българския премиер с Русия, Турция и ЕС? Някои смятат, че той няма избор, тъй като, както се твърди в един станал популярен в социалните медии туит, "България зависи от Русия енергийно, от САЩ - за военна подкрепа, от Турция - за бежанците, и от ЕС - за парите".

В действителност това е хипербола, дори да съдържа зрънце истина. Руският газ не е решаващ за българския енергиен баланс. По различни причини и бежанската вълна през 2015 г. подмина страната. САЩ не се канят да отменят сътрудничеството в отбраната, както и Европейската комисия няма да спре фондовете за България заради флирта й с Москва и Анкара (кражбите и злоупотребите с евросредства са друг въпрос).

Личният стил на Борисов дава по-добро обяснение. В основата му са парирането на рискове и избягването на конфликти. Във вътрешен план той разтовари бремето на властта си в коалиция, включваща партии и лидери от всякакъв вид. В международен план е ръководен повече от страх, отколкото от амбиция.

Но както беше казал един бивш френски премиер, "в политиката страхът е толкова лош съветник, колкото и във всичко друго". Руските енергийни проекти в България си остават в сферата на утопиите. В стила на Москва е да използва "Южен поток" 2.0 като лост в преговорите си с Анкара за възродения наскоро "Турски поток". А проектът за АЕЦ "Белене", пословичен с корупцията си, не намери стратегически инвеститор, готов да поеме прекомерната му сметка.

Президентът Ердоган може да блъфира със заплахите си към лидерите на ЕС около визовия режим, а Борисов рискува да попадне в незавидно положение под кръстосан огън.

Накратко, българският премиер може да разказва добра история на електората преди президентските избори. Но дали сложното балансиране, с което се е нагърбил, ще донесе нещо добро на България е отворен въпрос.

Рожденик

Фотограф : Lucas Jackson

Как мисли Уорън Бъфет

От книгата "Даото на Уорън Бъфет". На 30 август американският милиардер навършва 86 години

Работа, изпълнена с предизвикателства, изгражда високо самоуважение, поощрява творчеството и привлича висококачествени хора. Работа без предизвикателства е отегчителна и привлича най-слабо мотивираните хора. Но където има предизвикателства, има и риск. В света на бизнеса трябва да се вземат решения, което е свързано с неминуеми грешки. Именно същността на вземането на решения прави нещата толкова интересни. Ако искаш да привлечеш най-добрите и най-умните мениджъри, трябва да им осигуриш работна среда, която ще им позволи да допускат грешките, които вървят ръка за ръка с успеха.

Никакво проучване на общественото мнение не може да замести мисленето. Голям е комфортът да инвестираш заедно с тълпата, но трябва да се безпокоиш какво ще стане, когато тя се оттегли. Една акция обикновено няма голям потенциал за увеличаване на стойността, когато стане наистина популярна, което означава, че сте поели голям риск при нисък процент на възвращаемост. Ако сте разумен инвеститор, търсете акции, които никой не търси в момента - има минимален риск да изгубите парите си и голяма вероятност за висока възвращаемост.

По някаква причина хората се съобразяват с цената, а не със стойността. Цената е това, което плащате, а стойността е това, което получавате. Тайната на играта е винаги да плащате по-малко и да получавате повече.

Когато търсиш да назначиш някого на работа, гледай за три качества: честност, интелигентност и енергия. Но най-важна е честността, защото, ако тя липсва, другите две – интелигентността и енергията, ще те убият.

Не можеш да направиш добра сделка с лош човек. Не правя сделки с хора, на които нямам доверие. Мисля, че всяко дружество заслужава акционерите си.

За милиардерите, които познавам, е характерно това, че парите само подчертават основните черти на характера им. Ако са били негодници, преди да натрупат пари, са просто негодници с милиард долара.

Ние черпим информация за инвестиционни идеи от медиите, което означава, че сме изцяло зависими от акуратността и точния анализ на журналистите за случващото се. Колкото по-интелигентни са журналистите, толкова по-интелигентно и заможно е обществото. Единствените хора, които не желаят по-интелигентно общество, са лъжците, крадците и политиците, които се опитват да скрият нещо.

Промени в сградите, а в главите?

НДКак сме с председателството

От коментар на Михаил Вешим, вестник "Стършел"

В началото на 2018 г. България ще председателства Европейския съюз. Основните събития, свързани с това, ще са в НДК – сградата, която не е изцяло ремонтирана от построяването си преди 35 години

Миналата година излезе една световна класация на английския "Файненшъл таймс"– за най-нефункционалните сгради в света. Нашият НДК се класира в първата петица. Основният аргумент – много по-голяма площ на фоайетата, отколкото на залите. Сякаш докато е проектирал, архитект Баров е имал едно наум, че в тая сграда, предназначена основно за конгреси на БКП, не е толкова важно какво се говори в залата.

По-важното е хората да се видят по фоайетата, да си поприказват, да хапнат, да пийнат кафенце. И още за сградата от "Файненшъл таймс": "Ориентирането в нея обаче е трудна задача, защото прилича на лабиринт от слабо осветени коридори, мраморни стълби, ескалатори и зали. Отвън хората се сблъскват с неравните настилки и продължителните ремонти, които още не са довели до резултати...".

Наистина, има ли по-ремонтирано място в София от мраморите пред и зад НДК? Случва се да ги разкопават и по два пъти годишно. В момента, когато наредят плочките от едната страна, почват да копаят от другата.Сега за основен ремонт на НДК ще бъдат дадени двайсет милиона лева.

Вече по телевизията показаха и проекти как ще изглеждат новите, ремонтирани зали, в които ще се решават съдбините на Евросъюза. Не изглеждат зле, но доста неща остават неясни. Например каква ще е съдбата на паметника на Валентин Старчев в градинката пред Двореца? Водиха се дискусии, застъпваха се различни позиции "за" и "против", но никой не се нае да обяви крайното решение. И паметникът продължава да си стърчи – полуразрушен.

В новите проекти за зали, показани по телевизията, никъде не се видяха стенописите. А в залите на НДК има стенописи от най-вид­ните български художници на този период, носители на държавни отличия и Димит­ровски награди. В зала 7 на голяма стена Христо Стефанов е изобразил дейци на българската книжовност и култура. Сред тях – на най-централното място е Людмила Живкова. Класиците ни - Вазов, Йовков, Елин Пелин кръжат около нея – а тя, цялата в бяло, е като Център на слънчевата система.

Такива бяха указанията – мислехме за нея "като за огън". "Незабравимата" дори бе споменавана на 2 юни заедно с имената на Левски и Ботев. Бе обявена за геройски загинала за свободата на България.

Какво се предвижда в реконструкцията? Ликът на Людмила остава ли? Да не вземат да го замажат и с това да замажат спомена за времето, когато талантливи художници и поети без капка свян лъскаха патъците на властта. И срещу това получаваха титли, звания, апартаменти, ателиета и парични награди.

В зала 6 има стенопис на Светлин Русев – изключителен образец на соцреализма. Някакви мрачни, сиви жени-оплаквачки, излезли от един калъп, с едно лице – колаж между Нешка Робева и баба Ванга, оплакват тялото на разстрелян герой. Над тях лети свободата, развяла червен парцал. Този стенопис заслужава да бъде запазен за идните поколения, за да се знае и помни, че и ние сме дали нещо на социзкуството редом със съветските и севернокорейските художници.

Не е лесно да правиш промени в сградите, а още по-трудно – в главите. Главите ни готови ли са да поемем председателството на Евросъюза? Но това е съвсем друг въпрос...