🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Мнения Daily - След "развода" между демокрацията и капитализма

И още: Цветанов: Българската политика става опасно непредсказуема ; Жена и генерал

Вариантите са между глобална плутокрация и плебисцитни диктатури.
Вариантите са между глобална плутокрация и плебисцитни диктатури.
Вариантите са между глобална плутокрация и плебисцитни диктатури.    ©  Lee Jae-Won
Вариантите са между глобална плутокрация и плебисцитни диктатури.    ©  Lee Jae-Won
Бюлетин: Моят Капитал Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Прогноза

Какво да очакваме след "развода" между демокрацията и капитализма

От статия на Мартин Уулф, колумнист на "Файненшъл таймс"

Все по-ясно става, че "бракът" между либералната демокрация и глобалния капитализъм вече не може да се смята за даденост. Потвърждават го и политическите процеси в ключови западни страни. Но ако успехът на политическите и икономическите системи, който беше пример за останалите страни в продължение на четири десетилетия, вече не е притегателен, тогава кое е?

Има естествена връзка между либералната демокрация, разбирана като комбинация от всеобщо избирателно право и утвърдени граждански и лични права, от една страна, и капитализма с правото свободно да купуваш и продаваш стоки, услуги, капитал и собствения си труд - от друга. Те споделят виждането, че хората са свободни да правят техните собствени избори като личности и граждани.

Между демокрацията и капитализма обаче се поражда все по-ясно изразено напрежение. Демокрацията е егалитарна, т.е предполага равенство, а капитализмът - не, поне що се отнася до резултатите. Ако икономиката закъса, мнозинството може да предпочете авторитаризма, както стана през 1930-те години. Или ако икономическите резултати станат твърде неравни в обществото, богатите могат да превърнат демокрацията в плутокрация.

Исторически възходът на капитализма и натискът за всеобщо избирателно право вървяха заедно. Затова и най-богатите страни са либерални демокрации с капиталистически икономики. Широката основа, върху която нарастваха реалните доходи, имаше ключова роля за легитимирането на капитализма и стабилността на демокрацията. Днес обаче капитализмът твърде много се затруднява да генерира такова подобрение и просперитет. Даже обратно - очевидно е нарастващото неравенство и забавянето на производителността. Тази токсична комбинация прави демокрацията нетолерантна и делегитимира капитализма.

Разочароващото представяне в последно време на глобалния капитализъм, не на последно място шокът от финансовата криза и нейния разрушителен ефект върху доверието в елитите подронват и вярата в устойчивостта на брака между либералната демокрация и глобалния капитализъм.

И така, кое може да го замести? Една от възможностите би била глобалната плутокрация и като ефект от нея - краят на националните демокрации. Както при Римската империя, формата на републиките може да остане същата, но реалността ще е друга.

Алтернативен на този сценарий биха били нелибералните демокрации или направо плебисцитните диктатури, в които избраният водач упражнява контрол и върху държавата, и върху капиталистите - наблюдаваме го в Русия и в Турция. Този контролиран национален капитализъм би заменил впоследствие глобалния - нещо подобно се случи през 30-те. И не е трудно да бъдат разпознати западните политици, които биха пожелали да тръгнат точно в тази посока.

Така че тези, които искат да се запазят и либералната демокрация, и глобалният капитализъм, ще трябва да отговорят на сериозни въпроси. Един от тях е как международните споразумения в полза на корпорациите се отнасят към интересите и правата на гражданите. За да се запази легитимността на демократичната ни система, икономическата политика трябва да е ориентирана към мнозинството, а не към малцина. На първо място трябва да се постави гражданството, пред което политиците да се отчитат. Ако не направим това, фундаментът на нашия политически ред може да "поддаде" и това няма да е добре за никого.

Едно към едно

Опасна непоследователност и непредсказуемост

Цветан Цветанов, председател на ГЕРБ, при откриването на новата парламентарна сесия

Най-опасните характеристики на българската политика станаха нейната непоследователност и непредсказуемост. Това е белег за политическа неадекватност в условията на сериозни международни проблеми и напрегната обстановка. Нещо повече, то уличава немалко български политици в безотговорност и незачитане на националния интерес. Така че нека си поставим за цел да търсим националното единство на първо място при политиците, а след това сред избирателите.

... България е в деликатна ситуация и хората трябва да могат да се доверяват на властта и на експертите. Информационният хаос сам по себе си е сериозна заплаха, когато става дума за национална сигурност.

Президентски избори

Жена и генерал

От коментар на Никола Божков в ureport.bg

Да, заглавието е сексистко. А да изправиш Жена срещу Генерал в битка за президент е тарикатски номер. Нежност vs Сила, Майката vs Бащата, Грижовност vs Оръжие, Мусака vs Две ракии (и шопска салата). Жена срещу Мъж. Дихотомична реалност

ГЕРБ разполагат с голям набор от жени. Заслугата е на кадровия подбор на Бойко Борисов. Не защото нашият министър-председател и партиен лидер е фен на еманципацията и джендър мейнстрийминга. Нищо подобно.

Просто жените са известни с по-голямата си лоялност и вярност. Особено правилно подбраните. И само сменят битовото с партийното робство, като така ни най-малко не се накърняват фантазиите на мъжкото патриархално въображение.

Погледнете обаче нежните редици на ГЕРБ. Там няма нито една жена от калибъра на Мая Манолова или Татяна Дончева. Дали заради традициите на Клара Цеткин и Роза Люксембург, но вляво като че ли женското присъствие блести повече.

Няма нито една устатница, която да показва бърз ум, твърд характер, женско бунтарство и опърничавост. И която, разбира се, би създала проблеми с това си поведение. В жените на ГЕРБ вариации по Искра Фидосова вече няма.

Всички те са в позиция "Винаги готов!" да изпълнят заповедите на Борисов, без да се усъмнят в правотата им. Кметицата Йорданка Фандъкова просто си стои, вече трети мандат – на снимки и в ефир, с това излъчване на крехкост. "Време е за президент жена, майка, учителка (Фандъкова е бивша учителка - бел. ред.)", казва в пространно интервю за "24 часа" бившият конституционен съдия, бивш агент на ДС и настоящ поддръжник на ГЕРБ Георги Марков. Стига да искаме зад гърба й да седи Бойко Борисов и да тропа с юмрук по масата

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov
    • + 1

    Всъщност връзката между либерална демокрация и капитализъм, така както я разбираме днес е по- скоро изключение, а не правило. През 19 в.ек повечето демокрации изискваха имуществен и образователен ценз за гласуване. Чернокожите не бяха пълноправни граждани в САЩ до шейсетте, а жените в Швейцария получиха право да гласуват едва през 1972 г. До 70те циганките в Швеция намаха право на повече от две деца, а ако имаха такива държавата ги отнемаше. Така, че дали либералната или и-либералната демокрация имат по-голяма заслуга за забележителните резултати, които постигна капитализмът през последните три века е най-малкото спорен. Историята показва, че всяко движение в един момент се изчерпва и се превръща в свое отрицание. Време е да се преосмислят основни принципи на либералната демокрация, като принципа "един човек - един глас."

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал