С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 6 сеп 2016, 15:39, 6953 прочитания

Мнения Daily - Газово шоу за вътрешна употреба

И още: Бежанската вълна - кой раздухва истерия в България; Оздравяването на общини e дисциплиниращо, но и скъпо за бюджета; Нов напън да се намалят отпадащите от училище

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
От коментар на Диана Костова в сайта webcafe.bg

В деня, в който Москва обяви, че няма никакви намерения да възстановява "Южен поток" по старото трасе до Варна и доставките на руски газ през "Турски поток" към Европа ще стават през Гърция, Бойко Борисов обяви ултиматум на Брюксел - или ще го бъде газовия хъб "Балкан", или ще наложи вето. ("Няма да позволим България да бъде заобиколена и ще използваме правото си на вето", бяха думите на Борисов – бел. ред.)
Вето? Върху какво? Върху намерението на Гърция да приеме газопровода "Турски поток" по условията и на цените, диктувани от "Газпром"? Борисов може да е сигурен, че ще е последният на опашката от европейски лидери, които ще ударят Ципрас през ръцете.

Тогава? Вето на европейските санкции срещу Русия? Подобно волно съчетание не си го позволи дори социалистическият външен министър на Пламен Орешарски. А социалистите при Орешарски си позволяваха доста волности - например да си съчинят нов закон за енергетиката по опорни точки, писани от "Газпром", според които българската акватория на Черно море не била част от ЕС.
Най-високият гост от ЕK (директор на дирекция в главна дирекция), командирован за представителност пред Борисов, само сви рамене и примижа при вида на едрогабаритния министър-председател с око, бушонирано при рикошет с футболна топка. Едва ли е разбрал какъв театър гледа и защо пушката гърми още в първо действие.


А не е много сложно да се сетиш, че преди президентските избори Борисов помпа мускули за вътрешна употреба. Удивително е как успя да вкара в наратива си едновременно турското робство, войните в Югославия, скапаните пътища, бежанската криза и ключовата реплика "вие сте ни длъжни на нас".
За пред българската публика беше и обяснението, че "Южен поток" се провалил заради задкулисно политическо решение на "Великите сили", а не заради отявления корупционен модел за кражба в особено големи размери на група българо-съветски олигарси.
Дискретното уточнение, че проектът за газовия хъб се чертае с помощта на Иван Костов и Сашо Дончев, се изплъзна, за да затвори устата и на "скритите опозиционери", още преди да си помислят да кажат "а".

Внезапният русофилски порив на Борисов направи излишни половината "лидери на обществено мнение" от ДС-патриотичния профил - от мислителите на енергийното лоби в БСП през Каракачанов, та до Първанов.
Не им е лесно и на прогресивните медии, които хем носят на ръце президентската кандидатура на ген. Радев, хем хвалят стратегическата дълбочина и ускорения темпоритъм на Борисов по руска линия.
За добро или за лошо, Борисов играе само на сигурно. В името на сигурните избори днес може да си позволи да имитира Орбан, утре да се закълне пред FAZ, че в Европа не се е раждал по-голям политик от Меркел, вдругиден да се примоли за отпадане на визите за Турция от името на Ердоган - и да опакова всичко това в целофана "правилна европейска политика".
Само че, когато всички са доволни, обикновено се оказва, че някой не е разбрал в какво се набърква.

Бежанската вълна
Кой раздухва истерия в България

От коментар на Ясен Бояджиев за Deutsche Welle



Не стигат 3-те милиона, които вече са в Турция, а ето че "от Алепо се надигат нови повече от 2 милиона мигранти". Добре че турските "колеги" ги "препятстват". Това заяви на няколко пъти в последните дни българският премиер, докато аргументира външнополитическите си ходове. За голяма част от и без това наплашената българска публика твърдението му сигурно звучи стряскащо. Само дето не е вярно.

Алепо, някога най-големият град в Сирия, действително е една от ключовите точки на войната там. Населението на града действително е било малко повече от 2 милиона, само че преди войната - до 2012 г. Оттогава стотици хиляди жители на Алепо напуснаха града и се пръснаха из Турция и Западна Европа. Други десетки (а може би стотици) хиляди избягаха през зимните и пролетните месеци на тази година, когато започна офанзивата на сирийската армия, подкрепяна от руската авиация. Сега хуманитарната ситуация в града наистина е катастрофална - най-вече в частта му, контролирана от бунтовниците и обсадена от правителствените сили. Колко точно хора са останали в града е трудно да се каже, но хуманитарни организации предполагат, че около 300 хиляди души са блокирани от сраженията.

От Алепо няма как да се "надигнат 2 милиона мигранти", просто защото там отдавна няма толкова хора

Фотограф: Youssef Boudlal


С две думи - Алепо наистина е страшен символ на огромна човешка трагедия. Но точно заради тази трагедия от него вече няма как да се "надигнат 2 милиона мигранти" - просто защото там отдавна няма толкова хора.

Да се правят подобни сметки може и да изглежда цинично. Но не по-малко цинично е да се внушава примерно, че "не се ли реши по дипломатичен път, войната е неизбежна и в наша територия".

"Надявам се, че и политическата класа в България си дава сметка пред какво сме изправени", казва още премиерът. И всички - управляващи и опозиция - се надпреварват да оправдават надеждите му и да се оплакват от международното положение. Въобще, като слуша българските политици, човек може да остане с впечатлението, че върху България се струпват всички беди на света и я тласкат към ръба на истинска катастрофа.
Разбира се, рискове за сигурността на страната съществуват, но ми се струва, че като цяло заплахите са силно преувеличени. А това може да превърне естествените страхове в повсеместна истерия.

Донякъде тази истерия се създава изкуствено и умишлено. Защото раздуването на потенциалните вреди от международното положение може да донесе определени вътрешнополитически ползи. Не само на предстоящите избори, но и в по-дългосрочен план.

За едни това представлява възможност да се бетонират за по-дълго във властта, като призовават към единство, спокойствие и стабилност пред надигащите се опасности и уличават несъгласните в "безотговорност и незачитане на националния интерес". За други е точно обратното: за тях това е шанс да разклатят статуквото, за да се докопат до властта.

Трети виждат отлична възможност да обърнат компаса във външнополитическата ориентация на страната - подменяйки ценности, причини и следствия, маскирани под загрижеността за българските национални интереси. За някои пък тази истерия е най-естествената и благоприятна среда за прокарване на националистически и ксенофобски безсмислици.

За всички заедно тя е удобно прикритие за нежеланието или неспособността да извършат онези реформи, които биха решили истинските дългосрочни проблеми на нацията. Затова пък под това прикритие различните малки и големи далавери и корупционни схеми вървят най-добре. Тъй че, както се казваше едно време: "Да живее международното положение!"

Истерията обаче винаги пречи на трезвата преценка и често води до погрешни решения. Затова да се опитаме да ѝ се противопоставим, като спокойно и рационално различаваме краткотрайните от дългосрочните рискове, истинските от мнимите заплахи. Като онези 2 милиона, дето се задавали от Алепо.
Оздравяването на общини
Дисциплиниращо, но и скъпо за бюджета


От анализ на Петър Ганев и Ивайла Раденкова в Седмичния бюлетин на ИПИ

В края на май бяха приети промените в Закона за публичните финанси, с които се въведоха нови правила за откриване на процедура по финансово оздравяване на общини и се отвори възможност за предоставяне на безлихвени заеми от централния бюджет. Този механизъм, който, макар и по идея да има дисциплиниращ характер, може да доведе както до финансови, така и до политически проблеми.

Няколко месеца след приемането му вече знаем първата група общини, чиито финансови показатели са влошени и съответно е необходимо откриване на процедура по оздравяване. Спрямо данните към средата на 2016 г. това са общо 36 общини в страната, сред които са и областните центрове Видин, Кърджали, Ловеч, Перник, Сливен и Смолян. Всички са изготвили проекти на своите планове за финансово оздравяване и се очаква становище на финансовото министерство.

От оскъдния брой оздравителни планове, публикувани онлайн, е видно, че закъсалите общини възнамеряват да използват исканите средства най-вече за погасяване на стари задължения. От страна на приходите почти всяка община е обещала, че ще се работи усилено по подобряването на събираемостта на данъка върху недвижимите имоти и данъка върху превозните средства. Предприето е и повишаването на редица такси, както и въвеждането на нови.
По отношение на разходите повечето общини предприемат оптимизация на бюджетите на местната администрация, като ще се спестява и от бюджетите за културни дейности и спортни клубове.

Община Перник например, която е с най-висок размер на просрочените задължения към средата на 2016 г. (18.5 млн. лв.), е поискала от държавата 20 млн. лв. безлихвен заем (16 млн. лв. до края на 2016 г. и 4 млн. лв. през 2017 г.) Приходните й мерки, в т.ч. по-добрата събираемост на данъците върху недвижимите имоти и превозните средства, както и увеличението на данъка за придобиване на имущество и увеличението в размера на някои такси, е оценено да донесат 2.6 млн. лв. повече приходи до 2019 г. Общината ще съкращава разходите за издръжка с около 1.2 млн. лв. годишно, както и разходите за персонал.

Очакваният фискален ефект от заложените мерки възлиза на 10.2 млн. лв., като всички средства ще бъдат използвани за погасяване на просрочени задължения, както и за връщане на предоставените безлихвени заеми. Срещу тези мерки обаче стои безлихвен заем от 20 млн. лв. от държавата.

В подобен дух са и останалите оздравителни планове. Общо за въпросните 8 общини сумата на поисканите безлихвени заеми е близо 70 млн. лева. Макар в самите планове да са залегнали дисциплиниращи мерки, в общия случай по-голямата цена на оздравяването пада върху централния бюджет. Това е очаквано на фона на това, че по-голяма част от парите отиват за стари задължения, както и поради структурата на местните бюджети, която не дава достатъчно инструменти на местните власти и на практика може да вкара бюджета в сериозни проблеми с подписването на един или друг неизгоден договор.

Размерът на безлихвените заеми безспорно ще направи въпросните общини още по-зависими от централната власт, тъй като възможността за допълнителна субсидия, тоест опростяване на заема, е повече от примамлива. Колкото до данъкоплатците, те поне могат да се надяват, че някои от мерките срещу прахосничеството на местно ниво ще проработят и местните финанси на някои проблемни общини ще влязат в ред, макар и най-вероятно на висока цена за бюджета. В дългосрочен план дебатът за децентрализацията и данъчните правомощия на местните власти ще остане по-важен от процедурата по оздравяване на общини.


Образование
Нов напън да се намалят отпадащите от училище


От анализ на Зорница Славова в Седмичния бюлетин на ИПИ

Министерството на образованието обяви обществена поръчка за разработване на инструменти за кариерно ориентиране на учениците, които са застрашени от отпадане от училище. Финансирането ще дойде от програма "Наука и образование за интелигентен растеж", а проектът ще се изпълнява през 2017 г.
Идеята е чрез разработване на специални тестове за различни класове в училище да се идентифицират застрашените от отпадане ученици и да се обучат близо 300 кариерни консултанти и педагогически специалисти от 42 училища, които да създадат на "рисковите" ученици мотиви за учене и посещаване на училище. От консултантите и педагозите ще се очаква и да помогнат на учениците в избора на образование/обучение или професия.



Цялото начинание е стъпка в правилната посока, особено като се има предвид нарастването на дела на учениците, отпаднали от училище. Практиката показва обаче, че съществуват и редица рискове пред успешното изпълнение на замисъла.

Първо, спорно е дали трябва държавата да прави още една програма за милиони левове - само изработването на инструментите за кариерно ориентиране ще струва на данъкоплатците над 260 хил. лева. През учебната 2014/15 г. отпадналите са над 11 хиляди, или 2.8%, при 2.5% пет години по-рано. Нещо повече - след спад на дела на отпадналите през 2010 - 2012 г. през 2013 и 2014 г. той отново се увеличава въпреки множеството правителствени програми и проекти за намаляване на напусналите през последните години.

Второ, причините за ранното напускане на образователната система са редица и варират от икономически (бедност в семейството), през социални (незаинтересованост на родителите) до институционални (невъзможност на различните служби и специалисти да се справят с преждевременното напускане на училище). Статистиката показва, че три четвърти от напускащите изтъкват семейни причини за това, а една четвърт просто нямат желание да продължат. В този случай, за да има успех една такава програма, трябва да се включат и родителите.

Международното изследване на знанията на учениците PISA отчита, че социално-икономическата и семейната среда са ключови за представянето на учениците. Това означава, че и учениците, и родителите трябва да осъзнават ползата от образованието и то да е ценност, което пък е свързано с повишаването на качеството на системата.

Допълнително кариерното ориентиране в училищата трябва да бъде съпътствано от повсеместно прилагане на дуалното образование (особено в професионалните училища). Хората в министерството на образованието също ясно пишат, че "голяма част от учениците не виждат смисъл да продължат своето образование като основа за намирането на работа". Ако образованието продължава да е толкова далеч от пазара на труда и реалните практики, каквито и мотиви у учениците да се опитват да създават обучените специалисти, ситуацията няма как да се промени.

Трето, няма яснота за това от кои 42 пилотни училища ще се обучава педагогическият персонал да се бори с отпадането, но данните на националната статистика показват огромни разлики между областите в страната. Докато в областите Добрич, Търговище и Сливен около 5% от учениците са отпаднали от основното и средното образование през 2014 г., в Смолян и столицата делът на прекъсналите училище е около 1%. В 17 от 28-те области пък делът на отпадналите се е повишил спрямо пет години по-рано. Тези разлики предполагат и конкретен (по училища и общини) подход при разработваните политики.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Дубльор в репортерството е нов подход за обезсмисляне Мнения Daily - Дубльор в репортерството е нов подход за обезсмисляне

И още: Проспахме махането на Сънчо. И не само...; Няма порножурналистика без порнополитика

19 сеп 2019, 772 прочитания

Училищният автобус – глътка свобода за родителя 2 Училищният автобус – глътка свобода за родителя

Общините могат да предлагат ежедневен транспорт за децата в детските градини и училищата

18 сеп 2019, 2865 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily: Защо в България така пламенно мразим Меркел

И още: "Комерсант": Българският хъб е месо без кокал; Вие прости ли сте?

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София - BA Glass, планира да вложи 400 млн. лв.

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

Разходка в Прага

Бира, трева и музеи. Из града, който "те сграбчва за реверите и не те пуска да си отидеш"