Мнения Daily: Възходът на популистите - проблем за Меркел и Германия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily: Възходът на популистите - проблем за Меркел и Германия

Мнения Daily: Възходът на популистите - проблем за Меркел и Германия

И още: Само не питайте за парите

5794 прочитания

© Stefanie Loos


От анализ на Себастиан Фишер за германското списание Spiegel От гледна точка на националната политика източната германска провинция Мекленбург-Предна Померания със своето население от едва 1.6 милиона души няма особена тежест и до голяма степен е без значение. Обикновено. Но този път, след провинциалните парламентарни избори, произведени там в неделя, положението е различно. Все пак това гласуване беше по същество референдум за канцлера Ангела Меркел и нейните политики, което всъщност го прави доста значимо.

Резултатите от този референдум не изглеждат добри за Меркел. Нейният десноцентристки Християндемократически съюз (ХДС) загуби четири процентни пункта в сравнение с последния път, когато избирателите в провинцията гласуваха през 2011 г. - неговият резултат беше едва 19 процента, а дясната популистка партия "Алтернатива за Германия" (АГ) събра цели 20.8% от гласовете. Партията дори не съществуваше преди пет години.

Наистина ХДС не се представя особено добре в провинцията през последните 20 години, но в нея е парламентарният избирателен район на самия канцлер, което означава, че по същество АГ извършва революция в задния двор на Меркел. А тя направи това, като превърна изборите в гласуване по един-единствен въпрос - бежанските политики на Меркел.

Стратегията беше толкова успешна, че ХДС беше запратен едва на трето място в провинцията зад левоцентристката Германска социалдемократическа партия (ГСДП) и АГ. Това е първият път, когато настроената против Меркел партия изпреварва партията й в Германия - а в някои части на избирателния район на германския лидер АГ беше най-силната от всички партии.

За канцлера това е политическо поражение. Но все пак е само символично поражение. Нейната позиция като канцлер не е застрашена (засега).

Но резултатите в неделя ясно показаха, че все повече избиратели, поне в източната част на Германия, обръщат гръб на утвърдената демократична партийна система. Освен това изглежда, че няма особено значение дали икономиката се подобрява, градовете се обновяват, а туристическият сектор се развива добре, какъвто е случаят в Мекленбург-Предна Померания, която е структурно слаба от германското обединение през 1990 г. А е възможно една партия да води кампания, възползвайки се от страха от бежанците, дори в провинция, където живеят много малко чужденци.

Накратко, изглежда, че емоциите надделяха над разума. Фактите останаха на заден план.

Именно тук е предизвикателството за Меркел - политик, който винаги е залагал политическия си успех на ясни аргументи, основаващи се на факти и числа. Тя ще трябва да положи повече усилия за обяснения и разговори и ще трябва да постави своите политики в достъпна, смислена рамка, за да задържи своята партия зад себе си. Може също така да й се наложи да предприеме някои действия към сродната на ХДС баварска партия - Християнсоциалния съюз (ХСС), който остро критикува нейната позиция по бежанския въпрос. Това може да включва признание, че тя е направила някои погрешни стъпки.

В неделя вечерта ХСС даде ясно да се разбере, че не е заинтересован да спре натиска върху Меркел. Висшият член на партията Маркус Зьодер определи гласуването в Мекленбург-Предна Померания като "зов за пробуждане" към германските консерватори. Но неговото истинско значение беше ясно - то беше зов за пробуждане най-вече за канцлера.

Наистина подновеният успех на АГ вероятно ще засили гнева на ХСС към Меркел. Сега германските консерватори изведнъж трябва да си имат работа с надигаща се сила вдясно от тях.

А подобно на партията "Левите", няма изгледи АГ да изчезне като политическа сила в скоро време. Десните популисти са във възход както в източната, така и в западната част на Германия и се оказват умели в мотивирането на хората, които не гласуват, а също в отмъкването на избиратели от ХДС, както и от ГСДП, и дори от партията "Левите". Една от главните емоции, която обединява тази разнородна смес, е възмущението от канцлера.

Освен това за разлика от партията "Левите", която предприема стъпки за скъсване с корените си на неокомунистическа протестна партия, силата на АГ е в това, че тя напълно отхвърля партийната система в сегашния й вид. Тя не е заинтересована да играе по правилата; стреми се да предизвиква смут и да руши съществуващите устои. Всъщност тя е партия, която представлява опасност за демокрацията.

Проблемът, който представлява тя, не засяга само Меркел. Нито е въпрос единствено за нейните консерватори. Това е проблем за цяла Германия.

Мнения

Само не питайте за парите

От коментар на Иван Бедров в ClubZ

Хитът на новия политически сезон е "Ще строим хъб". За около един милиард и 500 милиона евро.

Съобщаваното досега трудно може да сглоби някаква ясна картина на намеренията, но въпреки това ентусиазмът е видим. В едно изказване газът щял да идва от интерконекторните връзки между България и Гърция, Сърбия и Румъния, от евентуален местен български добив, от строящия се Трансадриатически газопровод, но основно от Русия. В друго изказване като източници на газ са намесени Азербайджан, Туркменистан, но отново основно Русия. По сумата засега има синхрон – до 1.5 млрд. евро. Историята учи, че при големи енергийни проекти с държавно участие числата никога не са това, което са. И промяната винаги е нагоре.

Специалистите нека спорят за бъдещето на пазара на газ в региона, за прогнозите за потреблението, за мястото на България. Нека спорят за зависимостта и диверсификацията. Нека спорят за разходите и ползите от такъв проект, за начините на финансиране, за неговата рентабилност. Засега обаче не могат, защото листът е чисто бял.

А пък ние, т.е. обикновените данъкоплатци, даже не разбираме от всичко това, но имаме право да зададем поне един въпрос: Вярваме ли, че държавата може да похарчи 1.5 млрд. евро ефективно, отговорно и без да позволи на някой да открадне поне половината? Не. Не вярваме.

Вярваме ли, че висшите кадри в държавната ни енергетика защитават нашия интерес, или са водени от глада за още и още пари на данъкоплатците, които да усвояват? Не. Не вярваме.

Не вярваме също, че напълно случайно проектите за интерконекторите със съседните държави, по които да може да идва газ, ако единственият доставчик по някаква причина преустанови доставките, все се сблъскваха в някакво препятствие. Все нещо не беше доуточнено, все някой с нещо закъснял, все нещо не било предвидено, а те все не се строяха.

Не вярваме също, че напълно случайно почти милиард лева от сметките на държавните енергийни фирми се озоваха в КТБ и дадоха началото на процеса на напомпване на т.нар. банка до небивали размери и последващото й разграбване.

Не вярваме също, че напълно случайно никой не търси отговорност от тези, които допуснаха изхарчването на 1.5 млрд. лева за АЕЦ "Белене". Като през цялото време беше ясно, че много неща не са ясни. Но парите изтичаха. По думите на министър Теменужка Петкова от миналата седмица те са точно 1 305 945 000 лв. Още приблизително толкова е дължимото по решението на арбитражния съд заради поети ангажименти без ясни планове.

Ето ги милиардите, които все не достигат за необходимата модернизация на България. Сега ще се занимаваме с тристранни срещи, посредничества, Брюксел, Москва, заплахи за вето и всякакви други бомбастики (по Симеон Сакскоургготски, който възобнови проекта за АЕЦ "Белене" - б.а.) само и само да не се питаме за парите.

Имаме историята с изтичането на нашите милиарди. Имаме провала на държавните институции да контролират това. Имаме отказа от разследване и въздаване на правосъдие. А сега се иска от нас да повярваме отново.

Лорънс Гарфилд е името на героя на Дани де Вито във филма "Парите на другите". На този герой принадлежат думите: "Обичам парите. Обичам парите повече от нещата, които могат да купят. Има само едно нещо, което обичам повече от парите. Знаете ли кое е то? Парите на другите."

От анализ на Себастиан Фишер за германското списание Spiegel От гледна точка на националната политика източната германска провинция Мекленбург-Предна Померания със своето население от едва 1.6 милиона души няма особена тежест и до голяма степен е без значение. Обикновено. Но този път, след провинциалните парламентарни избори, произведени там в неделя, положението е различно. Все пак това гласуване беше по същество референдум за канцлера Ангела Меркел и нейните политики, което всъщност го прави доста значимо.

Резултатите от този референдум не изглеждат добри за Меркел. Нейният десноцентристки Християндемократически съюз (ХДС) загуби четири процентни пункта в сравнение с последния път, когато избирателите в провинцията гласуваха през 2011 г. - неговият резултат беше едва 19 процента, а дясната популистка партия "Алтернатива за Германия" (АГ) събра цели 20.8% от гласовете. Партията дори не съществуваше преди пет години.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.