С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 сеп 2016, 15:07, 14063 прочитания

Има ли балон във висшето образование

Студентските дългове и промените в университетската среда

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Авторът е част от Brain Workshop Institute, ръководител на проекта "Университет с отворен код" – инициатива за създаване на глобален хъб за университетско образование.

Седем от десет - толкова студенти излизат в момента от системата на висшето образование в САЩ с дълг, който надхвърля сумарно 1.3 трилиона долара. Тенденцията е той да достигне 2.5 трилиона към 2025 г. по данни на Бюрото за финансова защита на потребителите. Студентските дългове в САЩ изпреварват тези по кредитните карти и лизингите по автомобили, като остават втори по размер - само след ипотечните кредити (виж графиката).

От 2008 г. темата за това съществува ли образователен балон във висшето образование, който да застрашава глобалната икономика, е сред най-често дискутираните. Очакването за лавина от неплатежоспособност се корени в множество свързани помежду си промени в средата като постоянно нарастващия брой на онези обучаващи се, които така и не придобиват университетска диплома и остават без възможност да покрият дълговете си. Само за последните две десетилетия в подобна ситуация в САЩ са попаднали 31 милиона души – частично преминато обучение, но без придобита формална степен, която да им гарантира възвращаемост на направената инвестиция.


Обяснението на тази ситуация е далеч по-сложно от широко разпространената теза за "безполезните" хуманитарни специалности, които генерират безработни. По данни на различни изследвания над 30% от студентите избират специалност, към която не проявяват интерес, но са мотивирани от финансовите перспективи и стойността на обучението. Именно при тези 30% обаче е по-малко вероятно да се стигне до успешно дипломиране, т.е., освен че има отлив от обществено значими сфери като социалните и здравните грижи по чисто икономически съображения, тази тактика често пъти има напълно противоположен на търсения резултат. Сред другите последствия са пренасищането на определени сектори, които само три-четири години по-рано биват обявявани за най-правилния избор за всеки млад човек, търсещ успешна реализация. Дали новите програмисти не са банкерите на предходното десетилетие? Истината е, че измененията в глобалната икономика покачват неимоверно риска от погрешни инвестиции, а растящата им стойност прави пазара системно непригоден да отговори на очакванията към него.

Ще се спука ли балонът

Ако обобщим картината, бихме достигнали до съвсем естественото, но напълно погрешно заключение, че се очаква скорошно спукване на евентуалния балон в сектора на висшето образование отвъд океана, където студентският дълг възлиза на повече от 50% от общия размер в глобален мащаб. Очакванията за изхода от ситуацията обаче съвсем не са еднозначни.



Едната причина за това е, че "напомпването" на дългове в системата е само косвено свързано с нарастването на търсенето на образователната услуга – процес, който започва през втората половина на ХХ век и продължава и до днес. Масовизацията на третата степен на образование е напълно логична и обоснована в една "икономика на знанието", в която постоянното усъвършенстване на знанията и уменията е задължително, за да останеш адекватен в утрешния ден. Държавната намеса, която цели да "подкрепи" това търсене, обаче може да се разглежда като пряк виновник, поне ако се съди по тези 1714% увеличение в издръжката за студент за периода от 50 години от въвеждането на държавно гарантираните кредити в САЩ. Създаденият от федералното правителство кредитен балон има малко общо с характера на конкретния актив, около който се разраства – очевидно наблюдаваме сходни процеси по отношение на области като образование, здравеопазване, жилища. Широкият достъп до здравеопазване не може да навреди на едно общество, но правителствените политики, свързани с него, могат.

Когато федералното правителство осигури лесен достъп до студентски кредити и ги гарантира 95% към банките, които ги отпускат - напълно очаквано - с цел по-високи постъпления, университетите увеличават таксите си за обучение. Най-големите губещи в случая са "подпомаганите" - настоящите и бъдещите студенти, които изпитват прекия ефект от четирикратното увеличаване на стойността на студентското обучение в рамките на последния четвърт век вследствие на "подкрепата", която им е оказвана. Всичко това обаче не непременно чертае сюжет, подобен на фалита на Lehman Brothers. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през последното десетилетие домакинствата в страните от ОИСР са удвоили дела от разходите си за висше образование. Тоест това, което наблюдаваме в САЩ, е сериозен проблем, но може да се окаже, че не е основният.

Това е още един факт в подкрепа на тезата, че липсват вътрешни за системата условия за скорошното й "прочистване". За да има балон, той трябва да може да се спука, с което да докаже наличието на драстичното разминаване между пазарната цена и вътрешната стойност на актива, генерирано във времето. Това "спукване", което се изразява в рязък спад на цените, трудно може да се случи в САЩ, поне докато федералното правителство стои зад огромна част от студентските заеми. По данни на Департамента по образованието за 2016 г., цитирани от Wall Street Journal, около 43% от длъжниците вече изостават с вноските си по държавно гарантирани кредити за над 200 млрд. долара, а предприетите мерки са по-скоро в посока справяне с последствията, отколкото с проблема (виж графиката).

Тези числа не са достатъчни, за да предизвикат системна криза в образователния сектор, камо ли във финансовия (на фона на случващото се с лихвените проценти). Достатъчни са обаче, за да продължи да расте дупката във федералния бюджет, да се задъха икономиката и да се вгорчи животът на приблизително 22 милиона длъжници с просрочени вноски.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 3326 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2703 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Напрегната тишина

И още: #КОЙ е на кон и бие по РБ; Доходи без връзка с производителността; In vino veritas, in yoghurt sanitas!

Още от Капитал
Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й

Намаляването на емисиите зависи от узряването на технологиите за съхранение на енергия

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10