Има ли балон във висшето образование
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Има ли балон във висшето образование

Има ли балон във висшето образование

Студентските дългове и промените в университетската среда

14579 прочитания

Авторът е част от Brain Workshop Institute, ръководител на проекта "Университет с отворен код" – инициатива за създаване на глобален хъб за университетско образование.

Седем от десет - толкова студенти излизат в момента от системата на висшето образование в САЩ с дълг, който надхвърля сумарно 1.3 трилиона долара. Тенденцията е той да достигне 2.5 трилиона към 2025 г. по данни на Бюрото за финансова защита на потребителите. Студентските дългове в САЩ изпреварват тези по кредитните карти и лизингите по автомобили, като остават втори по размер - само след ипотечните кредити (виж графиката).

От 2008 г. темата за това съществува ли образователен балон във висшето образование, който да застрашава глобалната икономика, е сред най-често дискутираните. Очакването за лавина от неплатежоспособност се корени в множество свързани помежду си промени в средата като постоянно нарастващия брой на онези обучаващи се, които така и не придобиват университетска диплома и остават без възможност да покрият дълговете си. Само за последните две десетилетия в подобна ситуация в САЩ са попаднали 31 милиона души – частично преминато обучение, но без придобита формална степен, която да им гарантира възвращаемост на направената инвестиция.

Обяснението на тази ситуация е далеч по-сложно от широко разпространената теза за "безполезните" хуманитарни специалности, които генерират безработни. По данни на различни изследвания над 30% от студентите избират специалност, към която не проявяват интерес, но са мотивирани от финансовите перспективи и стойността на обучението. Именно при тези 30% обаче е по-малко вероятно да се стигне до успешно дипломиране, т.е., освен че има отлив от обществено значими сфери като социалните и здравните грижи по чисто икономически съображения, тази тактика често пъти има напълно противоположен на търсения резултат. Сред другите последствия са пренасищането на определени сектори, които само три-четири години по-рано биват обявявани за най-правилния избор за всеки млад човек, търсещ успешна реализация. Дали новите програмисти не са банкерите на предходното десетилетие? Истината е, че измененията в глобалната икономика покачват неимоверно риска от погрешни инвестиции, а растящата им стойност прави пазара системно непригоден да отговори на очакванията към него.

Ще се спука ли балонът

Ако обобщим картината, бихме достигнали до съвсем естественото, но напълно погрешно заключение, че се очаква скорошно спукване на евентуалния балон в сектора на висшето образование отвъд океана, където студентският дълг възлиза на повече от 50% от общия размер в глобален мащаб. Очакванията за изхода от ситуацията обаче съвсем не са еднозначни.

Едната причина за това е, че "напомпването" на дългове в системата е само косвено свързано с нарастването на търсенето на образователната услуга – процес, който започва през втората половина на ХХ век и продължава и до днес. Масовизацията на третата степен на образование е напълно логична и обоснована в една "икономика на знанието", в която постоянното усъвършенстване на знанията и уменията е задължително, за да останеш адекватен в утрешния ден. Държавната намеса, която цели да "подкрепи" това търсене, обаче може да се разглежда като пряк виновник, поне ако се съди по тези 1714% увеличение в издръжката за студент за периода от 50 години от въвеждането на държавно гарантираните кредити в САЩ. Създаденият от федералното правителство кредитен балон има малко общо с характера на конкретния актив, около който се разраства – очевидно наблюдаваме сходни процеси по отношение на области като образование, здравеопазване, жилища. Широкият достъп до здравеопазване не може да навреди на едно общество, но правителствените политики, свързани с него, могат.

Когато федералното правителство осигури лесен достъп до студентски кредити и ги гарантира 95% към банките, които ги отпускат - напълно очаквано - с цел по-високи постъпления, университетите увеличават таксите си за обучение. Най-големите губещи в случая са "подпомаганите" - настоящите и бъдещите студенти, които изпитват прекия ефект от четирикратното увеличаване на стойността на студентското обучение в рамките на последния четвърт век вследствие на "подкрепата", която им е оказвана. Всичко това обаче не непременно чертае сюжет, подобен на фалита на Lehman Brothers. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през последното десетилетие домакинствата в страните от ОИСР са удвоили дела от разходите си за висше образование. Тоест това, което наблюдаваме в САЩ, е сериозен проблем, но може да се окаже, че не е основният.

Това е още един факт в подкрепа на тезата, че липсват вътрешни за системата условия за скорошното й "прочистване". За да има балон, той трябва да може да се спука, с което да докаже наличието на драстичното разминаване между пазарната цена и вътрешната стойност на актива, генерирано във времето. Това "спукване", което се изразява в рязък спад на цените, трудно може да се случи в САЩ, поне докато федералното правителство стои зад огромна част от студентските заеми. По данни на Департамента по образованието за 2016 г., цитирани от Wall Street Journal, около 43% от длъжниците вече изостават с вноските си по държавно гарантирани кредити за над 200 млрд. долара, а предприетите мерки са по-скоро в посока справяне с последствията, отколкото с проблема (виж графиката).

Тези числа не са достатъчни, за да предизвикат системна криза в образователния сектор, камо ли във финансовия (на фона на случващото се с лихвените проценти). Достатъчни са обаче, за да продължи да расте дупката във федералния бюджет, да се задъха икономиката и да се вгорчи животът на приблизително 22 милиона длъжници с просрочени вноски.

Изкуственият интелект срещу университетския чиновник

След като не успяваме да дадем еднозначен отговор на въпроса дали параметрите на настоящия проблем са достатъчно основание, за да се говори за неговия колапс, или статуквото може да бъде съхранено с десетилетия напред благодарение на държавната намеса, трябва да погледнем отвъд сегашната система. И да изместим фокуса от спорния "балон" към очевидния "пашкул", в който се е затворило университетското образование. Отговорът на въпроса какво е това, което би могло да изкара университетите от тяхното уютно укритие, което ги предпазва от опасностите на променящата се среда, но рискува да ги направи напълно нерелевантни на новите условия, е свързан със започналата междувременно четвърта индустриална революция - сливането на технологиите, което размива линиите между физическа и дигитална среда.

2012 г. беше обявена от New York Times за годината на масовите отворени онлайн курсове (МООК) - интерактивни курсове, съчетаващи видеоклипове, текстове и упражнения, достъпни от всеки, навсякъде, по всяко време, без предварителни критерии за прием, на ниска или никаква цена. Това беше и годината, в която днешният консултант по образователната програма на Хилъри Клинтън – Себастиан Трън, отбеляза студент номер 100 000 в свободния онлайн курс, който преподаваше в "Станфорд". Осем години след създаването на първите МООК-ове днес съществуват над 4200 курса от над 500 утвърдени университета. Записалите се в поне един МООК през 2015 г. са 35 млн. души по целия свят (виж графиката). Онлайн образованието обаче не успява да измести класическото университетско образование, нито да застраши сериозно позициите му, защото си постави за цел да бъде негова алтернатива вместо естествено продължение и обогатяване.

Силно институционализираната фигура на класическия университет не може да бъде заместена така лесно като таксиметрова компания от Uber, но може да бъде "преизмислена" в същия дух. Един "университет с отворен код" би могъл да организира достъпните в насипно състояние ресурси до степен на завършена услуга или продукт, поднесен съобразно индивидуалните предпочитания и възможности на учещия се.

Институционализирането на един такъв подход е само въпрос на време. С навлизането на компании като Apple, Google и Facebook на пазара на висшето образование – възможност, която най-новите правителствени документи във Великобритания предвиждат, класически фрази от академичния свят като "да застанеш на раменете на гиганти" ще придобият изцяло нов смисъл и звучене. В модерен университетски контекст това вече ще означава да правиш наука, да експериментираш и прогнозираш на "раменете" на големите данни. Наближава времето, в което системите с изкуствен интелект, които анализират глобалните тенденции на образователния и трудовия пазар и предоставят в реално време най-добрата "хибридна" програма за индивидуално обучение, ще изместят чиновниците от отдел "Студенти" и ще развенчаят "магията" зад правенето на семестриалната програма по факултети и катедри на принципа "Балканът пази своите тайни" (а покрай тях и щата на хабилитирания състав).

Университетската диплома на XXI век

Споровете около наличието на балон, на спекула, свързани с цената на университетското образование днес, нямат еднозначен отговор, нито решение вътре в системата. Където и когато такива са налице, те са в резултат на погрешни правителствени политики, които поддържат неустойчиво статукво. Но отвъд институционалния аспект вътрешната стойност на университетското образование (и наука) съвсем не е спекулативна – генерираните за икономиката ползи далеч надхвърлят инвестираните средства. Конкуренцията между съществуващи и нови играчи на пазара би имала силно положителен ефект. Такъв има и по-широкият достъп до висше образование, който води след себе си естествена (и оздравителна) ерозия в погрешното възприемане на дипломата като самоцел за сметка на реалния актив – придобитите знания и умения. Ясното разграничаване между инструмент за верификация и реален актив ще доведе по естествен път до отваряне на затворената институционална система, до отпадане на необходимостта от централизирано ядро, около което да се организира целият процес – нищо ново за ерата на споделената икономика.

Университетската диплома на XXI век ще бъде едновременно навсякъде (т.е. отвсякъде). Подобен поглед към бъдещето на висшето образование звучи може би революционен за по-голямата част от системата, но нали в това се крие истинският смисъл от университетското образование – в научния експеримент и научната дързост.

Авторът е част от Brain Workshop Institute, ръководител на проекта "Университет с отворен код" – инициатива за създаване на глобален хъб за университетско образование.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK