1. Нормално ли е за областен управител, че фирмата, спечелила конкурса за оценител, се оттегля, а вторият в класирането е фирма, получила лиценз за оценител на 1.12.2015 г., което означава, че е била подготвена целенасочено да извърши тази оценка?

2. Дали областният управител би продал свой имот на тази цена (около 90 лв. за кв.м в идеалния център на София - бел. ред.) и защо я е приел за нормална?

3. Защо не е оспорил оценката, която е далеч-далеч под пазарната? Той има право на това!

4. Защо е пристъпил към продажба на терена, при условие че е налице съдебен спор за имоти в същия терен между фирмата купувач и друга фирма, което е видно от самия договор за продажба?

5. Защо не е провел процедура по изкупуване на 14-те процента от фирмата, което е нормално, когато имаш 86% собственост, още повече теренът е с много добра перспектива – в идеалния център?

6. Защо не се е поинтересувал има ли процедура за обявяване на имота за недвижимо културно наследство в НИНКН?

7. Защо не се е запитал по каква причина повече от 10 години областните управители на София отказват да извършат продажбата?

8. Как е приел за нормална данъчната оценка на имота, която е смешна на фона на данъчните оценки на недвижимите имоти на граждани в район "Оборище"?

9. Поинтересувал ли се е областният управител каква е перспективата на този имот от гледна точка на бъдещо застрояване и защо не е направена оценка за бъдещите ползи, които за държавата биха били огромни? В цената на всеки имот продавачът включва и неговата перспектива, което областният управител като бизнесмен знае прекрасно!

10. Знае ли областният управител, че онзи областен управител от ДПС блажено заживя в Швейцария веднага след сделка със същия имот?

Коментар+

Към яхналите ведомствата

Доц. Кристиян Таков, преподавател по право в СУ "Св. Климент Охридски"

На вниманието на завършилия нещо в Свищов финансов министър Вл. Горанов и завършилите други неща другаде надлежни властници – яхнали ведомствата, които са бивши собственици на продадените на безценица имоти:

Член 40 от Закона за задълженията и договорите постановява, че ако представителят и третото лице се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за последния.

За да няма неразбрали поради образование и "политическа воля":

1) "представители" са охраненият областен управител на София, съответно оня, продал Дипломатическия клуб;

2) "третото лице" са подставените лица на #кой, купили двата имотеца за жълти стотинки;

3) "вредата за представлявания" е за всеки български гражданин, който е обран с тия две сделки;

4) искът за прогласяване на нищожността на сключените сделки се предявява пред Софийския градски съд. Ако някой вече се е намъкнал в имотите, може да се предяви направо като ревандикационен.

И пак за да няма позоваване – не ми е важно прокуратурата за пореден път да се провали в наказателното преследване на охранени еничари на #кой. Важно ми е имотите да се върнат, а ако ще се продават, това да стане като хората.

Сделката за Дипломатическия клуб

Кой кой е на изчезналата от фейсбук снимка

Режисьорът е далеч по-известен

От коментар на Христо Николов в "Клуб Z"

Една изтрита снимка от фейсбук повдига завесата над театралното представление, наречено "как трима старозагорски младежи купиха Дипломатическия клуб "Бояна" за 8.5 млн. лв.

Миналата седмица фирма "Ексклузив уеб дизайн" на младите и неизвестни предприемачи Ванеса Тодорова (21 години), Йордан Йорданов (24 години) и Димитър Йорданов (20 години) спечели търг за ценния държавен актив - за сумата от 8.5 млн. лв., без конкуренция.

Източниците на Клуб Z потвърдиха, че режисьор на постановката е далеч по-известният депутат от ДПС Делян Пеевски. Така става по-ясно защо никой не се осмели да наддава срещу новоизлюпените бизнесмени, а най-богатите българи от специализираните класации се скриха в миша дупка.

Предполагаемата връзка на Пеевски с младите старозагорци не е трудно откриваема при наличието на социални мрежи. От фейсбук става ясно, че семейството на старозагорските братя Йордан и Димитър Йорданови е в близки отношения с фамилията на известния мениджър от пътното строителство Цветан Цонев. Само допреди три месеца Цонев беше член на Съвета на директорите на строителната компания "ПСТ груп". Според медийни публикации дружеството в последните години бе част от бизнес империята на Делян Пеевски.

В четвъртък по обед Клуб Z разкри подробностите за търга и само часове по-късно от фейсбук изчезна снимката, на която са заедно семейство Йорданови и семейство Цоневи. "Нямам никаква представа защо снимката вече я няма във фейсбук", коментира за Клуб Z Наталия Цонева.

В крайна сметка, няма нищо лошо да си приятел с новия собственик на Дипломатическия клуб "Бояна". Без значение #КОЙ е той.

Пред новия риалити сезон

Зрителят е само бройка за рекламния бизнес, както гласоподавателят - за политическия.

Господари на сеира

От текст на Веселина Седларска в reduta.bg

Българите и телевизорът сме създадени един за друг. Нещо като филийката и маслото, но повече като рибата и кукичката. Иде, иде голямото гледане: новият политически сезон и "Биг брадър". По този повод искаме да дадем някои разяснения на зрителите, за които започва живеенето в будна кома пред екраните.

Невинната българска илюзия е, че телевизията съществува заради зрителите. Ние имаме невръстната представа, че рекламите са неизбежното зло, което се налага да понесем, защото те носят парите, нужни за създаването на продукт за най-важната част от телевизионната верига – зрителите. Точно обратното е: зрителите са нищо повече от бройка, която е нужна на телевизиите, за да спечелят рекламодателите.

За да стигне една телевизия до портфейлите на рекламодателите, тя има нужда от зрителите като пазар, на който да продава тяхната стока. Ако рекламодателите продават стоката си на нас, точно толкова вярно е, че нас ни продават на рекламодателите. То е като в политиката – в началото вярвахме, че тя се прави за гласоподавателите, сега вече знаем, че сме бройка в политическия бизнес.

А можем да си докажем, че сме си най-важните само по един начин – като изключим телевизора по време на вечерята. Това си е наша грижа. Българската грижа обаче обикновено е как да си купуваме все по-качествени телевизора, за да можем да гледаме все по-некачествени програми. Омагьосаният кръг, описан от Алфред Хичкок така: "Многото убийства на екрана все пак изпускат парата на агресия у зрителите. Нямате агресия? О, ще ви я създадем с рекламите."

Забележително е усилието на телевизиите да се правят на различни при цялото си дебнене за постигане на еднаквост. И обществената БНТ, която трябва да се различава от частните комерсиални канали, се мъчи да не изостава от забавлението. Вместо финансирани с парите от данъците ни разследвания за престъпността – сериали за престъпността. Някой да ви е питал какво искате да се финансира с вашите пари – истински разследвания за действителна престъпност или екшън сериали за престъпници?

Призивът "Мислете с главите си, не с телевизора си" не е случаен. Доказано е, че около половин минута след като човек започне да гледа телевизия, лявото полукълбо на мозъка му почти престава да работи, тъй като то е свързано с логико-аналитичните мисловни процеси, а по време на гледане човек не преработва информация, попива я наготово. На всичкото отгоре увеличената активност в дясното полукълбо води до отделяне на ендорфини, които са естествени опиати за организма. И ето ти го пристрастяването – до кротка кома, в която наблюдаването на нечий чужд живот замества живеенето на твоя собствен. На това залагат сапунените опери за разлика от книгоиздателите, създателите на театър и опера, които залагат на хората с активно отношение към собствения си живот.

Московският елит

"Путин върши неща, каквито никой преди него не е правил. Освен Исус Христос може би", казва художникът Никас Сафронов.

С Dream Vision - в Рубльовка

От кореспонденция на Юрий Решето за "Дойче веле"

Разхождаме се по огромна луксозна тераса, която се намира на покрива на шестетажна сграда в старата част на Москва. Изгледът е поразителен. "Виждаш ли стъкления покрив на съседа? Там живее кметът на Москва", казва с усмивка художникът Никас Сафронов, сякаш иска да подчертае колко са близки. "А Путин маха ли ви за поздрав?", шегувам се аз и забелязвам, че художникът изведнъж става сериозен. "Той живее малко по-нататък. Путин върши неща, каквито никой преди него не е правил. Освен Исус Христос може би", казва 60-годишният художник пред един рисуван от него портрет на Путин, увит в прозрачно фолио.

"Вижте, в лотарията например никой не иска да знае кои са губещите, но всеки иска да види победителя. А Путин е именно такъв: професионалист, мъж, патриот", казва Сафронов, който е един от най-известните съвременни руски художници.

В т.нар. златен квартал около Патриаршеските езера живеят хора като него - победителите в нова Русия. Всички те са хора с пари. С много пари. За имотите си тук плащат точно толкова, колкото и в Лондон или Париж, където много от тях също притежават жилища или къщи. Тук не се долавя досадната миризма от метрото. И може би никъде по света няма толкова много лимузини "Мерцедес" S класа на квадратен метър.

Съпругите на някои олигарси притежават тук второ жилище и по някой бутик. Нали не бива да скучаят в гористия Рубльовка - квартала на богаташите. Никас Сафронов произхожда от съвсем обикновено семейство, но днес е един от най-заможните руски художници. И се наслаждава на имиджа си: той е царят на купоните, навсякъде е добре дошъл, любимец е на луксозните печатни издания. Множество снимки на знаменитости красят офиса му.

Сафронов ме кани да разгледам дома му: палат с площ 800 кв. метра, вграден в сграда от 20-те години на ХХ век. Твърди се, че му е струвал цели 40 милиона долара. Тук са събрани и любимите му експонати. "Всички предмети са оригинали", обяснява Сафронов, докато нахлузва един рицарски шлем. Питам го за какво му е цялата тази експозиция: френска Наполеонова маса, римски фрески, скъпоценни руски икони. "Защото пасват тук много добре. И защото мога да си го позволя", отвръща художникът.

Той е герой на своето време. Винаги е успявал да се нагоди към новите условия. А стилът му? Смесица от всички стилове. Самият Сафронов го нарича Dream Vision. Най-много пари обаче му носят портретите на арабски крале, азиатски владетели, руски лидери. И портретите на Путин, разбира се.

"Западът използва Русия за сплашване. Това обаче не е правилно. Без Русия няма Германия, няма Полша, цяла Европа я няма. Светът не може да съществува без Русия. Също както не може да съществува и без пчелите, въпреки че те понякога жилят", казва Сафронов.

Художникът не отдава никакво значение на предстоящите парламентарни избори. "Важни са президентските. А те са чак след две години". Въпреки това той ще гласува и на тези - за да разбере най-сетне Западът, че Русия е непобедима.