Мнения Daily - Положението с информацията е военно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Положението с информацията е военно

"Тоталитарните режими и престъпните организации се осигуряват с волнонаемници в журналистиката и интернет".

Мнения Daily - Положението с информацията е военно

И още: Организираният грабеж върви по план; Ще си платим за нереформираната прокуратура; Липсващото дело за една завладяна държава

11634 прочитания

"Тоталитарните режими и престъпните организации се осигуряват с волнонаемници в журналистиката и интернет".

© Надежда Чипева


Позиция

Положението с информацията е военно

От интервю с доц. Георги Лозанов в списание "Ескуайър"

За пръв път на тези избори ще избираме не "обединител на нацията" според задължителното клише, а лидер на международната сцена. Нека да го кажа направо: твърдо вярвам в ролята на личността в историята и от такава гледна точка няма малки и големи държави. Убеден съм, че комунизмът - вторият от двата взели милиони жертви тоталитаризми на ХХ век, падна, и то без кръв, защото трима души успяха да се разберат: Горбачов, Рейгън и Тачър. Мисля също, че техен паметник на "Царя" би стоял далеч по-добре от този на Съветската армия.

И тъкмо на президента му отива, ако има личния потенциал, разбира се, да бъде човешкото лице на страната ни. Генералските номинации и говоренето за твърда ръка са плод на ментална слабост. Ако не си нейна жертва, ще предпочиташ твоят президент да има не твърда ръка, а остър ум.

Преди години участвах в български дни на културата в Рим, на които официални представители на страната бяха генерал Бойко Борисов – тогава кмет на София, и генерал Ангел Марин – тогава вицепрезидент. Италиански журналисти ме попитаха трябва ли да си генерал в България, за да си политик. Отговорих – не е задължително, но помага, мислейки си, че се шегувам в стила на Вонегът. Днес е очевидно, че това не е било никаква шега.

Това, че ГЕРБ ще обяви номинацията си малко преди старта на кампанията, е показателно за един стар порок на българската политика – изборният резултат се формира на други основания: партийни, корпоративни, продажба на гласове, наказателен вот и пр., но не и на публичното представяне на кандидатите. Всички научиха урока на царя – царят на мълчанието. Последиците са много по-дълбоки – още с влизането в политиката разбираш, че е по-добре тя да се прави "на тъмно". Това толкова ни отдалечава от развитите демокрации, че те ни виждат като едва забележима точка на европейския хоризонт.

Във Франция например има един широко популярен телевизионен формат, който е нещо като "матура" за кандидат-президентите. Те един подир друг застават за около два часа пред водещи експерти в различни области, които им задават своите въпроси и чрез тях фактически обществото ги изпитва. Изборният резултат в голяма степен е оценката от този изпит. На никого не му хрумва, че може да не се яви, защото това е равно на служебна загуба.

Днес положението с информацията е военно, живеем в хибридна медийна война. Денонощно е атакувано мирно население. Тоталитарните режими и престъпните организации се осигуряват с волнонаемници, които да пропагандират зловещите им каузи и да унищожават с думи и образи противниците си. При това под маската на журналистиката, шоуто Съвременните комуникации правят сто пъти по-лесна подмяната на истината с лъжа, повторена сто пъти.

Камю се тревожи, че съвременният човек ще е лишен от онова "после", което прави възможен морала – за него трябва отговаряш пред бъдещето, дори и когато вече те няма. Писателят сякаш е предусетил рисковете от анонимността в интернет, където "блудството и четенето на вестници" опасно се сближават – можеш да извършиш всичко с всекиго и хиляди да го прочетат. Словесните изнасилвачи емигрираха в интернет пространството и заеха позиции по фронтовете на хибридната война.

В паралелната държава "Белене"

Разхищението се върши с огромна лекота и без никакъв знак, че ще се търси отговорност от онези, които вкараха милиарди в тази черна дупка.
Фотограф: Георги Кожухаров

Организираният грабеж върви по план

От анализ на Иван Бедров за "Дойче веле"

През 1981 г. тогавашната комунистическа власт определя Белене за мястото, където да се изгради втора атомна електроцентрала в България. Парите за авантюри обаче свършват, проектът за АЕЦ е замразен, а Белене още цяло десетилетие си остава само с "лагера Белене". До началото на 21 век, когато фунията изведнъж се отваря и от нея изтичат близо 2.5 млрд. лева. Толкова е сметката (засега), която българският данъкоплатец получи срещу аферата "Белене". От момента на "съживяването" на проекта от правителството на Сакскобургготски, през ускоряването му от кабинета на Станишев до често променящата се позиция "за" и "против" на Бойко Борисов, който все пак предложи на Народното събрание официално да спре проекта.

През цялото това време беше ясно, че в Белене няма да има ядрена централа, че никой не знае крайната цена на проекта, че няма частен инвеститор, който да си даде парите без държавни гаранции. И през цялото време премиери, министри, директори на държавни предприятия трошаха още и още пари.

Преди дни беше приет експресен проектозакон, който казва само едно: държавният бюджет да отпусне безлихвен кредит на НЕК, за да плати веднага на руската "Атомстройекспорт" поръчано оборудване за два реактора. В мотивите към него пише, че до края на годината сумата ще възлиза на над 646 млн. евро.

Управляващите не обясняват защо изведнъж цялата сума, има ли други варианти, има ли изобщо произведено оборудване и т.н. Само плашат, че ако не платят веднага и всичко, "Атомстройекспорт" може да запорира активи и сметки на НЕК, а това ще застраши сигурността на енергийната система на България.

Е, преди години Борисов плашеше, че ако не построим "Белене", токът ще поскъпне 18 пъти...

Проблемите с това експресно решение са поне три. Първо, управляващите отказват да покажат решението на Международния арбитражен съд - какво пише в него, какви са последващите процедури. И изобщо защо българите трябва просто да повярват и да платят, след като много пъти досега са си купували котка в чувал за много пари? КТБ не беше отдавна...

Второ, не се споменава за постигнати договорки с руската страна - има ли някакви гаранции, че "Атомстройекспорт" ще съдейства за препродаване на оборудването? Това ли ще е краят на отношенията или може да има още искове за още пари? Търсени ли са варианти за реализация на произведеното (ако има такова), за да бъде компенсирана поне част от сумата? Последното, което българската публика помни, е как половината правителство замина за Иран, за да продава реакторите.

Трето, разхищението се върши с огромна лекота и без никакъв знак, че ще се търси отговорност от онези, които вкараха милиарди в тази черна дупка. Ще понесе ли някой отговорност за поредната многомилиардна афера на сметката на българите? Съвсем отделен е въпросът дали са правени предварителни консултации с еврокомисията за подобна държавна помощ. От Брюксел любезно обявиха, че не са информирани.

В случая с АЕЦ "Белене" има поредица от фатални действия на конкретни лица. Първо, през 2008 г. двама шефове в НЕК поръчват на "Атомстройекспорт" оборудването без решение на съвета на директорите и на министъра на икономиката и енергетиката. И без да има подписан окончателен договор за централата. Второ, през 2011 година друг шеф на НЕК подписва поредния обвързващ документ, а министърът на икономиката и енергетиката отново не е информиран. Трето, дори година след като парламентът е решил да сложи край на проекта, държавни фирми и общини продължават да изграждат далекопровод, който да пренася тока от несъществуващата централа. Четвърто, дори година след края на проекта държавните енергийни фирми изплащат милиони за консултантски услуги. Нима не е ясно за какво става дума?

АЕЦ "Белене" е паралелна държава. С интереси за милиарди, с консултантски фирми, с директори в държавната енергетика, със свои министри и партии, с партньорите в Москва, които могат да разчитат на някой милиард от българския данъкоплатец срещу прилична комисиона. И със свои прокурори.

Държавното обвинение започва разследване през 2012 г., тихомълком прекратено. Сега било подновено. Знаем как ще приключи тази история - няма да има виновни. Организираният грабеж продължава по план. Министрите от БСП, по чието време е поръчано оборудването, днес, при управлението на ГЕРБ, са на високи позиции в държавната енергетика. А бившите шефове на НЕК - по върховете на паралелната държава, независимо дали в частния или държавния ѝ сектор. А данъкоплатците в пленената държава се готвят да подарят на завоевателите си поредния милиард.

Коментар+

Ще си платим за отказа да реформираме прокуратурата.

Христо Иванов, бивш министър на правосъдието, във фейсбук на 22 септември

Започнаха да идват сметките. За милиарди. Настава време да си платим за това, че отказваме да реформираме прокуратурата. Аферите "КТБ" и "Белене" ни се случват, защото прокуратурата отказва да си върши работата. Ако си от правилната страна на политическата игра, можеш да разчиташ на тотална безнаказаност - само това може да обясни как с години са били изграждани и захранвани с публичен ресурс двете политически пирамиди. И как техният разпад се превръща в нов цикъл на ограбване.

Само по тези два казуса мандаринстването на Сотир Цацаров ни струва над 4 милиарда. Засега. Активите се претакат, нови банки поемат функцията на КТБ, държавното ни ръководство нахлупва още по-здраво енергийния шлем на главата си

Думите на руския депутат с литературна фамилия как щели да купят и втората половина от България предизвикаха същински фурор. Чупеха се зъби, цитираха се 1300 години В това време ВТБ невъзмутимо продължи да поглъща ключови активи. В този процес можем да видим няколко поколения от кастата на безнаказаните, които претакат неясни капитали и активи и неусетно всичко се връща там, откъдето е тръгнало през 80-те: под контрола на (бившите) господари от КГБ.

Така неразследваната и ненаказана корупция вече води не просто до чудовищни финансови загуби, но и до съвсем конкретни заплахи за националната сигурност. През 2013-14 г. изглеждаше, че олигархичният модел се е изчерпал в рамките на европейския модел на държавност. Но след драстичната промяна в геополитическия контекст ЕС изпадна в колективна лидерска несъстоятелност и рязко загуби способността си да налага демократични стандарти, а САЩ се отдръпнаха от ролята на гарант за сигурността в региона.

На този фон нашата каста на безнаказаните откри нова мисия за себе си. Вместо до мимикриране в задния двор на западния модел, сега на хоризонта се мержелее идеалът на мафиотския суверенитет чрез някаква междинна позиция между Изтока и Запада. Като се сближи с Путин и Ердоган, нашата олигархия се надява да се освободи от ограниченията, които принадлежността към ЕС все пак налага. Това веднага започна да получава вътрешнополитическия си израз както на национално, така и на лично ниво.

Съдебната реформа можеше да бъде силен антидот на тези тенденции. И заради това беше в огромна степен подменена. Но доколкото обществото ни има сили да се съпротивлява на описаните тенденции, съдебната реформа и най-вече преобразуването на прокуратурата може да се окаже едно от най-добрите полета, на които да се даде сражение на консолидиращата се олигархия.

Националните празници не са почивка, а изправяне пред предизвикателствата на националната ни съдба. Днес въпросът пред нас е чия независимост празнуваме - на кастата на безнаказаните или на гражданите?

Без антимафиотски присъди

Липсващото дело за една завладяна държава

От коментар на Любмир Авджийски, Институт за пазарна икономика

В началото на седмицата прокуратурата обяви своя отказ да проверява изнесените от Цветан Василев обстоятелства за нерегламентирани връзки между политици, едър бизнес и медии. Дали защото бе сериозно намесено името на министър-председателя и това на една от парламентарно представените партии (ДПС), или и двете, можем само да гадаем. Факт е обаче, че са налице основания за проверка, а проверката бе отказана демонстративно. В тази връзка ще направим паралел с други страни, които са имали сходен по мащаби проблем с корупцията и "завладяването" на държавата.

През януари 1992 г. са произнесени присъдите по делото Maxi в Италия. Признати са за виновни 360 висши представители на италианската мафия. Това е най-голямото наказателно дело в световен мащаб.

По-рано, през март 1987 г., са произнесени присъдите по най-дългото и тежко наказателно дело в историята на федералното правосъдие в Америка, наречено The Pizza Connection. Осъдени са 22 висши представители на фамилията Бонано, които са свързани с наркотрафик и корупция по високите етажи на властта в САЩ и Италия.

Общото между тези две дела е един от основните свидетели по тях – Томазо Бушета. Бушета е член на сицилианската мафия, но е низвергнат от основния ѝ лидер Салваторе Риина и е принуден да избяга в САЩ, а по-късно - в Бразилия. През 1972 г. е задържан и е екстрадиран в Италия. Във времето, в което свидетелства за схемите, по които е работела мафията, той излежава доживотната си присъда.

Но каква е връзката между тези дела и случващото се в България?

Приликите са две:

  • 1. В сходния размер на влиянието, което мафията/организираната престъпност има в обществото и държавата. Пандемията на организирана престъпност и корупция, която тогава се наблюдава в Италия и Ню Йорк, е подобна на тази, която манифестира в България от 90-те години на миналия век насам. Размерите са близки спрямо големината на държавите. Друг е въпросът, че поради геополитическото положение на България може да се говори за "наднационални" щети от завладяването на държавата. Един член на НАТО и ЕС, който допуска сериозна корупционна намеса (включително външна) в международни проекти, може да бъде опасен за двата алианса.

    2. Както в САЩ и Италия, така и в България е налице основен информатор, участвал в нерегламентирани връзки между политици и икономически субекти. Изнесените от Цветан Василев обстоятелства са отдавна потвърдени в различни журналистически разследвания и са се превърнали в обществена тайна. Но за разлика от журналистите Василев разказва от първо лице за начините, по които е извършвано "завладяването" на българската икономика, политика и медии. Неговите показания могат да бъдат преки (и най-ценни) доказателства по евентуално дело.

Разликите също са две:

  • 1. За разлика от италианската и от американската прокуратура българската отказва да провери подробните описания, които член на задкулисието дава за корупционни схеми, в които са замесени политици, собственици на едър бизнес и медии.

    2. Втората съществена разлика е, че докато в Италия водещ прокурор по делото е Джовани Фалконе, а в САЩ е зам. главният прокурор на страната Ричард Мартин, в България "водещ прокурор" по липсващите дела е онзи, който носи цялата (без)отговорност за прокуратурата.

Явно ще се наложи да изчакаме по-добър личен състав. А дотогава следва да настояваме за реформа на прокуратурата изоснови, и особено в назначаването, правомощията и отчетността на нейното ръководство.

Позиция

Положението с информацията е военно


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK