С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
28 сеп 2016, 18:14, 6409 прочитания

Мнения Daily - Георгиева е най-добрият шанс за Източна Европа

И още: Европейска армия е ненужно дублиране на НАТО; Литва приветства НАТО на територията си; Време е за един малък шантаж; Как общините си купуват медии

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Надпреварата за ООН:

Георгиева е най-добрият шанс за Източна Европа


От публикация в брюкселския "Политико"

Кристалина Георгиева се включва в състезанието в последната минута, но е най-добрият шанс като кандидат на Източна Европа и като жена да надделее над сегашния фаворит – бившия португалски премиер Антониу Гутериш, според източници от ООН и от различни правителства. На въпроса защо смята, че би била избрана за генерален секретар, тя отговори: "Аз всъщност гледам на целия свят комплексно. Аз имам способността да виждам как нещата се свързват." И добавя също, че е в по-добра позиция да управлява 48-те хил. служители на световната организация, защото е "непреклонна".

Като бивш вицепрезидент на Световната банка и еврокомисар за хуманитарната помощ тя казва, че целта й ще е да се справи с нарастващото безпокойство за бъдещето: "Това, което виждам, е проблемът за сигурността на човека днес. Навсякъде хората са разтревожени. Днес една криза застига друга. Дори младите, образованите, градските и заможните хора са неспокойни".



Георгиева е поставила две условия, за да влезе в състезанието, според запознати с плановете й. Първо, няколко източноевропейски правителства, а не само българското, да изразят желание да я подкрепят като единен кандидат на региона. Освен това е потърсила гаранции за това, че нито една от петте страни постоянни членки на Съвета за сигурност няма да се опита да я блокира.

Кристалина Георгиева се ползва с подкрепата на влиятелни лидери като Ангела Меркел, но конкурентът й Гутериш също има сериозна подкрепа, включително от Франция. Ако бъде избрана, тя ще е не само първата жена и първият източноевропеец начело на световната организация, но и първият й руски говорещ ръководител. За се случи това, трябва да спечели подкрепата на Русия, чиито досегашни възражения са, че Георгиева представлява организация, която й наложи санкции заради вмешателството й в Украйна. Ако Георгиева не успее убеди Москва, че може да отдели себе си от връзките си с ЕС, рискува руско вето.
Коментар+

Възможност за силен български пробив

От коментар на Илиян Василев в блога му "Писано и казано"

Ако българин стане генерален секретар на ООН, първата полза, разбира се, ще е от гледна точка на международния престиж на страната. България ще излезе от едно състояние на изолираност в дългите години след 9 септември 1944 г. - сега имаме възможност действително да направим доста голям пробив.

Генералният секретар на ООН е участник в глобална политика на най-високо равнище, на каквото България много рядко участва. Толкова високо равнище означава, че у нас ще може да се издигне качеството на информираност.

Зад всяка такава позиция стои доста изчистен от политически и други драми процес на определяне и издигане на кандидатурата и защитата й. И това предполага възможност ние да лансираме такива кандидатури. Фактът, че Жан-Клод Юнкер го направи, и то в адреса си, отправи такова силно послание по отношение на Кристалина Георгиева, а и другият факт - че имаме генерален секретар на ЮНЕСКО, достатъчно добре говори за това какво България вече е успяла да направи.

В този смисъл аз много се надявам, че във вътрешен план един такъв успех, колкото и да е на този етап условен, би могъл най-накрая да ни накара да започнем да мислим прагматично. Да оценяваме шансовете предварително и да реализираме печеливши кампании, кандидатури, да имаме вътрешна консолидация. Това не го виждам към момента.

Много се надявам вътрешният процес на издигане на подобни кандидатури да се нормализира. Сам по себе си фактът, че бихме имали генерален секретар на ООН, няма да промени нищо във вътрешен план, ако и вътрешният процес на издигане на подобни кандидатури не се нормализира. Това е домашното на българските граждани и избиратели, на българските партии и елит.

Изборът на един генерален секретар е процес на селекция. Той не е функция на способността на отделните страни да генерират подкрепа, а на мрежите, които двамата кандидати могат да мобилизират. Това е игра, която е "наднационална топка" или равнище. Тоест позицията на генерален секретар на ООН сама по себе си не отваря врати, но тя е предпоставка да се реализират добри стратегии.
Позиция

Европейска армия е ненужно дублиране на НАТО

От интервю в "Дневник" с Майкъл Фалън, министър на отбраната на Великобритания, преди посещението му в България
"Има да се върши доста работа, особено за т.нар. хибридна война, защитата на киберпространството, стратегическите комуникации."

[Reuters]

Идеята за Европейска армия се върти от доста време. Привърженици на федерализма в Европа искат да има съвсем различна отбранителна структура. Ние не смятаме, че тя е нужна. Имаме НАТО и за нас то е фундамент на нашата отбрана. Така и трябва да остане. НАТО е силен отбранителен съюз и не виждаме смисъл да се създава напълно нова институционална структура. Напротив, бихме искали да видим повече сътрудничество между НАТО и Европейския съюз. Ако други европейски държави искат да се движат към една европейска супердържава и да слеят суверенитета си, това си е тяхна воля и ние няма да застанем на пътя им. Но докато Великобритания все още е член на ЕС, ще повтаряме, че няма нужда от европейска армия и дублиране на НАТО.

И има тепърва да се върши доста работа, особено за т.нар. хибридна война, защитата на киберпространството, стратегическите комуникации. Двете организации могат заедно да работят още много, без да се създават каквито и да било нови институции. Освен това армиите принадлежат на суверенни държави, те са част от дефиницията за суверенитет. И не виждам много страни, желаещи да предадат контрола над армиите си на някаква комисия в Брюксел.

Аз водих кампания да останем член на ЕС, защото смятам, че страната има полза от това. Вярвам, че ЕС допринася към сигурността, която ни осигурява НАТО. ЕС има правни и дипломатически инструменти, с които НАТО не разполага, НАТО върши други неща, двете организации са различни. Но решението вече е взето и трябва да го приложим.

Обяснявам на партньорите си, че оставаме ангажирани със сигурността на Европа. Разположили сме свои части в Естония и Полша, провеждаме учения в България - въоръжените ни сили, сухопътни части и кораби тренират заедно. Великобритания е ангажирана със защитата на южния фланг на НАТО и това предполага да действаме съвместно далеч по-бързо и по-координирано срещу потенциална агресия.

Великобритания помогна тази година за сигурността на балтийските държави, където този въпрос е доста по-сериозен. Разбира се, готови сме да изслушаме предложение, което евентуално министър Ненчев може да направи. Ще обсъждаме двустранни въпроси, както и какво можем да направим за сигурността на България и района.

Заплахата расте. Русия модернизира армията, увеличава военновъздушните си възможности, провежда учения по много по-различен начин спрямо преди. Наблюдаваме и провокативни действия. Москва заяви намеренията си в района чрез незаконното анексиране на Крим, както и чрез засилената активност на военноморските ѝ сили.

Много е важно страните от НАТО да продължат да упражняват законното си право на свободно придвижване и свободата на действие в Черно море - както в морето, така и в района.

Всички държави от НАТО са поели ангажимент да увеличат разходите си за отбрана. Знаем, че за изпитващите икономически затруднения това не е лесно. България все още има предизвикателства... Но ангажиментът е поет от всички. НАТО разполага 4 батальона на източния си фланг и тепърва ще трябва да видим каква помощ може да се предложи на страните членки на южния фланг.

Неотдавна бях и в Румъния, където също са притеснени от заплахата от Русия в Черноморския район и искат да видят повече действия от НАТО на юг. С министър Ненчев също ще направим преглед на ситуацията.

Представителите на британския бизнес, които са включени в делегацията, ще търсят възможности какво би могла да направи отбранителната промишленост в двустранната ни търговия. България иска да модернизира силите си и ние носим опит в сектори, от които българската страна се интересува - киберсигурността например.

Освен това разработваме кораби от ново поколение, включително такива за патрулиране отвъд крайбрежната зона. Строим нови фрегати за борба с подводници. Разработва се и многоцелева фрегата. Имаме и 15% участие в изграждането на изтребител от пето поколение... Така че има обширни възможности да работим заедно в тези мащабни програми. Великобритания разполага с технологични познания и експертиза в авиацията и корабостроенето, които можем да предложим.
Коментар+

Литва приветства НАТО на територията си

От кореспонденция на Моника Петрулиене за "Дойче веле"
Това е сигнал, че в случай на нова студена война няма да бъде изоставена на произвола на съдбата.

Повечето граждани на Литва одобряват бъдещото присъствие на НАТО на територията на страната. В различни анкети 70 до 90 процента от литовците приветстват решението на алианса. Според тях присъствието на натовски войници засилва сигурността на страната и възпира потенциални нападатели.

Нагласите в Германия са малко по-различни. По данни на изследване на фондация "Бертелсман" 57 на сто от германските граждани са против това Германия да защитава Полша или балтийските републики в случай на руска агресия. Само всеки трети от анкетираните смята, че Германия трябва да изпълнява задълженията си в рамките на НАТО и ЕС и да бъде готова да защити съюзниците си в случай на агресия.

Според политолога Линас Кояла това си има исторически причини. "Германците гледат отрицателно на всякаква демонстрация на военна сила от края на Втората световна война насам. Дори когато става дума за подкрепа на съюзниците. Това им напомня за времената, за които те не искат да си спомнят", казва той. Линас Кояла твърди, че германците възприемат Русия по-различно в сравнение с гражданите на балтийските републики. "Докато балтийските държави виждат в Русия потенциален агресор, германците гледат на нея по-скоро като на партньор. Според мен решението на федералното правителство да разположи войници в Литва означава, че Берлин вече оценява стратегически Балтика по-различно и гледа сериозно на заплахата от страна на Русия", казва той.

През изминалите години Литва засили отбранителните си способности. Страната закупи 88 от най-скъпите и модерни танкове, тип "Боксер", които досега бяха на въоръжение само в Германия и Нидерландия. Първите четири "вълка", както ги наричат в Литва, ще бъдат въведени в експлоатация до края на следващата година. През юни пристигнаха и първите самоходни гаубици, тип PzH2000 с далекобойност от 40 километра.

Въпреки това експертите предупреждават, че в литовската отбрана има доста пролуки. Трите балтийски държави Литва, Латвия и Естония много лесно могат да бъдат изолирани от НАТО и от ЕС. Само малка ивица от Литва граничи на юг с Полша, заклещена между ексклава Калининиград и Беларус. Експертите твърдят, че тази ивица може да бъде защитена много трудно. "Един от сериозните проблеми е защитата на въздушното пространство. Все по-често наблюдаваме военни провокации. Руските ВВС често прелитат в близост до границите на НАТО и нарушават литовското въздушно пространство. Радостен факт за нас е, че НАТО удължи за неопределено време подсигуряването на въздушното пространство на Литва", казва Кояла.

Главнокомандващият литовските въоръжени сили Йонас Витаутас Жукас потвърди в интервю, че Литва няма достатъчно мощна противовъздушна отбрана. "Обикновено бронираните машини не се движат по открито поле без подкрепа от въздуха. Надяваме се, че германците ще ни подсигурят с техните противовъздушни системи. Водим преговори и с американците, защото разбираме, че системата за отбрана срещу ракети с малък радиус на действие не е достатъчна", заяви той.

Военните експерти приветстват решението на Германия да разположи свои войници в Литва. За тях това е сигнал, че свободният западен свят гледа на Литва като на равноправен партньор и в случай на нова студена война няма да я изостави на произвола на съдбата.
Развод по брюкселски

Време е за един малък шантаж

Коментар на Барбара Везел, "Дойче веле"

Фотограф: Hannibal Hanschke

Вече от двадесет години в ЕС говорят, че трябва да се подобри сътрудничеството в областта на отбраната. Дори бяха постигнати известни успехи. Създадоха се например бойни образувания, които обаче засега не са влизали в огъня. Развива се и сътрудничеството в областта на въздушния транспорт, но в него участват едва седем държави. Очевидно има над какво да се работи. Факт е, че държавите от ЕС, взети заедно, разполагат с повече войници и с повече пари за отбрана, отколкото САЩ. Под черта обаче остава една отчайваща неефективност. Просто защото всяка държава дърпа чергата към себе си.

В днешните кризисни времена гражданите изпитват несигурност и искат по-силна отбрана. До този извод стигаме след последните успехи на различни популистки партии в Европа. И не само да се подсигуряват границите - хората очакват повече. С изключение навярно на онези пацифисти, които все още вярват в Европа като "мека сила" без оръжие, и на крайните националисти, които са против европейското сътрудничество. Макар че всъщност тъкмо унгарецът Виктор Орбан мечтае за европейска армия. И навярно си я представя като една строго християнска институция.

Дали общата отбрана ще помогне да се възстанови вярата в Европа - това никой не знае. Да се възхищаваш от военни работи не е особено популярно, но те си остават необходимо зло. Европа трябва най-после да стане дееспособна, поне по отношение на действията при катастрофи и участието на военните в такива операции. И ако британците наистина се оттеглят, тогава остава единствено Франция като европейска военна сила с потенциал и с желание. Но Париж не би пожелал да носи сам такава тежест за по-дълъг период.

Отминаха старите времена, когато беше достатъчно да помолим САЩ да се намесят военно някъде по света. Това е факт и няма нужда да изчакваме дали Доналд Тръмп ще бъде избран за президент, за да го разберем окончателно. Европа е длъжна да вземе нещата в свои ръце и сама да защитава себе си и ценностите си. Когато се налага, дори с военна сила. Традиционното възражение, че не бива да се подкопава НАТО, че няма нужда от двойни структури, подминава същината на проблема. Защото НАТО и занапред ще играе своята роля по опазването на териториалната цялост, но операции по подсигуряването на бежанските лагери например или в борбата срещу тероризма излизат извън прерогативите на Алианса.

Европейското сътрудничество в областта на отбраната е нещо разумно, пести пари и подсилва политическата дееспособност на ЕС. Това сътрудничество косвено може да подпомогне и интеграцията, защото по принцип за него има мнозинство - за разлика от бежанската политика.

Великобритания вече от години блокира сътрудничеството в областта на отбраната. Уж заради НАТО, но всъщност най-вече поради принципната си антиевропейска нагласа. През последните седмици съпротивата на Лондон срещу плановете за европейска армия беше любима тема на британските медии, а това показва какъв образ на врага се върти из тамошните глави.

В момента обаче Великобритания е на път да напусне ЕС. Остава да се реши единствено как и кога. А от това следва, че Лондон не бива да се меси в нито един план, който засяга бъдещето на Европа. Британците достатъчно дълго държаха крака си на европейската спирачка, но ако сега, по време на и след излизането си, продължат да спъват ЕС в по-нататъшното му развитие, това ще си е истинско безсрамие. Време е за един малък шантаж - или да го наречем сделка: ако Великобритания иска добри условия за напускането на общността, тогава нека най-сетне престане да спъва ЕС по пътя му към бъдещето.
Новата пропаганда

Как общините си купуват медии

От коментар на Спас Спасов, Dnevnik.bg

Анализ на "Дневник" показа, че в периода 2013 – 2015 г. десет от големите общини в България са похарчили за т.нар. "медийни услуги" близо 2.6 млн. лв.

Обобщението на данните, получени по Закона за достъп до информация, няма претенция за изчерпателност, но ясно показва, че медии в България и особено тези в по-малките общини, продават съдържанието си с готовност и на безценица. Така те доброволно допускат върху редакционното си съдържание някаква форма на административен контрол, а аудиториите им да бъдат систематично подвеждани като под маската на информация им се предлагат платени от общините публикации.

Контурите на тази смущаващата тенденция дават повод за поне десет тревожни извода:

1. С пренебрежимо малки изключения, видът на справките, получени по Закона за достъп до информация, издава масова липса на култура в комуникацията между органите за местно самоуправление и гражданите.

2. Всяка община е разработила свое "ноу-хау" за превръщането на нормалните (и дори изисквани от закона) търговски отношения с медиите в корупционни практики.

3. Много от медиите, най-вече в малките общини, често са създавани от политически субекти, за да притискат опонентите си в местната власт.

4. Липсата на рекламен пазар извън столицата поставя регионалните медии в състояние на пълна зависимост от бюджетите на местната власт.

5. За медийния си комфорт местната власт често харчи, без да сключва договори, на базата на заповеди или "други документи".

6. Под прикритието на формулировки като "съвместни проекти" или "копродуциране" с публични средства се издържат целите скромни екипи на местни медии и регионалните бюра на медии с национално покритие.

7. Любимите "централни" партньори на местната власт в страната са "Радио Фокус", "Дарик радио", "Вестникарска група България", "Стандарт" и БТА.

8. Голяма част от парите за купуване на политическо и институционално влияние, преди всичко в интернет, се плащат под формата на реклама от общински дружества, които нямат никаква нужда от нея. Администрациите на местната власт обаче не предоставят подобна информация.

9. В договорите между медиите и властта платените публикации най-често се маскират с формулировката "и други текстове".

10. Също както за централната, така и за местната власт, журналистическата етика и лоялността към аудиторията са абстрактни категории, които никога не влизат в сметките.
Бойко Борисов

Фотограф: Юлия Лазарова
Ужас без край

"Целта ни е да бъдат изчистени проблемите между двете дружества (НЕК и "Атомстройекспорт" във връзка с проекта за АЕЦ "Белене" - бел. ред.) и да се постави стабилна основа за бъдещи съвместни енергийни проекти."

Бойко Борисов, премиер, в телефонен разговор с руския президент Путин
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 2715 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2421 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - С Бокова унижението беше гарантирано

И още: Кристалина Георгиева - "жена на екшъна"; ЕС - още интегриране или разпад; Да се "сгазиш" сам на зебра; Газпром "свива чергата"

Още от Капитал
Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Втори опит: Келнер взима bTV

Фондът на чешкия бизнесмен PPF е съвсем близо до сключването на сделка за целия бизнес на американската компания CME

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10