Мнения Daily - Борисов търси сделка с ДПС
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Борисов търси сделка с ДПС

Мнения Daily - Борисов търси сделка с ДПС

И още: ГЕРБ налага зомби-политика; Изходът е само оставка на Цацаров; Задава се Съветски съюз 2.0; Разделението в Европа е и поколенческо

7215 прочитания

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Прочит

Борисов търси сделка с ДПС

От коментар на Даниел Смилов за "Клуб Z

Първото послание вече го чухме ясно от устата на самия Борисов – критика на Плевнелиев за позицията му спрямо Русия и обещания за "по-балансирана" политика спрямо Москва. По-невинното обяснение е, че Борисов търси гласове от русофилите, защото не му достигат отдясно. По-малко невинното е, че трябва да очакваме продължаващи плащания по проектите от "шлема", а може би и възобновяване на "Белене". В този случай зад реториката биха стояли и конкретни планове за двустранно сближаване с Москва (като цяло зад гърба на ЕС и НАТО). Това определено би била сериозна промяна на политиката дотук.

Не е почтено от страна на Борисов да обвинява Плевнелиев за "влошаването" на отношенията с Русия. В крайна сметка Плевнелиев е следвал плътно политиката на българското правителство и на ЕС. Ако става дума за реторика, очевидно Борисов смята, че или с думи може да подлъже Русия, че има различна от ЕС позиция (което е наивно), или наистина има такава различна позиция (което е много рисково и опасно).

Второто важно послание с кандидатурата на Цачева е, че ГЕРБ ще продължат да търсят договаряне с ДПС, докато остатъците от РБ ще бъдат ползвани (както и досега) за прикритие. Сделката с ДПС по отношение на президентските избори е за подкрепа от страна на медиите на Пеевски за Цачева на първи тур (тази подкрепа вече е видима). А ако ГЕРБ са послушни и се представят добре - подкрепа с гласове от ДПС за Цачева и на втория тур. Може би с кандидатурата на Орешарски тези гласове ще се онагледят на първи тур, за да се засили преговорната позиция за втория.

Точно затова ще виждаме и чуваме доста променен Борисов не само по геополитически въпроси. В по-битов, домашен план нека всички да забравят окончателно за търсене на отговорност за КТБ и реакторите за "Белене", антикорупционни и съдебни реформи и т.н.

Заявката на Борисов за оставка след първия тур има две цели: да мобилизира максимално привържениците на ГЕРБ и осигуряване на вратичка за оставане на власт. Той ще подаде оставка само при загуба на първи (почти невероятно), но не и при загуба на втори тур.

Коментар+

ГЕРБ налага зомби-политика

Коментар на проф. Николай Слатински в неговия фейсбук профил

Като слушам как в ГЕРБ като зомбирани и като навити с пружинки повтарят мантрата "майка", вече не се питам дали имат толкова ниско мнение за българския народ, че да го ловят на такава елементарна примамка. ГЕРБ всъщност не се обръщат към цялото общество - то не им е нужно, а само към онова все по-голямо мнозинство от него, което се е разобществило и има таван на манталитета, ценностите, мисленето и представите си и именно затова ГЕРБ ги употребява, като ги смъква още по-надолу, към още по-простото и опростеното, а оттук до опростачването е една ръка разстояние.

Тази партия тотално зачеркна дори минималната нужда от личности в българската политика; нещо повече - шумно и арогантно демонстрира колко вредни са личностите в политиката ни днес. Всичко, което ГЕРБ прави, е да отврати личностите и да даде ясен знак за герберството и народа - колкото по-малко си личност, толкова по-добре пасваш и толкова по-големи шансове имаш да те допуснем до нашата хранилка.

Всяка партия, призовала да се гласува за подобна кандидатура, би си направила политическо харакири. Така че на ГЕРБ са му нужни не партньори, а политически котерии, послушно присламчващи се и правещи каквото и да било заради трохите и кокалите от герберската властово-партийна трапеза.

Историческото престъпление от това легитимиране на пошлото, на бездарното, на обреченото в соца в обществен и ценностен смисъл е, че ГЕРБ го изкараха като нормално и присъщо на всички, с което обидиха брутално всички онези, които намираха начин и сили да живеят, да създават, да творят и да бъдат човеци въпреки соца...

Вятърът на контрапромяната

Задава се Съветски съюз 2.0

От коментар на Виктор Ерофеев за "Дойче веле"

Фотограф: Eduard Korniyenko

Животът в Русия става все по-вълнуващ. Узнахме например, че ще има реформа на специалните служби – на мястото на направо безобидната ФСБ (Федерална служба за сигурност) ще се появи нова, или по-скоро позабравена вече структура от времената на следвоенния сталински период – МГБ (Министерство за държавна сигурност). А тази аналогия би могла да означава само едно - че властите ще затегнат гайките на репресивния апарат още повече.

По времето на Сталин МГБ се прослави с борбата си срещу космополитизма, която се изроди в безпощадна и абсурдна битка със Запада и в мощна антисемитска кампания. Тази кампания, която се превърна в увертюра към масово заточаване на съветските евреи в Сибир, в края на Сталиновия период беше поверена в ръцете на лекарите – на т.нар. убийци в бели престилки.

Имаше и една "ленинградска операция". Властите просто обявиха управляващите в града политици на всички нива за "врагове на народа", след което ги избиха. И то след героичното поведение на ленинградчани по време на нацистката блокада.

В творческите среди на Русия МГБ беше запомнено с преследването на Ахматова и Зошченко. Впоследствие МГБ започна да тероризира цялата съветска интелигенция. Дори за онези, които имат само повърхностни исторически познания за ерата на Сталин, е ясно, че съкращението МГБ е крайно злополучно – то има по-зловещо звучене дори от известното на всички КГБ.

Дали това не е намек за бъдещи масови репресии? Или пък е заплашително свит юмрук срещу външните врагове? А може би е удар по корупцията в същите тези силови ведомства, която заплашително расте? Или е просто израз на липсващо езиково чувство? На всичките тези въпроси няма да получите никакъв отговор, защото той просто не съществува.

Животът в Русия все повече започва да прилича на спецоперация с поверителна цел. Подобно удивително развитие не е имало в цялата досегашна руска история. По времето на руските царе обществото е било изграждано в съответствие с три основни критерия - самодържавието, православната религия и народността. Комунистите внесоха темата за светлото бъдеще с формулата "от всекиго - според способностите, всекиму - според потребностите". Даже по времето на Сталин, когато комунизмът беше смесен със силното имперско съзнание на вожда, ставаше ясно, че под прикритието на световната революция Русия се стреми към световно господство. Е, това не се получи съвсем, но особено в Източна Европа бяха отбелязани големи успехи в тази насока.

Досега не беше прието да се говори открито за връщане към времената на Съветския съюз. Но макар и всичко да се маскира в пропагандна мъгла, движението в тази посока е ясно забележимо. А православната църква е убедена, че е дошло време да скъса връзките с чуждите на руския народ западни ценности и да помага за укрепването на държавата.

Тук обаче се прокрадва един важен детайл. Съветският съюз беше утопия, философски изградена върху марксизма и имперските блянове от XIX век. Но самата държава се крепеше най-вече на силата на оръжието и всеобщия страх. Изводът е ясен. Пренасяйки тази утопия в XXI век, руските управляващи романтици превръщат движението на Русия в спецоперация, по време на която си присвояваме Крим, продължаваме да мечтаем по Новорусия, че дори и по връщането на старите граници на СССР.

Управляващите в Русия водят народа към общество, съчетаващо най-хубавите страни на самодържавието и комунизма. Не знам доколко са осъществими тези планове, защото не се знае докъде се простират търпението и предаността на масите и елита.

Друг поглед

Разделението в Европа е и поколенческо

От коментар на Натали Нугеред в британския вестник "Гардиън"

Фотограф: Yves Herman

Много от това, което се говори тези дни за Европа, се върти около връщането на нацията държава, възхода на политиката на идентичността и на всякакъв вид геополитически разделения Север - Юг, Изток - Запад. Онова, което е проучено по-малко, е поколенческото разделение - не само различията между младите и старите, но и в начина, по който са се променили с времето очакванията на хората и как това може да създаде дълбоко чувство на неудовлетвореност, когато първоначалните надежди не се изпълнят. Това чувство лесно би подхранило съпротива срещу традиционните възгледи и може да разпали крайни реакции. Финансовата криза от 2008 г. усложни нещата, но икономическите статистики често не успяват да измерят пропастта между това, което гражданите очакват от живота, и усещането им какво са постигнали.

Мой приятел от Чехия, който неотдавна се върна в Прага след 15 години работа в Азия, е впечатлен от подобряването на жизнения стандарт след 90-те години, но било потискащо да установи, че се е наложил популистки дневен ред. Страната, преживяла десетилетия зад желязната завеса, сега е пълноправен член на ЕС, радва се на по-добро потребление и всичко по-добро, а гражданите й вече не страдат от репресиите на полицейската държава. Но въпреки тези промени има дълбоко разочарование, от което бързо трупат капитал антилибералните политици.

Хората са обзети от страхове, подклаждани от политици и медиите, за предполагаема заплаха от мигрантите мюсюлмани. Удивен, моят приятел проверил някои факти: оказва се, че само 131 души са получили убежище в Чехия през първата половина на 2016 г. - 64 от тях са китайски християни.

Параноята за бежанците се шири в целия Запад. Но нещо по-особено се проявява в Централна Европа и то не може да се обясни само с липса на опит с имиграцията от юга. Нуждата да се намери жертвен агнец в страни, които не са приели почти никакви бежанци, произтича от определено разочарование - сравнението с живота, на който се радват западните им съседи, а не с онова, което е било преди едно поколение.

Когато чехите се присъединиха към ЕС през 2004 г., общото усещане беше, че най-после страната "е успяла". Но благосъстоянието не последва със скоростта, на която мнозина се надяваха, и хората се чувстват все още втора категория членове в клуба на ЕС. Не че навсякъде в Европа не съществуват реални проблеми (безработица, корупция, растящо неравенство); въпросът е в начина, по който хората сравняват сегашния си живот с онова, което са очаквали. И парадоксално, критиките срещу ЕС са свързани с истинска привързаност към него. Изследване на Евробарометър от юни показа, че 75% от чехите вярват, че "онова, което сплотява гражданите на различните страни от ЕС, е по-важно от онова, което ги разделя".

Различно проучване, направено сред френските мюсюлмани, насочва към вероятно сравнимо явление - чувството за безизходица. Сондаж на института "Монтен" разкри поколенческа пропаст. Това, което имигрантите от първо поколение са очаквали от живота във Франция, преселвайки се да работят там през 60-те и 70-те години на ХХ, вече никак не задоволява второто и третото поколение.

Половината от 28-те процента френски мюсюлмани, които казват, че не харесват републиканския модел на интеграция, са между 15- и 24-годишни. Това е групата, която според института се обръща към "твърдия" ислям като изразяване на поколенчески бунт. Те сравняват живота си не с местата, откъдето идват родителите им, а с възможностите, на които могат да се радват етническите французи на тяхната възраст и от които те са лишени.

Това, което свързва популистката спирала в Чехия (като само един пример) и недоволството сред млади мюсюлмани във Франция, е, че и в двата случая нещата, към които родителите им или техните родители са се стремели, вече нямат същата привлекателност за по-младите поколения. Младите се стремят по-скоро към онова, което нямат (германски заплати, равни възможности), докато предишните поколения смятаха, че до известна степен са успели - да се присъединят към ЕС или да се установят в развития свят.

Като че ли в днешна Европа е станало по-трудно да се пресичат социални и икономически граници, отколкото някога да се премине през желязната завеса. Тези сравнения не обобщават всичко, но фрустрациите са реални - и са част от онова, което застрашава целостта на Европа и социалната й тъкан.

"Яневагейт"

Изходът е само оставка на Цацаров

Комбо Владимира Янева и Румяна Ченалова

Коментар на Христо Иванов във фейсбук по повод новите изтекли записи* от разговори на съдийките Владимира Янева и Румяна Ченалова

Сега ще се почне (след дълго мълчание): кой е правил този запис, защо се пуска сега, незаконни записи не коментирам и прочее спам. Единственото, което има значение, е вярно ли е! Едната от участничките потвърди тези разговори, другата каза, че не помнела, третият участник така и не беше намерен от ВСС. Главният прокурор коментира основно ролята на кучето.

Имаше две експертизи. И двете потвърдиха, че гласовете са на Янева и Ченалова. Експертизата на прокуратурата, която така и не беше обявена, установи неконкретизирани манипулации със записа и на това основание ВСС спря своята проверка. Никой не обясни дали тези манипулации (знаем, че записите са прехвърляни от един формат в друг и са рязани) са от естество да подменят смисъла на казаното. Втората експертиза (поръчана от "Биволъ" и публикувана в цялост) потвърждава, че смисълът не е променен. А смисълът напълно съвпада със събитията. Ето защо за мен тези записи са верни.

Какво следва? И аз като министър на правосъдието, и председателят на ВКС, и членове на ВСС, и президентът призовахме за проверка на съдържанието. В доклада си от януари 2016 г. ЕК на две места препоръчва тази проверка. Ако щеше да има такава - вече да е приключила. Ето защо вече не призовавам за това. Единственият изход е оставката на Цацаров, след която да започне проверка. Друг път за връщане към някаква законност на управлението няма!

И да е ясно: ще гласувам само за кандидат-президент, който коментира този казус, даде своето решение на ситуацията с главния прокурор (който трябва да проверява себе си и отказва нагло) и който обяви конкретни намерения да инициира конституционни поправки в статута на прокуратурата.

----------

*От изтеклите два нови откъса от разговор между съдийките Владимира Янева и Румяна Ченалова, докато са били в СГС, става ясно, че, когато настанал "тоя калабалък" (с искането за отстраняване на Янева заради аферата "Червей"), й се обадил главният прокурор. Сотир Цацаров отрече да е предупреждавал бившата шефка на СГС за разследването срещу нея, а ВСС отказа да провери записите. По думите й "Венелина" (най-вероятно издателя на в. 24 часа Венелина Гочева - бел. ред.) много пъти я търсила и й изпратила SMS: "Имаш ли нужда от подкрепа, какво да пускам?". "Викам, ако искаш, пусни само, че съм депозирала писмено становище и няма да ходя. Ивайло Крачунов (тогава главен редактор на ПИК) хиляда пъти сутринта ми звъня...", казва още Янева. "Биволъ" съобщава, че в следващия запис ще се чуе кой е събирал пари за спасяването на Владимира Янева, на кого е трябвало да плати и защо.

Прочит


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "Удивен, моят приятел проверил някои факти: оказва се, че само 131 души са получили убежище в Чехия през първата половина на 2016 г. - 64 от тях са китайски християни."

    Добре бе редактори, така ли не разбрахте, че се чувстваме част от ЕС! Нали това е идеята, че имаме обединен ЕС и сме почти като обща държава (или поне трябва да се върви натам - според вас)? Ами какво значение има колко имигранти са в Чехия, като в Германия са стотици хиляди?! И какво значение ще има това, ако в бъдеще ЕС се ръководи от мюсюлмански държави - Германия и Франция, и етнически (и религиозно) чиста периферия?!

    Ако погледнете статистиките за новородени деца може лесно да си направите извод какво ни чака.

  • 2
    drilldo avatar :-?
    Георги Георгиев

    "Това е групата, която според института се обръща към "твърдия" ислям като изразяване на поколенчески бунт."

    Как пък недоволните българи и техните наследници веднъж не хванаха да направят един атентат?! Будали! Вижте как нормалните мюсюлмани в чистосърдечен изблик на недоволство от социалния си статус хванаха калашниците и почнаха да режат глави! Проблема на европейското общество определено е расизма. Няма какво друго да е.

  • 3
    fyb1439887506471923 avatar :-|

    До коментар [#2] от "Георги Георгиев":

    Радвам се, че си намерил проблема. От коментарите ти личи, че той е и твой. Осъзнаването на един проблем е първата крачка към решаването му. Пожелавам ти успех.
    А недоволните българи не само, че са правили атентати, те са ги измислили, далече преди еврейте(ционисти) и промитите мозъци джихадисти.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK