Когато балансите избият
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Когато балансите избият

Както коректно съобщиха "Не!новините", в петък Борисов влетя в парламента и се скара на чужди депутати за това, че неговите не бяха в залата.

Когато балансите избият

И още: Сори, но това не са реформатори; Държавата си иска дърлгите уикенди; Моделът "Джуканович" - открийте разликите

16304 прочитания

Както коректно съобщиха "Не!новините", в петък Борисов влетя в парламента и се скара на чужди депутати за това, че неговите не бяха в залата.

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


Политическият живот

Когато балансите избият

От текст на Даниел Смилов в портала "Култура"

Бойко Борисов е видимо разбалансиран. Както коректно съобщиха "Не!новините", в петък той влетя в парламента и се скара на чужди депутати за това, че неговите не бяха в залата. След това – на извънредно правителствено-коалиционно заседание – Борисов заплаши министрите на РБ, после те излязоха успокоени, че остават в управлението, като препотвърдиха лоялността си към правителството и лично към Борисов.

Сценката можеше да мине като упражнение в посока "стягане на коалиционната дисциплина", както и "контролиране на щетата" от гафа с противоконституционния начин на броене на резултата на кандидатите за президент на първия тур. В баража от абсурдни изказвания от РБ твърдяха, че са внесли въпросното предложение в суматохата и без да го разбират, а ГЕРБ твърдеше, че е по-важно кой го е внесъл, а не кой го е гласувал. Борисов разви парламентаризма в неочаквана посока, като заяви, че ГЕРБ ще приемат всички предложения, внесени от опозицията. (Дано опозицията не се сети да внесe искане за оставката му.)

На пръв поглед – като всичко, на което сме се нагледали. "Избиването на балансите" на премиера обаче има и по-дълбок смисъл. Свидетели сме на провала на една цялостна политика, която той беше превърнал в своя запазена марка. В непрекъснатия стремеж да "балансира" като всеки жонгльор и въжеиграч той създаде търсене за все по-екстремни номера, отвъд границите на политическата логика. Изглежда, идва времето, когато нашият премиер (Худини) ще стане жертва на някой от коронните си номера като:

- Салто на геополитическото въже. Опъва се едно въже между Европа/САЩ и Русия и премиерът се разхожда елегантно по него. Публиката ръкопляска ентусиазирано. Въжето в началото е на ниско – и да падне Борисов, ще се отупа и ще се изправи. Ако се заклати към Русия, ще изтича до Брюксел за демонстрация на мускулна маса. Ако се заклати много към Вашингтон – ще се обади по телефона на Путин.

Появиха се други обаче, които закачиха въжето по-високо и почнаха също да се разхождат важно по него. БСП започна да балансира с голям прът, на единия край на който сложи троянския кон, а на другия – Станишев, под формата на председател на ПЕС. След тях "патриотите" също опитаха високорисков номер - на едната страна на пръта им е членството в ЕС и НАТО, а на другата – ракети, насочени към Истанбул, бодлива тел и етическите правила на Чингиз хан по отношение бежанци и мигранти.

Затова Борисов реши да удари всички в земята - горе, близко до купола на цирка, той смята да мине по геополитическото въже с "патриотите" на гръб, правейки едновременно салта напред и назад.

- Антикорупционно жонглиране. Още през 2009 г. Борисов разбра, че публиката харесва жонглирането с антикорупционни топки. Въпросът е винаги да има някое дело срещу средна по големина риба (да речем, ректор на медицински университет или шеф на фонд) и няколко медии, които да раздухват борбата му с корупцията. Популярността на номера пострада заради постоянните напомняния от мониторинга на ЕК, че всъщност нищо не се случва. За да обнови репертоара си след срутването на КТБ, Борисов реши да предложи на публиката суперномер. Над отворилата се финансовата пропаст той просна Цветан Василев като мост и започна да се разхожда по него със сложен баланс. На едното му рамо бяха разположени Пеевски и Цацаров, а на другото – Радан Кънев и Европейската комисия. И през цялото време антикорупционните топки се въртяха из въздуха, без да падат. Поне до декември миналата година, когато Кънев скочи и оттогава Борисов стои силно килнат към Пеевски и Цацаров. Докога ще издържи, не е ясно.

- Съдебнореформен ескапизъм. Г-н Цацаров участва и в третия коронен номер на премиера. Христо Иванов и Радан Кънев му помагат с обвързването, заключват веригите с конституционен катинар и Борисов гълта ключа. Премиерът влиза в парламентарна кутия, а зад спуснатото перде води преговори с ДПС и АБВ. След време Иванов и Кънев дърпат пердето и от кутията изскачат Цацаров и хората на Пеевски от ВСС.

След оттеглянето на първоначални асистенти сега Борисов трябва да разчита на инцидентни гастрольори. Публиката остава озадачена за съдбата на премиера - освободил ли се е от веригите, какво става с глътнатия ключ на реформата.

С все по-екстремните номера, които Борисов изпълнява, разбираемо е да е изнервен. Ако сте на негово място, и на вас може да ви избият и балансите.

Позиция

Фотограф: Юлия Лазарова

Сори, но това не са реформатори

От коментар на Любомир Аламанов във фейсбук

Ако реформаторите ме бяха послушали и още преди два дена бяха подали оставка, сега Бойко нямаше да ги гърчи така. И щяха да са на върха. А сега или ще трябва да се умилкват и да удрят чело в земята, или ще ги изгонят позорно. Найс. Ама пусти фондове, как да ги оставиш доброволно...

Мислите, че сме парламентарна република? Мислите, че ГЕРБ е дясна демократична партия, която уважава институциите? Прочетете пак как премиерът нахлува в парламента, кара се на депутатите, нарежда им какво да правят. Това е ляво-авторитарна квазиструктура с индианско-вождистки уклон.

Бойко държи всички политици. За всеки е намерил слабото му място и стиска. Няма процедури, няма демокрация. Сори, но това не са реформатори. Това е позор за автентичната десница. С някои изключения всички само усвояват. Ако някой може да посочи поне една истинска реформа, ще се извиня. Поредните драми в Бърза помощ само потвърждават това.

Коментар+

Тези 600 линейки трябват днес - преди 32 стадиона в села с по 200 старци

От коментар на Тома Белев във фейсбук

Един човек умира на улицата заради бавна Бърза помощ. Излиза заместник-министър и обяснява, че за всичко били виновни записващите адреса. Преди това министърът обясни как всички лекари в Бърза помощ получавали над 2000 лева заради незапълнените бройки и как до 2020 година ще купят 600 нови линейки. И не можело линейките да чакат по бензиностанциите, щото имало само един център.

И това ще мине и замине - имало човек, няма човек. Десет минути обяснения по телевизията на един министър - толкова струва животът на един човек. За един ден приказки могат да обяснят за сто загубени живота.

Ама обясненията нито топлят, нито ще върнат живота на човека, нито ще спасят следващия. Трябват действия. Трябват тези 600 линейки днес, преди 1.3 млрд. за два непотребни реактора, преди 32 стадиона в села с по 200 души старци, преди новите автомобили на НСО или НС.

Трябва заплатите на лекарите и всички служители там да са високи, за да ги има тези служители, при това ги искаме преди заплатите на охраната на НСО, преди заплатите на ЦИК, дето някой трябва да им даде справка за разстоянието Лондон - Глазгоу, и преди петте бона за съветници на всеки депутат.

Трябват и места за повече центрове, при това преди да продавате поредния държавен или общински имот за жълти стотинки, защото повече центрове означава по-бърза Бърза помощ.

Лекарите искат охрана - ще им я дадете, щото там ще е 100 пъти по-полезна, отколкото НСО да охранява Пеевски или Доган, или някоя пазаруваща си лелка.

Трябват и обучения на кадрите и тези обучения струват по-малко от петте милиона, дето ще платим на депутатите, за да си почиват един месец преди избори.

И не ни обяснявайте, че не става - ако не можете, си вървете. И ако се чуват гласове, че политици и съдии ще бъдат гонени с камъни - да знаете, че е истина.

Стопанска политика

Държавата си иска дългите уикенди

От коментар на Петър Ганев, Институт за пазарна икономика

Отпада сливането на почивните дни и отработването. Въвежда се почивка в понеделник, ако празникът е през уикенда. Това в общи линии е идеята на социалното министерство, която предизвика много коментари през последните дни. "Реформата" в почивките все още не е приета, разбира се, липсват и някакви сметки и/или смислена аргументация. Макар темата да не е нова - дебат за сливанията и отработванията има отдавна, хрумването следваше да бъде надлежно аргументирано. Единственият мотив - че така щяло да има предвидимост, прозвуча някак леко: проблемът не е в предвидимостта. Той е в административната намеса в напълно частни взаимоотношения и решения, както и в загубите, причинени от това.

По принцип разписването на стриктни трудови норми за работното време и почивките почти неизбежно звучи нелепо на фона на динамичните реалности на съвремието. Повечето хора най-вероятно не знаят как е разписан т.нар. уикенд в трудовото законодателство. Не, там няма текст, че от понеделник до петък се работи, а събота и неделя се почива. Член 153 (ал. 1) от Кодекса на труда (КТ) звучи така:

"Чл. 153 (1) При петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е поначало в неделя..."

Казано с други думи, дори уреждането на уикенда не отговаря напълно на реалностите - нормативният уикенд не включва изрично съботата. Обществото, разбира се, е намерило своя уикенд и без да чете трудовите закони. Последното е важно, тъй като така поставената реформа не засяга "държавни" теми като националните празници, а "частни" такива - кой и как да използва най-добре почивките си.

Член 154 от КТ се отнася за т.нар. празнични дни. В този член законотворците имат право да уредят официалните празници в държавата и съответно да "отредят" почивка за работниците. Дали държавните почивки са много или малко би следвало да зависи от този член. В него могат да се отредят и други празнични дни, може да се дадат повече дни за определени празници и т.н. Помним как наскоро беше удължена почивката за Великден - беше прибавен и петъкът. Проблемът идва от втората алинея, която дава правото на правителството да "размества" почивните дни през годината. Именно това то и прави - размества тези дни под формата на сливане и отработване и така еднозначно решава как да си ги организираме.

Идеята, че един или друг политик (в случая министър-председателят) следва да отреди на всички как да си уредят почивката, е дълбоко сбъркана. В момента нещата стоят точно така - едни хора гледат календара за следващата година и решават как е най-удобно подопечните да си слеят почивните дни и от кой уикенд да им дръпнат за компенсация. Подобна практика нормално носи загуби за фирмите (няма да влизаме в подробности за размера) и често принизява празниците.

Разбира се, дългогодишното й установяване е наложила и съответен модел на поведение - хората са дълбоко свикнали със сливанията и отработванията. Простото решение - да се премахне възможността за административни сливания и да отпаднат административните отработвания, крие и съответния политически риск от негативна реакция. Премахването ще накърни и идеята, че държавата "осигурява" дълги уикенди.

Именно запазването на тези "държавни" дълги уикенди е причината да се предложи това с понеделника, в което иначе няма логика. На практика "разместването" се сменя с "даване" на нови почивки. Водещият въпрос обаче не е толкова в понеделника, колкото в това дали сме готови да отхвърлим административните дълги уикенди?

Открийте разликите

Обвиненията в клиентелизъм, корупция, шуробаджанащина и връзка с организираната престъпност са станали нещо обичайно в Черна гора.
Фотограф: Stevo Vasiljevic

Моделът "Джуканович"

От коментар на Неманя Руйевич, "Дойче веле"

Черногорският премиер Мило Джуканович е сред първите в списъка на най-дълго управлявалите държавни и правителствени ръководители. От 25 години той съсредоточава политиката в малката балканска страна - ту като премиер, ту като президент. Бил е всичко според духа на времето: млад комунист, националист, идеолог на отцепването на страната от Сърбия, а днес и защитник на интеграцията на Черна гора в ЕС и НАТО.

Затова не е чудно, че кампанията за парламентарните избори в неделя е бедна откъм програми и визии за бъдещето, а залогът е по-скоро дали Мило, както черногорците го наричат, и този път ще остане на власт. "Страната е разделена на привърженици и противници на Джуканович. Това е изборът, който имат гражданите на Черна гора от десетилетия", посочва журналистът Марко Вешович от опозиционния вестник "Дан". Той определя модела "Джуканович" като неолиберална разпродажба на държавната собственост в тясна връзка с организираната престъпност.

Такива обвинения са станали нещо обичайно за политическия живот в страната. Джуканович ги отхвърля - както тези на италианската прокуратура, която го обяви за патрон на нелегалната търговия с цигари през 90-те години. Британският "Индипендънт" написа, че е най-богатият политик, натрупал пари "по мистериозен начин".

Клиентелизъм, корупция, шуробаджанащина - много са причините Джуканович най-после да бъде свален от власт, твърди опозицията. Досега обаче това не се е случило. Победите му обикновено са категорични и се подиграва на опозицията, че не успява да го катурне. Но този път нещата са по-различни: "На хората им е дошло до гуша", казва Вешович, според когото е възможно опозиционните партии сега да получат достатъчно гласове за широко мнозинство.

Точно в това обаче е другата част от проблема. Изпокараната опозиция може така да раздроби гласовете срещу Джуканович, че много партии да не преминат трипроцентовата бариера. Освен това и този път са заети с вечния спор кой предлага "истинска алтернатива" и коя партия се е коалирала с него в миналото.

Макар прогнозите да не са надеждни, Демократичният фронт би могъл да вземе 15% от гласовете. Това е целеви съюз на една прозападна и една просръбска партия със собствен електорат. Миналата година той организира серия протести срещу Джуканович, в които се включиха над 10 000 граждани - истинско постижение за град като Подгорица. Но както и цялото общество, Демократичният фронт също е разделен: 46 на сто подкрепят членството в НАТО, 39% на сто са твърдо против.

През май НАТО взе решение за присъединяването на Черна гора. С ЕС обаче нещата вървят мудно - Брюксел критикува недостатъците в правосъдието и положението със свободата на медиите. По-важно е да се предотвратят фалшификациите на изборите, смята Борис Раонич от "Граждански алианс", който е сред наблюдателите на вота. В Черна гора се говори, че управляващата партия купува паспорти на избиратели, за да не участват във вота. А също и за натиск върху служители в държавни предприятия.

Политическият живот

Когато балансите избият


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK