С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 30 окт 2016, 18:01, 11152 прочитания

Мнения Daily: Бюджет 2017 – отново дефицитно харчене

И още: Злото е тук, настани се сред нас; Германски представители: Плевнелиев е достоен и предвидим държавник; Икономически патриотизъм срещу свободната търговия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Фискална политика

Бюджет 2017 – отново дефицитно харчене


От коментар на Десислава Николова, Институт за пазарна икономика

Проектобюджетът за 2017 г. е поредният с дефицит от 2009 г. насам. За година е заложен да достигне 1.4% от БВП, а в следващите 2 години се предвижда постепенното му свиване до 1% и 0.5%. Изненада няма, но има разочарование, което произтича от изключително доброто изпълнение до момента на бюджета за 2016 г. и излишъкът от почти 4% от БВП за първите осем месеца на годината. Предвид това Министерството на финансите (МФ) е подобрило очакванията си от планиран дефицит от 2% той да е 0%, или балансиран бюджет за тази година.

Т.е. хем тази година очакваме балансиран бюджет, хем следващите отново ще трупаме дефицити. Бюджет 2017 г. предвижда поредното разпускане на фискалната политика и поредното дефицитно харчене - въпреки огромния шанс за затваряне на страницата с хроничните дефицити от последните 8 години (2009 - 2016 г.).



При това планираната фискална експанзия идва на фона на влошени очаквания за икономическия растеж следващата година, които се споделят и от международните институции, и от местни наблюдатели. МФ прогнозира ръст на икономиката през 2017 г. от 2.5% при заложен за тази година 2.6%. Очакванията за икономиката през 2017 г. са аргументирани най-вече с прогнозно влошаване на външната среда и съответно ефекта от това върху износа на България.

Освен заложените бюджетни дефицити проблемно е и планираното увеличение на минималната работна заплата от сегашните 420 лв. до 460 лв. от началото на 2017 г. Това административно покачване с близо 10% ще бъде придружено и от повишение на осигурителната тежест заради вдигането на осигурителната вноска за пенсия с 1 процентен пункт.

За вредните ефекти от повишаването на МРЗ върху заетостта на нискоквалифицираните и младежите сме писали неведнъж. Повишението на осигуровките с 1 пр.п. от 2017 и отново, с още 1 пр.п., от началото на 2018 г. е с цел да се намали дефицитът в държавното обществено осигуряване (ДОО). Пропуска се обаче, че тази мярка за повишаването на приходите в НОИ върви ръка за ръка с други промени в Кодекса за социално осигуряване, които повишават разходите. По-конкретно от следващата година започва да се повишава коефициентът, с който всяка година осигурителен стаж влиза в сметката за пенсия с цел да се подобри адекватността на пенсиите. Още от следващата година това ще означава с 235 млн. лева повече разходи за пенсии. Неотдавна бяхме правили груба сметка колко приходи в НОИ условно носи 1% осигуровка за пенсия – е, не е повече от 200 млн. лева. Т.е. в крайна сметка ще се окаже, че благодарение на последната пенсионна "реформа" дефицитът в държавната пенсионна система всъщност ще нараства.

Освен спорния ефект върху огромния дефицит в ДОО и двете мерки – по-високи осигуровки и ръст на минималното заплащане, ще повишат разходите за труд. На фона на очаквания за охлаждане на трудовия пазар през 2017 г. – заради по-нисък растеж и заради изчерпването на образованата и обучена работна ръка и все по-големия недостиг на подходящи хора. От началото на 2014 г. пазарът на труда показва оживление, но създаването на нови работни места се забавя чувствително през първите 6 месеца на 2016, като е най-ниското за последните 2 години. МФ също прогнозира забавяне на новата заетост. За 2016 г. очакваният ръст на заетостта е 1.1%, а за следващата – 0.6%.

Много вероятно е този растеж да е още по-нисък заради очакваните негативните ефекти по линия на увеличените разходи за труд и забавянето на икономическия растеж. Освен това свободната ръка на пазара на труда се състои все повече от дългосрочно безработни и такива с ниска или никаква квалификация. Това, особено предвид по-големите разходи за труд, също ще направи създаването и запълването на нови работни места по-трудно.

Фискалното "разпускане" следващата година е трудно обяснимо предвид добрата база от тази. Бюджетното изпълнение ще бъде податливо на риск от по-сериозно забавяне на икономическата активност (спрямо плановете на МФ) и по-незначително създаване на нови работни места, ако този процес изобщо продължи през 2017 г. А реализирането на тези рискове ще означава по-висок от очаквания дефицит и съответно още по-дълъг хоризонт на премахването му. "
Позиция

От столетия е ясно, че бруталното говорене произвежда брутални действия.

Фотограф: Анелия Николова
Злото е тук, настани се сред нас

От текст на Евгений Дайнов в "Дневник"

Пред парламента бият национално известен правозащитник. По същото време вътре парламентарна шайка иска, визирайки мигрантския въпрос: "Употребата на всички средства и на всяка цена. Без коментар дали са емигранти, бежанци, икономически емигранти и така нататък". Това "и така нататък" включва ли жени и деца, стари хора, инвалиди? Социалните мрежи се тресат от възторг – и по повод изтреблението на мигрантите, и по повод побоя над правозащитник.

Злото е тук. Намери процеп и се настани сред нас. Откъде дойде – ясно. От онези мрачни дълбини на некултивираното съзнание, в които се въдят изчадията на пъкъла. Кой обаче им отвори вратата, та да се настанят сред нас, пръскайки зловоние и отрова? От столетия е ясно, че бруталното говорене произвежда брутално действие. Затова цивилизованите страни полагат непрестанни усилия хората да бъдат civil (учтиви), без което цивилизацията (civilization) не е възможна.

Онзи, който има за цел да унищожи цивилизацията, много добре знае, че отначало трябва да унищожи добрите нрави. Паднат ли веднъж те – пада и цивилизацията, която се крепи върху тях. И на мястото й се настанява нейното отрицание.

Как изглежда то ли? По време на Втората световна война Уинстън Чърчил е принуден често да обяснява какво има предвид, когато казва, че Великобритания се бие сама срещу Хитлер и Мусолини не заради националния си интерес, а за да запази цивилизацията по света. Ето една от неговите дефиниции: "Цивилизация означава общество, основано върху мнението на цивилните. Означава, че насилието, господството на воини и тартори, животът в лагери и война, в жестокост и тирания – този живот отстъпва пред парламентите, в които се коват законите, и пред независимия съд, който поддържа тези закони в продължение на дълго време. Това е Цивилизацията – и на нейна почва се развиват свободата, удобството и културата."

Ясно е кое е обратното на цивилизацията: начин на живот, подчинен на тартори и диктатори, потънал в насилие, безправие и война, без закони и без съд, без свобода, удобства и култура. Злото, настанило се сред нас, натам ни бута. Но да се върнем към въпроса: Кой го пусна? Името им е легион; но името на най-виновните, на онези, които имат и властта (да подкопаят цивилизацията) и достъпа до медиите (да ликвидират добрите нрави), е знайно. Кой каза: "Тоя шибан народ, тия шибани колеги"? Министърът без портфейл на ГЕРБ Божидар Димитров.

Кой вмириса публичната арена с: "Да ви е*а циганската нация". Културният министър на ГЕРБ Вежди Рашидов. Кой нарече българите в чужбина "шепа соросоидчета", на които нямало да позволи "да ми се мотаят из краката"? Коалиционният партньор на ГЕРБ (и следовник на Алфред Розенберг) Валери Симеонов. Кой възкачи простотията като висша ценност, споделяйки: "Аз съм прост и вие сте прости; затова се разбираме"?

Кой демонстрира от десетилетие, че да вдигаш щанги, но да си неук, е по-добре? Кой обяви, че предназначението на "чистичките с очилцата" е да бъдат негови, на вдигащия щанги, министри? Сиреч: ако си жертвал години комфорт и пари, за да се образоваш, ще обслужваш някого, чиято сила е в силата, а не в някакви професионални постижения. А после: защо младите били неграмотни... Ясно защо: не виждат смисъл първо да учат, а после да станат лакеи на мутрите - по-добре директно да станат мутри.

Да продължим. Кой легитимира анцуга – онзи събирателен образ на мафията, който мотивира един почтен (и начетен, с очилца) човек да каже, че е време "тогите да изметат анцузите"? Кой легитимира най-варварските предразсъдъци с: "Те всички педерасти са умни. И аз вече почвам да викам, че съм пидал, за да ме вземат, че съм интелигентен". Кой легитимира онези разюздани насилници, които вързваха бежанци по границата, като заяви: "Всеки, който помогне, само едно "благодаря" заслужава"? Знаете кой.

Брутално говорене – юмручно право по улиците – изтребление на просветените. Това е историческата градация, в началото на която изведнъж се оказахме под мъдрото ръководство на държавните ни ръководители. Утре анцугът ще стане задължителен, ако не искаш да бъдеш бит от някой разярен патриот пролетарий. Въпрос на елементарна самозащита е да вземем мерки, преди да е станало късно.
Германски представители

"За съжаление системата успя да го неутрализира", казва Бертрам Ролман.

Фотограф: Георги Кожухаров
Плевнелиев е достоен и предвидим държавник

От кореспонденция на Николай Цеков за "Дойче веле"

Даниел Кадик от софийското бюро на германската либерална фондация "Фридрих Науман"и почетният президент на Германо-българската индустриално-търговска камара Бертрам Ролман смятат, че като български държавен глава Росен Плевнелиев е допринесъл за утвърждаването на България като достоен член на ЕС и НАТО, както и за укрепването на гражданското общество и насърчаването на предприемачеството в страната.

Според Кадик германските политици и медии се отнасят с голямо уважение към Плевнелиев заради свободната и открита комуникация с него. "Всички помним неговата страстна проевропейска реч в парламента в Страсбург през юни тази година, която беше изпълнена с много кураж и с призиви за запазване на европейското единство в сегашните тежки за Европа времена. Нейните послания намериха широка подкрепа и отзвук", припомня той

Германският политолог смята, че основната заслуга на Плевнелиев е свързана с преодоляването на двете тежки политически кризи, в които България изпадна по време на неговия мандат – падането на първото правителство на Бойко Борисов и годината на всекидневните протести срещу кабинета на Пламен Орешарски. "Президентът утвърди две редовни правителства и успя да състави два служебни кабинета, той върна всички несъответстващи на конституцията закони обратно в Народното събрание независимо от критиките на управляващите мнозинства. Свърши отлична работа и се доказа като достоен и предвидим държавник. Той работеше в името на гражданите на България. Някои от тях може би са забравили, че президентът не изостави своите задължения, както това стори премиерът Борисов с оттеглянето си по времето на кризата през февруари 2013 г.", отбелязва Кадик.

Според него Плевнелиев е показал последователност в отстояването на българските интереси на международна сцена, включително и в сложни ситуации. "Той не се огъна под натиска на Кремъл и категорично застана зад ценностите и интересите на обединена Европа. Изявленията на премиера Борисов, че президентът се изказвал агресивно за действията на Русия, не са премислени", допълва представителят на фондация "Фридрих Науман", според когото има опасна общност между вижданията на кандидат-президентите на ГЕРБ и БСП за вдигане на санкциите срещу Русия. Той прогнозира трудна победа на Цецка Цачева на предстоящите избори.

Бертрам Ролман е собственик на най-голямото шивашко предприятие в България - "Пирин-текс" в Гоце Делчев, родния град на Плевнелиев, в което работят 2000 души. "И на хората тук, а и на мен лично ни се искаше президентът да се кандидатира за втори мандат. Защото Росен Плевнелиев е модерен и перспективен човек, а аз го познавам и като коректен и напредничав бизнесмен, който оказва съдействие на бизнеса. За съжаление обаче системата успя да го неутрализира", заключава германският бизнесмен.
Мнение

Икономически патриотизъм срещу свободната търговия

От анализ на Христо С. Христов в блога му "Икономика и общество"

Терминът икономически патриотизъм, наричан също икономически протекционизъм, описва действия на правителството с цел предпазване на местната продукция, работна ръка и капитал от чуждестранни влияния. Този принцип е в разрез с налагания принцип за свободна търговия. Последните 20 години глобалната икономика се разви с толкова бързи темпове, че страните не успяваха да отчетат нейните ефекти в дългосрочен план.

Световната икономическа и финансова криза бе плод в голяма степен именно на това развитие. Свободата на световните пазари даде възможност на кризата, започнала от зле управлявани финансови корпорации в САЩ, да се пренесе в редица страни. Последните 30 години толкова много обвързаха икономиките на държавите в света, че се оказа невъзможно те да бъдат изолирани една от друга, за да се спре разпространението на заразата. И тази криза именно даде силен тласък на промяна към икономическия патриотизъм.

В Европейския съюз (ЕС) би трябвало всички страни да имат свободен достъп до пазари, стоки и хора. Но не се получава точно така. Всяка страна договаря изгодни за нея условия в различни ключови сектори, което й дава съществено предимство пред останалите страни - членки на ЕС. Например Гърция при своето присъединяване е договорила специални субсидии за своите фермери. Само по линия на директните плащания на площ те получават над 30 евро за декар - много повече съизмерими от тези, които получават българските фермери. Като страна - членка в ЕС, България не може да дотира и субсидира производства в определени сектори, без изрично това да й бъде разрешено. В същото време съседите й – Турция, Македония и Сърбия, нямат подобни ограничения и това прави евтините им плодове и зеленчуци силно конкурентни на българския пазар.
Това не е изолиран български случай, а само малък пример за това как свободният на хартия пазар на практика се оказва изкривен и регулиран постоянно в полза на нечии интереси. Икономическият патриотизъм завладя Англия и тя роди Брекзит. Преди около десет години появата на слух, че американската "Пепси ко" проявява желание да купи френския производител "Данон", накара правителството да излезе с декларация за секторите, в които не могат да се влагат чужди капитали без изричното държавно съгласие. Между тях са казината и оръжейната индустрия.
Безспорно протекциите за местния бизнес му дават съществено предимство пред големите корпорации, разполагащи с мощни ресурси. Тези протекции обаче може да доведат до влошена дисциплина в някои фирми, които няма да имат стимул да са икономически ефективни и иновативни, да преобразуват разходи, когато евентуалните загуби могат да бъдат покрити от сигурни приходи от продажби. Тази хипотеза все пак зависи от много условности.
Основният плюс на икономическия патриотизъм е, че позволява страните лесно да бъдат поставяни под карантина при появата на нови кризи, което ще предотврати тяхното разпространяване на глобално ниво. Натискът върху политиците от страна на данъкоплатците през последните години е да им бъде дадена сигурност, че няма да пострадат от неблагоразумните финансови политики, водени другаде.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 3319 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2696 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Мутираме в прокурорска република

И още: Кой ще се подложи най-добре на Путин; Как да се преборим с отпадането от училище

Още от Капитал
Какво прави една реклама ефективна

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"

Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й

Намаляването на емисиите зависи от узряването на технологиите за съхранение на енергия

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10