Мнения Daily - Нож в гърба заплашва Борисов

Президентска рулетка

Нож в гърба заплашва Борисов

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

От коментар на политолога Димитър Бечев за блога EUROPP на London School of Economics.

Президентските избори в България се предполага да са нещо скучно. Мнозина очакват кандидатът, избран от премиера Бойко Борисов, да стигне спокойно до втория тур на 13 ноември, яхнал популярността на своя патрон, както и внушителната изборна машина на управляващата партия ГЕРБ. За разочарование на Борисов това вече изглежда все по-малко вероятно.

Социологическите проучвания прогнозират оспорвано състезание между неговия избор - председателя на парламента Цецка Цачева, и ген. Румен Радев, подкрепен от БСП. Кандидатът на опозицията всъщност може да има доста добър шанс. Той може да привлече гласове, пуснати за Обединените патриоти - ултранационалистическа коалиция между бившите заклети врагове от Патриотичния фронт и "Атака", за АБВ и за няколко други малки играчи.



Цачева без съмнение е лоялен боец на партията и работлив депутат, но също така страда и от опасен недостиг на харизма. Не че нямаше други варианти, включително кметовете на София и Бургас, или Томислав Дончев - леко досадният в педантичността си вицепремиер за еврофондовете. Той можеше да привлече гласове и от прозападния Реформаторски блок, който има министри в правителството. Цачева за разлика от тях е стока, трудна за продаване.

Да призоваваш за облекчаване на санкциите срещу Русия в първия си телевизионен дуел с Радев и след това да заемеш позиция, в която не съжаляваш за членството си в компартията през 1989 г., не е начинът за спечелване на онези 5-6 процента от избирателите, които вероятно ще подкрепят кандидата на Реформаторския блок Трайчо Трайков.

Без съмнение Цачева ще се опита да спечели подкрепата на жените. Тя ще бъде добра майка на народа, увери Борисов електората на 2 октомври, след като обяви, че "ни писна от самоназначили се бащи". Тепърва ще се види дали тази стратегия работи или не.

Както и преди, изходът от изборите може да бъде решен в пазарлък между двата тура.

Движението за права и свободи ще се изяви като ключовия играч, както е ставало толкова пъти в миналото. Ще видим каква е цената, която ДПС очаква. "Бизнес крилото" на движението, представлявано от младия магнат Делян Пеевски - спорна фигура с влияние, простиращо се в медиите, правосъдието и силите за сигурност - може да се окаже главният печеливш.

Но това означава Борисов да рискува в някакъв момент в бъдеще да му забият нож в гърба. Както се случи през юни 2013 г., когато Пеевски за кратко бе назначен за ръководител на ДАНС.

Борисов има и друга възможност - да се обърне към Обединените патриоти. Пълзящата истерия в България за навлизането на бежанци и кандидати за убежище изпълва платната им като попътен вятър. Неприятната част е, че патриотите трудно ще контролират избирателите си. Някои от тях - и особено гравитиращите около "Атака", ще избягат при ген. Радев.

Вкарването на патриотите в правителството предполага Реформаторският блок да отстъпи от територията си. Някои техни представители ще сторят всичко възможно да останат в правителството съгласно условията на Борисов. Други, включително Трайчо Трайков, ще изберат опозицията. Ако ДПС и Пеевски формализират алианса си с ГЕРБ, няма да има друг избор.

-----------

Съдебно безвремие

В името на безнаказаното бъркане в кацата

От коментар на Петя Владимирова в "Дневник"

Защо повечето от кандидат-президентите се правят, че не чуват как съдебно-политико-бизнес-мафията крещи в лицето на гражданите: промяна няма да има? Фотограф: АНЕЛИЯ НИКОЛОВА

Кандидат-президентите дори не смеят да споменат за главния прокурор, който спря съдебната реформа.

Насред предизборната кампания на кандидат-президентите, които все по-гласовито се кълнат в интереса на гражданите, налага се да им се напомни азбучният императив на правовата държава: за да има такава държава, първото условие е да са разделени властите и съдебната да си изпълнява ролята на генералния независим арбитър. А в преходната ни държава разделението на властите е фикция, но кандидат-президентите се правят, че не знаят.

Защо повечето от кандидат-президентите се правят, че не чуват как съдебно-политико-бизнес-мафията крещи в лицето на гражданите: промяна няма да има?
Защо отвръщат на въпросите за зависимостите с общите приказки за "съдебната реформа, която трябвало да продължи", но не смеят да споменат дори понятието "главен прокурор", под чиято диктовка реформата на съдебната власт беше спряна, а каквито промени бяха приети в Закона за съдебната власт, просто се нарушават всяка седмица с брутален непукизъм от мнозинството на ВСС?

Като изключим Татяна Дончева, която единствена излиза с идея за конституционни промени, отнасящи се до статута, отчетността и начина на избор на главен прокурор и заявява, че ще инициира конституционна промяна за целта, и Трайчо Трайков, който отново лансира идеята за паралелен антикорупционен прокурор извън йерархията на главния прокурор, другите кандидати, и най-вече фаворитите, овъргалят в пустословие въпроса, ако някой телевизионен водещ реши да им го зададе.

Цачева впрочем, след като чу премиера, придоби кураж и повтори с половин уста, че да, разбира се, трябвало да се разследва "Яневагейт", знаейки прекрасно, че няма как да бъде разследван който и да било гейт от онези, които са замесени в него. И че поради това именно е нужна конституционна реформа.

Да припомним - президентът няма право на законодателна инициатива, но има право да предлага промяна на конституцията. Също така президентът назначава с указ освен шефовете на специалните служби и "тримата големи" - главния прокурор и председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд, след като бъдат предложени от Висшия съдебен съвет.

Партиите, които стоят зад всеки кандидат за президентския пост, си правят сметката да участват и в предстоящите сделки за оставане на (или сдобиване с) власт, а реалният контрагент на масата на преговорите, уви, не са гражданите (в които се кълне Цачева), а триото Доган - Цацаров – Борисов. Пазарлъкът се задава със страшна сила и залогът е запазване на мафиотизираното статукво на скачените власти в името на общото и безнаказано бъркане в кацата.

---------------

Сирийската криза

Самолетоносачът "Кузнецов" е само претенция за имперска мощ

От коментар на Аншел Пфефер, в. "Аарец". Преводът е на "Клуб Z".

Руската мощ е ограничена и е ефективна най-вече във вакуума, създаден от ненамесата на Запада в Сирия. Ако бъде изпробвана при противостоене, тя едва ли ще бъде толкова голяма. Фотограф: NTB SCANPIX

"Адмирал Кузнецов" и бойните самолети, които той превозва, няма да променят сериозно баланса на силите на сирийската арена. Руснаците вече имат превъзходство във въздушното пространство на обхванатата от война страна благодарение на бойните си самолети, базирани на земята там. "Су-33" и "МиГ-29" на борда на "Адмирал Кузнецов" са изтребители, модифицирани за операции с излитане от кораби, и нямат достатъчен обсег или полезен товар за дълги полети. Ако американската администрация промени политиката си на ненамеса, което изглежда вероятно, в случай че следващият президент е Хилъри Клинтън, подкрепяща забранената за полети зона над Сирия, грижата на руската морска ескадра ще бъде предимно защитата на нейната база - самолетоносача.

Самолетоносачите са стратегически оръжия на великите сили. Подобно на ядрените оръжия, които не са използвани повече от 70 години, не е задължително те винаги да имат практическо приложение, но те отразяват военната мощ, каквато имат само няколко страни. Изпращането на авионосна група в далечна гореща държава представлява интересите на една глобална сила и е най-яркото доказателство за "проектирането на сила". С изпращането на "Адмирал Кузнецов" в Средиземно море Путин казва на света, но най-вече на собствените си сънародници, че Русия отново има претенциите да бъде свръхсила.

САЩ нямат в момента самолетоносач в Средиземно море. Ако тази или следващата администрация реши да действа по-силово в Сирия, те могат да пратят там само за няколко дни "Айзенхауер" от Персийския залив или "Джордж Вашингтон" от Карибско море. Френският "Шарл дьо Гол" вече е в източната част на Средиземно море. Той е най-големият и най-съвършен от всички неамерикански самолетоносачи, на чийто борд има две ескадри изтребители "Рафал-М". В случай на противостоене на самолетоносачите срещу руснаците заради забранената за полети зона над Сирия между съвместните американско-френски сили заедно с британските сили, действащи от Кипър, превъзходството на западната коалиция е явно във всяко отношение.

Но въпреки всичко това Русия има едно явно предимство. Тя е единствената, взела страна във войната между режима на Асад и бунтовниците в Сирия, и действа там. Путин показа, че иска да продължи с глобалните си стремежи. Плаването на "Адмирал Кузнецов" е поредното доказателство. Но руската мощ е ограничена и е ефективна най-вече във вакуума, създаден от ненамесата на Запада в Сирия. Ако бъде изпробвана при противостоене, тя едва ли ще бъде толкова голяма. Старият пушещ самолетоносач е пример за тези граници.