Въпросът "Какво идва след Бойко", който тревожи толкова много инак разумни и прогресивни хора, няма смисъл. Не можем да превъртим филма напред, за да надникнем набързо какво ще стане. Единственият възможен отговор е от оня виц: "Рави, докога ще чакаме нещата да се оправят? – Ако продължавате да чакате, няма да е скоро."

Модерната държава създава условия за воденето на независим живот. Олигархичният модел, избран от Борисов, прави обратното: опитва се да направи всекиго зависим – да направи така, че всеки да си има господар надолу по веригата; и никой да не може да прави нищо, ако преди това не помоли за разрешение.

Подмяната на модела на държава обяснява широко обсъжданите черти на българската реалност като: отвличането на публичните институции от частни интереси; ползването на контролни органи като бухалки срещу неподчиняващите се; произволът, налаган – т.е. вместо законов ред – от прокуратурата и подразделенията на МВР; всеобщата корупция и формирането на картели във всички сфери и особено там, където се раздават публични средства; потъването на една трета от националния доход в нерегламентирани частни джобове; лекомисленото плащане на многомилиардната цена за предишни моменти на разгул като КТБ и АЕЦ "Белене".

Всички тези неща са възможни единствено защото при "Бойко 2" феодалните вериги на зависимост станаха основен принцип при управлението на обществото и на неговите ресурси. В тази система Борисов превръща в слуги онези, които може; с останалите – с по-големите риби – се договаря на принципа "главатари сме, ще се разберем по главатарски".

По принцип българският народ, имайки предвид историческия му опит (т.е. воденето на зависим живот в продължение на столетия), няма против живота в зависимост. Има против обаче два негови аспекта. Първият: бедността, чиято връзка с олигархическия модел става все по-видима, особено на местно ниво. Вторият: омесването на олигархичното господарстване с прекомерен ирационален натиск, чиято цел е всяка секунда силният да доказва на слабия, че той е напълно и унизително зависим.

Борисов очевидно бе наясно с тази ситуация, което обяснява неговата инак необяснима паника, в която той пребивава някъде от края на зимата.

И се надигна глухо недоволство – и то точно в онзи хинтерланд на "народа", който само месеци по-рано произвеждаше епоса "Борисов – народен герой". Местните агенти на героя се оказаха елементарни хайдуци, а самият герой очевидно беше изтървал контрола върху тях и започна да изглежда слаб. На този фон перченето, характерно за ГЕРБ на всички равнища, внезапно стана дразнещо.

А самият Борисов, главатарят на всичко това, се превърна в своя карикатура.

Наблюдавайки всичко това, още през февруари публично лансирах тезата, че ГЕРБ губи подкрепа в самата си основа – че "Борисов 2" си отива. И той взе, че си отиде. Защото, веднъж загубил избори, дори и да не подаде оставка в близкото бъдеще, той е смъртно ранен. Има кръв във водата. Слаб е и може да му бъде отмъщавано.

"Борисов 2" пое властта в страна, решително заявила своето желание да рестартира своя модернизационен проект. Оставя ни страна, в която и конструкцията на властта, и публичните нрави са се върнали неколкостотин години назад от модерността.

Онова, което ще трябва да се прави, е отново да се излиза от Средновековието и да се влиза в съвременността. От управление тип "шайка" да се върнем към управление, характерно за модерните държави (най-малкото основано върху върховенството на закона, разделението на властите и неутралното поведение на публичните институции). Това е и отговорът на инак детинския въпрос "А какво след Бойко".

------------

Горивото на промяната

Марешки е предупреждение

От коментар на Петя Владимирова за "Дневник"

Далеч по-сериозният знак на избори 2016 е Марешки - той символизира загниването, ако не края, на партийната система в нейния класически български вид. Един субект без партия, без медии, обратното - игнориран от медиите и остракиран от съюзената политико-бизнес-система, бранеща яростно икономическия си монопол, успява да вземе над 10 процента вот. Защото е разпознаваем. И не чрез медии, а... с по-евтините си лекарства и бензин.

С какво са разпознаваеми чисто политическите "програми" РБ - ДСБ (Трайчо Трайков), АБВ (Ивайло Калфин), БСП (Румен Радев), ДПС? Единствено Татяна Дончева излезе със свой проект за конституционна реформа за прокуратурата и... получи 2 процента.

С какво би бил разпознаваем нов десен политически проект? Какво е дясно и ляво в България днес? Лозунгите за гаранциите за евроатлантическата ориентация вече не впечатляват. И то защото хората виждат двуличието - самите евроатлантически лидери забравят що е отговорност за действията и решенията, които вземат. И Марешки е голямото предупреждение именно за това – че избирателите излизат от зомбирането на идеологиите и се оглеждат за прагматичните решения, както сами ги разбират.

И ако не се появят "политически агенти" в скалата на нормалните политически проекти, тоест честни, работливи, можещи лидери и най-вече готови да носят отговорност, включително морална, пробивът, направен на тези избори, не е за надежда, а предупреждава за опасности, най-малкото за пълна непредвидимост.

Този е моят прочит на изненадата в лицето на БСП, която за първи път от 1990 г. печели в София. (Но - да си го кажем честно - печели през (и чрез) един летец на изтребител и неполитик, който въпреки това, което говори, е обучаван в САЩ и е поемал предизвикателства и рискове дори за живота си. А рискът според психолозите привлича - извън прагматизма на мотивите...)

--------------

Тука има, тука нема

Наблюдаваме дилемата на кандидат-затворника

Коментар на бившия министър на правосъдието Христо Иванов в неговия фейсбук профил

Впрочем не съм прав да се присмивам на анонсите за конституционна реформа на ГЕРБ и РБ - червено килимче.

Пред очите ни тече истинска човешка драма. Знаят, че ако не привлекат гласове с някакви магични слова, отиват на избори и стават клиенти на Цацаров.

Ако пък прекалят с магичните слова, Цацаров пак може да се разсърди.

А един приятел ми каза, че главният авиомоделист обичал да се хвали, че имал готовност да реализира 10 министри. Поне. Че имало и за какво за мнозина. Дипутатити отделно.

Та дилемата на кандидат-затворника на живо.