Мнения Daily - Бюджет по време на оставка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Бюджет по време на оставка

Звучи невероятно скоростното му приемане при сегашния финансов министър Горанов. Ако фискалната политика отиде само в ръцете на депутатите, опасността от популизъм и ново издънване е много реална.

Мнения Daily - Бюджет по време на оставка

И още: Световни медии за България: Несигурност с проруски генерал; Как Тръмп може да разочарова Путин

7115 прочитания

Звучи невероятно скоростното му приемане при сегашния финансов министър Горанов. Ако фискалната политика отиде само в ръцете на депутатите, опасността от популизъм и ново издънване е много реална.

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


От коментар на Петър Ганев, Институт за пазарна икономика

В понеделник правителството ще подаде оставка. Това, разбира се, съвсем не е гарантирано, но за целите на тази статия ще приемем, че ще се случи. Оставяйки обществените и политическите последствия от подобно действие настрана, важно е да погледнем какво би се случило с държавните финанси при оттегляне на правителството.

Напомняме, че подобен сценарий с оставка и назначаване на служебен кабинет гледахме и през 2013, и през 2014 г., като и двата пъти бюджетът беше издънен, но не по вина на служебните правителства. Особено интересно беше през 2014 г., когато служебният кабинет застъпи в бюджетно време (края на октомври и началото на ноември), което забави изключително много внасянето на бюджет 2015 в парламента. Последното се случи чак в началото на декември при новото редовно правителство. Какво можем да очакваме сега, ако в понеделник правителството падне?

Подаването на оставка ни вкарва в сценария с връчването на мандати от президента на най-големите парламентарни партии (по ред на големината), които очаквано не се реализират. Сроковете обаче са от значение. Опитът с предните две служебни правителства показва, че от оставката до назначаването на служебния кабинет изминават между 2 и 3 седмици. Ако оставката дойде на 14 ноември, то в края на месеца би следвало вече да имаме служебно правителство - президентът безспорно ще форсира процедурата, както през 2014 г. Звучи невероятно да се тръгне към някакво скоростно приемане на бюджета така, че процесът да се затвори при текущия финансов министър. Т.е. при оставка най-вероятно ще се приеме в рамките на краткия мандат на служебния финансов министър някъде през декември.

Последното е напълно възможно, тъй като парламентът няма да бъде разпуснат - в последните три месеца от мандата си президентът не може да разпусне парламента. Това би ни поставило в уникална ситуация да имаме действащ парламент и служебен кабинет, който не е производна на парламентарно мнозинство, а е назначен от президента. Тук вече идва големият въпрос - как служебен министър и стар парламент приемат бюджет?

Най-вероятно и служебният министър, и парламентът ще работят с вече внесения такъв. Депутатите могат да си го гласуват така, както решат. Това е много опасен сценарий. По смисъла на конституцията правителството се крепи от парламентарно мнозинство и ако всякакви мостове между двете се изгорят, то пада и се избира нов парламент. При разрив между двете власти остава изпълнителната да действа (служебно правителство), а законотворците се разпускат. В този уникален сценарий, в който може да влезем сега, законотворците ще са в позиция да изземат и работата на финансовия министър, чиято временна позиция няма нищо общо с парламентарното представителство.

Подобен сценарий отваря вратите за много популизъм. Такъв, какъвто сме виждали през годините - например актуализации на бюджета и нови разходи. Един прост пример - всеки депутат популист би гласувал всякакви разходи, за да се хареса на хората. Ако фискалната политика отиде само в ръцете на депутатите, то опасността от популизъм и ново издънване на бюджета е много реална. Особено в условията на предизборната ситуация.

Всякакво покачване на разходите по самоинициатива на депутатите и без съгласието на служебния финансов министър следва да бъде строго осъдено, като отговорността тук ще падне и върху фискалния съвет - той ще бъде институционалният медиатор между временен финансов министър и отиващ си парламент.

Всичко казано по-горе може и да се окаже безсмислено при различен изход в неделя (президентските избори) или понеделник (обещанието на премиера). Шансовете от реализирането на подобен сценарий обаче са достатъчно големи, за да посочим отрано подводните камъни пред проекта на бюджет за следващата година. Въпреки нетрадиционните обстоятелства институционалната рамка позволява да не го издъним, както се случи през 2013 и 2014 г.

Световни медии за България

Фотограф: Надежда Чипева

Несигурност с проруски генерал

Очакваната победа на президентските избори на приятелски настроен към Русия бивш генерал вещае месеци на политическа несигурност в България. Премиерът Бойко Борисов обеща да подаде оставка при победа на ген. Румен Радев и това ще запрати страната към извънредни парламентарни избори, вероятно през пролетта на 2017 г. Това може допълнително да забави реформите и да разочарова инвеститорите.

Радев, който е новак в политиката, проведе кампания със силна антиимигрантска реторика и тези, че националният интерес на България е в намирането на баланс между изискванията за членство в ЕС и по-добри връзки с Москва. Той спечели от недоволството на избирателите от правителството на Борисов и усещането, че то не е успяло да постигне нещо значително в изкореняването на корупцията и реформирането на публичния сектор. Фаворитът за победител на балотажа не агитира за напускане на западните съюзи, защото си дава сметка за финансовите последици от загубата на средства от ЕС и традиционното разцепление в лоялността на българите към Русия и Запада.

Но той призовава за прагматично отношение на България към нарушаването на международното право от Русия с анексирането на Крим. "Хората са загрижени за целите му, тъй като той изпраща противоречиви послания. Радев е по-мек спрямо Русия, най-малкото за да спечели русофилската част от избирателите, но въпреки това мисля, че той е 100% за НАТО", казва западен дипломат в София, пожелал анонимност.

От коментар на агенция "Ройтерс"

Съдбата на правителството е заложена на карта в неделния балотаж. Изборите за президент отразяват разочарованието на избирателите от корупцията, бавните реформи и ниските доходи. Борисов, изглежда, допусна много тежка грешка с номинирането на Цачева. "Заплахата му да подаде оставка мобилизира опонентите му повече, отколкото поддръжниците му", казва Живко Георгиев от "Галъп интернешънъл".

От коментар на агенция "Франс прес"

Проруски кандидати за президент вероятно ще спечелят в България и Молдова. Изборите в страните от бившия комунистически блок са тест за ЕС срещу все по-експанзионистичната Русия.

От публикация във вестник "Гардиън"

Президентските избори в България са тест за политическото статукво. Възприеманият като проруски настроен Румен Радев определено ще е различен от антируския президент Росен Плевнелиев. Правителството на Бойко Борисов възстанови стабилността след месеци на протести, но изгуби популярността си заради бавното темпо на реформите, масовата корупция и беднотията. Предсрочни избори вероятно ще хвърлят България в нова нестабилност, тъй като социологическите проучвания сочат, че ГЕРБ няма да спечели на тях мнозинство в парламента.

От коментар на "Дойче веле"

Постът на премиера Борисов и съдбата на коалиционното му правителство са под въпрос. Оставката му може да предизвика третите в рамките на 5 години предсрочни избори. Вотът няма отношение към парламента, но ако Борисов напусне кораба навреме, би могъл да разчита на по-висока подкрепа на следващите избори. ГЕРБ очевидно ще доминира в следващия парламент, но най-накрая трябва да се откажем от лукса и наивната идея за еднопартийно мнозинство", казва Първан Симеонов от "Галъп интернешънъл". В този сценарий най-близкият възможен срок за избори е март 2017 г.

От публикация на агенция "Блумбърг"

След изборите в САЩ

Икономическа програма на Тръмп не вещае нищо добро за Москва, защото застрашава основния руски източник на доходи - печалбите от износа на енергийни суровини.
Фотограф: Sergei Karpukhin

Как Тръмп може да разочарова Путин

От коментар на Андрей Гурков, "Дойче веле"

Когато стана ясно, че Доналд Тръмп печели изборите в САЩ, в Държавната дума избухнаха силни аплодисменти. Руските депутати приеха триумфа на републиканския кандидат почти като свой собствен. Още преди година Кремъл открито заяви симпатиите си към тогавашния аутсайдер. А сега, след изборния маратон, руският политически елит се чувства удовлетворен. Защото Владимир Путин отново заложи на печеливша карта.

За московската любов към Тръмп има две причини. Първо: Кремъл отхвърляше напълно кандидатката на демократите Хилари Клинтън, тъй като очакваше от нея - в случай че тя бе спечелила изборите - много твърд курс спрямо Русия. Било то по отношение на Украйна, Сирия или човешките права. Второ: Кремъл се радваше на сигналите, които Доналд Тръмп изпращаше по време на предизборната си кампания - той говореше за сближаване с Русия и дори подсказа, че би могъл да приеме анексията на Крим. А това беше решаващо за Путин!

Руският президент се надяваше и продължава да се надява, че Доналд Тръмп ще му опрости греха със завладяването на украинския полуостров и ще отмени санкциите срещу Русия. Тази надежда се подсилва от чувството, че с авторитарен мачо като Тръмп биха могли да се правят добри сделки, че дори да се завърже и приятелство. Та нали двамата президенти са горе-долу на една вълна по отношение на светогледа си! Доналд Тръмп е нещо като втори Берлускони, само че много по-могъщ от италианеца.

Дали ще излязат сметките на кремълския шеф? Никой не знае как ще действа политическият новак в Овалния кабинет - доколко ще се вслушва в съветниците си, в своята Републиканска партия, в Конгреса и Сената, а и дали ще се съобразява с европейските си партньори. Възникналата в московските глави представа за партньорство между двама лидери, които седят заедно на масата за преговори на равна нога и разделят света на сфери на влияния, както на конференцията в Ялта през 1945 година, има обаче един съществен недостатък.

Доналд Тръмп беше избран за президент заради обещанието му да възвърне мощта на Америка. Тази мощ се състои от вътрешни икономически успехи и глобална ръководна роля. Само че е съмнително дали Доналд Тръмп ще успее да предостави на своите избиратели в Средния Запад онези работни места, които той иска да върне от Китай или някои други страни. Едно обаче е ясно: че структурните промени ще отнемат много време. Дали жадният за успехи и разглезен от победи Тръмп ще има търпението да чака толкова дълго?

Новоизбраният американски президент разполага обаче и със световната сцена, на която чрез впечатляващи акции би могъл да се опита да наложи усещането за мощ на Америка. А кой беше този, който през последните години най-гръмко поставяше под въпрос претенциите на САЩ за водеща роля в света? Владимир Путин. Пропагандираната от него концепция за един мултиполярен свят, в който, според Путиновия прочит, Русия е глобален играч, не се връзва с представата на Тръмп за Америка като най-велика нация на тази земя.

Това, разбира се, няма да доведе непременно до тежък конфликт между двете най-големи ядрени сили, както се опасяват някои. Но импулсивният Доналд Тръмп бързо би могъл да се изкуши да поразтърси демонстративно Владимир Путин, ако руският президент се опита да му се изпречи на пътя. Например в Сирия при борбата срещу ИД. Ако това стане, руската мечта за "ос на могъщите Москва-Вашингтон" може бързо да се изпари.

Но дори и Доналд Тръмп, верен на своите изолационалистични обещания, да даде на заден ход във външната политика: неговата икономическа програма за Америка не вещае нищо добро за Москва. Защото тя застрашава основния руски източник на доходи. А именно: печалбите от износа на енергийни суровини. Бъдещият американски президент не се вълнува особено от опазването на климата и залага отново на фосилните енергоносители.

Доналд Тръмп би могъл да отмени някои екологични изисквания и да насърчи добива на шистов газ чрез фракинг, за да създаде работни места и да намали зависимостта от вноса. Това би позволило на Америка да изнася много повече втечнен газ за Европа, което пък би намалило драстично печалбите на големия руски играч "Газпром".

Казано накратко: аплодисментите в Държавната дума изглеждат прибързани. По всяка вероятност впоследствие ще се окаже, че за Путинова Русия изборната победа на Доналд Тръмп, подобно на Крим, е блестяща тактическа победа и същевременно - унищожително стратегическо поражение.

От коментар на Петър Ганев, Институт за пазарна икономика

В понеделник правителството ще подаде оставка. Това, разбира се, съвсем не е гарантирано, но за целите на тази статия ще приемем, че ще се случи. Оставяйки обществените и политическите последствия от подобно действие настрана, важно е да погледнем какво би се случило с държавните финанси при оттегляне на правителството.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK