С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 18 ное 2016, 15:21, 8858 прочитания

Добър инструмент ли е референдумът за България

"Хубаво е да се пита народът", както казва министър-председателят Бойко Борисов, но практическият ефект от проведените народни допитвания досега често е бил нулев

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Едни смятат, че референдумите могат да бъдат опасно оръжие в ръцете на неподготвени избиратели, а други - че политическите партии винаги успяват да ги употребят в полза на статуквото.

И все пак, може ли референдум да доведе до смислено решение на държавен проблем или т.нар. пряка демокрация е по-приложима на местна почва, когато хората могат да взимат отношение по теми, които имат пряко отражение върху живота на общността им? И трябва ли да заклеймяваме референдумите като практика заради няколко лошо формулирани въпроса? Чуйте аргументите на гражданския активист и на експерта в дебата добър инструмент ли се оказаха референдумите за демокрацията в България.



Фотограф: Капитал

Даниела Божинова, изпълнителен директор на "Българско сдружение за насърчаване на гражданската инициатива"

България се отличава с тежка тоталитарна обремененост в правенето на политика, което личи особено ясно в авторитарния рефлекс на политическия елит по отношение на допускането на гражданите до участие в управлението чрез вземане на решение на референдум. Трите национални референдума от 2013 г. досега завършиха с незадължителен резултат заради т.нар. недостатъчна избирателна активност. Проблемът не е в нея, а в множеството забранителни условия и бюрократични усложнения за провеждането на референдуми.

Подобни условия обезсърчават участието и насърчават бойкота, апатията, политическия цинизъм (че усилията нямат смисъл), засилват недоверието в демократичната държава и като цяло не правят добра услуга на никого, включително и на управляващите политици и партии. Същото важи и за конюнктурната смяна на правилата за референдуми, целяща "надхитряване" на гражданите в конкретна ситуация, свързана с пряк вот.



Създаването на смислен механизъм и честни условия за референдуми в България е назряла като необходимост за реформа на политическата система. Тя ще бъде развитие на правата на българския гражданин – да избира не само кандидати за изборни длъжности, но и решения по важни въпроси на държавното управление. По този начин гражданите ще се включат в ролята на контрабаланс на институциите. Добавено към реформата на съдебната система и разделението на властите, това би осигурило по-добро и устойчиво управление - ще дисциплинира властта, ще осигури повече прозрачност, отговорност и отчетност и по-малко корупция. Пряката демокрация ще даде повече легитимност на най-важните решения за управлението на държавата, ще ангажира потенциала на хората – недооценявания капитал на България, който безумно пилеем.

Съществена промяна би била въвеждането на т.нар. задължителни референдуми като част от процедурата за вземане на решение относно промени в конституцията, поемане на публичен дълг, сключване на някои видове международни договори или членство в международни организации. Хората вече не приемат политиците да им казват "ние знаем кое е най-добро за вас". Ние живеем в XXI век и решенията на обществените проблеми не са същите като в началото на XX век."

Фотограф: АСЕН ТОНЕВ

Доц. Димитър Димитров, социолог и преподавател по изборни системи в Софийския университет

Референдумите са важен инструмент за вземане на решения с "вишегласие" и се отличават с необичайната характеристика на легитимност от крайна, дори последна инстанция. Това ги прави особено привлекателни и едновременно опасни. Идва ми на ум сравнението с лечебна субстанция, която, предозирана, води до летален изход. По тази причина по принцип от ключово значение е очертаването на кръга от въпроси, които могат да се решават с вишегласие. Ограниченията са обичайно конституционни, а отговорността е колкото на иницииралите референдум, какъвто и да е той, толкова и на институциите, овластени да ни предпазват от "референдумни" безумия.

За въпроса, формулиран в референдума от последната неделя, имам следната бележка. Конкретната формулировка - "абсолютно мнозинство в два тура в едномандатни избирателни райони", може и да е хрумване, може и да е провокация. Но, първо, парламентът е "проспал" провокацията, а след него и Конституционният съд е "недогледал" хрумването. Подобни правила за провеждане на парламентарни избори не съществуват в цивилизования свят, дори и когато не е съвсем демократичен. От същия порядък могат да бъдат съчинени всякакви въпроси - в диапазона от "Да избием бездомните песове" до "Да минираме границите в Турция (и Гърция евентуално)". Съвършено необяснимо е защо конституционните съдии не са забелязали очевидните конституционни пречки пред избирането на народни представители в едномандатни райони, след като народните представители представляват "целия народ". Как така хем представляват целия народ, хем очевидно ще са само представители на "своя" в пряк и преносен смисъл район. Да, това е приета норма в британската правна и политическа традиция и на териториите, където тя е пренесена. Дали ще станем средното между британците и швейцарците, като от едните вземем "референдума", а от другите определенията за общност? И защо да не се изкушим да си помислим, че инициаторите просто са се пошегували, доказвайки, че нема такава държава, щом може да има такъв референдум?
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Глобални облаци над икономиката Глобални облаци над икономиката

Спадът в БВП на Германия е знак за начало на неблагоприятни развития с потенциални ограничения пред международната търговия и структурни промени в китайската икономика

23 авг 2019, 2121 прочитания

Крим между политиката и правото Крим между политиката и правото

Какво се случва с политическите затворници Олег Сенцов и Александър Колченко

23 авг 2019, 1286 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Факторът "Тръмп"

Две реакции са малко прибързани: празненствата на Ку-кукс-клан и тостовете с водка в руската Дума.

Опасно ядро около АЕЦ "Белене"

Интересът само от руска и китайска страна и липсата на сериозен частен инвеститор показва, че проектът за нова ядрена централа не е икономически изгоден

Надвиснала ли е световна рецесия

Глобалните инвеститори са в състояние на паника и готови да инвестират в дългове с отрицателна доходност

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

През Пулия с колела

Нагоре-надолу из Южна Италия - маршрути, места, полезни съвети

Ново място: Клуб за естетическо възпитание на артиста (К.Е.В.А.)

Втори живот за знаковото място до НАТФИЗ