С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
12 23 ное 2016, 12:35, 11298 прочитания

Трябва много да се внимава, когато се задават въпроси за референдум

Членът на ЦИК Цветозар Томов: Реалната активност на референдума е много висока, резултатите му трябва да се зачетат

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В речта си при подаване на оставката пред парламента на 16 ноември премиерът Бойко Борисов заяви, че отминалите президентски избори са били най-честните, които познава. Това прозвуча като похвала към ЦИК, макар че едва ли е имал това предвид.
- Не мога да кажа дали това бяха най-честните избори. Но откакто съм в ЦИК това бяха изборите с най-малко нарушения, сигнали за нарушения или напрежения в изборния ден, като изключим опашките, които се образуваха на 6 ноември в края на деня. На втория тур и опашки нямаше.

От друга страна има явни дефекти в Изборния кодекс (ИК) и ЦИК би трябвало да има опции да обоснове необходимостта от промяна в закона.
- Има такава опция в кодекса - след приключването на всеки избор ЦИК представя доклад пред парламента, който включва анализ на практиките и предложения за промени в законодателството. Такива предложения се съдържаха и в досегашните доклади.
Ако искаме да имаме нормален изборен процес, ЦИК трябва да е господар на изборния процес, но в хода на кампанията трябва да изпълнява закона такъв, какъвто е, без да се оправдава с него. Коментари и законодателни предложения трябва да се правят след като приключат съответните избори. Препоръчително е също така да има по-добра комуникация между парламента и ЦИК, когато се правят промени в ИК. Ще е добре, ако ЦИК участва по-активно в обсъждането на промените в изборното законодателство, но това не зависи само от комисията.


За разлика от президентските избори, при отчитането на резултатите от референдума се получи скандал, който очевидно ще се проточи, доколкото вече има и дело в съда.
- Няма сериозно основание за този скандал. Инициативният комитет на Светослав Трифонов поведе тая кампания вероятно поради разбираемата болка, че не достигнаха много малко гласове, за да стане задължително за парламента решението на референдума. На второ място, влияние оказа и информацията, обявена на страницата на ЦИК, за регистрирани в протоколите 13 792 случаи на бюлетини, намерени без плик в кутиите. В огромното си множество тези данни се оказаха резултат на технически грешки - по невнимание или от некомпетентност СИК е пренесла в тази графа общия брой на гласувалите в секцията, вместо само броя на бюлетините без плик. Тази грешка е очевидна и лесна за отстраняване, в много протоколи е отстранена още в РИК при приемането на протоколите на СИК и вкарването на данните в електронната система на "Информационно обслужване". Но в 43 протокола на 43 СИК тя е пропусната. А Инициативният комитет на г-н Трифонов разпали скандала преди ЦИК да е завършила повторното въвеждане на анализа на несъответствията, където подобни грешки не оцеляват.

Как ще убедите хората, че това е резултат на технически грешки?
- Всички протоколи на всички СИК са качени на сайта на ЦИК и който има някакви съмнения, може сам да провери на какво се дължи това.
Освен това, тук става въпрос и за елементарна логика. Конкретната техническа грешка се състои в погрешно попълване на една от графите в протокола на СИК (точка 4), където трябва да бъдат отбелязани само бюлетините без плик, но вместо това там механично е пренесен броят на всички гласували в секцията. Г-н Трифонов настоява да се преброят още веднъж всички тези бюлетини без плик, т.е. да се добавят към числото на намерените пликове, което означава във всички тези секции ние да броим всеки вот за два – може да са гласували общо 400 човека, толкова са се и подписали в избирателния списък, но по логиката на г-н Трифонов там трябва да се отчете изборна активност от 800 човека. Да, действително ЦИК не може да поправя протоколи на СИК, но има право да отстранява явни фактически грешки при анализа на несъответствията, и точно това е направено. Аз съм напълно убеден в съдебното решение.
Важно е да се знае, че данните от всеки секционен протокол се вкарват в електронната система на "Информационно обслужване" два пъти – веднъж в РИК, и веднъж в ЦИК. След това първото и второто въвеждане се сравняват и всички протоколи, при които има разлики или несъответствия се проверяват от двама членове на ЦИК независимо един от друг, това се нарича анализ на несъответствията. Този анализ на несъответствията също се публикува – протокол по протокол.
Грешки винаги има. При тези избори на анализ на несъответствията бяха подложени 345 протокола само от референдума. На президентските избори отделно. При това, тези избори бяха доста чисти - само около 3 % от протоколите са имали грешки. В други случаи са стигали и до 7-8%. Имали сме случаи да анализираме над 1000 протокола.
Факт е, че остават и неотстранени грешки – ако внимателно се погледнат обобщените резултати и от президентските избори, и от референдума, и от всички български избори, ще се установи известно незначително разминаване между числата. Това се дължи на неотстранени грешки, когато при анализа на несъответствията не може да се прецени кое е вярно. В такива случаи ЦИК трябва да прецени дали тези грешки оказват такова сериозно влияние върху резултата от изборите, което да налага да се вземе най-трудното решение – да се отворят повторно чувалите и да се преброи наново. Малките разлики се оставят, защото нямат сериозно отражение върху резултата.

Такова разминаване беше констатирано в броя на гласувалите за трите въпроса на референдума, разликата е малка наистина.
- Да, то се дължи именно на такива грешки. Но за 3,5 млн. гласували на референдума тези разминавания са от порядъка на няколкостотин по отделните въпроси. Преценили сме, че тези разлики - не повече от 1-2 стотни от процента, не влияят съществено на политическия резултат от референдума, защото отговорите с "да" и на трите въпроса са много убедително над 50 %. На активността пък съвсем не влияе, защото тя се изчислява по броя на намерените в кутията пликове.



Имаше спор и защо тя се преценява по пликовете, а не по подписите в избирателните списъци?
- Първо, защото го пише в закона за прякото участие на гражданите в управлението. Второ, защото от трите артефакта, които избирателят оставя, когато гласува – подпис в избирателния списък, бюлетина и плик, е логично да се очаква, че най-голямото число ще бъде броят на намерените пликове. Избирателят пуска в урната плик, а дали вътре има бюлетина или преди това той си я е сложил в джоба – няма как да се знае. Затова броят на бюлетините е с около 2000 по-малък от броя на пликовете. Що се отнася до подписите – има случаи в суматохата да си вземе личната карта и да тръгне без да се подпише.
На всички избори и навсякъде в света има грешки и нарушения. Мен обаче особено ме подразни, че в "Шоуто на Слави" си позволиха да пуснат кадри от заснето фалшифициране на избори в друга държава, за да компрометират нашите избори. Не им прави чест.

Мислите, че е нарочно?
- Не мога да коментирам, но е редно да понесат отговорност за това.Те искат ЦИК да носи отговорност за всяка грешка, допускана от 12 340 секционни комисии с около 90 000 работещи в изборния ден, а те да не носят отговорност за собствените си грешки. Ако е грешка.
Формално ЦИК контролира целия изборен процес, но е близко до ума, че прекият контрол на ЦИК върху СИК е невъзможен, затова тя се намесва като арбитър само там, където РИК не могат да се справят. Многократно в тази кампания чух обвинение към ЦИК, че е назначила такива членове на СИК, които са неподготвени и не могат да се справят. Затова държа да спомена, че ЦИК не назначава членовете на СИК, тя няма такива правомощия. СИК се назначават от РИК по предложение на партиите. Така е по закон.

Като член на ЦИК допустимо ли е да коментирате резултатите от референдума и техния възможен ефект?
- Понеже дотук много говорихме за Инициативния комитет на Слави Трифонов: аз приемам тяхната политическа теза относно референдума като основателна и справедлива – че достатъчно много българи са гласували, за да задължат политиците да се съобразят с референдума.

Бихте ли коментирали тази теза през факта, че от общо 6,8 млн. избиратели на референдума гласуваха 3,5 млн., а въпросът с най-голямо мнозинство събра 2 516 791 отговори "да", т.е. малко повече от 1/3. И че една голяма част от хората, които не гласуваха, го направиха с ясното съзнание, че това е начин да не повишават избирателната активност.
- Заедно с дописаните в изборния ден избирателите по списък даже надхвърлят 7 милиона. Но дали действително са толкова избирателите с право на глас, е много спорен въпрос. Толкова са описани в избирателните списъци в страната по данни на ГРАО на база на постоянния адрес, вписан в документите им за самоличност. Но голяма част от българите не живеят на постоянните си адреси, включително почти всички, които живеят извън страната. Колко точно са те, аз не знам, даже не зная откъде мога да направя точна справка. Но доколкото съществуващата система за регистрация ги задължава да дават постоянен адрес в страната, те се оказват вписани в избирателните секции тук, без практически да могат да гласуват в страната. В същото време, много от гласуващите в чужбина са били обективно възпрепятствани да гласуват. Така че аз не приемам аргумента, че трябва да правим преценката за реалното участие спрямо 7 милиона гласоподаватели. Мисля, че реално броят на избирателите в България е между 5,5 и 5,7 млн., което прави реалната активност на референдума над 60%. И на трите въпроса отговорите с "да" бяха убедително много.
Извън това, не е много справедливо изискването да се достигне активността от последните парламентарни избори. То фактически неглижира референдумите, защото е добре известно, че традиционно активността е най-висока на парламентарните избори. А в случая почти стигнахме тази активност от 2014 г. Така че, независимо от моето лично отношение към предложенията на този референдум, аз нямам никакво съмнение, че той е легитимен и отразява мнението на достатъчно много българи, за да бъде взет предвид. Друг е въпросът дали за всичко трябва да питаме на референдум, защото не искам да си представя какъв би бил резултатът, ако примерно проведем референдум "за и против смъртното наказание".
Моето отношение към референдумите по принцип не е много положително. Мит е, че този акт е едва ли не най-демократичният, защото е пряка демокрация.

Защо?
- Референдумите имат два много тежки недостатъка. Единият е, че решенията, взети чрез референдум, не са ограничени във времето, т.е. ние днес да предрешаваме едва ли не живота и съдбата на следващото поколение. Различно е, когато избираш кой да поеме мандат да упражнява власт - в един момент, след четири или пет години ефектът от гласуването ще изчезне и следващото поколение ще може да гласува по различен начин, ако желае. Докато тук едно обусловено от моментната ситуация решение се екстраполира до безкрайност.

Винаги може да се свика нов референдум след 2 години по същия въпрос.
- Теоретично да. Но процедурата е трудна и това налага да сме внимателни при провеждането на референдуми по въпроси, които в някакъв смисъл отразяват текущата конюнктура.
Вторият тип въпроси, по които категорично не бива да се произвеждат референдуми, са въпроси, които засягат права на отделни групи хора, защото референдумът напълно игнорира волята на малцинството. Това е начин тези малцинства да бъдат дискриминирани от мнозинството.
С две думи - референдумът е нож с две остриета и трябва да има публичен контрол върху темите, които могат да бъдат подлагани на допитване.
И накрая – референдумите могат да бъдат полезни, ако хората са в състояние да дават информиран вот, иначе вотът не отразява някакви масови нагласи в обществото.

А в случая беше ли информиран? Раздадохте близо 1,5 млн. за разяснителна кампания на конкретни партии, инициативни комитети.
- Личното ми мнение е, че не беше достатъчно информиран. Кампанията беше вяла, партиите не се включиха. Кампанията за референдум трябва да е много по-дълга във времето. Един месец е недостатъчен, особено за такива въпроси. Вероятно самият дизайн на кампанията трябва да е различен. Това че медиите масово се напълниха с послания от типа "Гласувай "да" за референдума!", "Гласувай "не" за референдума!" не е информационна кампания. Акцентът би трябвало да е върху отговора на въпроса защо да гласувам с да или не, какво ще последва при едното или другото решение. Почти нищо такова нямаше. И понеже хората виждат пренебрегването, даже очевидната съпротива срещу референдума от партиите и имащите власт, донякъде гласуването с "да" се превърна в заявка за опозиционно действие. Без оглед на съдържанието на това "да". Струва ми се, че в момента референдум на каквато и да е тема ще доведе до превес на отговорите "да".

Излиза, че хората са гласували неинформирани и протестно, но политиците безусловно трябва да се съобразят с тях. Това не е ли омагьосан кръг?
- Не мисля, че е омагьосан кръг. Въпреки недостига на 12-13 000 гласа, решенията на референдума следва да бъдат зачетени, това е морално задължение. И няма нищо трагично в това.

Изборни експерти предричат катастрофални резултати, ако се приеме мажоритарно гласуване с абсолютно мнозинство.
- Мисля, че е малко пресилено. Със сигурност мажоритарното гласуване няма да има очаквания ефект на панацея за всички политически проблеми. Проблемите на изборния процес и състоянието на политическата върхушка в България не могат да бъдат решени чрез изборни технологии.
Но мисля, че са пресилени и прогнозите, че мажоритарното гласуване ще доведе до пълна доминация на една или две партии в парламента, а малките партии ще загинат. Всички партии имат някакви точковидни влияния, където могат да съсредоточат усилията си.
Картината ще е по-шарена, а основният риск е местният бизнес и местните силни на деня много силно да контролират изборите. Много е вероятно да се види, че мажоритарната система създава повече проблеми от пропорционалната, но не бих нарекъл крайния резултат катастрофа.

Току-що приключи най-мажоритарният избор – този за президент. Всички партии подходиха към него като пропорционален избор и очакванията бяха, че ще се гласува пропорционално. Оказа се обаче, че мажоритарният елемент все пак е важен?
- Винаги е било така на президентските избори, независимо какви са интерпретациите.
Хайде да се върнем назад през 2001 г. например. Първанов по всички демоскопски сондажи изоставаше чувствително от Петър Стоянов, а изборите бяха произведени по-малко от 6 месеца след съкрушителната победа на НДСВ, които обявиха подкрепа за Стоянов, макар и с половин уста. Така зад Стоянов стояха първата и втората партия на парламентарни избори, взели около две трети от гласовете 6 месеца по-рано. БСП беше трета политическа сила на тези избори и въпреки това те завършиха с победа на Първанов.
През 2006 г. никой не очакваше такава съкрушителна победа на Първанов, който беше доста нехаресван. Но не се появи мажоритарна кандидатура, която да му се противопостави, и той спечели категорично.
През 2011 г., въпреки огромното електорално превъзходство на ГЕРБ, изборът между Калфин и Плевнелиев беше на кантар.
По-скоро може да се разсъждава за някакъв рефлекс на избирателя да не дава всичката власт в ръцете на една партия, на един човек. Но аз не изключвам при едни предсрочни парламентарни избори чуващите се мнения за политическата смърт на ГЕРБ да се окажат преждевременни.

Оценките за политическата ситуация в интервюто са лично мнение на Цветозар Томов и по никакъв начин не ангажират ЦИК.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 604 прочитания

Лозан Панов: Призовавам съдиите да поемат отговорността си без страх! 2 Лозан Панов: Призовавам съдиите да поемат отговорността си без страх!

Обръщение от председателя на Върховния касационен съд по повод случая "Джок Полфрийман"

14 окт 2019, 1026 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Цацаров дресира партиите като кучета

И още: Радев опасно се люшка между образа на натовец и Щирлиц; Кремъл залага на Нинова, ДПС и националистите

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие