Ако в началото на ХХ век, от когато датират най-успешните националистически проекти – италианският фашизъм и германският националсоциализъм – проповядването на национализъм е прерогатив на държавата, днес у нас държавата е отдала монопола в секретирането на национализма на актьори на частната стопанска инициатива, като Би Ти Ви например.

Всъщност на медията може да се признае най-важният принос в изобретяването и разпространението на съвременния български свръхвтвърден и расиализиран национализъм. Спомнете си серийният документален филм "Българите", излъчван по Би Ти Ви, за продукцията на който журналистът и преподавател по PR Пламен Петков (който няма историческо образование) обиколи Централна Азия в търсене на "българския ген". Можем ли изобщо да си представим национализма днес без неговото вече традиционно лоно Би Ти Ви – от "Шоуто на Слави", през шоуто на Росен Петров, до актуалните днес предавания на Карбовски и "Фермата"?

"Станах известен като ловеца на бежанци, защото ги ненавиждам, защото не ги обичам, защото те в България работа нямат... Който не слуша, влиза в капана... Патриот съм, бих умрял за България. Нападнат ли България, ще хвърчат глави..." - Динко Вълев във видеото, във "Фермата", където размахва и т.нар. свинска опашка...

Тъкмо Би Ти Ви направи този образ "супергерой" (по израза на Антон Хекимян), а сега изстисква печалба от изобретението си. Междувременно "Нова телевизия" ползва кадри от бунта в Харманли, любезно предоставени от Динко – вече в качеството му на граждански журналист. "Има хора с власт и пари, които стоят зад мене" - Динко Вълев обяснява в предаването "Фермата", че иска да се направи и национален референдум "за" и "против" влизането на бежанци в България.

Нека се спрем на ролята на медиите във въз/производството на националистическата идеология и чрез образа на "народа". Ако някой си мисли, че е с "народа", понеже е националист, като лъскавите водещи Иван и Андрей, нека просто погледне по-внимателно на какъв точно народ се явява представител Динко: облечен със скъпо кожено палто, каращ скъпи коли, упражняващ скъпо хоби със скъпи офроуд возила.

Динко не е "народа", а един бизнесмен, който в момента осребрява националистическата ниша, като не крие, че планира да обърне медийната си популярност в политически капитал (който ще му донесе още по-голям икономически!). А Би Ти Ви, откъдето той не слиза от екран от началото на годината насам, дейно му помага с позитивна публичност.

"В България нямаме тази култура, рядко правим референдуми. Цяла Европа дискутира дали има място за бежанците сред нас. Динко е тук сред нас, с начина, по който посрещна бежанци на южната ни граница. Право на всеки и в компетенцията на всеки е да реши дали бежанците имат място при нас" - водещият и продуцент на "Фермата" Андрей Арнаудов обявява референдум сред участниците в предаването дали са за или против идването на бежанци в България. Резултатът е 0:9. Самият Арнаудов казва, че не подкрепя приемането на бежанци.

Така хладнокръвно-рационалните икономически схеми на теледиктатурите се основават на горещи расистки и националистически клишета, докато градят модели за реално влияние в политическия процес. Спомнете си колко от сега действащите националистически партии тръгват от българския телевизионен ефир – "Атака" (от телевизиите "Скат" и "Алфа"), НФСБ (от "Скат"), Бареков (от Би Ти Ви и ТВ7), на хоризонта се задава и политически проект на Слави Трифонов.

Не търсете морал тук – нито в Иван и Андрей, нито в Би Ти Ви, а пазарна рационалност, в която медийният капитал се конвертира в политически, докато помпа банковите сметки на медийно-политическите предприемачи. А кръгът е затворен – от националистическо образование, към националистическа журналистика, до националистически триумф на волята и обратно. Кафявите получават публичност, легитимност и популярност, която, ако употребят добре, ще им донесе още дивиденти, а доставчиците на популярност – медиите, трупат печалба от търговията с наци(онали)зъм

Маргинализираните пък получават юмрук в лицето и свинска опашка. Не чакайте помощ от прокуратурата на 10 (Д.П.) или от държавния медиен регулатор - те са безсилни, а всъщност дори съгласни.

P.S. В деня след бунта в бежанския лагер в Харманли Динко е там, за да влезе в кадър и с премиера Бойко Борисов, опитвайки се да му обясни какво върши, като влиза в спор с друг ловец на бежанци, Петър Низамов-Перата.

Отзвук

Харманли и ролята на институциите

Реално дяволът отново е в детайлите, а не в гръмките заключения:

1. Проблем в Харманли има. Настанените там не са "света вода ненапита", между тях сигурно има по-агресивни, дори може би престъпници. Хвърлянето на камъни срещу полиция, особено в държава, която те приютява, не е допустимо. 2. Институциите носят доста по-голяма вина за проблема, отколкото бежанците и другите мигранти. Липсата на доктори, вода, лекарства, завивки, преводачи и т.н. е логично да доведе до протести. Пари от Европа (и от бюджета) за тези "лагери" има - защо условията там са лоши пита ли някой? Някой от тези, готови да изгонят хилядите затворени в Харманли, направил ли си е труда да контролира институциите как харчат парите, как управляват процесите? Знам, че отговорът е "не".

Междувременно политически субекти започват да трупат точки от този проблем (а дори може би и го подклаждат) и скоро ще запредлагат "радикални" решения. Правилните решения (почти) никога не са радикални. Те са съвкупност от плавни, последователни, добре обмислени стъпки.

@Божидар Божанов във Фейсбук

Харманли е инфектирана рана, защото ни удари по най-слабото място. Ужасът от отдавна изгубеното достойнство. Хората в лагера не издържаха на унижението и бяха помлени.

Защо толкова от нас не можаха дори за момент да се вживеят в конкретиката на случилото се, а забегнаха в жалейка за други слаби и онеправдани - пенсионерите и сираците? Яростно не можем да понесем мисълта, че е възможен какъвто и да е, дори най-нескопосан и неефективен отпор срещу несправедливостта и зверското отчаяние. Не можем нито за миг да понесем мисълта, че дори най-безпомощните хора, изоставени и залостени, имат повече гръбнак от нас, повече воля за живот. Не можем да им го простим - заслужават да ги бият, защото ни напомниха какви страхливци сме, как сме се предали на същата тази държава, която всекидневно ни мачка, унижава, отнема ни здравни грижи, храна, подслон, права... Но ние търпим, търпим! Как смеят афганистанците да изискват!

Големият въпрос за всеки от нас е прост: Искаме ли, наистина ли желаем и страстно одобряваме българската полиция да пребива цивилни по какъвто и да е повод? Искаме ли държавните власти, смучещи нашите пари, да се гаврят с беззащитни хора като с животни и да им отказват елементарна медицинска грижа, да ги затварят като овце само защото сме позволили на същите власти вече да го сторят с мнозина от нас?

@Мария Спирова във Фейсбук

Там (в лагера в Харманли - бел. ред.) няма лекари, чаршафи и топла вода. Те са хора и е естествено да се разбунтуват. Пак много издържаха. За пореден път ме е срам, че съм българин."

Правозащитникът адв. Николай Хаджигенов по bTV

Позиция

Шоуто на Цацаров

От анализ на Иван Бедров в Deutsche Welle

В България предстоят предсрочни парламентарни избори. И има само две неизвестни, шегуват се някои - кога ще е датата на вота и с кой номер в бюлетината ще се яви главният прокурор Сотир Цацаров. Проблемът е, че това не е само виц. В дните след изборите за президент дневният ред се диктува от едно-единствено място - от кабинета на обвинител номер едно. Оттам идват новини за обвинени настоящи и бивши министри, идват призовки за разпити на абсолютно всички членове на правителството в оставка, идват и изцяло политически коментари за събитията в страната. Това се случва на фона на пълния блокаж във ВСС, който не смее дори да намекне, че главният прокурор понякога върши и не толкова брилянтни неща.

Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Точно тази седмица бившият зам.-председател на Народното събрание Христо Бисеров, наричан сивия кардинал първо в СДС, а после и в ДПС, се доближи до окончателното си оправдаване. Същото се случи по-рано и с Цветан Цветанов. Както казва съдът - защото прокуратурата не е предоставила убедителни доказателства. Така е с всеки политик, който шумно е привикван в следствието. Не е трудна прогнозата как ще завършат и новите случаи.

Трима бивши министри на енергетиката - двама от БСП и един от ГЕРБ, получиха обвинения малко преди изборите във връзка с проекта за АЕЦ "Белене". Нормално е да бъде потърсена отговорност за прахосаните милиарди, но прокуратурата вече е проверявала всички документи, без да открие нарушения, а и министрите не могат да носят отговорност за политически решения или действия на държавни фирми. Тук прогнозата също е лесна. И е ясно, че българите няма да получат справедливост.

Прокуратурата обвини и двама настоящи министри - Петър Москов и Николай Ненчев. Министърът на здравеопазването е обвинен заради дарени от Турция ваксини, тъй като според прокуратурата "не са изпълнени законовите процедури по издаване на разрешение от Изпълнителна агенция по лекарствата", а понеже решението за приемане на това дарение е взето от правителството, прокуратурата призова абсолютно всички на разпит начело с премиера в оставка и министрите му. Министърът на отбраната пък бе обвинен, защото давал указание да не се изпълнява договорът с Русия за ремонт на български изтребители.

Според бившия правосъден министър Христо Иванов взимането на "заложници" от различни политически сили (без ДПС) има за цел да асистира при подреждането на следващата управленска конфигурация. Съдът, разбира се, ще прецени дали има доказателства за извършени престъпления, но още преди това прокуратурата започна да изпраща политически послания. Говорителката на главния прокурор Румяна Арнаудова заяви, че "намаленият нальот на летците е довел военновъздушните сили до колапс". Но не е работа на прокуратурата да преценява състоянието на авиацията. Здравният министър пък можело да бъде обвинен още през септември, но прокуратурата преценила да го направи след изборите. А защо други политици бяха обвинени преди изборите? Пак по думите на говорителката Москов създал "недоверие в авторитета на Министерството на здравеопазването". В серия от социологически проучвания доверието на българите към прокуратурата не надхвърля 6%. Някой беше ли обвинен за това?

Тоталната безконтролност на главния прокурор и господстващото му положение спрямо основни части от съдебната система са отдавна констатирани проблеми. 204-ма депутати от сегашното Народно събрание послушаха прокурора и отхвърлиха първия опит за промяна на това наследство. Сега по тази тема вече не се говори. Говори се за референдума, иницииран от "Шоуто на Слави". Шоуто на Цацаров обаче е доста по-интересно, макар че двете всъщност не се конкурират - главният прокурор призова въпросът за мажоритарния избор на депутати да влезе в Народното събрание.

Цялата картина много напомня на първите месеци от 2013 година. Тогава българите отново щяха "да сменят политическата система". Сотир Цацаров отново "разследваше" енергетиката. После дойдоха на власт БСП и ДПС, а месец по-късно избраха Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

Икономическа политика

Защо никой не преминава Балкана?

Текст на Зорница Славова в бюлетина на ИПИ

През последните години правителствата се съсредоточиха в харченето на бюджетни и европейски средства за строежа на магистрали. Работата не върви много бързо, но все пак вече имаме няколко завършени магистрали и няколко, които предстои да се завършат през следващите 5-10 години. В същото време още отпреди 50 години, когато започват плановете и строежите на магистралите в България, става въпрос за "автомагистрален пръстен", свързващ столицата с морето от юг и от север, но никога на юга със севера.

Въпреки наличните проходи, които пресичат Балкана, част от тях дори не са проходими целогодишно, така че Стара планина продължава да е пречка за инфраструктурното свързване на Южна и Северна България. Това се вижда ясно и от данните за миграцията на населението. Ако изключим столицата от сметките, защото тя нормално привлича най-много хора, хората от Северна България си стоят в Северна България, а тези от Южна – в Южна. През 2015 г. механичното движение на населението между областите показва, че 89% (39 хил. души) от изселилите се от области в Северна България се заселват в област също от Северна България, а само 11% (5 хил. души) преминават Балкана и се заселват в южни области. По същия начин 91% (41 хил. души) от местещите се "южняци" се заселват пак в Южна България, а само 9% (4 хил. души) - в Северна.

Автор : Капитал

Преглед на оригинала

Въпреки инфраструктурните пречки преди кризата нежеланието на населението да преминава Балкана намалява и през 2008 г. преместилите се между Северна и Южна България достигат 13% от общо мигриращите между областите при 9% през 2000 година. След началото на рецесията обаче при стагнираща икономическа активност и увеличаваща се структурна безработица миграцията на населението между севера и юга отново намалява и достига до 10% от преместващите се през 2015 година. ю

Дори ако извадим от сметките тези, които се заселват в същата област, от която са се изселили, движението между Северна и Южна България отново е значително по-малко. В този случай ¾ (73%) от мигриращите се движат на изток или запад, а ¼ (27%) - на юг или север през Балкана през 2015 година.

Свързването на Северна и Южна България е от ключово значение за развитието както на областите, така и на икономиката като цяло, но досега дори единственият проект за строеж на тунел под Шипка от години е изтикван на заден план, а още със стартирането на процедурата по изграждането му започнаха проблемите и закъсненията. В края на миналата година проектът за тунел изгуби част от еврофинансирането си именно заради забавянията, а в началото на този месец правителството отпусна 12 млн. лв., необходими за строителството, което все още е в първата фаза.

Очевидно е, че тунелът не е приоритет, а бъдещото му продължава да е неясно. И докато в Европа и България постоянно се говори за сближаване между регионите и насърчаване на миграцията на работната сила, Северна и Южна България остават разделени.