Накъде е тръгнала енергетиката
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Накъде е тръгнала енергетиката

Shutterstock

Накъде е тръгнала енергетиката

Перфектна буря е на път да преобърне енергийния сектор по света

12807 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Авторът Юлиян Попов е председател на УС на Европейския институт за ефективност на сградите, политически съветник на Европейската климатична фондация

Когато говорим за енергетика, сме свикнали да се взираме в отделни проекти или технологии. Първо, защото енергетиката през целия ХХ век не се промени особено, като изключим атомната енергия. И второ - в сектора често се появяват особено скъпи проекти, които нерядко влекат след себе си скандали и привличат вниманието. Т. нар. Голям шлем на бившия президент Първанов е хубав пример за повече скандали, отколкото енергетика, но не е изключение.

През последните десетина години обаче енергийният сектор започна рязко да се променя. Причините са няколко. Политическият стремеж да се забавят промените на климата играе сериозна роля в натиска да намалим въглеродните си емисии - основно от изгарянето на въглища, петролни продукти и природен газ. Икономическият бум на Китай буквално започна да задушава хората с мръсен въздух в препълнените с коли мегаградове и в близост до въглищните електроцентрали. Откриването на газ в Северно море през 60-те и 70-те години обърна погледа на Великобритания и Холандия встрани от въглищата. Стремежът към енергийна сигурност, особено след петролното ембарго от 1973 г. предизвика силен тласък за търсене на нови енергийни технологии и постигане на висока енергийна ефективност в някои страни. Постоянното технологично развитие е друг фактор - дигитализацията на енергийния сектор роди нови умни (smart) енергийни решения.

Тези фактори в момента се събират в една перфектна буря, която вероятно е на път да преобърне енергийния сектор по света. Преди седмица Международната енергийна агенция отново промени нагоре предвижданията си за общия капацитет на инсталирана възобновяема енергия - предвиждане, което постоянно се оказва сериозно грешно и подценено. През 2015 г. инвестициите във възобновяема енергия за пръв път надхвърлиха инвестициите в конвенционална енергия. Тази година капацитетът на възобновяемата енергия в света надмина капацитета на въглищните централи.

Без претенция за изчерпателност, ето десет общи тенденции в енергетиката, някои по-тясно свързани с Европа и Балканите, които вероятно ще имат сериозно отношения към енергийното бъдеще на България и региона.

1. Европа има прекалено много газ. Днес и в обозримо бъдеще тези, които нямат газ, ще са в по-силна позиция от тези, които имат. Доставчиците водят люта битка кой да се вреди. Европейският съюз има капацитет за внос, който надхвърля 600 млрд. кубически метра (мкм) на година. Консумацията на газ обаче е около 400 мкм годишно. Това равнище, дори и при най-оптимистичните прогнози за газовата индустрия, ще се качи с не повече от около 50 мкм. Дори и при продължаващ спад на домашното производство в ЕС, газ и възможност той да бъде внасян ще има предостатъчно.

2. Газовият инфраструктурен парадокс - колкото повече се свива пазарът, толкова повече нарастват амбициите за строеж на инфраструктура. Вероятно за да се хване последната възможност за инфраструктурно гарантирана позиция за внос. Проекти като "Южен поток", "Северен поток-2" или "Турски поток" нямат оправдание от гледна точка на търсенето. Те имат смисъл за "Газпром", за да може руският доставчик да си гарантира позиции и да обезкуражи евентуални конкурентни доставчици.

3. Има много енергия. Тази тенденция може да я сложим и на първо място. Европа има повече енергия, отколкото й трябва и строи още. Югоизточна Европа има повече енергия, отколкото й трябва. Чудите се защо намалява износът ни на електричество? Защото съседите ни имат повече от преди. Защо пропадна "Южен поток"? Защото Италия и Австрия не са сигурни, че могат да поемат този газ. Доскоро Китай беше страшилището на енергийната консумация и надеждата на износителите. Днес Китай планира нова инфраструктура, за да може да изнася излишното си електричество за Индия, Япония и Югоизточна Азия.

4. Никой не може да предвиди цените на петрола и газа, но преобладаващото мнение е, че те няма да се качат много над сегашното равнище. Теорията за пик на петрола (peak oil theory), според която той просто физически ще привърши, се провали и опроверга от развитието на технологиите и на достъпа до още залежи от газ. Днес добивът на газ и петрол се покачва в страни, които само допреди няколко години се смятаха за обречени на вечно повишаващ се внос. Тоест има предлагане. Бъдещето на търсенето обаче е неясно - заради причините, описани в следващите три параграфа. А цените все пак се определят от баланса между търсене и предлагане.

5. Енергетиката се движи към електрификация. Трудно е да предвидим как точно това ще се развие. Основният двигател зад електрификацията е откъсването на първичната енергия от формата на употреба. Дизеловата кола я караш на дизел, електрическата може на дизел, слънце, вятър или нещо друго. Разрастването на вятърната и соларната енергия произвежда именно електричество. Термопомпите, които постепенно завземат нишата на отоплението, са електрически. На електрически индукционен котлон тенджера вода завира по-бързо, отколкото на газов котлон.

6. Южният газов коридор ще стане Южен енергиен коридор. Това е много по-различна история. Идеята за Южния газов коридор е да диверсифицира доставките на газ от Русия. Концепцията е сред най-обсъжданите от ангажираните с енергийната и националната сигурност среди, не само в Европа. Но значението на газа ще намалее, а на електричеството ще се увеличи. Няма да има смисъл Южният коридор да се ограничи само до газ. Той по-скоро ще се превърне в нещо като енергиен гръбнак, който по пътя си ще събира и преразпределя енергия в различни форми. Дали ще видим огромни кабели от Иран и Азербайджан до Гърция и Италия е трудно да се предвиди. Но кабели ще има.

7. Въглищата загиват, но смъртта им ще се точи дълго и труповете им ще лежат навън десетилетия. Въглищата са мръсни. За да се поочистят, те се нуждаят от скъпи съоръжения, които ги правят неконкурентни на други източници на енергия. Въглищата са и най-интензивният производител на СО2. Климатичните ангажименти, които сме поели, на практика изключват въглищата от уравнението на енергийния микс. Инвеститорите не искат да инвестират в нови въглищни централи, политиците искат. Това не е добър знак.

8. Възобновяемата енергия не само свива пазара на газ и въглища, но и унищожава техния бизнес модел. Соларните и вятърните централи често произвеждат значително количество евтина енергия (извън договорените им преференциални цени) в пиковите часове. Така те отнемат най-привлекателната част от пазара на въглищната и газовата електроенергетика, които губят приход и затварят мощности. По същия начин те притискат и атомната енергия, която не може лесно да реагира на промените в търсенето. Конвенционалната енергетика е в позиция, подобна на вестниците след появата на интернет. Тя търси нов бизнес модел, но засега не може да го намери.

9. Атомната енергетика в днешния си вид си отива. Причината е в цената. Днес това е най-скъпата енергия - може би някъде в ценовата категория на офшорна вятърна енергия и батериите. Но атомната енергия продължава да поскъпва, а батериите и офшорната вятърна енергия - да поевтиняват. Освен това атомната енергия има един огромен недостатък – строежът на централите отнема много време. При свръхпроизводство на енергия и толкова нови, бързо развиващи се и все по-евтини енергийни технологии проект, чието изграждане ще отнеме 10-15 години, е много рисковано бизнес начинание. Поява на друг тип ядрена енергетика е въпрос на инвестиции в научни изследвания, но е малко вероятно.

10. Енергийната ефективност е гориво и инфраструктура. Международната енергийна агенция го нарича "първото гориво", а Европейската комисия се опитва да въведе принципа "Първо ефективността". Идеята е, че когато искате да инвестирате в енергийна инфраструктура, първо трябва да анализирате възможността да спестите този енергиен разход. Енергийната ефективност и управлението на консумацията (demand response management) ще станат основни фактори в развитието на енергийната система. Те ще допринесат например за ликвидирането на идеята за базова мощност, свързвана обикновено с атомните и въглищните електроцентрали, които на теория трябва да поддържат онова електропроизводство, което във всички случаи ни трябва. Добре е да изоставим идеята за базова мощност.

Този неизчерпателен списък описва някои основни тенденции на енергетиката днес. Те са достатъчни, за да си направим изводи за това какво да очакваме от енергийната система и как да я изграждаме в бъдеще. Очевидно е например, че амбициите на всяка страна в региона да стане газов хъб няма да се осъществят. Тази чест може би ще се падне на Турция, но не бива да й завиждаме за това. Турция вероятно силно ще пострада от енергийно свръхпроизводство.

Алчността в енергетиката ще се засили, защото ще има по-малки залци и по-гладни играчи. Ако все пак се чудите къде да инвестирате, може би по-надеждно ще е да заложите на кабели, софтуер, енергийна ефективност и управление на потреблението и да избягвате тръби и ТЕЦ-ове. За АЕЦ няма дори нужда да говорим.

Авторът Юлиян Попов е председател на УС на Европейския институт за ефективност на сградите, политически съветник на Европейската климатична фондация

Когато говорим за енергетика, сме свикнали да се взираме в отделни проекти или технологии. Първо, защото енергетиката през целия ХХ век не се промени особено, като изключим атомната енергия. И второ - в сектора често се появяват особено скъпи проекти, които нерядко влекат след себе си скандали и привличат вниманието. Т. нар. Голям шлем на бившия президент Първанов е хубав пример за повече скандали, отколкото енергетика, но не е изключение.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    kotovad avatar :-|
    А.Стоянова

    Интересна и навременна статия. Ще споделя мнението си, за въпросите свързани с електроенергетиката на Бг.:
    1. Да, "Енергетиката се движи към електрификация". Вятърна, соларна, биомаса и водна енергия - ВЕИ, се използват в Бг. и постепенно се прилагат изискванията на ЕС;
    2. Характерно за страната ни е активното използване на наличните й находища за лигнитни въглища, за нуждите на ТЕЦ, като ОСНОВЕН производител на електро и топлинна енергия;
    3. Прав сте, че "въглищата са най-интензивният производител на СО2". В момента Бг. е изправена пред решаване на проблема - от една страна въглищата ни са мръсни и сме страната в ЕС, с най-мръсен въздух, а от друга - нашите "базови централи" са основно ТЕЦ-ове и само една АЕЦ "Козлодуй;
    4. При наличната ситуация се оказва добро, взетото решение преди години, за необходимост от строеж на нова "базова централа", различна от ТЕЦ. Опитът от първата АЕЦ подсказа за втора АЕЦ "Белене". Част от строежа на тази АЕЦ е извършен (голяма част от площадката, двата реактора са готови и до 10 дни ще се платят, има сериозни кандидати за съсобственици на Бълг. държава и още ...);
    5. Безспорна е нуждата до 1-2 години, да започне смяната на ТЕЦ с нови базови мощности. А те са необходими, тъй като имаме захранване на производства с непрекъснати процеси, имаме модерна ПАВЕЦ, с планирано увеличение на помпената й част, която ползва евтината нощна енергия, а сутринта в производствен режим, захранва пиковите потребители ... Ако веднага се гласува от НС за рестарт на строителството на АЕЦ "Белене", през 2020 г. Бг. ще намалява СО2.

  • 2
    fyb1439887506471923 avatar :-|

    До коментар [#1] от "А.Стоянова":

    Защо трябва да се наливат милиарди левове в една технология, която избягва едно замърсяване (с СО2), но пък причинява друго замърсяване (ядрените отпадъци). При положение, че вече съществуват източници за производство на електроенергия, които имат нулево замърсяване на околната среда (е може би за производвото им само). Не мога да се съглася с Вас, че строежа на 2-ра атомна електроцентрала е добра идея. Аз лично мисля, че трябва да се разреши на домакинствата да продават електроенергия на електроразпределителните дружества. Така държавата няма да инвестира абсолютно нищо, а ще се приближи, само със законови промени до изискванията на ЕС за намаляне на замърсяването на околната среда.

  • 3
    chernomorski avatar :-|
    Chernomorski

    Тази статия трябва всеки български политик да я прочете. По-ясно от това няма как да се каже. На всеки покрив слънчеви батерии и сме спасени от ядрени, въглищни и други подобни мощности и зависимости!

  • 4
    aqo1438111156470662 avatar :-|
    Ivan Nikolov

    Безспорно ММИ и прилежащите ТЕЦ-ове са изградени върху стара технология, която освен вредна, в момента граничи с почти престъпна такава. Аналогично и е и състоянието на Брикел.
    В тази връзка, сякаш е имало малко разум 1982 година да се започне строеж на голяма базова мощност от типа на АЕЦ. Ако това беше успешно реализирано, вероятно около 2000г. ММИ & ТЕЦ нямаше вече да ги има.
    Но кажете ми, кое правителство/министър "ще успее" при опит да се закрие секторно определяща индустрия? Напомнем -до сега винаги, когато миньорите от ММИ са стигали до жълтите павета е следвала смяна на правителства.
    Целият бизнес/"живот" в Маришкия басейн - мини, ТЕЦ, строителни фирми за материали/смеси, "шайка" поддържащи/сервизни/лизингови фирми.. - е изграден върху основата на лигнитните въглища, та било и с престъпно високо съдържание на сяра. Над 100к с поминък!...
    А КОЙто може вече домува, нощува чак в Казънлък.
    Решението - като действие и събития, няма да са по-различни от тези през управлението на Маргрет Тачър, а по-близко Албърта, Канада...

  • 5
    droidus avatar :-|
    droidus

    Интересна статия за бъдещето, което ни очаква. Имам една лека забележка по отношение на написаното за peak oil. ("Теорията за пик на петрола (peak oil theory), според която той просто физически ще привърши, се провали и опроверга от развитието на технологиите и на достъпа до още залежи от газ."). Peak oil няма нищо общо с физическото изчерпване на петрола (т.е. с неговото количество в земята), а с неизбежното физическо намаляване на добива му. Нещата са свързани, но не са еквивалентни. Освен това peak oil не е опроверган, а просто отложен във времето поради факторите споменати от автора. Всеки вид невъзобновяем ресурс в природата има неизбежен пик на добива. Истината е в казаното от един саудитски петролен министър: “The Stone Age did not end for lack of stone, and the Oil Age will end long before the world runs out of oil.”

  • 6
    hue avatar :-|
    Николов

    "Атомната енергетика в днешния си вид си отива.Причината е в цената. Днес това е най-скъпата енергия" - това не е вярно. Атомната енергия е най-евтината и това ще се задържи още векове. Инвестициите в атомна енргия отбелязват стабилен растеж година след година.

    "проект, чието изграждане ще отнеме 10-15 години" - това също е далеч от реалността. може би преди 30 години е било така. В момента времето от идея до пускане на централа е под 6 години.

    Изводът е, че това е поредната палтена под масата реклама на някой с интерес в инвестициите с възобновяеми източници. Но за пред лапни шаран инвеститори ще изглежда добре.


  • 7
    mapto avatar :-|
    mapto

    [quote#2:"Яж Лаина"]Аз лично мисля, че трябва да се разреши на домакинствата да продават електроенергия на електроразпределителните дружества. Така държавата няма да инвестира абсолютно нищо, а ще се приближи, само със законови промени до изискванията на ЕС за намаляне на замърсяването на околната среда.[/quote]

    Едва ли има вариант държавата да "не инвестира абсолютно нищо". При предложения от Вас вариант, държавата трябва да инвестира в модернизиране на мрежата си, като например планирането да се прави по-често от седмичен такт, както е сега. Във Великобритания се прави на половин-часов. Част от тази модернизация са и т.нар. умни електромери, които позволяват отчитане и на посоката на електрическия поток, а не само мощността му. Изобщо, има едни неизбежни неща, които трябва да се случат, но никой у нас не иска да се захване с тях.

  • 8
    mapto avatar :-|
    mapto

    [quote#6:"Николов"]В момента времето от идея до пускане на централа е под 6 години.[/quote]

    И това се е случило например къде? Ако говорите за т.нар. https://en.wikipedia.org/wiki/Small_modular_reactor това е по-различно.

  • 9
    droidus avatar :-|
    droidus

    "Поява на друг тип ядрена енергетика е въпрос на инвестиции в научни изследвания, но е малко вероятно." Това твърдение, за съжаление просто не е вярно. Технологичното бъдеще на ядрената енергетика е доста добре дефинирано и вече се случва. Инвестициите за изследвания, за които говори авторът, се правят от десетилетия и вече дават плод. Конкретно Китай има мащабна програма за строеж на ядрени мощности от следващо поколение (което е по-ефективно и безопасно). И далеч не е само Китай. Само два линка: http://www.nextbigfuture.com/2016/12/chinas-plans-to-begin-converting-coal.html
    http://www.nextbigfuture.com/2016/11/17-countries-cooperating-on-molten-salt.html

  • 10
    droidus avatar :-|
    droidus

    "....проект, чието изграждане ще отнеме 10-15 години,". Това твърдение е малко некоректно, защото не споменава, че това "изграждане" включва периода за планираме, както и за лицензиране и т.н. бюрокрация, която продължава с години. Самата централа се изгражда за 3-4 години при подготвена площадка. GE-Hitachi обещават 42 месеца (т.е. 3 г. и половина) "от първи бетон до зареждане с гориво" за реакторите ABWR.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK