Мнения Daily - Борисов има изгода от нов десен проект

И още: Телевизиите демонстрират пълна липса на съпричастност; В нормалните държави "кафявите" медии фалират заради клевети; Пари за образование всъщност има; Между тоалетните и PayPal

Разпускането на Реформаторския блок (РБ) и вливането му в ГЕРБ е най-доброто и най-рационалното решение за всички партии в център-дясното и техните избиратели
Разпускането на Реформаторския блок (РБ) и вливането му в ГЕРБ е най-доброто и най-рационалното решение за всички партии в център-дясното и техните избиратели    ©  ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ
Разпускането на Реформаторския блок (РБ) и вливането му в ГЕРБ е най-доброто и най-рационалното решение за всички партии в център-дясното и техните избиратели
Разпускането на Реформаторския блок (РБ) и вливането му в ГЕРБ е най-доброто и най-рационалното решение за всички партии в център-дясното и техните избиратели    ©  ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ
Ако всички се държат егоистично и гледат само собствения си интерес, ще постигнат най-лошия възможен резултат.

Вълнения вдясно

Борисов има изгода от нов десен проект

От коментар на политолога Даниел Смилов за портал "Култура"

Разпускането на Реформаторския блок (РБ) и вливането му в ГЕРБ е най-доброто и най-рационалното решение за всички партии в център-дясното и техните избиратели поради следните причини:

1. Реформаторски блок отдавна няма. Той престана да съществува преди година, когато ДСБ излязоха от управляващото мнозинство. Гражданският му съвет също вече не функционира, а той беше генератор на политики и легитимност на блока. РБ е просто етикет, единствената стойност на който е, че определена група от хора гласуват за него по инерция.

2. Гласоподавателите на блока спаднаха от 7-9% до 2-3%, които няма да са достатъчни за влизането му в следващия парламент.

3. Най-деструктивно за дясното ще е да си организира кампания, при която ДСБ, един остатъчен РБ и новият проект на Христо Иванов се конкурират – тогава невлизането в Народното събрание на всички ще е гарантирано.

4. Партиите от остатъчния РБ – СДС, ДБГ и т.н. – имат интерес да влязат в ясна предизборна коалиция с ГЕРБ (заедно или поотделно). По този начин техните 2-3% няма да се загубят и ще подпомогнат сформиране на евентуално мнозинство или поне на по-голяма парламентарна група.

5. ГЕРБ има огромен интерес от такова развитие. Така той ще покаже, че прави опити да "консолидира" десницата и ще вземе все още престижния в определени среди етикет СДС. Но много по-важно е, че по този начин ГЕРБ ще избегне чистата загуба на дясноцентристки гласове и създаването на впечатлението, че дясното е безнадеждно фрагментирано. Това впечатление, ако се наложи в кампанията, ще даде автоматично голяма победа в ръцете на левицата. Сами ГЕРБ не могат да разчитат на повече от 30% от местата в следващото НС – ако останалите са леви, патриоти и случайни популисти, ГЕРБ лесно ще бъде изолиран.

6. Консолидацията на ГЕРБ, ДБГ, СДС и други в предизборна коалиция от рода на тези, които БСП обикновено правят вляво, ще даде възможност за създаването на втори десен център около ДСБ и "Да, България!". Този център ще се бори за гласовете, които Борисов така или иначе безвъзвратно е загубил. Бойкотирането на подобен втори център, колкото и да е парадоксално, е губеща стратегия за ГЕРБ (въпреки инстинктите на г-н Цветанов). Ако този център не възникне, голяма част от десните избиратели просто ще си останат вкъщи или ще се пръснат по най-различни извънпарламентарни опции. Така ГЕРБ ще остане партия без никакъв шанс да състави дясно правителство или дори да участва със сериозно дясноцентристко присъствие в новото НС.

Единствената опция в такава ситуация би била да бъде доста дълбока опозиция, очакването за което пък ще откаже конформисткия вот от ГЕРБ (тези, които обичат да гласуват за победителя). А това ще свали още резултата на Борисов и компания. Перспективата за "голяма коалиция" с БСП (и ДПС) също би била привлекателна само за най-закоравелите привърженици на ГЕРБ, което отново демонстрира, че за Борисов втори десен център в парламента е всъщност изгоден.

Казано високо-теоретично, десните са изправени пред проблем на колективното действие. Ако всички се държат егоистично и гледат само собствения си интерес, ще постигнат най-лошия възможен резултат. Един от проблемите на колективното действие носи показателното заглавие "Дилема на затворника". В една държава с безконтролна прокуратура, в която главният прокурор еднолично определя какво е правно задължително и какво не е, "Дилемата на затворника" може да придобие съвсем различен, атеоретичен смисъл за формации, които пренебрегват сътрудничеството и координацията.

---------------

Трагедията в Хитрино

Телевизиите демонстрират пълна липса на съпричастност

От коментар на Александър Николов за "Уебкафе"

Ролята на медиите в такива моменти е да информират, без да увеличават травмата на пострадалите.

Българската телевизионна журналистика очевидно е преминала на следващото ниво след култовия въпрос "Как се чувствате?". След адския взрив, сравнил всичко наоколо със земята, е пусната тежката артилерия и въпросите вече са доста по-разнообразни - от простото "Изплашихте ли се?" до вероятно дълго мисленото "Имате ли нужда от психолог?". Какъв се предполага, че трябва да е отговорът на тези въпроси?

А можеше да не е точно така. Можеше първото нещо, за което се сещат в такива моменти родните репортери, да е онази част от Етичния кодекс на българските медии. Нека я повторим, очевидно малко журналисти си я спомнят. "Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност. Ще уважаваме желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си." Можеше и всички в българските медии да са гледали онова видео с майката на един от загиналите бразилски футболисти от катастрофиралия самолет. И да са осмислили нейния отговор: "А вие как се чувствате, след като загубихте толкова много колеги журналисти?"

Сензация, изкуствен патос, неуместни въпроси, пълна липса на съпричастност... Ролята на медиите в такива моменти е да информират, без да увеличават травмата на пострадалите. Българските телевизии този път успяха да реагират на момента и да изпратят хора и техника на място. Снимаха страшната картинка с дрон. Не успяха да пренастроят програмата си обаче и от екрана продължиха да се леят безвкусно магазинни предавания. Толкова ли беше трудно да се сменят "Аламинут" и "Мармалад" с нещо друго.

И докато телевизиите все пак запазват някакво приличие, то в интернет са преминати всякакви граници. Наистина ли имаме нужда от уточнение, че парите, които даряваме на БЧК, "няма да отидат за бежанци"?А искате ли от Националния кръвен център да ви обещаят, че няма да дадат дарената кръв на други пострадали?

Като общество продължаваме да не сме подготвени за трагедии и не знаем как да реагираме каквото и да се случи. Затова репортерите питат нелепици, политиците им пригласят, а в социалните мрежи се пишат глупости. Ето защо това няма да е последният път, в който чуваме "Как се чувствате?".

-------------

Дезинформация

В нормалните държави "кафявите" медии фалират заради клевети

От коментар на адвоката правозащитник Николай Хаджигенов пред "Клуб Z"

Причината за делата срещу "жълтата преса" е да я покажем такава, каквито е.

Кафявите "медии"... Или известните още като дезинформационни агенции, източник на правителствена пропаганда, съвременната алтернатива на "Работническо дело" и "Правда" и прочие алабализми. Преди около година обявихме публично, че ще заведем дело срещу основната дезинфомационна агенция ПИК, и по-конкретно срещу фирмения им автор Данка Радева и главния тогава редактор на въпросното нещо Ивайло Крачунов.

Е, направихме го. Първо ще ви кажа, защото е по-важно, доколко това е едно изцяло безсмислено действие, изначално. Причината или причините да го направим не са свързани с идеята - колкото и да е изкушаваща - да ги приучим към правилно WC поведение, натривайки им муцуните в стореното, не е по финансови причини, дори не е свързана с доказването на факта, че не сме камила и нямаме гърбици, ако и да ни се наложи да го направим в съдебна зала. Не. Причината е една и тя е да ги покажем такива, каквито са

Сега за безсмислието. Безсмислено е, защото едно или 100 осъдителни решения няма да променят нищо.

На първо място - клеветата като престъпление с частен характер от страна на обвинението е кошмар (в тези производства не встъпва прокурор - б.р.). Текстът в НК е мъртвороден от момента на писането му. В цялата ми бурна практика това е едва второто дело с частен характер, което гледам от страната на обвинението, като и предходното беше лично. Та, от страна на обвинението не вземаме дела с частен характер на никаква цена.

Гражданската част на клеветата има един основен законодателен порок – не предвижда санкционна част, т.е. не наказва извършителя, а само обезщетява вредите, ако и колкото си ги докажеш. Не че в нормалните държави нямат жълти медии, ма първо тука са кафяви, не жълти, а там редовно фалира някой издател само с едно решение за клевета, докато тук плащат присъдените обезщетения, без дори да ги усетят... Толкова по правната страна на въпроса.

От обективна страна, поставената цел беше постигната изцяло. За да не се налага да изброявам какво точно не съм, ще ви кажа само, че в хода на делото безспорно установихме и доказахме, че единственото вярно нещо в публикацията беше датата, на която е публикувана По същество, след като сърбахме всички възможни доказателства, не и преди това, защитата на подсъдимия Крачунов предложи споразумение.

Моите условия бяха декларативно оповестени преди започване на делото и декларирани писмено по делото, а именно: целево дарение в полза на Отделението по детска хематология за лечение на деца, болни от левкемия, в УМБАЛ "Царица Йоанна". Отказах да посоча сума, единственото ми условие бе да не е нещо пренебрежимо. Явно имаме различни критерии за пренебрежимост, но това е нещо, което лесно може да се поправи по един или друг начин, или просто да се има предвид другия път (сумата, която Крачунов е превел, е 2500 лв. - б.р.).

-----------

Сгрешени приоритети

Пари за образование всъщност има

От коментар на икономиста Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ)

Резултатите няма да са видими в близко бъдеще, а пазарът на труда вече боксува заради липса на работна сила.

Въпреки натрапчивия рефрен, че средствата за образование са много малко, това е разходна функция, която бележи едно от най-големите увеличения в периода 2009 - 2015 г., макар и сравнително неравномерно. Така например за разглежданите осем години разходите за образование се увеличават с 43%, или близо 940 млн. лв., като през 2015 г. достигат около 3.1 млрд. лв. Това обаче се дължи на огромното им увеличение през 2008 г. в размер на около 590 млн. лв., а през останалите години се наблюдават и понижения.

Като дял от бюджетните разходи те възлизат на около 10% през по-голямата част от разглеждания период, като през 2008-2009 г. достигат 11%, а през 2015 г. се свиват до 9%. Това е и другата заблуда около този сектор – въпреки че всяко правителство твърди, че образованието е сред водещите приоритети, предвидените средства като дял от бюджета са почти постоянни. Тоест разходите за други функции се увеличават по-бързо, което навежда на мисълта, че те са и по-важен приоритет за управляващите.

Докато понижението на разходите за образование през 2010-2011 г. се обяснява със стремежа за фискална консолидация, понижението им през 2015 г. буди изненада. Това се дължи почти изцяло на спада на средствата по европейски програми, а голямата част от тях са насочени към:

- осигуряване на достъп до образование и обучение

- насърчаване на иновациите и научно-развойната дейност с цел изграждане на икономика, основана на знанието

- разработване и изпълнение на стратегия за учене през целия живот

- транснационално и междурегионално сътрудничество.

Целта на оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" е "увеличено инвестиране в човешкия капитал чрез по-добро и по-достъпно образование за преодоляване на проблема с ограничения достъп до пазара на труда поради липса на умения или поради неадекватност на уменията на хората". Предвид състоянието на пазара на труда и нарастващия недостиг на квалифицирани работници едва ли може да се каже, че програмата е била особено успешна, което означава, че загубата на тези средства едва ли ще окаже негативно влияние върху пазар на труда.

И ако спадът на разходите за образование през 2015 г. се обяснява основно с по-малко европейски средства, резкият им скок през 2008 г. се дължи на провеждане на реформи. Така например тогава се въвеждат делегирани бюджети за училищата, които са съпроводени с ръст на разходните стандарти с 24%. Заедно с това в края на 2007 г. се увеличават заплатите в сектора с 18%, а от началото на 2008 г. те се дерегулират.

Независимо от постоянно увеличаващите се разходи и насочването на повече средства към средното и висшето образование ефектите от тези разходи не се виждат. Както вече писахме, резултатите от висшето образование са далеч от желаното, а реформите при финансирането му не просто буксуват, а понякога са дори стъпка назад. Не е много по-различна ситуацията при средното образование, както се вижда от резултатите от международната класация PISA 2015. И докато при нея резултатите поне се покачват, макар и позицията ни в световната класация да спада заради по-голям напредък на останалите страни, резултатите от матурите (които ще коментираме следващата седмица) се влошават през всяка следваща година. Започналата реформа в образованието (както в средното, така и във висшето) може би ще даде резултати, но те няма да са видими в непосредствено бъдеще, а пазарът на труда вече боксува при рекордна липса на подходяща работна сила.

-------------

Реформа по индийски

Между тоалетните и PayPal

От коментар на Тил Фендерс, "Франкфуртер алгемайне цайтунг"

Решението част от плащанията в брой изведнъж да станат по електронен път не е докрай обмислено.

"Тоалетните са по-важни от храмовете!" Този лозунг бе издигнат през 2014 от новоизбрания индийски премиер Нарендра Моди. Политикът от Индийската народна партия, който знае много добре какви са последиците от лошата хигиена, разпореди изграждането на 25 милиона тоалетни.

Тоалетната революция в Индия обаче е ярък пример за това колко трудно се осъществяват промени в една страна с 1.25 милиарда жители, строга кастова система и древни традиции и култури. Днес много от солидно изградените тоалетни се използват от индийците за дрешник, обор или склад за жито. Някои пък не одобряват близостта на тоалетните до техните домове. Много от хората дори не знаят как да ги чистят. В миналото тази дейност бе по традиция задача на "недостойните" в Индия, т.е. сегашните далити. Излиза, че добрите намерения на държавата не са достатъчни, когато тя не се съобразява с обичаите на хората.

Правителството на Нарендра Моди всъщност трябваше да си вземе поука. Вместо това обаче то продължи да прокарва недокрай обмислени решения. Най-свежият пример е от ноември, когато то обезцени банкнотите от 500 и 1000 рупии с цел да извади от обръщение "черните пари", натрупани чрез корупция, данъчни измами и търговия с наркотици. Целта обаче е едно, а осъществяването ѝ - нещо съвсем друго. Пред банките и банкоматите се вият дълги опашки. Някои индийци дори не могат да си платят закуската. Намерението част от плащанията в брой изведнъж да се заменят със заплащане по електронен път е доста смело, имайки предвид, че бедното селско население дори не разполага с банкови сметки, да не говорим за кредитни карти или смартфони с функция за онлайн банкиране. Все пак Индия все още е Индия, а не Сингапур. Не можеш да очакваш от хора, които използват тоалетните си за склад и продължават да облекчават физиологичните си нужди на полето, да започнат да превеждат пари с PayPal например.

И все пак самоувереността на Моди не е изненада. Засега равносметката е противоречива. Индийската икономика продължава да бележи годишен ръст от седем процента. Паричната реформа обаче води до влошаване на конюнктурата. А големият инвестиционен бум под мотото Make in India, който трябваше да привлече чужди капитали, така и не се задава. Много от структурните проблеми на страната не са от вчера и не могат да бъдат овладени бързо. Вярно, че през последните две десетилетия броят на най-бедните в Индия беше намален наполовина, както и че шансовете за образование на хората се увеличиха. Но над 20% от индийците живеят под екзистенц-минимума. Малки съседни държави като Бангладеш и Непал постигнаха много по-голям напредък в борбата срещу бедността.

Ако правителството иска Индия да постигне действителен напредък, то би трябвало да залага по-малко на твърдата ръка на държавата, а повече на личните инициативи и частното предприемачество.

Още от Капитал