Върховният касационен съд (ВКС) излезе вчера с дългоочаквано тълкувателно решение, с което отговори на няколко въпроса, свързани с делата за тежки катастрофи. Който е чел заглавията в медиите, вероятно ще остане с впечатление, че наказателната колегия на най-висшата съдебна инстанция е дала право на шофьорите поголовно да блъскат хора на пешеходни пътеки.
Разбира се, всеки сложен въпрос, има прост и разбираем от всички грешен отговор. Такъв и е случаят. Тълкувателното решение, родено от желанието двама висши представители на съдебната власт - главния прокурор и председателя на ВКС, да демонстрират твърдост по темата, може и да изправи практиката по дела за катастрофи, но може да създаде и много проблеми.
И то не заради съдържанието си, а заради публичния резонанс, който ще предизвика. Точно това е голямата вреда, която нанася популизмът и истерията на тема пътна безопасност - независимо дали е провокиран от законодателната, изпълнителната, съдебната власт или от медиите.
Отзвукът на едно дело
Тежките пътнотранспортните произшествия с ранени и пострадали, настъпили по вина на някои от водачите, са престъпления по непредпазливост. Шофьорът е нарушил правилата за движение, но не е искал да предизвика катастрофа, а още по-малко да причинява смъртта на някого. В някои държави причиняването на ПТП в пияно състояние е умишлено деяние, в България законодателят е преценил просто да наказва по-сурово водачите, причинили катастрофа нетрезви. По същия начин се наказват по-строго и шофьорите, предизвикали ПТП на пешеходна пътека.
В текстовете, криминализиращи катастрофите, Наказателният кодекс препраща към разпоредбите в Закона за движението по пътищата. Цялостната концепция на този закон е, че въвежда задължения и права за всички участници в движението, в това число и пешеходците. В идеалния вариант, ако всеки един от тях ги спазва, не би трябвало никога да се случват инциденти. И още - в случай, че единият не ги спазва, то другият да предотврати инцидент, като ги спазва.
Така например, шофьорите да се движат със скорост, която да им позволява навреме да спрат, когато са в близост до пешеходна пътека, а пешеходците - "да се съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение", т.е. да не се мятат пред автомобила.
В решението на Наказателната колегия на ВКС, прието в четвъртък, се казва, че тогава, когато пешеходец с поведението си е станал причина да бъде блъснат, това трябва да се взима предвид при индивидуализацията на наказанието на шофьора, който го е блъснал. После, в решението се прави разлика между различните места, на които пешеходецът пресича, като на практика преразказва текстовете от Закона за движението по пътищата, приемайки, че единствената хипотеза, в която той няма задължение да се съобрази с трафика, е когато пресича на зелен пешеходен светофар.
До тълкувателното решение се стигна след като наказателното дело за един трагичен инцидент, каквито са всички катастрофи със загинали, стана основна тема в медиите. През 2011 г. 20-годишната Лора Казанлиева загина, след като беше блъсната на пешеходна пътека във Варна от шофиращ с превишена скорост моторист. През 2012 г. прокуратурата се споразумя с извършителя и му беше наложено условно наказание от 2 г. и 4 месеца. Впоследствие главният прокурор поиска възобновяване на делото и в продължение на четири години то се въртя по инстанциите, за да стигне до ВКС. Там двама от тримата съдии приемат, че последно наложеното от долните инстанции ефективно наказание от 2,5 години затвор, трябва да се намали с половин година. Те се мотивират не само с това, че са минали пет години от деянието (а това винаги е смекчаващо вината обстоятелство). Двамата върховни съдии отчитат също така, че долните две инстанции са приели, че Лора Казанджиева е допринесла за това да бъде блъсната, като не се е огледала на пешеходната пътека (нещо, което нейната приятелка е направила), но макар да са го приели, те не са взели предвид това т.нар. съпричиняване при определяне на наказанието на водача.
Точно тази част от мотивите предизвика силен отзвук, а след това решение и главният прокурор, и председателят на ВКС поискаха от Наказателната колегия да изясни - дали правото на пешеходците да пресичат на пешеходна пътека е абсолютно или не.
Една тежка тема, с грешни отговори
Няма съмнение, че темата за тежките катастрофи е изключително благодатна и за законодателен, и за съдебен популизъм. За близките на загиналите всяко наказание, различно от доживотен затвор, винаги ще се явява недостатъчно. Едва ли ще ги утеши и обезщетението, което ще получат. За много от извършителите и семействата им самият факт, че са причинили смърт, е тежест за целия им живот.
Попадането в затвора не носи нищо освен маргинално възмездие, което, поне според закона, не е сред основанията за налагане на наказание. За обществото свеждането на дебата до мъст, не води до нищо повече от всеобщо озлобяване.
Да, дали някой причинител на катастрофа ще лежи три или пет години нито ще направи катастрофите по-малко, нито ще върне загиналите. Но озлоблението е плод на всеобщото усещане за несправедливост в обществото, което живее в най-бедната и корумпирана държава в ЕС, където органите, които трябва да контролират движението на колите (пътна полиция, автомобилна администрация), носят ореола на корупцията.
Популисткият подход отмества общественото внимание от реалните проблеми, свързани с пътния травматизъм - корупцията. А тя е навсякъде - от курсовете за водачи, през техническия преглед на превозните средства до лошите пътища и контрола по пътищата.
Проблемът с корупцията не е единствен. Има и друг, също много по-важен от това дали някой причинител на катастрофа ще лежи три или пет, а това е лошото управление на пътния контрол. Достатъчно е да видим, че той се осъществява под три форми:
- контрол на скоростта (разбира се - ако може на ръка, не чрез стационарни камери);
- няколко акции през годината, тематично кръстени на отделните части на "Четирите сезона" на Вивалди.
В същото време КАТ е вдигнала ръце и отказва да се занимава с опасното и безотговорно шофиране - неправилно и рисковано изпреварване, неспазване на дистанция, лошото състояние на автомобилите, отнемане предимство на пешеходци. В повечето случаи става дума за демонстративно неспазване на правилата. Но разбира се, няма как да имаш ресурс да се занимаваш с това, ако чакаш с радара в някой храст или с дрегера пред някоя дискотека.
На този фон проверка на Върховна административна прокуратура констатира, че броят на санкционираните шофьори намалява, но за сметка на това се увеличава броят на отменените наказателни постановления.
Отношението на държавата към проблема има ключово значение за случващото се по пътищата, но това изобщо не означава засилване на санкциите. Фактите говорят друго.
В края на 2012 г. например бяха приети поредни промени в Наказателния кодекс, свързани с престъпленията по транспорта. Една от тях например завиши близо двойно наказанието за блъскане на пешеходна пътека, приравнявайки го с причиняване на катастрофа в пияно състояние. Въпреки тези промени, броят на блъснатите пешеходци се е увеличил значително в следващите години. Показателна е статистиката за тежки катастрофи, причинени заради отнемане предимството на пешеходец - блъснатите пешеходци от 2010 до 2015 година са нараснали със 185%, а на убитите - със 194% (от 17 на 50).
Тълкувателното решение на ВКС няма да промени картината, най-много да навреди. Не заради съдържанието му, а защото опитът да бъде опростено обяснено от медиите може да създаде впечатление у шофьорите, че могат да внимават една идея по-малко, когато минават покрай пешеходна пътека. Нещо, което нито съдът, нито законите казват.
Върховният касационен съд (ВКС) излезе вчера с дългоочаквано тълкувателно решение, с което отговори на няколко въпроса, свързани с делата за тежки катастрофи. Който е чел заглавията в медиите, вероятно ще остане с впечатление, че наказателната колегия на най-висшата съдебна инстанция е дала право на шофьорите поголовно да блъскат хора на пешеходни пътеки.
Разбира се, всеки сложен въпрос, има прост и разбираем от всички грешен отговор. Такъв и е случаят. Тълкувателното решение, родено от желанието двама висши представители на съдебната власт - главния прокурор и председателя на ВКС, да демонстрират твърдост по темата, може и да изправи практиката по дела за катастрофи, но може да създаде и много проблеми.
43 коментара
Не разбрах чие е това мнение! Ако е на "Капитал" - уволнете журналиста, който го е писал; ако е на юрист - сигурно е завършил наскоро НБУ; ако е на шофьор - най-добре му вземете книжката, ащото е опасен за околните!
До коментар [#1] от "emilm13":
Доста съдържателна критика, за сметка на това - аргументирана
До коментар [#1] от "emilm13":
Ти да не си катаджия? Щото аз освен катаджия не виждам друг кой може да се засегне от този текст.
Интересно, каква е статистиката за блъснати на пешеходна пътека хора в страни със строг контрол по пътищата?
“За много от извършителите и семействата им самият факт, че са причинили смърт, е тежест за целия им живот.“
Верва ли си авторът? На голяма част не им пука, огромна част се борят, плащат и лъжат до дупка, за да избегнат затвор, а в МНОГО от последните случаи се оказва, че не им е първо убийство на пътя.
Имаше една история с едно семейство, която се движи по пътя между Панчарево/Бистрица. Колата влязла в завой с 35, а трябвало да е 20. Загиват двама. Я кажете сега колко години трябва да лежи този шофьор, загубил жената и детето си?
Никой шофьор не е нарушавал правилата? Чиста случайност е, че в този момент не е станала катастрофа.
Ами няма що, "браво"! ВКС застана на страната на джигитите, гонкаджиите, пияниците и психопатите – чиито място не е и никога не е било по пътищата. Независимо от превишената скорост, пак пешеходецът бил виновен! Що за извратено скодоумие?! Това е ново морално дъно, достигнато от "върховния" съд. Няма ли (и не трябва ли да има) изискване за елементарно човешко приличие и съвест, за да станеш върховен магистрат?! Защо пак и пак заставате на страната на агресивния шофьор? Как очаквате да се подобри положението с ПТП-тата, когато взимате такива малоумни "тълкувателни" решения?! Че и законодателят бил виновен, видите ли... a само вие не сте, нали?! То на кривата ракета – космосът и крив.
Сега единственото, което и остава на почернената майка – и на други пострадали като нея – е да съдят държавата в Страсбург и/или Люксембург. Дано и наистина го направят – и дано присъдите имат огромно финансово измерение! Тогава и само тогава, види се, върховните съдии няма да са толкова самодоволни и скодоумни с това решение, което взеха току-що. Решение безчестно, безпринципно и откровенно заставащо на страната на агресията и криминалността. Позор, позор и пак позор!!!
До коментар [#7] от "kdo52372883":
Съдът не казва, че не е виновен, а казва, че когато се определя наказанието му трябва да се вземе предвид и поведението на пешеходеца. О
Защо никой ама никога не обсъжда поведението на пешеходците? Да сте забелязали онези замъглени "пешеходци" ходещи напред назад със слушалки на ушите гледайки телефона без да се оглеждат и вървейки където им скимне и както им скимне. Няма значение - ден, нощ.. обстановка - квартална улица или бул. Дондуков в София.
Няма проблем да съм виновен ако недай си боже стане такова събитие на пешеходна пътека - но при нас пешеходеца вече се смята за богопомазан - сякаш никакви правила не важат за него и ти ритат колата даже и когато си стъпил на пешеходна пътека когато не е имало никой а той решава да кривне и да пресече по диагонал за по пряко в последния момент. Или как да видиш "пешеходец" в черно на тъмна неосветена пешеходна алея, който изкача в последния момент от тъмната улица на мъждивата лампа - която се прави на улична?
Това никой не го обсъжда и него коментира. Едно време учеха хората - спри, огледай се, прецени и пресечи.
В едни други държави - когато си на червено те глобяват и то доста солено. Когато пресичаш където не трябва така те трескат ... че ум да ти зайде (е когато те хванат) В една държава - остров - правото на пешеходеца не е безусловно и по всяко време независимо от каквото и да е. Глобявали са ме и в 3 през ноща, защото съм пресякал на червено. Не може само шофьорите да са виновни за всичко. Нито всички за джигити...
Резюме: При ППТ на пешеходна пътека виновен е този, който е платил по-малко. Пешеходката на била приценила скоростта а при това е имало превишена скорост. Т.е. пешеходеца е трябвало да прецени и нарушението на шофьора и да гледа по-надалече за камикадзета. Пешеходците радари ли трябва да носят?