С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
17 27 дек 2016, 10:01, 23134 прочитания

Роботите на пропагандата

Big Data в победата на Тръмп

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Никола Пенев e доктор по математика от Станфордския университет, работещ в Лондон

До неотдавна прогресивното човечество гледаше на технологичната революция като на средство за положителна социална промяна. Новите медии щяха да демократизират информационния процес, а социалните мрежи позволиха да общуваме безплатно с познати и непознати от целия свят. Оптимистичният консенсус беше, че при наличието на толкова разнообразни източници хората ще бъдат по-добре информирани. Давайки платформа за независима политическа дискусия и контакт на съмишленици, социалните мрежи щяха да служат като мощен инструмент за граждански контрол.

Социалните мрежи, разбира се, бяха овладени от тирани и демагози. Персонализираните потоци информация (като туитър и фейсбук) значително улесниха манипулацията на общественото мнение. Докато преди пропагандата беше по-лесно разпознаваема, тъй като идваше от едно място, днес е лесно да се създаде илюзията, че една и съща новина се потвърждава от множество различни източници. Технологичната революция не просто не успя да демократизира Китай, Близкия изток и Африка – тя е на път да убие демокрацията в западния свят.


Най-впечатляващия триумф на медийното инженерство е изборът на Доналд Тръмп. Как така провокатор милиардер въпреки пълната си некомпетентност и със значително по-малко средства успя да обере недоволството на работническата класа срещу елита? Данните показват, че в победата на Тръмп няма нищо случайно. Той получи почти три милиона гласа по-малко от Клинтън в национален мащаб, но спечели ключовите (и доскоро твърдо на демократите) щати Уисконсин, Мичиган и Пенсилвания с минимална преднина (по няколко хиляди гласа).

Победата е резултат не на доверието на мнозинството, а на прецизно изчислена и персонализирана кампания, целяща да спечели изборите. В сърцето на тази кампания стои група изключителни статистици и огромна изчислителна мощ. Представяме ви Робърт Мърсър, понастоящем CEO на Renaissance Technologies – може би най-успешният и също най-потайният високотехнологичен хедж фонд в света. Дори бивши служители на фонда не разкриват нищо от стратегията му. Знаем със сигурност обаче, че за "Ренесанс" работи малка и изключително добре платена армия от професори по математика, световни експерти по статистика и инженери. Тази армия създава инвестиционни стратегии, основани на прецизен статистически анализ и подкрепени от изчислителната мощ на стотици хиляди процесори.

Мърсър освен това е известен и като щедър донор на крайнодесни политици. Както и като вдъхновител и инвеститор в още по-загадъчната фирма за политически маркетингови изследвания "Кембридж аналитикс". Фирмата, работила успешно за кампанията на Брекзит, беше наета и от Доналд Тръмп срещу хонорар от 5 милиона долара месечно. Както човешкият ресурс, така и изчислителната мощ на "Кембридж аналитикс" силно напомнят на "Ренесанс". Огромен компютърен клъстер позволява на изключителни статистици да анализират огромно количество данни чрез методи от изкуствения интелект и алгоритми от машинното обучение.



Александър Никс, ръководител на фирмата, твърди, че тя разполага с по 5000 различни данни за почти всеки американски гласоподавател. Данните са законно получени предимно чрез анализ на доброволните публикации на потребителите в социалните мрежи. Отделно "Аналитикс" събира данни чрез доброволно попълвани "безплатни психологически тестове онлайн" - в желанието си да научат нещо повече за себе си хората дават изключително ценни данни на аналитиците. Към това се добавят всякакви данни, които могат да се открият - примерно чрез т.нар. бисквитки (
cookies) на уебсайтовете. Чрез поведението си онлайн вие казвате на аналитиците какво ядете, откъде пазарувате, къде почивате, колко е пътят ви до работа, колко далече живеят родителите ви, кога за последно сте били на зъболекар, какво може да ви накара да си промените мнението, какво може да ви мотивира или демотивира за някакво действие.

Всичко това съставя пространството от фактори, ползвани да се предвиди какво може да ви накара да гласувате за определен кандидат. Аналитиците не се интересуват от конкретни личности – те разглеждат данните в цялост и класифицират избирателите според различни фактори чрез математически модели. Една група са хората, които никога не биха гласували за Тръмп - в нея се търси статистически метод за отсяване на тези, които могат да бъдат убедени изобщо да не гласуват. Друга група са хора, които харесват Тръмп. За тях се търси най-добрият начин да бъдат мотивирани да отидат до урните.

Най-важната група са колебаещите се. Тази група избиратели се разделя на малки парчета - според социален статус, семейно положение, предпочитания от всякакъв тип. Всяка подгрупа получава персонализирана реклама, която статистически би имала най-големи шансове да ви убеди. След това, знаейки кои медии следвате, използвайки реклами във фейсбук и чрез cookies, кампанията ви доставя точно този образ на своя кандидат, който има най-голям шанс да ви трогне.

В най-наивния вариант можем да си представим, че хора с по-високи доходи ще научат, че Тръмп иска да намали данъците им, а хора с по-консервативни виждания - че единствен той може да запази правото им да притежават оръжие. В действителност алгоритмите са много по-рафинирани и посланието, което всеки получава от кандидата, е до голяма степен персонализирано. След успехите си фирмата очаква да получи добър договор с Белия дом за медийна подкрепа, щом Тръмп положи клетва. Това поставя редица етични въпроси - например за това дали Тръмп ще даде на аналитиците допълнителни канали за събиране на данни и дали ще опита да използва специалните служби за създаването на свръхтехнологична пропагандна машина.

Междувременно прогресивното човечество ще трябва бързо да се научи да пази данните си онлайн и да потърси начини да противодейства на една огромна потенциална опасност за демокрацията и свободата.
Концепцията "Ренесанс": учени и мощни компютри

Хедж фондът "Ренесанс текнолъджис" (Renaissance Technologies), който е и лидер в индустрията, е най-големият политически спонсор в кампанията за президентските избори в САЩ през 2016 г. Според организацията Center for Responsive Politics основателят му Джеймс Саймънс и изпълнителният директор Робърт Мърсър са вложили в нея общо около 30 млн. долара, като Мърсър заема първото място сред т. нар. мегадонори, а Саймънс е пети.

Двамата математици милиардери обаче са разделени политически. Докато 78-годишният Джеймс Саймънс, който има солидна научна кариера с множество награди, е филантроп и поддръжник на Демократическата партия, бившият програмист в IBM Робърт Мърсър (70) залага на най-консервативното крило на републиканците. Сред финансираните от Мърсър са скептични към климатичните проблеми тинк-танкове, кампания в подкрепа на смъртното наказание в Небраска, както и крайнодесният новинарски портал breitbart.com, чийто изпълнителен директор Стивън Банън пое предизборния щаб на Тръмп, а след победата му беше назначен за главен стратег в Белия дом. Според американски медии една от дъщерите на Мърсър е управлявала оперативно кампанията от злостни нападки срещу кандидата на демократите Хилъри Клинтън
"Ренесанс текнолъджис", създаден през 1982 г. от бившия разбивач на кодове по време на студената война Джеймс Саймънс, успешно опазва в тайна стратегиите си за управление на инвестициите, базирани на извлечени от математически и статистически анализи количествени модели. Те се разработват от хора, идващи от науката, с помощта на мощни компютри.

Според "Уолстрийт джърнъл" през последната година "Ренесанс" е привлякъл нови над 7 млрд. долара на инвеститори, докато конкурентите му са страдали от отлив. "Предимството на учените е преди всичко способността им да мислят научно. Те са по-малко склонни да приемат привидно печеливша стратегия, която може да се окаже само статистическо отклонение", посочва Саймънс, цитиран от изданието.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Училищният автобус – глътка свобода за родителя Училищният автобус – глътка свобода за родителя

Общините могат да предлагат ежедневен транспорт за децата в детските градини и училищата

18 сеп 2019, 505 прочитания

Мнения Daily - Когато кризата чука на вратата на съседите... 1 Мнения Daily - Когато кризата чука на вратата на съседите...

И още: НСО трябва да бъде разрушено; Драмата с Брекзит тепърва започва

17 сеп 2019, 2369 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Селективната информация е пропаганда

И още: Самолетната трагедия отваря работа за пиарите на Путин; Русия реагира на мобилизация, а не на модернизация; Турция и традицията на политическите убийства

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София - BA Glass, планира да вложи 400 млн. лв.

Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

Моят все по-скъп банкер

Банките започнаха да повишават таксите, като засилване на тенденцията, която не е нова, се очаква от есента

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

Разходка в Прага

Бира, трева и музеи. Из града, който "те сграбчва за реверите и не те пуска да си отидеш"