Изненади с растежа

Едно от нестандартните обяснения за нарастването на българския БВП може да е фалитът на КТБ

В последно време данните за реалното нарастване на българския брутен вътрешен продукт (БВП - основната мярка за обща стопанска активност) са изненадващи, при това предимно в положителна посока. През 2015 и 2016 г. фактически измерваното от националната статистика увеличение на реалния БВП надхвърля всички прогнози.

Вече две пълни години всички български и международни (примерно на МВФ или на Европейската комисия) предвиждания за ръста на БВП на България се ревизират само нагоре. За първи път от почти десетилетие насам традиционно свръхоптимистичното Министерство на финансите се оказа твърде консервативно и залагаше при бюджетирането си очакван ръст, който беше надхвърлян.

Без видим двигател

Напълно основателно възниква въпросът на какво се дължи това. Откъдето и да се погледне, той няма прост отговор. Много неща едновременно могат да обяснят някой аспект на изненадите с растежа през последните две години.

Например в България винаги съществува една група анализатори, които не приемат данните за чиста монета и винаги твърдят, че те лъжат. Ако тяхната гледна точка отговаря на действителността, всъщност очакванията са били сравнително точни и само данните на статистиката са нереалистично завишени. Обикновено с аргументите на тези анализатори е трудно да се спори, защото, ако се отхвърлят данните на официалната статистика, не остават никакви други данни, въз основа на които да се води спорът.

Данните танцуват казачок

Но в днешно време аргументите за проблем със самите данни за съжаление не могат просто да се отхвърлят като трудни за проверка. Причината е състоянието на самата национална статистика. Вече няколко години поред тя непрекъснато ревизира, при това с огромни стойности, собствените си данни. При това не става въпрос за напълно нормалните и сравнително дребни ревизии поради постъпване на по-нови и по-пълни източници на информация, а за преразглеждания в огромно количество, които в определени случаи водят до качествени изменения.

БВП за 2015, който само половин година след първоначалните данни на НСИ беше ревизиран нагоре с над 2 млрд. лв. (номинално) и с над 0.6 процентни пункта (реално, това е много сериозна ревизия), е само един от много примери. Значително по-фрапантни са ревизии за отдавна отминали, но важни в българската стопанска история периоди. Например според последните данни на НСИ в периода 1996-1997, който толкова много българи толкова болезнено си спомнят, всъщност рецесия не е имало. За сметка на това през 1999 – година, която икономически никой с нищо кой знае какво не си спомня, изведнъж вече имаме рецесия, по-голяма от размера на срива у нас в резултат на световната Велика рецесия. Извън тези по-драстични ревизии има поне още няколко по-малки.

През последните години данните за българския БВП буквално танцуват казачок и всеки, който ги поставя под съмнение, е в пълното си право. Така че поне една част от отчитания изненадващо висок растеж напоследък може да е просто фикция на статистическите данни, а не реалност. Задача на НСИ е да ни убеди, че това не е така.

Кейнсиански шок от еврофондове

Стандартни обяснения

Извън този особено сериозен проблем обаче изненадващо високият реален ръст на българския БВП през 2015 и 2016 г. може да има и няколко други непротиворечащи си обяснения. Едно от тях е стандартното обяснение с положителен кейнсиански шок през 2015 и началото на 2016 г. поради ударното разплащане по линия на европейски фондове в края на предходния програмен период. По тази линия особено голям е приносът на т.нар. колективно потребление, което отразява правителствени разходи точно от типа "усвояване на еврофондове". То регистрира много високи темпове на растеж през втората половина на 2015 г. и, изглежда, пак се посъбужда през третото тримесечие на 2016.

С цел идеологически баланс на обясненията веднага може да се предложи и едно антикейнсианско. То е, че през тези две години държавният бюджетен дефицит беше сериозно намален, дори през 2016 има излишък, и публичните финанси бяха видимо стабилизирани. За пореден път в българската стопанска история период на дисциплиниране на публичните финанси (в случая ограничаване на ръста на разходите и увеличение на приходите) съвпада по време с период на ускоряване на растежа.

Износът изпреварва вноса

Друго възможно обяснение е постоянното по-бързо нарастване на износа в сравнение с това на вноса през целия този период, докато за няколкото години преди 2014 това е само епизодично. Дори в рамките на тези две години профилът на нарастването на износа се промени – през едната ръстът беше предимно в износа към трети страни, през другата – към Европейския съюз.

Не на последно място, след пет години потиснатост и непостоянство в епизодите на растеж потреблението на домакинствата сякаш през последната година и половина също започна значително да допринася за увеличената стопанска активност. Това може да е свързано както с ясно видимото увеличение на заетостта, така и евентуално с увеличен апетит на домакинствата да предприемат дълго отлагани по-значими покупки.

С това се изчерпват по-традиционните макроикономически фактори, с които може да бъде обяснен изненадващо високият растеж в България през последните две години. За отбелязване е отсъствието като принос към него на един от считаните за дългосрочно важни фактори – капиталообразуването. Реалната му динамика, освен в отделни тримесечия, е значително по-слаба от общата. За всеки макроикономист това не може да не предизвика загриженост по отношение на дългосрочната устойчивост на регистрирания растеж – няма как една съвременна икономика да расте дълго време, без капиталообразуването да я води изпреварващо.

Изплатените депозити в КТБ

Накрая може да бъде предложено още едно, отново непротиворечащо на досегашните обяснение за изненадата с растежа. То не е от традиционните и отразява специфичен момент в българската стопанска история. Но съвпадението във времето е дотолкова забележително, че си струва да се открои.

Обяснението е фалитът на КТБ. Тя фалира в края на второто тримесечие на 2014. Точно оттогава насам започнаха и положителните изненади с растежа в България. За трите и половина години преди този фалит икономиката нараства средно с по 0.17% на тримесечие, като най-високата стойност е 0.7%, а най-ниската – спад от 0.3%. За двете и половина години оттогава икономиката нараства близо пет пъти по-бързо, със средно по 0.83% на тримесечие, като най-високата стойност е 1.1%, а най-ниската – 0.6%. Това е показано на графиката.

Двете най-силни тримесечия за целия период от фалита на КТБ досега са не третото и четвъртото на 2015, когато беше истински голямото усвояване и разплащане на еврофондове, не трите тримесечия на 2016 с увеличения износ и стабилизираните публични финанси, а последното тримесечие на 2014 и първото на 2015. Това са двете тримесечия, в които блокираните в КТБ депозити за над 3 млрд. лв. бяха изплатени на депозиторите и се изляха обратно в икономиката.

Обяснението "КТБ" може и да е плод на чисто съвпадение във времето. Но зад него може да се разкаже доста добре логически подредена история – както за това как в последните си години този неудържим проект всъщност е тежал на икономиката, така и за това как неговото "ликвидиране" отпушва поне някакви канали за растеж.

Загрижеността е валидна

Така или иначе загрижеността дали изненадващо високият растеж на България през последните две години е устойчив е напълно логична. В нито един момент на този период няма ясно видим "двигател" на този растеж – в едно тримесечие сякаш едно нещо изненадва положително, в друго – друго нещо. В тази ситуация песимистът би заключил, че тук няма нещо устойчиво, а става въпрос за просто стечение на обстоятелства и при тяхна промяна приятните изненади ще изчезнат. Оптимистът, от своя страна, би казал, че една истински устойчиво растяща икономика всъщност би трябвало да изглежда точно така – няма един "двигател", но непрекъснато се намира все по нещо да я дърпа напред.

*Георги Ганев е макроикономист в Центъра за либерални стратегии

Още от Капитал