С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 27 дек 2016, 14:14, 21421 прочитания

Мнения Daily - Селективната информация е пропаганда

И още: Самолетната трагедия отваря работа за пиарите на Путин; Русия реагира на мобилизация, а не на модернизация; Турция и традицията на политическите убийства

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Войната в Близкия изток

Селективната информация е пропаганда


От коментар на Матиас фон Хайн за "Дойче веле"

Умело изопачената истина носи повече успех, отколкото откровената лъжа. Пресен пример в това отношение бе битката за Алепо. По телевизията ни показваха основно въздушните нападения на сирийската и руската бойна авиация срещу жилищни квартали в Алепо. Показваните кадри трябваше да ни убедят във варварството и цинизма на Асад и неговите поддръжници, които са готови на всичко - включително да минават през трупове.

Къде обаче можехме да научим, че бунтовниците също действат цинично? Те също използваха хората като живи щитове и непрекъснато пречеха на жителите на Източно Алепо да търсят спасение в западните квартали.
Забравяме и друго - че бунтовниците са преди всичко хора от салафистко-джихадистки групировки. Затова в интерес на истината трябва да кажем, че в източната част на Алепо не бяха се укрепили демократи. Там действаше шериатът и жените можеха да излизат на улицата само забулени. И това не го твърди само руската или сирийската пропаганда. Казва го и говорителят на американската военна операция срещу ИД - полковник Стив Уорън. Още на 16 април той заяви за пресата, че Източно Алепо се контролира преди всичко от фронта "Ал Нусра".



А който има нужда от още по-влиятелен източник, мога да му препоръчам речта на американския вицепрезидент Джо Байдън в Харвард от октомври 2014 година. В нея той с голямо разочарование обяснява, че в Сирия не съществува умерен политически център, и открито заяви, че американските съюзници Турция и Саудитска Арабия са най-големите проблеми на САЩ в Сирия. Тези две страни са обсебени от манията за свалянето на Асад, инвестирали са стотици милиони долари и са раздали хиляди тонове оръжие на всеки, който иска да воюва срещу Асад - въпреки че в случая става въпрос за един от клоновете на "Ал Кайда" (фронт "Ал Нусра"), както и за екстремисти и джихадисти от различни страни по света.



Още през 2012 година американското военно разузнаване DIA предупреди в свой анализ, че първоначалният мирен и демократичен протест в Сирия е бил присвоен от ислямистите.

На 700 километра от Алепо има още един обсаден град - милионният Мосул в Ирак. Там също умират цивилни хора, а половин милион души са оставени без питейна вода. Мосул обаче е обсаден от подкрепяна от Запада коалиция. Също както и при освобождаването на градовете Рамади и Фалуджа от ИД. Тези два града бяха сринати на 80 процента.

Неправдата трябва да бъде осъждана - независимо от кого е извършена. А селективната информация е пропаганда.

-------------

След атентата срещу руския посланик

Турция и традицията на политическите убийства

От коментар на Кристофър Торчия от "Асошиейтед прес". Преводът е на БТА

Обвиняван в авторитарно поведение, Ердоган триумфално спечели още сподвижници след опита за преврат, но убийството на руския посланик притесни турския народ, който преживява един от периодите, изпълнени с най-много насилие от десетилетия насам.


Фотограф: Osman Orsal

Токсичната комбинация от проблеми в Турция включва кюрдските бунтове в съчетание с чистка в държавния апарат, последвала провалилия се опит за преврат през юли. Докато Русия и Турция подозират, че убиецът на посланик Андрей Карлов е бил част от по-широка конспирация, турското правителство детайлно проверява негова съпричастност или подпомагане от ислямистки бунтовнически групи в Сирия, които може индиректно да са радикализирали някои млади турци.

Каквото и да е мотивирало стрелеца Мевлют Мерт Алтънташ - полицай, който не е бил на служба, да стреля по посланик Карлов на фотоизложба в Анкара, то не може да бъде потвърдено. Той крещеше религиозни фрази и изглеждаше, че осъжда руските бомбардировки над държаните от бунтовници квартали в сирийския град Алепо. Стрелбата по посланика беше предшествана от протести на турци, които критикуваха руската подкрепа за сирийския президент Башар Асад.

Турция и Русия, които бяха в трудни отношения през последната година, описаха убийството като опит да се попречи на подобряването на сътрудничеството помежду им, което се надяват да доведе до стабилизиране на Сирия и консолидиране на тяхното влияние там. Политическите сметки по отношение на Сирия идват в момент, в който Турция преживява бомбени нападения, които разтърсват правителството на Ердоган, който в същото време иска да увеличи правомощията на президентския си пост чрез конституционни реформи.

Обвиняван в авторитарно поведение, Ердоган триумфално спечели още сподвижници след опита за преврат, но убийството на руския посланик притесни турския народ, който преживява един от периодите, изпълнени с най-много насилие от десетилетия насам. Съдейки по минали убийства или опити за убийства в Турция, дори разследването на убийството на Карлов да стигне до ясни заключения, пак ще останат въпроси:

- Мехмет Али Агджа - турчинът, който стреля и рани папа Йоан Павел Втори, първо заяви, че е действал сам. След това спомена България и съветските тайни служби като организатори на атаката, а намеси също и Иран. Освободен през 2010 г., Агджа някога е имал връзки с дясна въоръжена групировка в Турция.

- През 2007 г. етническият арменски журналист Хрант Динк, който получаваше смъртни заплахи заради коментарите си за масовите убийства на арменци от турците през 1915 г., бе застрелян пред редакцията си в Истанбул. Двама заподозрени, включително тийнейджърът, който стреля, бяха арестувани и пратени в затвора, но твърденията, че се прикриват служители по сигурността, които са пренебрегнали предупрежденията, че Динк ще бъде нападнат, се влачат в съда от години.

- Миналата година Тахир Елчи - кюрдски адвокат, който ръководеше адвокатската колегия в Диарбекир в Югоизточна Турция, бе убит, докато даваше изявления за журналисти пред джамия. Убийството му не е разкрито.

---------------------------------------

Авиокатастрофата над Черно море

Дори да се окаже, че катастрофата е билa трагичен инцидент, Путиновите имиджмейкъри пак ще имат много работа. Те ще трябва да обясняват защо членовете на хор "Александров" е трябвало да летят с очевидно неблагонадежден самолет.

Фотограф: Handout


Самолетната трагедия отваря работа за пиарите на Путин

От коментар на Петер Щурм за "Франкфуртер алгемайне цайтунг"

Разбираемо е, че руското правителство отхвърля спекулациите около катастрофата с военния самолет над Черно море. От една страна - разбира се, че е най-разумно първо да се изчакат резултатите от разследването. От друга страна обаче – ако признае, че катастрофата може би е дело на терористи, Москва би нанесла гибелен удар върху изградения от пропагандата образ на бляскавата победа, която удържаха героичните руски войници в Сирия.

Но дори да се окаже, че катастрофата е билa трагичен инцидент, Путиновите пиари пак ще имат много работа. Те ще трябва да обясняват защо членовете на хор "Александров", които със своите концерти в чужбина донесоха на Русия толкова много симпатии, е трябвало да летят с очевидно неблагонадежден самолет.

А ако след това на някого му хрумне да надзърне зад блестящите кулиси на излъскания от пропагандата руски военен сектор, веднага ще стане ясно, че освен загиналите повече от 90 души там има още доста неща за оплакване. А за измисления образ, който усърдно си създава руското ръководство, това няма да бъде особено добър ден.

--------------

При "зрелия" Путин

Русия реагира на мобилизация, а не на модернизация

От коментар на писателя Виктор Ерофеев за "Дойче веле"

Независимо от въображаемите болки, предизвикани от разпада на СССР, Русия вече не е онова комунистическо страшилище, подхранващо се с класовата ненавист. Русия не е Северна Корея, тя също иска да консумира и да живее по-добре, както всичките развити страни.

Фотограф: Pavel Rebrov

Неведнъж в световната история се е случвало някоя държава да се обиди на целия свят и да търси признание, изхождайки от представата за своята уникалност. Сега обидената е Русия, или поне се прави на обидена. Има ли обаче право да се обижда на това, че някой (Западът, НАТО, Америка) ѝ е откраднал Съветския съюз? Едва ли. Защото Съветският съюз рухна под тежестта на собствените си органични пороци, породени от маниакалната несвобода във всички сфери на живота. Ако Съветският съюз съществуваше без съседи и врагове, щеше да рухне още по-рано.

Независимо от всички негативи, всички очевидни признаци за наличието на авторитарен режим и самодържавие, независимо от въображаемите болки, предизвикани от разпада на СССР, и мечтата за неговата реставрация, Русия вече не е онова комунистическо страшилище, подхранващо се с класовата ненавист. Русия не е Северна Корея. Тя също иска да консумира и да живее по-добре, както всичките развити страни.

Но все нещо не ѝ се получава. С трудностите, които сега изпитва, Русия се нарежда сред другите проблемни страни, като се различава от тях само по огромната си територия и ядреното си оръжие. От самото начало основен враг на Русия стана липсата на представа какво е свободата и защо е нужна тя. Интелигенцията отпреди Перестройката знаеше какво е това освобождение, но разбираше малко от свобода.

Народът събори комунизма с надеждата за по-добър живот. Той обаче не издържа изпитанието известно време да живее по-лошо, макар и да работи повече, и прокле демокрацията. Русия започна да се завръща към своето традиционно състояние на апатия и безотговорност. Непривлекателността на новоизграждащия се режим доведе до парламентарната криза през 1993 година, до сепаратизма, войната в Чечения, до битката с олигарсите и господството на мафията. Финансовата криза от 1998 година, растящата носталгия, социалната истерия и ценностното разминаване със Запада хвърлиха Русия в обятията на чекистите от тайните служби.

С идването на Путин на власт беше подписана квитанцията за грешките на руската демокрация. Постепенно обаче стана ясно, че Русия не може да догони една Португалия по БВП на глава от населението. Стана ясно още, че не сме китайци и нямаме достатъчно трудов потенциал. В замяна на това имаме евтин петрол и прогресираща носталгия. Тя (носталгията) получи и идеологическа подплата под формата на отказ от универсалните ценности и опора в традиционните ценности на живота наред с издигането на ролята на православната църква. Църквата започна да използва този изключителен исторически момент за своето уникално обогатяване - в замяна на преданост и държавен патриотизъм.

Сега Русия се намира в периода на зрелия Путин. Путин разбра много добре, че страната му реагира по-скоро на мобилизация, отколкото на модернизация. Руската накърнимост от загубените територии се превърна в твърдо убеждение в собственото превъзходство - морално, историческо и религиозно. Кремълските силоваци и дипломати се оказаха на висота: лъжата - в ролята на богиня на войната - действа както в студената война срещу Запада, така и в горещата война срещу Украйна и всички други противници, за да ги върне в руската сфера на влияние. Западът пък сякаш наля вода в руската мелница, показвайки липсата на единство и, откровено казано, стратегически немъдро поведение.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 3321 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2701 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - 2016 беше яростен вик

И още: Рисковото електорално поведение е вече тенденция; В България годината беше под знака на застоя

Още от Капитал
Какво прави една реклама ефективна

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10