Мнения Daily - 2016 беше яростен вик

Един поглед назад обаче поне може да ни помогне да разберем застрашителния феномн десен популизъм. До падането на Берлинската стена, светът не беше мирен, но всичко беше по-просто. А днес всичко е много по-сложно: заплахите ни дебнат отвсякъде - Русия, Сирия... Заплахите идват отвън и отвътре - например тероризмът. Благодарение на социалните медии постоянната клиентела стана, така да се каже, глобална и се усилва сама всяка минута чрез Фейсбук - също и с ксенофобия, лъжи и съзаклятнически теории.

И още нещо, което не е за подценяване: изглежда, че след колапса на социалистическите утопии, мнозина загубиха надеждата да чакат спасение отляво. Основната причина за това, хората да се хващат на въдицата на празните обещания на Тръмп, льо Пен, Фараж и компания, е, че те се чувстват пренебрегнати в хода на бързата глобализация. Вярно е, че глобализацията повиши благосъстоянието в света. Много хора обаче не го усещат и се чувстват пренебрегнати.

И Европа трябва да стори нещо срещу това чувство на неудовлетвореност. Защото кризата на идентичността на белия мъж се разрасна до такава степен, че може да избие в агресия срещу всичко - срещу бежанците, срещу мигрантите или срещу хомосексуалните бракове.

Проблемът се състои в това, че лъжите на популистите ще лъснат някой ден, но тогава може да е вече късно. Тогава Марин льо Пен (като президентка на Франция?) може би вече ще е запалила свещичка върху гроба на ЕС. Ето защо има нужда от спешни действия. Но само един с мъничко по-силен европейски отбранителен съюз и с премахването на роуминга (всичко това е правилно) няма да стане.

Сега Европа трябва да се захване с големите теми, които наистина засягат бъдещето и портмонето на хората. Към това спада действената и превантивна борба срещу терора. Добре е, че лидерите на Г20 предпазливо започват да обмислят по-справедливи форми на глобализацията. И ако по време на своето председателство през 2017 година Германия се провали, глобализирането ще продължи, но вече без европейците. Европа трябва да се захване и с други горещи теми, като пресушаването на данъчните оазиси, миграционното законодателство и идеята за основен доход, която би могла още в зародиш да задуши страховете на хората за тяхното бъдещето.

Всичко това ще бъде трудно. Безспорно. Това си проличава и от факта, че Ирландия например се въздържа да си поиска обратно данъчните подаръци, които направи на концерна Apple. Който обаче иска да гради по-справедливо бъдеще с по-малко страхове, трябва да подходи решително към проблемите. Защото успехът може да бъде постигнат само с общи усилия - в света и в ЕС. Ще бъде грешка да реагираме инстинктивно на всеки яростен изблик отдясно. Но все пак трябва да се погрижим и за това, ЕС да продължи да съществува и занапред.

Рисковото електорално поведение е вече тенденция

Боряна Димитрова, "Алфа Рисърч", пред "Дневник"

Добрата новина на годината - в материалния свят, е макар и слабото икономическо оживление, което дава глътка въздух и оптимизъм. Във виртуалния, който става все по-реален - обединението на големите интернет компании срещу фалшивите новини. Лошата са непредсказуемите терористични атентати. Възможно е с тяхната ескалация да си отива цяла една епоха от сложилия се ред между хората и обществата. Историята ще намери своя изход и от тях, но човешките животи няма да се повторят.

Големите промени са извън България. От 2016 г. в историята ще останат Брекзит и победата на Тръмп в САЩ. А урокът, включително и от президентските избори у нас е, че не е възможно точно с втръсналия на публиката репертоар да се противопоставиш на новите играчи, колкото и рискови да са те. Рисковото електорално поведение е вече тенденция в политиката.

Ако перифразирам едно популярно заглавие, светът е голям и заплахи дебнат отвсякъде" – тероризъм, енергийна зависимост, възраждащи се геополитически пасианси, са все заплахи за България. Най-силната обаче е невъзможността да им отговорим адекватно поради слабостта на собствените ни институции. Политическата изненада през 2016 г. е доброволното превръщане на правителството в заложник на президентските избори с цялата изкуствена криза, породена от този акт. Социалната – силата на реваншизма и заслепението от личните битки.

Оценката ми за втория кабинет на Бойко Борисов е противоречива. Направи стъпки към модернизация на някои безнадеждно остарели системи и сектори. Не успя обаче да излезе от омагьосания кръг да решава модернизационни цели с методите, мисленето и зависимостите на късния "соц" и ранния преход.

Под знака на застоя

От кореспонденция на Николай Цеков, "Дойче веле"

В България 2016 г. беше поредната година на пропилени възможности. Тя премина под знака на застоя, на подмяната на ключови реформи с рязане на трикольорни лентички и с продължаваща девалвация на човешкия капитал на страната, гласи кратката равносметка на Даниел Кадик от софийското бюро на фондация "Фридрих Науман".

"Страната мина през тежки изпитания, започнали с провала при осъществяването на истинска съдебна реформа и оставката на правосъдния министър Христо Иванов. Краят на годината също бе ознаменуван от криза, предизвикана от оставката на втория кабинет на Бойко Борисов, която поставя страната в трудна ситуация още от началото на 2017 г. Така, че очаквам

времена на нестабилност и политически турбуленции", казва Кадик.

"Наскоро фондация "Науман" публикува "Черна книга" за разхищенията на публични средства в България през 2016 г. В екстремни случаи цената за изграждането на един километър от новите магистрали е достигала до 67.5 млн. лева. В Норвегия тя е средно 4.9 млн. евро. Не мога да приема доводи, че футболните стадиони са по-важни от модернизирането на училищата и преподаването в тях; или пък това, че няколко километра нова магистрала са по-необходими от реформирането на съдилищата и прокуратурата", допълва германският политолог.

За бежанската криза той посочва: "Потресе ме начинът, по който управниците и преобладаващата част от българското общество, под влиянието на кресливата патриотарско-популистка пропаганда, приеха една хуманитарна катастрофа за заплаха". Според него, едно от печалните последствията на тези събития е обезпокоително добрият резултат на Красимир Каракачанов и стоящите зад него националпопулистки формации на президентските избори.